Понеделник, 24 Септември 2018, 09:19
Frognews
77| 6494 |17.11.2013

5 партии в парламента, „Атака” - вън, при избори днес

.
Общо пет политически сили щяха да влязат в новия парламент при 60,6% гласуващи, ако изборите се провеждаха днес. Това са БСП с 26,2 %, ГЕРБ с 26,2 %, Реформаторският блок с 8,2%, ДПС с 8,1%, "България без цензура" и ВМРО - с по 6,1%, показват данните от изследване на обществените и политическите нагласи, проведено от социологическия екип на Института за модерна политика.

Данните от настоящето изследване обаче сочат на практика изравнени позиции между двете водещи политически сили. Това се дължи не толкова на ръст на ГЕРБ, колкото на лек спад в доверието към БСП, отбелязват социолозите от института, предаде БГНЕС. Според тях факторите, които са обусловили този спад, най-вероятно са свързани с разразилия се по време на изследването корупционен скандал с Христо Бисеров, който е хвърлил сянка върху управляващата коалиция.

"Във всички случаи трябва да се има предвид, че "моментната снимка", която представлява изследването и силната поляризация на общественото мнение на този етап не могат да бъдат основание да се твърди, че има устойчиви тенденции на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ”, коментират социолозите.

Резултатите от проучването сочат, че две от формациите, които понастоящем не са представени в парламента, биха получили депутатски места, ако изборите се провеждаха към момента на изследването. Това са Реформаторският блок и новосъздаденото движение на Николай Бареков "България без цензура" заедно с ВМРО.

От сегашните парламентарни партии под границата на парламентарното представителство към момента на провеждане на изследването остава "Атака". Националистите получават едва 1,3% от гласовете на респондентите.
Извънпарламентарната НФСБ пък получава подкрепата на 1,9 % от респондентите. И двете националистически формации обаче запазват шансове да преодолеят изборната бариера.

От останалите политически формации, които се явиха в последните парламентарни избори, изследването регистрира наличието на електорална подкрепа за непартийното Движение "Модерна България" - 0,9% и партията на Светльо Витков "Глас народен" - 0,8 % от анкетираните. "Като цяло наблюдаваме ерозия на партийния модел на прехода и липсата все още на ясна алтернатива на статуквото", заключават авторите.

Проучването е проведено в периода 1-10 ноември 2013 г. сред 1022 лица, навършили пълнолетие. Реализирана е национална извадка на пълнолетното население, която възпроизвежда параметрите на генералната съвкупност. Общият обем на извадката е 1022 лица.

Повече от половината от анкетираните - 51,2% смятат, че президентът на републиката Росен Плевнелиев не изпълнява отредената му от Конституцията роля на обединител на нацията. На обратното мнение са 42,8%, а 6 на сто не могат да преценят, сочат данните от изследването.

"В условията на подчертано обществено разделение по основни политически въпроси на деня активната съпричастност на Плевнелиев към антиправителствените протести и липсата на достатъчно знаци за еманципирането му от партията, която го номинира за президентския пост - ГЕРБ, са факторите, които определят доминиращите нагласи, че Росен Плевнелиев не съумява да изпълни със съдържание основната конституционна функция на държавния глава да олицетворява единството на нацията", коментират социолозите.

Проучването показва, че окупацията на Ректората се е превърнала в един от въпросите, които разделят и поляризират общественото мнение. Повече от половината анкетирани - 54,1% посочват, че одобряват техните действия. А 35,5% е делът на респондентите, които заемат противоположната позиция, тоест не одобряват окупацията на университета.

Друг съществен въпрос, който се дискутира и полага разделителна линия спрямо подкрепящите протеста на студентите и хората, които не са съгласни с него, е въпросът дали протестът е режисиран. 37,9 % от анкетираните смятат, че окупацията е дирижирана от външни за студентската общност фактори, докато 48 % смятат действията на студентите, включили се в окупацията, за самостойни и неповлияни от външни сили и среди. Висок е процентът на колебаещите се. 14,1 % от анкетираните не могат да преценят какво стои зад действията на студентите.

Мнозинството от българите не искат партиите да получават държавни субсидии, сочи ощв проучването. Според преобладаващото мнение на анкетираните е необходима промяна във финансирането на партиите. Мненията за посоката на тази промяна се разделят между пълното премахване на държавните субсидии, което се подкрепя от 41,5% от участниците в допитването и намаляването на субсидиите - 45,6% от анкетираните. Запазването на действащия модел на субсидиране на партиите се подкрепя от 5,3 % от респондентите.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Разкритие: „Атака” в Брюксел като свободно придвижващи се в ЕС хора 14| 8748 |01.10.2013 . Бойко Борисов: Когато десни партии казват с ГЕРБ -не, тогава с кого? 268| 7910 |13.07.2013 . ГЕРБ печели изборите; 4 партии влизат в НС 85| 7528 |12.05.2013 . 13 партии се облизват за държавна субсидия 21| 7496 |10.05.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах