Понеделник, 19 Ноември 2018, 01:06
Frognews
22| 4370 |21.02.2010

20 години не стигат: КНСБ пред втори преход

.
проф. Кръстьо Петков
Да поясня: преди 20 години, за да се реформира, КНСБ трябваше да се приспособи към условията на прехода от държавно-планова към пазарна икономика. Тази промяна беше по-бавна и болезнена, отколкото в Средна Европа.

Преходът се оказа уродлив и произведе държавна единица с най-бедното население и най-голямото неравенство в ЕС. Днес обикновените българи се питат дали изобщо имат държава, която да ги брани; „необикновените”-криминално забогатели олигарси и безскрупулни политици-отговарят: „Има, но тя е наша”. От Европа и САЩ уточняват: ”Ваша е, т.е. на мафията”.
Днес България прави втори преход: от прокризисна пазарна система към устойчива и конкурентна икономика. Правителството избра този път, следвайки строго монетарните правила: равновесен бюджет с нулев дефицит, орязани публични и блокирани частни разходи, замразени заплати и пенсии. Като капак на всичко- при остър дефицит на свеж капитал, което задушава бизнеса.
Трудно е да си представим по-неблагоприятна среда от тази за работа на синдикатите. Вярно е, че днес двете конфедерации –КНСБ и „Подкрепа” са далеч по-опитни; разполаат с ясна законова база и добри експерти; единствени слагат на масата на преговорите разумни социални аргументи; дори заплашиха с протести заради плановете за скоростно повишаване на възрастта за пенсиониране и фалиране на болници. Тези позиции ги правят разпознаваеми като защитни институции у нас и им осигуряват висок рейтинг в синдикална Европа /информацията ми е от първа ръка!/.
Значими поводи за тържествени фойерверки по случай юбилея обаче няма. За разлика от преди 20 години днес членската маса не е милионна /дори падна под 20% от заетите/. Работодателите се роиха се и днес всеки дърпа чергата към своята корпорация. Правителството лансира ултра-неолибералнимерки за изход от кризата, пред които бледнее дори и страшния за времето си Валутен борд /1997 г./.
Изходът за синдикатите е: да работят по европейски приоритети и стандарти. Болестта е обща за европейското икономическо и социално пространство; за нейното лечение няма уникални домашни или чудодейни отвъдокеански рецепти. Затова след днешния юбилей в синдикалния дневен ред следва да се впишат няколко стратегически антикризисни инструменти /от които, кой знае защо, се пазят работодателите и правителството/ :
Глобалният пакт за заетост. Приет е м.г. от МОТ /българските делегации също са гласували за него/; одобрен е от Г-20, а през март предстои министрите на труда от клуба на богатите да се срещнат в САЩ, за да набележат мерки за преструктуриране на глобалната и регионалните системи за заетост. Което значи, че и и МОТ, и Г-20 / главно чрез МВФ и Световната банка/ ще мобилизиратогромни ресурси, за да свалят безработицата и да предотвратят депресията. Добрата новина е, че България е определена за пилотна страна в реализацията на Глобалния пакт за заетост. Предстои да пристигне на работно посещение високопоставен емисар от Женева, за да ни предложи партньорство.
Каква по-добра новина от тази! Какъв по-ясен сигнал за преориентация на антикризисната политика на България от това, да ти предложат трансфер на успешни практики и финансова подкрепа. Готови ли са българските синдикати да играят водеща роля в този стратегически маньовър?
Неотложните банкови реформи. Нищо от новите регулации, обсъдени и частично прокарани от Белия дом и Брюксел, не влезе в оборот у нас. Започна да работи световен борд за финансов надзор; прокарват се закони за ограничаване на големината и за прозрачност на правилата за работа на банките; готви се уредба за облагане с данък на финансовите транзакции; надигат се протести срещу корпоративните бонуси /особено онези, които се правят на гърба на данъкоплатците/.
Като изключим решението на правителството /браво на него!/ да поиска данни за тайните банкови сметки на българи в Швейцария / признателност и на Меркел за съдействието!/ , на останалите превантивни мерки се гледа като на политика, която засяга само богатите държави.Защо така, господа от МФ и БНБ? За бедни страни като нашата те са трижди по-важни. Например една радикална реакция към сгромолясването на гръцката финансова система днес е крещяща необходимост. Гърция контролира ключови сегменти от българския банков, застрахователен и индустриален сектор. Парите на български фирми и домакинства са в трезорите на гръцки банки, за които тези дни „Ню Йорк таймс” писа, че са във фактически фалит.Защо си трае и правителството? Ами прехваленият български „БигБизнес”- къде се спотайва? Него първи ще ударят верижните фалити.
Аз се досещам на какво се дължи тази пасивност. Вероятно синдикатите също са нащрек..Да действат тогава! В КНСБ и КТ „Подкрепа” ни е надеждата, за да не се повторят апокалиптичните картини от 1997 г.Нищо че някои ги смятат за индустриални и бюджетни синдикатисъветват ги да си подписват кротко колективните договори и да не се месят в в светая светих на глобалните финанси. Само че именно от техните сенчести и спекулативни операции се взриви кризата в индустриите и услугите.
Дълговите балони. Вероятно ставам досаден с твърдението, че в България не са един, а три: на държавата и общините; на фирмите; на домакинствата. Балоните вече са пробити ; утехата е , че няма да се пръснат внезапно, а бавно ще се преобразуват в гигантски, изискуем, съвкупен български дълг.
Няма как да се извъкнем от дълговия капан, без да договорим гъвкав заем при благоприятни условия от МВФ. С икономии криза не се бори; с бюджетен излишък-също. Трябва ни свеж, масиран ресурс за икономическо и технологично преструктурирне, за инфраструктурна модернизация и енергийна иновация.
КНСБ и КТ „Подкрепа” познават и кътните зъби на мисионерите и мениджмънта на МВФ и Световната банка. Да издигнат искане за гъвкаво, стимулиращо споразумение на България с тези институции. Нищо , че финансовият министър се удря по гърдите: ще издържим , нямаме нужда от външна помощ. Нищо, че през ден ни плашат: ако вземем заем, ще плащат децата ни. Горчивата истина е по-друга: без родители деца няма да има!Освен ако не ги произведат по революционния способ: „Под индиго”!
Ако на КНСБ и КТ „Подкрепа” синдикатите решат да атакуват причините, а не последиците -при безработицата, банковите сривове и кризисното инвестиране, на четвъртвековния си юбилей ще им свирят фанфари. Понесат ли се по течението на безплодни преговори за половинчати антикризисни мерки, драмата ще е пълна. Не е изключено на старта на втория преход да се появят техни преки конкуренти. Историята е пълна с подобни примери...

Проф. Кръстьо Петков
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Сините празнуват 20 години СДС 42| 4866 |14.12.2009 . Симеон тъгува по хубавите години на БКП 45| 5578 |05.10.2009 . 130 години и четири трупа делят БУРмов от БОРисов 9| 9492 |07.07.2009 . Die Welt: България и Румъния - на светлинни години от демократичните правови държави 10| 4535 |13.11.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах