Сряда, 14 Ноември 2018, 16:25
Frognews
0| 11349 |29.05.2007

ЕС на 50 – куратор на един нов ред

.
Тържественият повод намира ЕС в състояние на съгласие относно миналото, но в сериозно колебание относно бъдещето. Основната, актуална линия на различие между отделните страни – членки идва от това дали глобализацията се приема като заплаха или възможност и до колко самият Евросъюз трябва да се превърне в колективен играч на световната сцена, който да пази своите членове.
Владимир Шопов, http://vshopov.blog.bg
снимка Вяра Йовева


„Европа бе толкова далечна за нас. Всеки път, когато минавах границата изпитвах притеснение от паспорта в ръцете ми. ЕС ни помогна да преодолеем трудностите на прехода, помогна ни да започнем да се развиваме икономически….”. Това не са думи на българин, румънец, словак или латвиец. Това са думи на един 60-годишен професор по политически науки от Испания, които бяха излъчени по ББС във връзка с 50-годишнината от подписването на Римския договор. В тези негови думи, описващи Испания от 70-те и 80-те, е един от най-големите успехи на европейския проект през годините – да улеснява общуването, да отворя икономиките, да дава на отделните култури шанс да застанат една до друга и да станат малко по-близки. И това поколение след поколение, регион след регион.
Кръглата годишнина е повод за припомняне на успехите, но и за поглед към идното. Тържественият повод намира ЕС в състояние на съгласие относно миналото, но в сериозно колебание относно бъдещето. Основната, актуална линия на различие между отделните страни – членки идва от това дали глобализацията се приема като заплаха или възможност и до колко самият Евросъюз трябва да се превърне в колективен играч на световната сцена, който да пази своите членове. По-отворените либерални икономики на Европейския Север (Швеция, Дания, Финландия) и на Великобритания са далеч по-уверени в своите възможности да спечелят икономически от отварянето на пазарите, отколкото по-протекционистки настроените като Франция, Германия, Испания, Португалия. Съответно, на по-голямата увереност пасва нагласата за интеграция, която не прави от ЕС федерална държава. Обратно, по-заплашените са по-склонни да настояват за по-интегриран съюз.
Как присъства България във всичките тези празненства? При нас чувството за благодарност от приемането дълго ще надделява над усилията да проведем сериозен политически разговор за това точно какъв ЕС искаме. Отчасти, това се дължи на общата ни неспособност да обсъждаме търпеливо и смислено публичните ни проблеми и техните възможни решения. Отчасти - на продължаващото ниско ниво на готовност за членство, което не позволява по-убедително присъствие в Брюксел. От друга страна, с висящи предпазни клаузи и хаотично управление, едва ли ще звучи сериозно каквато и да е визия за бъдещето на Eвропа с българско авторство. Тя и трудно би била изработена. По-скоро мястото ни в общата схема на нещата ще се определи от усещането ни за страх, от нагласата, че сме „малка държава” с „малки възможности”. Тази немощ автоматично ни препраща към групата на държавите, които искат все „повече ЕС” във все повече области – от граничен контрол до уеднаквяване на данъците.
В по-широк план, европейският проект работи и то по начин, който е безпрецедентен. Грандиозни политически цели като свободно движение на хора, капитали и услуги, единен пазар и единна валута са реализирани в рамките на няколко десетилетия. Но ЕС има остра нужда от следваща „голяма идея”, която да придаде нова динамика на проекта. Кандидатите за нея обаче, не са много, а и част от тях вече търпят провал. Най-сериозният кандидат е проектът за „свобода, сигурност и правосъдие”. Той трябва да гарантира сигурността на гражданите и страните, които имат пълна свобода на движение и заселване в рамките на ЕС. Но се оказа, че страните-членки не са готови да създадат общ прокурор, общо криминално законодателство, общо разследване и обща гранична полиция. Друга популярна възможност е тази за засилване на политическото обединение между страните-членки, за да може съюзът да стане по-силен международен играч. Но и тук няма готовност да се премине към обща външна политика (за нас това е видимо от различията в поведението на отделните държави към режима в Либия), общ външен министър и обща отбранителна политика.
В настоящата битка за приемането или отхвърлянето на Европейската конституция има и много символика. Грандоманската претенция за обозначаване на документа като конституция изигра лоша шега на неговите най-големи привърженици и попречи документът да бъде приет по-спокойно от по-скептичните страни-членки. В същото време, има профедералистки правителства, които разбраха, че приемането на конституция сега може да бъде използвано от евроскептиците като повод дебатът за правомощията на ЕС да бъде приключен веднъж завинаги. По тяхната логика, след като веднъж вече има конституционен текст, който регламентира какво и как се прави в ЕС, то отпада необходимостта от предоговаряне на по-късен етап. Така, по един ироничен начин може да се окаже, че всъщност и двете страни ще имат интерес от неприемането на евроконституцията. Федералистите запазват възможността в следващ текст да търсят повече правомощия за ЕС, за скептиците отпада необходимостта да обясняват на притеснените си граждани защо и Европа ще има своя конституция. По този начин се оформят две стратегии, които засега нямат много допирни точки и не предполагат скорошно движение по въпроса за конституцията.
На 50, ЕС има множество успехи в своята биография, но и неясно бъдеще. Той вижда новите заплахи, но още не може да намери път към новите възможности. Много от правителствата виждат шансовете на бъдещето, но не знаят как да заведат до тях своите граждани, чието съгласие приемаха за даденост толкова много години. Големият въпрос за ЕС сега е дали може без нова голяма идея. Възможно ли е той да продължи да се развива като просто работи по довършването на сега започнатото?
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Първан Симеонов: Президентът държи противниците си в шах 4| 6708 |12.11.2018 . Андрей Райчев: Страната се тресе от скандали, преминава се към протести 30| 9507 |12.11.2018 . Нинова: Отново внасяме подписката в АПИ не с 4, а със 79 подписа 4| 3816 |11.11.2018 . Елена Йончева: Отказвам да повярвам, че главна прокуратура може да бъде използвана като бухалка на едни мутри 9| 4224 |10.11.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах