Събота, 17 Ноември 2018, 04:56
Frognews
22| 39144 |07.10.2010

Eлитът предаде Кюлев и го уби – ІІ част

.
Куршум за приятел...
В първата част на трилъра около убийството на банкера Емил Кюлев описахме новите моменти, които съпътстват пазената пета година омерта за мълчание. Завесата повдигна вътрешният министър Цветан Цветанов.
За първи път той заговори за причини и хора, които са спирали или най-малкото са оказвали натиск върху разследването. Не пряко, те не са толкова глупави, а косвено, по начини, отдавна известни и ползвани от политическия и бизнес елит. Пръст в замитането на случая под килима имат и някои медии, които препращаха обществото в измислени посоки и продължават да го правят. Както обикновено мълчанието, недомлъвките и опитите за манипулиране на общественото мнение породиха слухове, някои от които много логични и правдоподобни, а други – почти фантастични. Което обаче не ги прави невъзможни.
Читателите имат право да знаят и едните и другите. Изводите могат да си направят сами.

Като съпруга на банкера Емил Кюлев, Весела Кюлева е сред обичайните заподозрени - такава е логиката на всяко криминално разследване – да се търсят преди всичко мотивите за изпратените куршуми. За страничния наблюдател те са очевидни: наследява милиони и се превръща в една от най-богатите българки. Понякога за трилър, с участието на Харисън Форд, например, това е напълно достатъчно.
Нормално е да се предположи, че Весела Кюлева е сред първите заподозрени и разпитани след разстрела на бул. „България”. В продължение на няколко месеца нито една медия не съобщава дали се е случило подобно нещо. Мълчат всички, свързани с разследването. Това дава „зелена улица” на клюките и слуховете. В различни кръгове се заговори, че Весела Кюлева е имала интимна връзка с друг мъж, за което Кюлев бил разбрал. Въпросният мистериозен любовник бил Мартин Станков тогава футболист в „Левски", но по молба на банкера бил продаден от ръководството на „сините" на руски отбор. По-късно слуховете за връзката на вдовицата със Станков се потвърдиха, тя роди от него, а през лятото на 2010 г. вдигнаха сватба.
Съществува и друга клюка, че Станков е използван като прикритие за сърдечна връзка на Кюлева с политик от най-висок ранг, който бил в приятелски отношения с банкера.
Каква е истината, знаят само участниците в този нажежен сюжет, а те нямат полза да говорят. Един ден обаче завесата ще се повдигне, защото ако не друг, то някой от гардовете, шофьорите или прислугата ще проговори. Съществуват различни начини въпросните лица да бъдат стимулирани и мотивирани.
Има и още любопитни неща, които сякаш минават незабелязано пред погледа на уж бдителните медии.

Става дума за сделката за вертолети от „Юрокоптер”, сключена през 2005 г. Става дума за купуването на 12 вертолета „Кугър” за ВВС и 6 „Пантера” за ВМС на стойност 383 млн лв. Премиерът Бойко Борисов и военният министър Аню Ангелов още преди година определиха въпросната сделка като заробваща.
Журналистът Ино Инджев пише в книгата си „Президент на РъБъ”: „Уточнявам защо е интересна връзката между информацията на министър Ангелов и вербалната атака на премиера Борисов тъкмо към Първанов. Защото лобистът по сделката с „Юрокоптер” Николай Гигов е един от най-приближените на президента олигарси, а в момента е и сред най-важните лобисти за бъдещия политически проект на Първанов.
Да цитирам и друго съвпадение. Гигов обяви на пресконференция през есента на 2005 г щастливото събитие, че тъкмо сделката с „Юрокоптер”, за която посредничеше, е избрана за превъоръжаване на армията. А само броени дни преди това Емил Кюлев падна убит на 26 октомври 2005 г. Във всеки случай разстрела на Кюлев явно беше торпилирал и сделката с американския концерн (който Кюлев представлявал, бел.ред.).
Живи или мъртви, олигарсите по възможно най-апетитните сделки, каквито са договорите за многомилиардните превъоръжавания на армията по натовски стандарти, са като правило в антуража на Първанов. Отдавна се опитвам да подам този „жокер”, но властта си прави оглушки.”

"Безупречната репутация е първата необходимост за измамника", казва Агата Кристи. Никой не обелва и дума за търсене на възможни мотиви в тази посока през есента на 2005 г. В България да се говори за подобни неща, е все едно през май 1956 г. някой да признае официално, че Априлският пленум е просто един преврат за отстраняване на Антон Югов и възцаряване на Тодор Живков, замислен в Москва. След 20 години преход у нас страхът все още е пълноправен властник. В политически и бизнес среди обаче тези версии се възприемат сериозно, макар да не им се дава гласност. Говори се също, че медийна шефка също се била облажила от въпросните сделки и дори се похвалила пред близки и познати... Няма ли някой да каже на разследващите, че е добре да се вслушват в шепота на елита? Ще научат любопитни неща, че и страшни.Съвсем нормално би било да се каже открито: да, проследили сме всички възможни версии, но тази и тази отпаднаха като несъстоятелни и липса на каквито и да било доказателства. Тогава съмненията към този или онзи ще отпаднат. Сега се роят. Понякога това е въпрос дори на първите седем години...

На 13 март 2010 г., петък, президентът Първанов даде пресконференция. На нея той не отговари на въпроса какво знае за убийството на банкера Кюлев. Георги Даскалов публикува в ekipnews.bg следната информация, която предаваме с малки съкращения. Текстът е със заглавие „Как Първанов не отговори на въпрос за 150 милиона евро. И защо ли?”
„Имаше един хубав въпрос към президента Първанов по време на магистралната му пресконференция в петък следобед. И той беше какво може да каже държавният глава за убийството на банкера Емил Кюлев, бивш президентски съветник.
Първанов отговори като обигран политик – не съм виждал очите на Маргините, охраната ми не проверява хората, които влизат при мен и Цветан Цветанов да попитал Костов, а не президента дали познава тези личности.
Емил Кюлев беше застрелян професионално и показно на 26 октомври 2005 година на булевард “България” в София по време, по което пътуваше по т.нар. правителствено трасе. Веднага след убийството му доста от хората, познаващи нравите у нас, изказаха мнение, че до убийците на банкера може да се стигне, като се проследи кой ще вземе неговия бизнес.
Приживе Кюлев беше основен акционер в “Рила Самоков 2004”, по-известно като Супер Боровец. Той имаше 67 процента от него чрез фирмата си “Контракт 99”. След смъртта му съпругата му Весела Кюлева го наследи и според нейните, макар и неофициални признания, е била заплашвана и притискана да продаде акциите. Говори се, че Кюлева е поискала закрила дори от Първанов.
Какво се е случило, не е ясно, но през февруари 2007 година г-жа Кюлева продаде своите дялове от Супер Боровец на “Главболгарстрой” (собственик е Симеон Пешов, който сега ударно строи спортната зала на 4-и километър и с която премиерът много се гордее, бел.р.) за 15 милиона евро. През май 2009 година един от другите основни акционери в проекта – “Икуест”, вече в сложна съсобственост с държавния инвестиционен фонд на Султаната Оман представи своите намерения пред общинския съвет на Самоков (общината също е акционер).
Представителят на “Икуест” Теро Халмари заяви пред общинските съветници, че за съжаление за тази (2009) и следващата година “Икуест” и фондът на Оман няма да могат да инвестират значителни суми, понеже са купили на много висока цена акциите от “Главболгарстрой” (същите, дето Пешов и ГБС ги купи по-рано от Весела Кюлева).
За колко, поинтересуваха се съветниците. Отговорът беше – 165 милиона евро. Ако Теро Халмари казва истината, то ГБС е направил печалба от 150 милиона евро без всякакви разходи, понеже за тези 2 години нищо по проекта не е правено, а акциите нито вода, нито хляб искат.
150 милиона евро са много пари.
Та Първанов трябваше да отговори на тези въпроси, като например искала ли е от него закрила Весела Кюлева и той посъветвал ли я е на кого да продаде акциите. Но не го направи, а на свой ред попита кой създаде олигарсите, сякаш той през последните 20 години се е намирал на Луната, а не е бил – последователно – депутат, заместник-председател на БСП, председател на БСП, председател на парламентарната група и е втори мандат президент.”

В споменатите среди се мълчи по тези въпроси. Омерта. Който проговори – златен куршум. И всичко заради пари. Всеки студент по журналистика, ако се разрови в прокрадналите се информации в медиите кой е поканил оманския фонд, кои са акционерите в „Супер Боровец”, на какъв принцип са събрани, какви са им интересите, кой му е директор и пр., ще направи интересни взаимовръзки и изводи, които разследващите кой знае защо не правят. А може би не правят, защото са притискани от определени обстоятелства и хора, както твърди министър Цветан Цветанов.

За да стане ясно, защо никой не иска да се разкрие убийството на Кюлев, трябва да се каже кой е той всъщност.
Бивш служител на МВР, противник на валутния борд, банкер, минал през няколко кредитни институции, включително и фалирали след това, разработван от контраразузнаването, участвал във фирми с Майкъл Чорни и Дилян Дорон, човек с много приятели и много врагове по най-висшите етажи на властта.
Роден е на 5 юни 1957 г. Завършил е Руска гимназия в София и "Международни икономически отношения" в УНСС. Завършил е и Школата на МВР в Симеоново. Работил е като следовател и в отдел „Тежки убийства”, ръководен от Ботьо Ботев.
През 1989 г. създава първата частна фирма за недвижими имоти у нас - "Контракт Кюлев". Участва в създаването на вестниците "Куриер 5", "Марица" и "Струма". Учредител и ръководител е на ТСБанк - 1990-1994, учредител и основен акционер е на БРИБанк. Кюлев е бил съпредседател на Асоциацията на търговските банки (1993-1996), както и шеф на Конфедерацията на индустриалците т.нар. Г-13, в която влязоха едри български бизнесмени. Сред тях бяха Илия Павлов, Васил Божков, Красимир Стойчев, Борислав Дионисиев, Добромир Гущеров и др. Един от учредителите на Бизнесклуб "Възраждане" и негов председател в периода 2001 г. - 2002 г. Бил член на Съвета за икономически растеж към Министерския съвет в периода 2002 - 2003 г. През същия период е съветник на президента Георги Първанов по финансовите въпроси. Председател е на Българската федерация по плувни спортове.
Собственик е на Росексимбанк от нейното създаване през 1998 г. През 2002 г. купува 80% от ДЗИ, след което през август 2004 г. преименува Росексимбанк на ДЗИ Банк. През март 2005 г. Банка Аустрия Кредитанщалт купи 25% от банката и 10% от застрахователното дружество ДЗИ.
Според класацията на полското списание "Впрост" Емил Кюлев е един от най-богатите българи. През 2003 г. е удостоен с наградата "Банкер на годината" и е определен за "Мистър Икономика 2002". Негови приятели се шегуват, че е първият милиционер в света, станал банкер на годината...
Емил Кюлев е син на един от най-известните български криминалисти - Александър Кюлев, за когото се говори, че приличал по стила си на работа на легендарния Гешев. Кюлев е бил отличник в Симеоново и е учил там заедно с Богомил Бонев и Красимир Гергов. Като оперативен работник в МВР обаче не показва кой знае какви качества.
Малко преди и след 10 ноември 1989 г. Кюлев и брат му Юрий регистрират множество от фирми, обединени под името "Контракт", в които си избират доста скандални партньори. В "Контракт-недвижими имоти" например съдружник му е Дилян Дорон, а в "Аекс Фурлан България" - Михаил Черней (вероятно става дума за Майкъл Чорни), в пирамидата "Лекс" бе заедно с Георги Аврамов. Кюлев дълго време е бил и в съвета на директорите на Осигурителна синдикална каса "Подкрепа" и Застрахователна компания "Балкан", "Селскостопанска производствена централа" АД (там е и бившият премиер Любен Беров), "Бост", "БРИБ секюрити", "Българска енергийна компания", "Издателска къща Еркюл" и др.
Кюлев бе в управата на Туристспортбанк, но успя да я напусне, преди банката да фалира. Така се отървава от съдебно дело като останалите собственици в тази банка.
Когато купува пловдивската Тракиябанк, тя се разтърсвала от скандали, а шефовете й бяха арестувани. В нея едновременно с Кюлев влязоха и капитали на Майкъл Чорни и банката бе преименувана на Росексимбанк. Това беше и периодът, в който Кюлев хвалеше много изгонения по-късно от МВР руски бизнесмен. Той обяви, че Чорни е вкарал в България 150 млн.долара, а в Росексимбанк - 15 млн. долара. След време бе обявено, че Чорни се е изтеглил от банката, а на негово място са дошли американски капитали.
През 1997 г. Емил Кюлев се обяви против въвеждането на валутен борд. Винаги е критикувал правителствата, че не подкрепят достатъчно българския капитал.
Името на Кюлев бе споменато в доклада на Национална служба "Сигурност" за корупцията по висшите етажи на властта, писан от тогавашния шеф на контраразузнаването, а сега депутат от ДСБ Атанас Атанасов.
След като по време на кандидатпрезидентската кампания през 2001 г. Петър Стоянов размаха този доклад по телевизията, за да уязви конкурента си Богомил Бонев, прокуратурата обяви, че на негова база са образувани 10 предварителни производства и 14 преписки. Получи се обаче обратен ефект и Първанов, който не участва в дебата бе избран за държавен глава. Днес запознати с тогавашните събития, твърдят, че Кюлев активно е участвал в схемата за прецакване на Стоянов и избирането на Първанов. Просто на синия кандидат му е бил спретнат капан.
Проверки са извършвани по приватизацията на хотел "България" в Пловдив, на почивната база на ЦК на БКП в Хисар, на комплекс "Стария Пловдив" и "Слънчев ден", които са свързани в доклада с името на пловдивския бизнесмен Георги Гергов. Обект на проверка според прокуратурата са и сделките за хотел "Сандански", комплекс "Ривиера" във Варна. Кюлев е бил кум на Гергов. И двамата твърдят тогава, че са оклеветени. Но не завеждат дела срещу МВР и ген. Атанасов. След време и този случай е заметен под килима...

На 17 март 2010 г. разследващата журналистка Люба Манолова пише в своя сайт lubamanolova.info:
„Срастването на икономическата власт с политическата, срастването на
представители на групировки с политици – това са формулите за олигархически кръгове и мафия.
Ще се превърне ли държавният глава, Георги Първанов след изтичането на мандата му в нашенски Шрьодер, като оглави голям руско-български енергиен проект – тази посока на обстрел от страна на Иван Костов, бе в основата на разпиляване на вниманието на гражданството, докато министърът на финансите С. Дянков ту караше парламента да гласува изменение на размера на данъци и осигуровки, ту се отказваше от току що прието двойно данъчно облагане.
Президентът да каже за убийството на неговия съветник Емил Кюлев, - призоваха хора от подкрепящите властта политически партийки.
Всяко българско правителство, което идва на власт след 10 ноември 1989 г. си има своите черни дни с поръчкови убийства. Каквото и да отричат, каквито и заклинания да правят политици от "Позитано" или „Раковски 134” - безспорен факт е, че след трудното раждане на кабинета „Станишев” поръчковите екзекуции не закъсняха.
Мнозина си зададоха по-късно въпроса: защо точно Емил Кюлев бе застрелян и за да не се тръгне и в посока - защо точно в този момент - от парламента и кабинета дружно се надигнаха щатни викачи и разяснители на разстрела на собственика на ДЗИ, че видите ли екзекуцията била, за да бъдем посрамени пред Европа! Като че ли бе възможно да бъдем дискредитирани повече в очите на старите-членки на Евросъюза с натрупаните десетки поръчкови разстрели.
За целта бе развят и току що излязъл Доклад на ЕС - за по-убедително. Истината за тази смърт обаче не бе в дискредитацията, а още по-малко пък в негативния Доклад за България. Отговор на въпроса: защо бе убит Емил Кюлев трябваше да се търси в много посоки, назад във времето и единствено с безспорни аргументи. Ето някои от тях, на които се натъкнах:
Началото
Малцина помнят или са наясно, че бившата банка на Кюлев "Туристспортбанк" бе регистрирана на 3 юни 1991 г. с уставен капитал от 50 млн лв. Още по-малко са запознатите с имената на първите акционери в ТСБ, а сред тях бяха:
Емил Кюлев /100 хил лв/,
Недим Генджев /5 млн лв/,
Метим Тургут /3 млн. лв/,
Георги Агафонов /3 млн лв/.
След регистрацията на ТСБ, Общо събрание на акцонерите решава да увеличи капитала до 150 млн лв, като нови акционери стават:
фирма "Исмет Тюркмен" на бащата на убития след време Фатик - бел мои/;
Роберт Стамбули,
БКК, и още, и още.
Към акционерите на банката се присъединяват "Прайм инвестмънт Тръст" ООД със съдружници Любомир Гибински, Николай Златев, Светослав Божилов и др.
Две години след регистрацията на банката е отчетена брутна печалба и уставният капитал е увеличен на 200 млн лв., сменени са хора от управата. Запознати твърдят, че сред експертите е близка на Филип Димитров - Е. Д., които инициали ме навеждат по-скоро на името на съпругата на бившия син лидер – Филип Димитров – Елена. По този въпрос се мълчи и никой не обелва и дума, нито преди убийството на Емил Кюлев, нито след него.
Създава се консорциум: от ТСБ, Минералбанк, Капиталбанк, Пощенска банка и банка "Славяни". Името на ТСБ тогава се свързва с финансиране на в. "Рикошет", издание на синдикалиста Константин Тренчев и Центъра за нова политика на Димитър Луджев.
Интерес представляват приятелствата на Кюлев: като това с Луджев. Споменава се, че бившият секретар на МВР, по-късно и министър на вътрешните работи, Богомил Бонев е получавал добри хонорари за юридически консултации, като се цитира сумата от първоначални 150 хил. - за посрещане на неотложни нужди. Твърдят го хора от ТСБ. ТСБ се консултира и от Таня Градинарова - бившата съпруга на Богомил Бонев.
Името на Емил Кюлев бе споменато редом с това на Исмет Шабан в разпространената в парламента Справка за Богомил Бонев по голяма сделка с пистолети, пушки и автомати от складовете на МВР и МНО, изнесени за Канада - за продажба на колекционери. Плащанията по тази сделка твърдят недоброжелателите на Бонев от Справката се осъществявали с кредит по сметки в ТСБ. Във въпросната сделка се цитират още и имената на зам.-министъра на отбраната от кабинета на Филип Димитров - Никола Даскалов и Пиер Табаков - съветник на президента Ж. Желев. В печата тези факти не бяха опровергани от нито един от цитираните лица.
Известно време акционер в ТСБ е "Макулан холдинг" - Австрия, който кредитира дългосрочна програма на банката за подпомагане на малкия и среден бизнес в туризма и спорта. В банката работи и Александър Новков, бивш зам.-директор на Националната следствена служба. Изгражда се звено за сигурност, ръководено от бивш служител на Шесто управление на бившата Държавна сигурност (Много любопитен документ, с който ще ви запознаем в хода на повествованието, бел.р.).
Ако се върна назад в годините, ще трябва да спомена, че в младостата си, Кюлев работи известно време в отдел "Тежки убийства", откъдето се познава и с Богомил Бонев, и с частния детектив Янко Димов, убит в първите години на демократичния преход при неизяснени обстоятелства. По-късно банкерът е съветник на Румен Георгиев /председател на "Минералбанк/. Заедно със Степан Ерамян /бивш отговорен секретар на в. "Работническо дело"/
Емил Кюлев създава издателска къща "Еркюл" и издава вестниците "О кей", "Куриер 5", "Новинар", "Струма" и "Марица". След време Кюлев прехвърля дяловете си в "Еркюл" на пловдивската икономическа групировка на Христо Александров, любимият сервитьор на Андрей Луканов, известен като Ицо Салфетката.
В бизнеса с недвижими имоти Кюлев е съдружник с и Дилян Буновски – Дорон, който бе съден, пратен в затвора и обвинен в доста тежки икономически престъпления от годините на прехода.
В едно от дружествата около ТСБ се появява името и на Владимир Жеглов /журналист от "Работническо дело", акционер в "Биохим", известно време в управата на "Нефтохим", икономически съветник на премиера Жан Виденов, получил доверието да води преговори с "Топенерджи"/.
Преди няколко дни пожар стана причина да бъде спрян порталът dir. bg, чийто изпълнителен директор е същият Владимир Жеглов. Изпепелена бе техниката и спрян сървърът. Дали е случайност? Аз лично не вярвам.
Когато в края на 1993 г. Александър Томов /бивш вицепремиер в кабинета на Димитър Попов/ решава да се откъсне от БСП, той цитира името на Емил Кюлев като на човек, от когото ще бъде поискана финансова подкрепа за бъдещата му политическа формация ГОР /Гражданско обединение за републиката/.
Бизнесменът милионер Илия Павлов бе свързан и подпомагаше и БСП, и ДПС и хора от синята централа. Това не попречи той да бъде поръчан и разстрелян показно, а милионите му разпределени по съответни места.
Емил Кюлев също бе разстрелян показно като милионер и свързан със спонсорство и финансово подпомагане на СДС, БСП и споменаван официално като близък до държавния глава.
След всичко споменато по-горе трудно би могло да се определи на коя власт точно е бил човек убитият Емил Кюлев и дали е представлявал определени тесни политически интереси.”

Така наречените „големи” медии в България обаче не отронват и дума по тези въпроси. Защо ли?

Представете си само, че всички тези хора, близки на Кюлев по един или друг начин, начело с президента Георги Първанов, силно желаят да бъдат разкрити извършителите и поръчителите на „мократа поръчка”. Та нали той е един от тях, дявол да го вземе. Да си представим какво би се случило. Създава се моментално екип от спецове, които имат под ръка целият ресурс на службите, специализираните звена и професионалистите, каквито безспорно има в системата на МВР и прокуратурата – за няколко часа до няколко дни подобно престъпление би било разкрито. Но не е. Вече пет години.

По време на мексиканските революции практиката да се изпраща „златен куршум” за високопоставени лица в армията и политиката въвежда Панчо Виля. Мафията в Италия заплашва със „златни куршуми” съдии, прокурори, следователи открай време. И у нас тази традиция намира радушен прием. Лазследващите със сигурност знаят това. Но защо мълчат?!
Кой праща „златен куршум” за поредния олигарх? Освен това не е ясно и до днес дали следствието е работило по версията за конфликт между банкера и Мултигруп? Между тях е имало търкания и спорове за някои знакови имоти в София. Такъв е хотел „България” на бул. „Руски”, например. Чува се, че по този повод са се разменяли остри реплики и от двете страни, стигнало се и до съдебни спорове. Илия Павлов, основателят на Мулти, бе убит през 2003 г., но наследниците му са продължили „дебата” с Кюлев до 2005, когато самият банкер срещна смъртта на бул. „България”. Как са се развили след това нещата – не е известно, поне на широката публика.


Бизнесмени, олигарси, врагове... Снимка: "Новинар"

Има един малкоизвестен факт, който белязва с мрачен знак отношенията между Павлов и Кюлев. Като шеф на ТСБанк Кюлев разпорежда да се състави подробен доклад за Мултигруп: структури, ръководители, фирми, звена, характеристики, официална и неофициална дейност, намерения, интереси, връзки с властта, връзки с политици, контрабандна дейност, нарушения на югоембаргото, връзки с международни групи извън закона и пр. В този документ от над 70 страници има доста любопитни неща. Например, че през 1991 г. МВР се е заинтересувало от трафика на крадени коли от Западна Европа за арабските пазари. В полезрението попада Мулти и е образувано следствено дело № 31/91, но по-късно е изоставено. В доклада се говори и за документни престъпления от длъжностни лица. Изброени са също лица, които са заемали високи постове в различни служби на МВР, а след това са преминали на работа при Илия Павлов, където са използвали познанията и опита си в решаване на различни задачи, някои от които не съвсем законни. Говори се същ, че групировката е използвала богат арсенал за постигане на големи печалби: шантаж, принуда, фиктивни търгове, занижени оценки при приватизация, подкупи и пр.

Ето кратък детайл от въпросния документ. Описва се връзката на Мулти с американски банкер от еврейски произход (спестяваме името). За него хората на Кюлев пишат: „Той е евреин, роден в Турция, американски гражданин. Нисък на ръст, ползва некачествено изработена руска перука. По-голяма част от годината живее в САЩ. В София съжителства със своята секретарка Д.Д.Ц., която му е любовница. Негов адвокат е Гиньо Ганев. По непотвърдени данни А.М. е превел 80 000 щатски долара на Петър Дертлиев. И т.н. и т.н.
Пише още, че Мулти е плащала хонорар на ген. Боян Велинов, бивш зам. началник на Шесто управление на Държавна сигурност, тъст на Панайот Тонев, отговарящ за българската част на „Шератон”, свързан с Мултигруп. Връзката осъществявал Младен Младенов, шеф на специалната служба на групировката.
Като шеф на направление „Стратегически анализи и прогнози” в групировката на Павлов е посочен Цвятко Цветков, бивш заместник началник на Шесто управление. Дейността си прикривал чрез „Клуб 777”. Цветков бил топлата връзка на Павлов с БСП, тъй като едновременно е и анализатор по въпросите на сигурността на „Позитано” 20.
Списъкът е дълъг и доста любопитен не само с имената, които съдържа, а и с дейностите, с които те се занимават в полза на Мулти.
Говори се, че този доклад Кюлев връчва услужливо на правителството на Иван Костов и така насочва стрелите към Мулти, а сам остава в сянка.
Когато разбира за папката Илия Павлов направо побеснява. Той дори разпорежда ответен удар – неговите хора да проникнат и унищожат анализаторския център на Кюлев. По-късно Павлов и Кюлев се срещат. По време на разговора се разменят закани и прехвърчат искри. Въпреки това бизнесмените в крайна сметка стигат до примирие.
Справката за Мултигруп е направена от бивши и действащи ченгета, които работят за Кюлев. Тя е прелюбопитна и представлява интерес дори от гледна точка на документирането на прехода в България. Възможно е обаче някои неща да са изопачени или преувеличени, за да се харесат авторите на своя работодател. Така или иначе тя е факт и този документ трябва да бъде анализиран, за да се знае какво се е случвало през годините, когато се наливаха основите на демокрацията у нас.
В смъртта и на двамата бизнесмени има особен общ знак - президента. На 2 март 2003 г. Илия Павлов е до Първанов на площад „Св. Александър Невски”, където тържествено е посрещнат скъп гост – президентът на Русия Владимир Путин. На 7 март Павлов е застрелян пред офиса му на бул. „Г.М. Димитров”.
Навръх Димитровден, 26 октомври 2005 г. е убит Кюлев. Същият ден той е трябвало да лети за Силистра, където на посещение в този момент е президентът Първанов. Двамата имали план да отидат на лов в Румъния, какъвто вече бил уреден от НСО и канцеларията на държавния глава с румънските власти.
Друго нещо, което „свързва” Павлов и Кюлев е, че и двамата имат два брака и по три деца. И двамата са били офицери – единият в армията, а другият в народната милиция.
И двамата подпомагат различни политически партии, за да са добре с поредното управление.
Историята обича такива съвпадения, защото те винаги носят елемент на мистериозност и разпалват въображението на изкушените от криминалния жанр. Твърде пресилено и несериозно е да се търси някаква връзка или знак, но фактите са си факти и могат да бъдат тълкувани по различен начин, дори и твърде смел и неверен понякога.

Интрига има и в отношенията на Кюлев с друг виден бизнесмен на прехода – Валентин Златев. Техните отношения почти не се коментират в публичното пространство, а всъщност невинаги са били гладки, дори обратното.
В средата на 90-те години на м.в. Валентин Златев вече е един от най-влиятелните хора в петролния и туристическия бизнес, значимо е влиянието му и в банковия сектор. Златев винаги се е славил с топлите си връзки с Москва. Роденият в Правец бизнесмен първоначално е близък с Емил Кюлев. В последствие конфликтът на интереси превръща Златев и Кюлев във врагове. Злите езици говорят, че и ревността има пръст в отношенията им. Става дума за това кой е по-близък с държавния глава Първанов. Не само в ловните излети...
Разривът между покойния днес банкер и петролния магнат настъпва през 2000 г., когато и двамата се опитват да скъсат поне явно връзките си с Русия и да заиграят самосиндикално, пък макар и фасадно в банковия сектор.
„Вальо Златев клекна на Костов и ме предаде.”
Тази реплика се приписва на Емил Кюлев. Произнесъл я бил по адрес на приятеля си, когато петролният бос неочаквано изтегля парите си от „Росексимбанк” и ги пренасочва в СИбанк – банка тогава управлявана от Славчо Христов, личния банкер на Командира. Банковата институция на ресторантьора Славчо прилапва апетитен клиент в лицето на „Лукойл” и компанията за безалкохолни напитки „Агрима”. По-рано Вальо Златев и баща му са успели да станат генерални дистрибутори на България за „Пепси” и да приватизират ударно няколко хотела и сгради в Правец, София и по морето.
В един момент отношенията между Вальо Златев и Кюлев се влошават дотолкова, че двамата олигарси си наемат внушителни охрани и започват да харчат стотици хиляди левове за фирмено разузнаване и шпионаж. Единият купува шпионска апаратура последен писък за близо 1 млн лева. Известно е, че Кюлев поръчва на копоите си да шпионират Златев, да събират и пускат компромати срещу него. Двамата олигарси кръстосват шпаги и в туристическия бизнес в надпреварата за приватизация на Златни пясъци. От корпорацията на Емил Кюлев предлагат рушвети на медиите, за да изкарат Валентин Златев престъпник и мафиот, който иска да сложи ръка на курорта за жълти стотинки по изпитаната схема на работническо-мениджърските дружества. Някои медии охотно откликват. Същите после се кълнат във вярност на Златев, но това е друга тема.
Години по-късно е ясно, че босът на „Лукойл” е спечелил войната с Емил Кюлев. Банкерът вече е покойник, а Вальо Златев е важен и незаобиколим фактор в икономиката и в политическия живот на страната. Толкова важен че през 2007 г. , когато Бойко Борисов все още не смееше да изяви гласно желанието се да е премиер, посочваше името на авера си за следващ министър-председател.

Но да се върнем към Кюлев, чието убийство вътрешния министър Цветан Цветанов поразрови тези дни. Което пък препраща към един от неговите предшественици – Румен Петков, който оглавяваши вътрешното ведомство тъкво, когато банкерът бе екзекутиран показно.
Единственото, което роди въображението на тогавашното ръководство бе да се вдигне шум около ареста на Красимир Маринов – Големия Маргин. Медийно бе тиражирано внушението, че Маргина е замесен в ликвидацията на Кюлев. За по-сигурно бяха пласирани и скандални разкрития, че Маргина и брат му са гаговорничили и подгатвяли убийството на Иван Тодоров-Доктора, ген. Любен Гоцев, бивш външен министър и шеф от разузнаването и близкия до ТИМ икономист Никола Дамянов. Всичко бе организирано шумно, но през цялото време липсваше най-важното – мотив. Защо всъщност Маргина ще иска да убива тези хора, които нямат никаква връзка помежду си? Тази дупка предизвести изхода от делото и Маргините бяха оправдани. За прокурорите остана горчилката от нечовешките усилия да пришият балтон към съмнителното копче на Руменпетковата акция. Някой ден белите конци, с които бе същита тази конспиративна теория, ще бъдат описани. Вземете, например, предупреждението на висши служители от МВР към ген. Гоцев, че му се готви покушение (между тях ген. Иван Чобанов и ген. Иван Драшков). Казват му в потайна доба, след като са го събудили, че се готви такъв пъклен план, след което си тръгват. По-късно поставят уж някаква охрана във входа на блока, която обаче е толкова бдителна, че не един и двама журналисти успяват да се срещнат с генерала и да го интервюират... Така ли се пази застрашен с убийство? По това време Любен Гоцев е част от кансултативния съвет към МВР, създадет по идея на Румен Петков и разпуснат скоро след това, поради обществен натиск (Богомил Бонев предупреждавал, че така ще стане и че упражнението е лишено от смисъл).

Това не е краят на мрачната приказка. Убийството на Емил Кюлев периодично ще бъде в центъра на общественото внимание, защото в него са кодирани много от тайните на прехода. Въпросите кой, защо и как не са получили дори символичен отговор.
Досега се задоволявахме с изреждане на знаковите убийства, с кратки коментари и недоизречени съмнения. Време е мрачните сюжети да бъдат разровени, да се тръгне по някои следи и да се потърсят кукловодите. Не е нито лесно, нито безопасно. Но ако не се направи, ще си останем държава от третия свят, оказала се заради някакви обстоятелства в ЕС.
Това не е краят на историята. Тя води и към други подобни: страшни, гротескни, понякога смешни. Те са логото на действителността, в която живеем.

Екип на Фрог нюз
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Златни куршуми за Емил Кюлев - пет години омерта 26| 29154 |03.10.2010 . Масонът Славчо построи три клозета, отправи се към втори мандат с БСП и живее в … 2011 год. 53| 17020 |29.09.2010 . Златната есен на благотворителните шоута 28| 8877 |24.09.2010 . Сирак + мургава кожа = проклятие в БГ 26| 9045 |21.09.2010

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах