Неделя, 18 Ноември 2018, 10:14
Frognews
2| 7245 |26.05.2014

КФН отказва да помете собствения си двор

.
Един „частен случай”, който удря по джоба всеки българин

Всяко чудо – за три дни. Тази поговорка е валидна повече от всякога в 21 век, когато, залети от непресъхващ поток информация, сме принудени да забравяме дори и най-скандалните разкрития още на следващия ден.

Медиите са наясно, че новините бързо остаряват, и особено когато става въпрос за частен случай, рядко се питат какъв е краят на разказаната от тях история.
Но докато журналистите имат оправдание за късата си памет, регулаторите би трябвало да проявяват повече усърдие в дейността си. Особено когато става дума за разчистване на собствения им двор.

Неведнъж вече повдиганите от засегнати лица обвинения срещу Комисията за финансов надзор са посрещани с една станала

типична реакция – пълното мълчание.

Един съмнителен инцидент може да се обясни със случайна човешка грешка, или дори попаднала „черна овца” в иначе съвсем изрядната институция. Продължаващото нежелание на регулаторите да разгледат повдиганите въпроси обаче започва да намирисва на далеч по-дълбок проблем.

Можем да се обазаложим, че до подобен извод  е стигнал полският гражданин Мариус Иржи Премик, който се сблъска с родните реалности, след като стана клиент на местен инвестиционен посредник. Представете си какъв е бил шокът на горкия човек, след като разбира, че личните му данни, подадени на обслужващата го фирма, са източени и разгласени (а най-вероятно дори продадени на конкурент) от... Комисията за финансов надзор.

Историята звучи на пръв поглед банално, но всеки, който си даде труда са се замисли по-дълбоко, ще стигне до плашещи изводи.

Какво се случава?

След като решава да работи с лицензиран в България инвестиционен посредник, Иржи Премик получава обаждане от неизвестно лице, което агресивно и дори прибягвайки до заплахи се опитва да го убеди да прехвърли сметките си към конкуретна фирма.

Случаят събужда подозренията му –

логично е като успешен предприемач да бъде включван в маркетингови кампании, но чак пък от България? Съвпадението е твърде очебийно, и съвсем естествено го обезпокоява сериозно. Тревогите му се задълбочават, след като надменно му заявяват, че могат да цитират дори номера на договора му и паролата му за потвърждаване на транзакциите.

Страхът прераства в ужас, след като без свян му съобщават, че тази информация е получена не от кой да е, а от българските регулатори, а именно Комисията за финансов надзор.

Не ви се вярва? Да, бихме могли да предположим, че става дума за грешка, още повече, че полският гражданин няма как да докаже твърденията си – в крайна сметка, той не е знаел предварително какво ще чуе, и, съвсем разбираемо, не е записал разговора.

Каква обаче е ролята на Комисията за финансов надзор?

По дефиниция, регулаторът на българският финансов пазар би трябвало да демонистрира същата строгост към своите служители, която проявява към поднадзорните си лица.

Публична тайна са оплакванията на редица инвестиционни посредници, че биват заливани от вълни актове за най-невинни технически грешки, документите им умишлено се бавят, а бюрократични спънки спират всяко желание за разширяване на дейността им. Някои компании вече обявиха желанието си да прекратят операциите си в страната, с което и без това страдащата ни икономика губи инвестиции и работни места за квалифицирани млади специалисти.

Разбира се, няма нищо лошо в това регулаторът да е строг – нали това е целта на съществуването му. Логичен е въпроса обаче, защо това усърдие някак залинява, когато се наложи КФН да обърне поглед към собствените си грешки?
Застрашена е не само стабилността на родния финансов пазар, но и

съществуват реални опасения за избухването на международен скандал.

По всичко изглежда, че родният ни регулатор си е позволил да търгува със секретна информация, получена не само от поднадзорните му лица, но дори от партньорски организации в чужбина.

В това число влиза доклад, представен от полския регулатор, във връзка с тяхна проверка и мониторинг на български инвестиционен посредник, „случайно” оказал се широко достъпен в интернет.

Какви биха могли да се последствията?

Тъжно е, че ще бъде нанесено поредното петно върху репутацията на страната ни, която все още се бори с лошата слава на най-корумпираната и бедна нация в Европа.
Но това не е основният източник на безпокойство.

Тревожно е, че инвестиционни посредници оттеглят дейността си към по-цивилизовани държави, с което губим инвестиции и работни места. Но дори опасността, че млади квалифицирани финансисти ще се видят принудени да продават зеленчуци на Женския пазар, че не е най-страшното последствие от безхаберието на КФН.
Малцина осъзнават, че съмненията за корупция в родния регулатор

засягат пряко джоба на всяко българско домакинство.

Дори обвиненията да се окажат безпочвени, нежеланието на институцията да даде отговор на тях вече е нанесло пагубни поражения.

Всеки експерт ще потвърди, че основа и двигател на финансовите пазари е доверието. Без него, инвеститорите стискат парите си, не желаят да рискуват с вложения в ценни книжа, с което губят възможността да спасят спестяванията си от ерозията на инфлацията.

Губи и българският бизнес, който, ако разполагаше с функциониращ фондов пазар, би могъл да прибегне до алтернативен източник на капитал, вместо банковите заеми.
Фактите говорят, че денят, в който ще настигнем американците и ще мислим за пенсионен инвестиционен портфейл, е все още далече.

Българинът упорито държи парите си на влог, а лихвите ежемесечно падат. Наистина, основна вина за това имат пирамидите от края на миналия век, които сериозно уплашиха населението и убиха всяко желание за по-рискови вложения.
Невъзможно е да преодолеем тази параноя обаче, ако не кой да е, а

стражът на финансовите пазари мълчи упорито

по повдигнатите срещу него обвинения за корупция и търговия с поверителни данни.
Случаят с Иржи Премик може и да е частен случай. Но да не забравяме, че частен случай е всеки от нас, който се чуди как да задели някой лев за черни дни.
С бездействието си, Комисията за финансов надзор ни лишава от шанса да се наслаждаваме на спокойни старини.

И докато обществеността и медиите продължават да игнорират ескалиращия брой „частни случаи”, язвите постепенно се задълбочават. Дали ни очаква шок, подобен на срива на доверие от 90-те години на миналия век? Тъжно е, че единствената ни надежда за бъдещето остават официалните ведомства, които арогантно продължават да не осъзнават смисъла на своето съществуване, а именно изграждането на функциониращ, прозрачен и честен пазар на финансови услуги.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Фани Белнейска иска още присъди за умъртвените си дъщери 18| 8300 |22.05.2014 . Ужас от прекратени дела и убийци на свобода 8| 10962 |16.05.2014 . Предизборна любов между партиите и ъндърграунда 6| 7850 |15.05.2014 . Топадвокат пред Фрог: Колежка ме запали, полицията я прикрива 12| 11865 |12.05.2014

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах