Сряда, 14 Ноември 2018, 00:40
Frognews
23| 7823 |10.07.2013

Гл. прокурор Цацаров на курс по психиатрия

.
Който лъже...
Ако главният прокурор няма диплом за завършена специалност по психиатрия – спукана му е работата. Най-добре е да запише факултативно един курс в Медицинска академия, за да си помогне в работата. Би трябвало в тези изречения иронията да е поне 50%, но уви, няма как да стане. Не и в българските условия за живот.
Съдете сами. В интернет издание се появява бомбастична новина, че някакъв затворник от цигански произход Дечко Деков бил натоварен с отговорната задача да убеди друг пандизчия – Георги Вълев, осъден доживот на първа инстанция по делото „Килърите”, да „признае”, че бизнесменът Младен Михалев – Маджо е поръчал убийството на банкера Емил Кюлев. Сензацията, както се казва, те грабва за гърлото и спира дъха. Направо зашеметяващо! Е, още в първите редове се разбира, че става дума за пълна глупотевина, но фактът си е факт – помпозната дописка е налице и всеки, озовал се на вълните на въпросния сайт може да я прочете.

Трябва да се признае, че за първи път в историята на криминалистиката, на циганин се възлага задача от ранга на тези, които Том Круз изпълнява в екшъна „Мисията невъзможна”. Което вероятно може да мине и за научен принос. Направо е трогателно как човешкото въображение може да стиге до дълбините на Марианската падина и продължи надолу. Забележителен сюжет, неподходящ за хората със слаби нерви и направо гибелен за лишените от чувство за хумор. 

Слава Богу главният прокурор със сигурност не попада в тази рискова група. Защо го споменавам ли? Защото психо-трилърът с главни герои: осъденият за убийство Георги Вълев, циганинът Дечко, четирима бопаджии и една прокурорка бил изпратен до „висшите прокурори”, сещайте се сами за кого иде реч, за да вземат съответни мерки.

Сценарият накратко: бопаджии възлагат задача на циганина Дечко. Той отива при Вълев и почва да го уговаря да „признае”, че Младен Михалев е поръчал на Петър Стоянов – Сумиста убийството на Кюлев. Ясно и просто. Ако Вълев се съгласи да участва в схемата, щели да го обяват за защитен свидетел и да го изведат от страната, където пожелае – на Бахамите, Швейцария, Сибир или другаде с нов паспорт и финансово обезпечение до края на дните му, които имайки предвид живота, който го очаква, ще са дооооста много. И не само това. С него щели да заминат и членовете на семейството му. Вероятно подходящо дегизирани с мустаци, бради и червени носове, за да не ги разпознае кой? Подлият враг, разбира се. Това в писанието не се казва, но се подразбира, имайки предвид жанра към който се отнася. Държавна закрила и живот в страна по избор са обещани и на едрокалибрения посерник, пардон – посредник Дечко Деков, този голям патриот, нагърбил се с отговорното дело. Антимафиотите обаче имали една мъничка претенцийка: Вълев сам да инициира среща с тях и да направи тези потресаващи разкрития по своя воля. Така нещата щели да изглеждат по-автентично, а и никой нямало да разбере, кои са подбудителите на подлата постъпка. Вълев обаче не е вчерашен. Вълев е печен, Вълев е умен и бързо надушва нещо гнило в Дания. Той предава на парламентьорът Дечко бопаджиите да се срещнат с адвокатите му и да уговорят условията. Този невероятно оригинален ход сварва неподготвена заговорническата тайфа от ченгета и прокурори, които се объркват като патета в калчища и потъват в мълчание.

През това време коварният план стига до една конспиративна явка, която на по-късен етап се разкрива като медия. Спешно е изпратена депеша до „висшите прокурори” и се взимат мерки (медията ги взима) за осигуряване безопасността на Вълев и Дечко, което е толкова хуманно, колкото и трогателно. Да беше жива майка Тереза... Ама не е.

Признавам, че ако въпросната журналистическа творба бе публикувана на брилянтен английски, световната награда „Хюго” за фентъзи щеше да й е в кърпа вързана. От друга страна и един „Пулицър” би и отивал, ама ей на, антрефилето е само на български и може да се надява най-много на приза „Чудомир” за комедийна творба. Такава е понякога съдбата на малките народи с непопулярни езици...   

Дотук беше забавната част. Сега сериозно. Знайно е, че наближава денят, в който Варненският апелативен съд ще гледа на втора инстанция делото „Килърите”. На първа, през декември 2012 г. Шуменският съд произнесе три доживотни присъди без право на замяна и други на различен срок затвор. Обвиняемите и техните защитници са в правото си да търсят всякакви варианти за оневиняване или поне за намаляване на наказанието. Това не изключва и тиражирането на подобни конспиративни теории. Въпросът е дали подобно „творчество” може да не се съобразява с нищо и да забърква конкретни лица, приписвайки им незаконни действия. Отговорът е: не не може.

Цялата история е пълна измислица открай до край. В нея няма дори капчица логиката. Първо, не съществува практика затворник да бъде използван за посредник. Ако има основание за водене на разговори с някой от обвиняемите, това се прави по строго определен ред от лица, определени от закона. Случаят обаче е подходящ прокуратурата да извърши проверка и да установи дали Дечко се е срещал със служители от ГДБОП. Това е лесно проверимо, тъй като всички посещения в затворите, в това число и в Бургаския, където се развива действието на сюжета, се записват в дневник.

Да се установи също, с кои хора е разговарял по мобилния си телефон Георги Вълев, преди той да му бъде отнет преди седмица. Да се извика „емисарят” Дечко, този български Том Круз и да бъде разпитан при какви обстоятелства и с кого се е срещал. Ако не става въпрос за живописен сън, разбира се. Ако е лъгал като дърт циганин, да бъде наказан, а ако казва истината – президента Плевнелиев си знае работата: орден и снимка пред герба и знамето.  

В нескопосания план е втъкан и един доста подъл елемент – замесването на Младен Михалев – Маджо. Подобна идея би могла да цели едно единствено да се настрои бизнесмена срещу разследващите по делото „Килърите” и да реагира остро срещу разследващите по случая. И срещу прокурорката също. Плиткоумно, признавам, но и коварно. Някой параноик сигурно би се хванал.

Прокуратурата много лесно може да установи също как въпросната измишльотина е стигнала до съответната медия. Въпросът, защо се публикуват подобни лъжи и манипулации обаче магистратите няма как да решат. Този въпрос е предмет на други разговори, за други категории от човешкото поведение.

Ако обаче искат, прокурорите биха могли да се поинтересуват, дали близки на Георги Вълев са се хвалили, че са плащали определени суми на виден (от всички страни) столичен журналист, известен със защитните си пледоарии за един от обвиняемите по делото „Октопод”. Медийният трибун бил поискал няколко хилядарки, но накрая склонил и на няколко стотачки. Има такива данни и вероятно те могат да бъдат проверени. Може да се окаже злостна клюка, но може и да е вярно? Кой знае...

Протестите, които продължават повече от двайсет дни, настояват за граждански контрол върху работата на правораздавателната система, за реформи в съдопроизводството, за промени в законодателството, за да стане правосъдието ефективно и по-справедливо. В същото време някои медии безочливо и без грам аргументи застават на страната на извършителите на тежки престъпления, без дори да проверят какво им се пробутва. Обявяват ги за светци, а магистратите и разследващите за шайка злодеи. Че в магистратурата и службите има трески за дялане, това всеки го знае. Но да се публикуват 100-процентови лъжи и измислици е недопустимо дори за българските медии. Някаква хигиена все пак трябва да има. И по-често да си задават въпроси от сорта: Че кой е този Георги вълев, та да се занимават с него толкова хора? Та това е един криминал, който е значим единствено в соблствените си очички. Въпросът е приложим към 99% от типовете, които се самопредставят за политически жертви и въобще за някакви фактори. Обществен боклук - това са те. Измет. Агресори в живота на нормалните хора.

Въпросният случай не е изолирано явление. По различни подбуди и мотиви някои журналисти си позовляват грубо погазване на най-елементарните изисквания за придържане към фактите. Ако Вълев е невинен, нека съдът отсъди и се аргументира. Но да му се „помага” по подобен начин е глупаво, а вероятността да се постигне обратен ефект – огромна. И в „черния ПР” има правила, които ако не се спазват, превръщат фалшивата пропаганда в измекярщина. Да си наивен или склонен към манипулации може да мине за част от професионалната характеристика, но подлостта е неприемлива.


P.S. Делото по убийството на Емил Кюлев е в Софийска градска прокуратура. Само тя може да издава разпореждания, свързани със случая – никой друг. Поне това да бяха проверили съчинителите на пандизчийското фентъзи „Дечко – Вълев – Кюлев - Маджо”. Ама не четат. Май няма да има награди. 

И още нещо: имайте милост към читателите. Далеч не всички са на вашето ниво...


Огнян Стефанов

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Волен Сидеров към главния прокурор: Поискаха да ми изтръгнат гърлото! 106| 16903 |27.06.2013 . Корупционната България. Открито писмо до главния прокурор на Република България Сотир Цацаров 236| 57037 |28.02.2013 . Изплува прокурорски „чадър” над енергийната мафия 40| 15357 |20.02.2013 . До г-н Б. Найденов: Има ли прокурори в Ловеч и Тетевен? 5| 9395 |12.12.2012

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах