Понеделник, 24 Септември 2018, 20:51
Frognews
15| 11797 |28.12.2013

Престъпления без наказание

.
Кой е жертвата...
В България има странна традиция: извършителите на тежки престъпления да не лежат в затвора. Не само това, те имат неограничен достъп до медии, където прокламират натрапчиво тези за своята невинност.

Илиян Тодоров от Перник е последният такъв пример. Върховната съдебна инстанция се произнесе, че е виновен за две убийства пред дискотека "Соло" в столицата през 2009 г. и му наложи доживотна присъда. Е, да, но Тодоров не признава българското правосъдие и му показва среден пръст. Първо изчезна в нелегалност, а след това започна да пуска в мрежата свои записи и обяснения колко е невинен. Посланията са адресирани и към главния прокурор. Родителите му го подкрепят. Да, той е техен син и поведението им е логично. Въпросът е: имат ли представа те как се чувстват родителите на закланите като прасета момчета от техния син? Какво преживяват всеки ден след онази злокобна нощ? Не, не знаят. Техният Илиан е жив и здрав и се крие някъде на топло.

Ще припомня, че Илиан Тодоров избяга от мястото на престъплението с такси. На шофьорът казал, че е направил нещо ужасно. Същото потвърдил и когато се прибрал в къщи. Майка му му помогнала да боядиса косата си руса. След това Тодоров изчезна. Бе обявен за издирване и се предаде след два дни, като се яви в прокуратурата с адвокат. В хода на делото единият му адвокат се самоуби по много странни обстоятелства.

 

Говореше се, че отказвал да поеме ангажимент да измъкне Илиан сух от ситуацията, защото имало много доказателства за извършеното от него. Повече от три години Илиан мълча в съдебната зала, а сега заявява, че бил заплашван от мистериозен човек, затова си държал устата затворени. Над три години той имаше пълната възможност да развие пред съда своята версия, да покаже и коментира въпросните записи. Не го направи. Мълчеше и когато бе оправдан на първа инстанция и бе пуснат да си ходи по живо по здраво. Тогава всичко бе ОК. Сега не е, защото има тежка присъда.

 

Българите не сме свикнали, но по света е така: след престъпление следва наказание. Четете Достоевски.

 

Българския хелзински комитет мълчи по случая. Не казва нищо, не защитава близките на жертвите, например, които също са жертви на абсурдната ситуация. Каква е гаранцията, например, че Илиан няма да тръгне да отмъщава на тях, че заради убитите им синове тряба да лежи доживот в затвора. Звучи абсурдно, но у нас абсурдите са всекидневие, ако не сте забелязали.

 

Невинни като малки агънца са и обвиняемите по "Килърите". Трима от тях също са с доживотни присъд без право на замяна. Разбира се, на първа инстанция. Тепърва виновността или невинността им ще бъдат предмет на доказване във Варненския апелативен съд, а след това и в най-висшата инстанция. Те обаче не си губят времето и атакуват публичното пространство не само с твърдения, че са невинни, но и с арогантни обвинения срещу всички, които смяат за виновни за това, че са в затвора. Обявена е война на служебните лица и журналистите, които не ги подкрепят горещо. Тя се води с всички средства.

 

Разбираемо е човек да желае да докаже своята невиновност. Странното е, когато не прави това, а се опитва да очерня всички останали - т.е. осъждат ни едни много лоши хора. А би било доста по-простичко да извадят пред съда доказателства, че са невинни. Ако има такива, де.

 

Питате, къде е БХК да защити нападаните през някои медии по най-варварски начин и техните семейства? Няма го. Той е зает с правата на ромите, например. Те са по-важни, знаете защо.  

 

Кампания тече и покрай делото "Октопод". Процесът се точи ли точи заради болнавост на повечето от обвиняемите. Други от тях пък се жалват от лошо правосъдие в Страсбург, тук пък леят сълзи пред Комисията за защита от дискриминация. Водят се дела и срещу част от свидетелите. На мушка са и журналистите, които не отразяват "правилно" процеса. В същото време се пускат връзки и във висшите магистратски среди: ВСС, прокуратурата, съдът. Търсят се и се провеждат срещи с политици или с техни съпруги. С една дума: атака по всички фронтове.

 

Само през месеците ноември и декември 2013 г. в медиите са се изявили 18 обвиняеми и вече осъдени за тежки престъпления. Срещу трима висши магистрати. Такова е съотношението. Вие си правете изводите. Единият от обвиняемите по "Килърите" получи над 50 минути телевизионно време в популярно предаване. Привилегия, с каквато се удостояват малцина. 

 

Това са само част от особеностите на българското правораздаване и българските медии. Обвиняемите имат пълната свобода да се защитават, да говорят пред медиите, да нападат, да заплашват и да плащат за клеветниески кампании срещу прокурори, разследващи и съдии. Да ги превръщат в публични мишени, без да произтича нищо от това дръзко и нахално поведение. Дори съсловните организации си траят. Когато бившият вътрешен министър Цветан Цветанов се изказваше за съдия Мирослава Тодорова колегите й наскачаха да я защитават - било политически натиск. А как се нарича пресата и хулите срещу тези магистрати, които се опитват да си свършат работата по криминални процеси и знакови дела? Защо тях никой не ги защитава от бруталните писания и клевети? ВСС само кадрови и интригантски функции ли има? Тишина...

 

И понеже заглавието е взаимствано от Достоевски, ще се върна към две негови мисли от "Престъпление и наказание": "Простете, не наказвайте, но назовавайте злото зло" и "Подлецът се нагажда към всичко. Само към истината не може!".

 

Много е страшно невинен човек да попадне в затвора. Няма аргументи срещу това.

Но по-малко страшно ли е виновен на свобода? По-приемливо ли е? И ако за леки престъпления все пак може да се разсъждава компромисно, какво да кажем за тежките деяния? Даваме ли си сметка колко нови престъпления могат да се извършат заради неупражнено правосъдие? Колко съдби да се почернят?

 

У нас е прието да се говори за правата на осъдените или обвиняемите. За това, че някои институции ги нарушават. Но нали преди това същите тези хора са нарушили драстично, дори лишили от живот други хора? Кой ще защити правата на жертвите?!

 

Докато не си отговорим на този въпрос, докато търпим своеволията на представители на магистратурата и на откровени бандити - ще сме на този хал. Правосъдие означава справедливост. Справедливостта често е синоним на възмездие. Без тях няма гражданско общество. Справедливостта се отнася еднакво към обвиняеми и към жертви. 

Ето ви един добър повод за протест: работещо правосъдие. Време е да проумеем колко много означава това.


Огнян Стефанов

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Всички новородени с чипове от май 2014, край на отвличанията 92| 46794 |26.12.2013 . 2013–та – под знака на „Килърите” 5| 15317 |21.12.2013 . Комшиите реанимират "издирването" на проф. Димов в България 5| 11005 |20.12.2013 . В САЩ бесни на България заради ирански шпионин 48| 15099 |17.12.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах