Петък, 21 Септември 2018, 07:32
Frognews
23| 16027 |27.04.2013

Чук и Гек – завръщане от восък

.
Чук и Гек като юноши бледни...
За по-младите ще разкажа кратката история на Чук и Гек. Това са герои на съветския писател Аркадий Гайдар. Братята юноши каляват силите и волята си в тайгата, където техният баща е началник на – забележете, – разузнавателно-геоложка експедиция.
Чук и Гек отиват при него, заедно с майка си, но главата на семейството е заминал по важни дела в тайгата. Децата и младата жена трудно свикват с тежките зимни условия, но бързо се приспособяват и след седмица вече се справят прекрасно със снега и ветровете. Накрая всички се събират край новогодишната елха и си пожелават щастие. А щастието, както пише Аркадий Гайдар, означава: „честно да живееш, много да се трудиш, да обичаш своята страна и да я защитаваш от всеки, който й мисли злото”.

Като гледа и слуша човек всекидневните „взривове” на скандали с подслушвания, няма как да не си помисли, че някой нарушава нашето щастие. Искаме да се трудим честно, да сме патриоти и врагомразци, но все се намира някой партиен лидер или цяла партия, които слагат с черпака катран в кацата с вкусен постсоциалистически мед. И вместо да растем вдъхновени от идеите за светло бъдеще като Чук и Гек, ние се ръбим като мазохисти и с разкървавени от камшиците гърбове фъфлим неразбираеми думи за демокрация и човешки права.
 

Ролята на бащата в днешния вариант на предизборния сюжет играят всички партии и лидери, които са срещу ГЕРБ, Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Събирателният образ доста плътно съвпада с този на шеф на разузнавателно-геоложка експедиция.   

 

Да видим какво точно се случва през последните седмици. Чук и Гек, разбирай всички кандидати за парламента, тръгват в кампания, озарени от гражданско-патриотичните стремления за промяна. Но се оказват в негостоприемната, меко казано, политическа тайга, където ги чакат бури и вихрушки, някои от които смъртоносни. Бурите, както се сещате, са компроматите, които започнаха да ни засипват и брулят още при старта на кампанията. И всичките, все с източник управлението на ГЕРБ и по-точно – МВР. Там, в тъмното царство на службите, са родени всички злини срещу светлите и демократични партии. Там се коренят бруталните експерименти на милиционерската машина, която иска да съсипе неукрепналия все още свободен дух на българския гражданин. Да отнеме свободата му да говори по своя джиесем, с когото си иска и каквото си иска.

И понеже в един момент Чук и Гек, въпреки тяхната воля, сила и вяра, започват да се огъват пред компроматния тайфун, на помощ им се притичва кой? Познахте – Павлик Морозов! Пионерът-герой, който предаде своя баща. В ролята на Павлик – Мирослав Найденов. Не знам дали е правен кастинг, но по-подходящ индивид за Морозов от известния ловец, певец и кючекчия, по съвместителство доскоро и земеделски министър, нямаше как да се намери. Изпълнението му бе чудовищно преплитане на Станиславски и Брехт. Как само лесно предаде своя отец в онова ясно априлско утро по бТВ... Чак враговете на Борисов и Цветанов изтръпнаха, „друг път не видели в едно да се бият живи и умрели”. „Умрели”, защото Миро ловеца, известен още и с прякора „Мършата”, от доста време е политически труп.  
 

И забележете: той извел семейството си в чужбина. За да им осигури сигурност.

Преди него ексдепутатът Емил Димитров – Емо Ротманса и той изведе семейството си зад граница.

Гриша Ганчев пък посъветвал сина си да стои засега в чужбина, ако трябва още дълго време.
 

Те очакват съчувствие от обществото. Няма обаче да го получат. Някой трябваше да им каже, че всеки нормален човек за секунди е пресметнал какъв финансов ресурс трябва да имаш, за да си позволиш подобно нещо. Още няколко секунди са необходими да си помисли българинът как точно тези тримата са изкарали милионите си. Може и да се пресилени слуховете, наистина да са честни труженици, забогатели от честни сделки, но не ми се вярва хората да тръгнат в тази посока... И трето: как така докато бяха във и до властта – всичко беше прекрасно, а когато им настъпиха интересите и ги погна пракуратурата, се разпищяха какви революционери са.

Чук и Гек като големи зрели... мъже.

 

Стигаме и до най-важното в тази история, което кой знае защо се изпуска непрекъснато.

Всички клеймят ГЕРБ и Цветанов, които превърнали МВР в репресивна партийна машина. Направо ужас! Ден след ден говоренето за това ескалира. Подслушани разговори на министри, на политически опоненти, на магистрати, на актьори (изплака и Стефан Данаилов), на обикновени българи. Нагло и противно. Мракобесно и средновековно. Антидемократично и непатриотично. Така си е. Ако слушаш, без да мислиш. Ако обаче си напрегнеш мозъчните гънки, неминуемо ще се появят поне няколко питанки.

Как така МВР подслушвало незаконно по заповед на Цветанов, а досега няма нито един запис на някой опозиционен лидер. Направо е неприлично. За лидерите, които пискат най-много, не излиза нищо. Защо не излиза и запис на разговор между магистрати, за взимане на подкуп, например? Защото няма такива? Хайде, бе... Има нещо нелогично: тези, които уж подслушват, не вадят нищо срещу опонентите, а опонентите вадят за тях.  

В медиите се получава запис на среща в къщата на Борисов с прокурор Кокинов и Павлик Морозов, пардон Миро Найденов, накичен с бръмбари като коледна елха. И отново кипва възмущението, този път от езика на Борисов и Кокинов. Бил вулгарен, нелитературен, обиден за нацията и цивилизования свят.

Изведнъж сме адски възмутени. Не защитавам Кокинов и Борисов, те да се оправят. Но в името на справедливостта, трябва да се каже, че в неформални разговори езикът е доста по-различен от този в официални.

Уикилийкс публикува документи, от които се разбира, че американските тайни служби са шпионирали висши служители на ООН, включително по заповед на доскорошния държавен секретар Хилари Клинтън.

Висши американски дипломати пък наричали афганистанския президент Карзай „слаб човечец, обладан от параноя”. Руският президент Медведев пък описвали като „безличен, блед и колеблив”.  Путин е много близък с италианския си колега Берлускони, който е станал „устата на Путин в Европа”. Самият Путин пък казал за американците, че са „паразити, които живеят впити в гърба на останалия свят”.
 

Има още много пикантерии в публикуваните документи, които илюстрират, че когато няма камери и микрофони и държавните мъже говорят като избирателите си в малката селска кръчма.  

 

Защо в тази кампания не излизат записи на разговори на лидери на опозиционни формации и компромати за тях? Задайте си този въпрос. Да не би да мислите, че няма такива и че говорят като Шекспирови герои? Спомняте ли си онзи лидер на социалистите в Сливен, който предлагаше сделки за кметското място и обещаваше подкрепа на силовите бригади на Алексей Петров. Ами експравосъдният министър Младен Червеняков, който по време на хапване и пийване с Петко Сертов край морето обсъжда назначаването на свои хора в БОРКОР и дават характеристики на този или онзи от висшите етажи на властта. Дали ви стига въображението да си представите записан разговор на Румен Петков, с когото и да било към 21 часа? Или на депутати от различни партии, присъствали на софри и рождени дни на братя Галеви, например? Дали са литературен пример задкулисните интриги за заменките, за прецакването на този или онзи в името на някои кръгове и пр. А какъв диалог тече в сараите на Доган, за когото слуховете носят, че посягал към бутилката от сутринта?
 

Предполагате ли какво си говорят евродепутатите ни за г-жа Меглена Кунева и за връзките й с Жозе Мануел Барозу? Не, не за платоническите. Чувал съм доста пикантерии по този повод, което не означава, че са верни. Те са факт, който не ги прави истина, но може да вгорчи живота на едно семейство, да речем. Анонимният източник на подобни твърдения прави ли ги сериозни и сигурни?
 

Много неща се говорят за ловните и женските подвизи на президента Георги Първанов. Мнозина са склонни да вярват в тях. Също и че има милиони в офшорни фирми. Но той отрича. Какво ли съдържат записи на негови разговори с олигарси, някои от които вече мъртви, с обвиняеми мафиоти и с такива, за които вече са произнесени най-тежките присъди?  Ако има такива записи...

 

Тактиката и стратегията на опонентите на ГЕРБ работи успешно в предизборната кампания. Натискът срещу Борисов и Цветанов е безпрецедентен и с налягането на парен чук. И дава резултат. Надигат се недоволство, омерзение и нетърпимост към слухтенето, към полицейщината. Врагът е посочен, макар и без доказателства.
Приемането по презумпция на тази виновност ще ни изиграе лоша шега, защото в един момент може да се обърне срещу всеки от нас. Някой казал, че си изневерил на жена си с най-добрата й приятелка. Ти отричаш, но тя вярва на анонимното обаждане. Децата плачат, бракът отива по дяволите. Това ли искаме?
 

Обясненията на ГЕРБ и Цветан Цветанов, че атаките идват от консолидиран политико-мафиотски фронт (враговете на моите врагове са мои приятели) вършат все по-малко работа. Българите са разколебани. Те искат аргументи, а получават само компромати, обвинения и прокурорска активност. Това не е достатъчно. Нужно е много повече.
 

ГЕРБ трябва да са наясно с още нещо. Дори да спечелят изборите, всички останали няма да им позволят да управляват с мотива, че гербаджии са ги манипулирали и фалшифицирали. Ще бъде саботирано създаването на кабинет, улицата ще се напълни с протестиращи – от всякакъв вид. В момента няма никакви признаци, че може да се постигне консенсус между политическите сили.
 

Трябва обаче да ни е ясно едно: става дума за партийни, олигархични и лични интереси, а не за тези на нацията. От гардероба ще продължат да излизат скелетите на Чук и Гек, на Павлик Морозов и други позабравени герои. Мръсно, мръсно, мръсно... 100 процента мръсно.  
 

В централата на ЦРУ в Ленгли пише: „Които предадоха нашите, утре ще предадат вашите!” Да си го запишат това нашите политици. Ако днес някое продажно ченге им върши услуги, като вади тайни от службите срещу обещания за пост или нещо друго, утре друго ченге ще извади същите „анонимни” сигнали за тях. Така ли ще живеем в този паноптикум, обградени и наставлявани от восъчни фигури? Та това е разпад. Разстрел на морала и националните ценности.
 

Няма как да се спасим в чужбина.

 

Севт III,

тракийски цар

 

P.S. Предателствата не са от вчера. Когато аз бях цар, много от близките до двора предаваха тайни на римските легиони. Това водеше до тежки поражения от гадните жабари. Накрая ни завладяха напълно. Лоша работа. Макар че и при тях подслушването бе на висота, ако съдим по закланите и отровени императори и сенатори. Ние обаче се постарахме да ги задминем по подлост и интриги. Направо се професионализирахме, което в крайна сметка ни изяде главите. Затова и римляните останаха в световната история, а ние само в българската. Сега си мисля, че трябваше да отрежа главата на онова лайно, дето слухтеше покрай спалнята ми, когато някоя млада мома ми носеше чаша свежа медовина... Но му простих и той ме свали от престола. Не повтаряйте тези грешки.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 10 млн под мост искали похитителите, следили ги денонощно 31| 9550 |22.04.2013 . РЗС: Партията на Пръмова е перачница на пари 22| 6733 |18.04.2013 . Германия си иска марката! Aufwiedersehen, евро? 10| 6533 |15.04.2013 . Избори с дъх на тютюн, дюни и ловни полета 37| 9602 |09.04.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах