Сряда, 21 Ноември 2018, 22:27
Frognews
2| 5904 |25.03.2009

Конфликтът в Рибново не е местен проблем, а елемент от отношението на европейския и ислямския свят

.
След 90-те години религиозната принадлежност се превърна в определяща за родопското население. Светските нравствени норми са заменени с демодиран ислям
Ст.н.с. д-р Игнат Ст. Минков, председател на сдружение “Европейски Балкани” Отшумява поредният скандал в България – този път предизвикан от обвинения на депутата Я. Янев за утвърждаване на “крайни ислямски порядки” в едно от големите села с българско мохамеданско население в Югозападните Родопи – Рибново, което е част от община Гърмен. Първото, което трябва да се каже е, че случилото се в този район е елемент от сложните  противоречиви процеси, които текат в съвременната българска нация. Тя вече е неотменна част от ЕС, функция от новото глобално преструктуриране. Само от такива европейски и собственонационални позиции можем да оценим вярно ставащото в Рибново, и да решим  очерталите се в него проблеми. Защото “акцията” на г-н Янев, явно предизвикана от предизборната необходимост да издигне рейтинга на своята партия, всъщност разкрива сериозни конфликти, които изискват обективно, а не предизборно анализиране и оценяване.




“Събитието” пак се случва сред българите мохамедани. Какъв, от избраната гледна точка, е главния проблем с тях? Това е перманентният проблем за мястото им в българската национална общност, за дълбочината на тяхната приобщеност и консолидираност в нацията (нали са си чисти българи), за степента, в която те са овладели и днес овладяват съвременните постижения на българската национала култура и на европейската цивилизация.

Трябва ясно да се разбере, че консолидирането на българите мохамедани към ядрото на нацията, както и интегрирането в нея на българските турци, цигани и други миньоритни етнически, религиозни и етнографски общности е важна страна от процеса на модернизация на нашата нация.

От това, доколко тези общности успяват да овладеят постиженията на българската цивилизация, зависи общото равнище на изграденост на общество, динамиката на неговата модернизация, способността му да овладява иновации и да се приобщава към водещите страни и народи в света, да осигури своето благоденствие. Когато тези общности тръгнат в други посоки на развитие, например - към овладяване параметрите на друга цивилизация или го правят с темпове, различни от тези, с които се развива националната общност, това забавя и усложнява общото развитие на страната, обрича я на изоставане и маргинализация. Тези групи също трябва да допринасят за обществения просперитет. Но това обединение и консолидиране за съжаление не се случва в нашата страна.




В годините на прехода, под влияние на външни и вътрешни “демократични”, “либерални” и др. политически сили, започна активен процес на разбиване на това крехко единство, като главно средство бе искането българомохамеданската общност да бъде освободена от промените, станали с натиска на тоталитарната българска държава. Само за няколко дни и нощи например, след 29 декември 1989 г., в еуфорията на освобождението от комунистическия диктат, под натиска на ходжи, баби и дядовци и т. н. в много родопски села жените бяха принудени да сменят съвременните си облекла с демодираните и обвързани с исляма шалвари и забрадки. Така започна да се оспорва най-същностната характеристика на това население – че са българи.

Още в началото на 90-те години цялото българско население, свързано с исляма от поречеието на Места – от с. Аврамово до гръцката граница – около 28 000 души, под силния натиск на ДПС бе записано като турско, а в училищата започна изучаване на турски език като “майчин”. Когато този модел на “отбългаряване” бе пресечен от Народното събрание, диференциацията от националната общност започна да се търси в активното възстановяване ролята на ислямската религия. Под влияние пак на ДПС и на инструкции, главно от Турция, започна масова подмяна на светските имена на населението не със старите мохамедански, каквито бяха решенията на централните български власти в съгласие с представители на заинтересованото население, а с изцяло нови имена, вече част от турско-османската именна система.

В района на Якоруда дори се тхвърлиха старите фамилни имена, използвани от векове, само и само да се пресече връзката им с българското наследство. Насилието за това е толкова грубо и безкомпромисно, че някои от кметовете, проявили особено старание, като този на Сатовча, озволил си сам да определя имената на съселяните си, бе пратен за това на съд и осъден. И двамата от героите на събитието в Рибново - учителят Мурат Бошнак и директорът на училището Феим Иса, са си избрали такива имена и това ясно показва, че те държат да бъдат възприемани като небългари. А и от делата им се разбира, че те най-малко имат за цел да възпитават учениците си в български дух. От 90-те години на миналия век като главен определител на това население се превърна не
етническата им принадлежност, а религиозната. Тя е предпоставка и за все по-нарастващите  искания за мултиетническо разкъсване на съвременната българка нация и разделянето ù, поради религиозни, етнически, културни и други различия, на обособени и самостоятелни общности.




Специално за българите мохамедани започна целенасочено налагане на името помаци, въпреки че то не се възприема от населението, за което е предназначено. То целенасочено се експлоатира от учени, журналисти, политици, свързани с мултиетнизма и либералните възгледи за структуриране на обществото. Пропагандира се, именно заради религиозната си
специфика, че те са различни от другите българи и трябва да се обединят в специфична етнорелигиозна общност. За модел, по който да се изгради тази общност се сочи Босна, където сърбите мюсюлмани се интегрират на религиозна основа, като босненски етнос, бошняци. Тъй като това подпомага и усилията за обособяване на тази нищожна част от българите в  иринския край, които се считат за македонци, един от тях роденият в Неврокоп (гр. Гоце Делчев) Петър Япов, дори издаде специална книга “Помаците”, която е в обем от над 400 с., за да “обоснове” тези си претенции.

Книгата трудно се намира в София или в други райони на страната, но се представя публично и активно се разпространява в различни селища на Родопите. Затова, че зад ислямската религия стои етническо обособяване, косвено признава и кметът на Гърмен, който нарича възникналият проблем не религиозен, а “етнически”. Утвърждаването на исляма в живота на българите мохамедани и особено сред децата има не само етнокултурни, но и преки цивилизационни последици. Наместо да учат преподаваното в светското училище, много от тях наизустяват Корана и предписанията на шериата – ислямското право. Това се прави в почти всички села на района и в други селища с българско мохамеданско население. В Мадан, например, както писа и пресата, от училището такива деца направо се водят в джамията на молитва и след като обядват там, започват наизустяване на Корана – понякога до късно вечерта, защото има норма, която трябва да се усвои. Неиздържащите да стоят часове на колене с фесчета на главата и да зубрят неразбираеми арабски текстове са наказват, често и с подкрепа на родителите. Един от тези учители, всъщност неграмотен възрастен ходжа, е обучил за последните десетина години над 1000 деца!

Какво всъщност става?

Извършва се замяна на светското образование с религиозно, от което младите нямат никаква полза. Наместо да овладяват реални знания и да се учат да мислят самостоятелно, те се подлагат часове наред на недопустима мущровка, обезличаваща личността.

Светската нормативна система и нравствени норми се заменят с демодираните ислямски предписания, създавани преди 1400 години за други епохи и социални условия. Всъщност нарушава се една от главните определящи характеристики на светското общество – отделянето на религиозните институции от държавата, изваждането на техните регулативни механизми от нормативната база на модерната епоха, ограничаването им до личностно преживяване и осмисляне от индивида. Това в Европа и в България е постигнато след епохални революционни промени.

Нека си припомним само десетките хиляди избити свещеници по време на Френската революция, утвърдили светската държава и общество.

Излиза, че наместо възпитаване в духа на модерността, в българските общности, свързани с исляма, се отива към повишаване ролята на ислямската религия в обществения живот, като се намесва в живота на училището и обществото, изземва техните функциите, създава правилата и нравствените норми. Това не само нарушава устоите на българското светско общество, но и поставя исляма като религия и институция в превилегировано положение спрямо християнските и другите религии, които вече са приели по-модерни социални модели на изява. Следователно, демократично днес е не предоставянето на повече права на ислямските религиозни институции у нас, нито утвърждаването им като водещи предпоставки за етнокултурно обособяване, защото видите ли такива са предпочитанията на вярващите, а обратното - налагане на тези институции задълженията да се трансформират, съобразно потребностите на новото време. В този смисъл и ставащото в училището в Рибново е антисоциално. Там хитричко, наместо да изучават равностойно всички религии, децата се ислямизират. Утвърждаването на разбирането, че поради своята религия българите мохамедани са различни от сънародниците си във вътрешността на страната, ги ограничава до съхраняване на патриархално-селищни форми на живот, задържа изявата на индивидуални качества, прави ги плахи в контактите със сънародниците им от другите райони на страната, пречи им да разгърнат своите способности.

По мои лични наблюдения в посочените села по поречието на Места, а това се усеща и в Рибново, много млади хора стоят без работа, но не смеят да се изселят или преместят другаде. Единствено като строители-гурбетчии, те отиват на работа в големите градове на страната и в чужбина, където могат да съхранят анонимност, запазваща ги от околните. Понятно е защо тези среди трудно се поддават на модернизация. Но и в Швеция, и в Шотландия, и в Бретан, и в Холандия се отглеждат крави и овце, сеят се картофи, както и в Рибнево. Но там млеконадоят, хранителните дажби, селекцията, агротехниката и много други параметри на производството се следят с компютри, определят се от научни критерии и се вършат от добре квалифицирани кадри. Затова и производителността и печалбата от дейността е многократно по висока в сравнение с тези у нас.Явно е, че ако девойките от Рибново искат да живеят богато като тях, трябва и да се научат да живеят и работят като тях, но това няма да стане чрез молитви в джамията, нито ако те продължават да си живеят стадно, като “ято пингвинчета”, както ги определят по форумите, а само, ако се еманципират като личности и индивиди. За съжаление наместо да се редуцира ролята на ислямската религия сред българите мохамедани, както сред общностите на българските турци, се появяват огнища на ортодоксален ислям.

Те припламват спорадично в с.Аврамово, Велинград, Пловдив, Смолян, Мадан, Сърница, Чепинци и другаде. Влиянието им ту се засилва, ту затихва, но упоритостта с която той се насаждат от чужди и наши мисионери и проповедници, от школувани в арабските страни наши студенти, е респектираща.Проповедниците му отхвърлят местните традиции на религиозност и безкомпромисно насаждат практиките на шериата. Във Велинградско такива дейци искаха да наложат на наши мохамеданки публичното облекло на жените от турските ислямски среди. Ислямисти от Смолян, които воюваха и чрез съда ученичките, вярващи в Алах, да посещава средното училище с ислямско обрекло, отстояват и днес принципите на многоженство. Млад мъж, служител в общината в Рудозем, това лято ме убеждаваше разпалено, че е
по-добре жена му да ходи забулена. За да се откъсне от “българско влияние” сред населението се проповядват възгледи, че ислямът тук е въведен още преди идването на османците, че той е възприет доброволно. Насажда се мнението, че Турция е велика държава, докато България, която е занемарила толкова икономиката си днес, не заслужава уважение и т. н. От миналото, когато животът на тези хора качествено се подобри, се игнорира всичко, с изключение на “зверствата” по време на “възродителните процеси”.

Забелязва се дори вътрешно противоречие между свързаните с Турция ислямски структури и тези, финансирани от рабските страни. Във всички случаи скандалът в Рибново, вече въобще не е местен проблем Той не е и само вътрешно национален, а елемент от отношението на европейския към ислямския свят. Не случайно турските вестници “Хуриет” и “Сабах”  веднага отразиха случилото се, посочвайки, че в Рибното са арестувани двама “турци”, а по проблема се изказаха всички структури на ислямското вероизповедание у нас. Не са за подценяване силите, които искат обособяването на българите мохамедани като отделна общност, териториалното им оформяне като дъга в Южните Родопи, която в перспектива да включи и “помаците” в Гърция.

Оттам до създаването на ислямска дъга с участието на ислямски структури в Македония, Косово, Санджак и Босна, разстоянието е една крачка. Не случайно бяха положени и усилия за създаване на обединяваща ги обществена организация. Разбира се, това няма да се случи – преобладаващата част от българите, свързани с исляма окончателно са преодолели двойствеността на своята идентичност и се изявяват като неразделна част от българския народ. Но ако не се вземат действени мерки, не малка част от тях ще продължават да се чувстват дискомфортно – раздвоени между различни тежнения и посоки на развитие. Това затруднява и общата модернизация на българското общество Това е един от най-актуалните проблеми днес, още повече, че с по-голяма сила той се отнася и до части от българските турци и ислямизираните цигани. А това изисква обединяване на всички национални сили и всички ресурси на българското общество.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Делото за отнемане имоти на ”братя” Галеви е отложено за 2019 г. 5| 3097 |16.11.2018 . Богдан Милчев: Застрахователи дават по 70 бона на адвокати, за да спрат искове за загинали 5| 5602 |13.11.2018 . Запорираха имущество на Миню Стайков 3| 4416 |12.11.2018 . Полицай, вероятно пиян, преби белгийско семейство в село Лешница 3| 5468 |10.11.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах