Понеделник, 12 Ноември 2018, 20:12
Frognews
49| 6501 |27.02.2011

Алфа Рисърч: Обрат!

.
Ръстът на цените и политическите скандали от първите месеци на годината са факторите с най-силно влияние върху общественото доверие към управляващите. Правителството губи инициативата в налагането на темите, проблемите и интерпретациите на случващото се в страната.

Това показват резултатите от редовното тримесечно проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 12 – 20 февруари 2011 г. сред 1005 пълнолетни жители от цялата страна. Въпреки, че чрез вота на доверие правителството спечели политическата битка срещу опонентите си, инфлационният натиск и скандалите са нанесли сериозни поражения върху имиджа на управляващите, констатират социолозите.

За първи път, откакто е на власт, правителството не е в състояние да произведе позитивни за общественото мнение събития. То губи инициативата в налагането на темите, проблемите и интерпретациите на случващото се в страната. Обобщената оценка: само за 37% от българите правителството се справя успешно и това личи в резултатите от дейността му. 60% са на обратното мнение. Политическите скандали и инфлационният натиск имат най-голям дял за промяната в негативна посока на отношението към кабинета, премиера и ГЕРБ.

Силен обрат търпи отношението към вътрешния министър Цветан Цветанов. През декември 2010 г. той беше най-одобряваният член на кабинета с 35% положителни оценки. През февруари Цветанов продължава да се ползва с доверието на 23% от избирателите, но вече заема второто място в класацията на най-неуспешните министри. Не толкова спадът в подкрепата, колкото съсредоточаването върху неговата фигура на толкова висок обществен негативизъм очертава един от най-сериозните проблеми пред управляващите.

Намалява мотивацията за вот в полза на ГЕРБ. Най-силният индикатор в това отношение е заявеното предпочитание на 63% от българите да бъде избран президент от друга политическа сила, срещу 33% желаещи бъдещият президент да е излъчен от управляващите. Тези нагласи не могат да бъдат разглеждани като прогноза за президентския вот, тъй като не са ясни още нито броя и имената на претендентите, нито разпределението на гласовете между евентуалните конкуренти. Те обаче са сигнал, че се консолидират настроения в полза на алтернативен избор.

За последните три месеца от провеждането на предишното проучване на Алфа Рисърч, най-голяма е динамиката в имиджа на управляващите. От основен техен капитал, той започва да се превръща в слабото място, разяждащо доверието и подкрепата към тях. В продължение на година и половина критиката към ГЕРБ беше насочена основно към хаотичните му действия и липсата на ясни приоритети. Тази оценка продължава и до днес (56%), но към нея започват да се прибавят нови конкретни и силни критики: 79% не са съгласни, че правителството се грижи за обикновените хора, 63% смятат, че се покровителстват близки до властта кръгове, 67% не виждат резултат от борбата с корупцията и контрабандата, силно доминира и мнението за прекалена употреба на СРС-та в нарушение на гражданските права на хората (71%).

Събитията през януари и февруари, които са оценени най-негативно от анкетираните, са ръстът на цените на хранителните стоки (80%) и скандалите с разпространените в публичното пространство записи на разговори на Ваньо Танов с Бойко Борисов (47%) и с депутати и министри (42%). Показателно е, че в един изпълнен с политически сътресения период ръстът на цените концентрира два пъти по-високо обществено недоволство от политическите скандали. Мнозинството от хората (58%) очакват ръстът на цените да се отрази неблагоприятно на домакинствата им. Започват да се формират и силно критични настроения към различните доставчици на публични услуги - мобилни оператори, електроразпределителни дружества, кабелни оператори, като ползвателите им имат много ясно формулирани и категорични претенции. Остава се с впечатлението, че съсредоточаването на всички сили на правителството единствено върху СРС-та, ДАНС и скандалите изместват от фокуса на вниманието му икономическите процеси, доходите, безработицата, които обаче продължават да заемат основно място сред проблемите на хората. Единственото събитие с положителен обществен отзвук е евакуирането на желаещите да се върнат от Египет български граждани (64%).

Ефектът от икономическата конюнктура и политическите събития се отразява пряко в оценката за работата на ресорните министри. Финансовият, Симеон Дянков продължава да бъде най-критикуваният министър, а индексът за дейността му запазва отрицателна стойност от "-22.3%". Както вече посочихме, най-силен обрат през февруари е налице при вътрешният министър, който се нарежда на второ място сред неуспешните министри. Благодарение на запазващите се негови поддръжници (23.2%), индексът за дейността му продължава да е положителен, но поредицата от атаки през последните месеци разклатиха значително доверието в него.

Както и през декември, когато зае първото място, Росен Плевнелиев продължава да е и най-одобряваният министър (37%), и с най-висок индекс, т.е. разлика между положителни и отрицателни оценки - (33.3%). След него се нареждат Мирослав Найденов (с индекс за дейността си от 14.9%) и Николай Младенов (12.3%). Забележим ръст се наблюдава и в оценките за работата на министър Томислав Дончев, който заема четвъртото място и чийто ресор се откроява като една от малкото успешни сфери в дейността на правителството (51%).

За разлика от имиджа, динамиката в подкрепата за кабинета е по-слаба. За периода януари – февруари правителството губи 2% одобрение (спад от 24% на 22%). Неодобрението за цялостната му дейност (39%) обаче вече става почти двойно по-високо от одобрението. Поисканият вот на доверие към правителството дава само частичен резултат. Той има противоречив обществен отзвук, но за момента закрепва позициите на премиера. Одобрението към Бойко Борисов спада от 42% до 40%. За разлика от правителството, неодобрението при него остава доста по-ниско, на равнището от декември 2010г.(29%).

Ерозията в имиджа обикновено е първата стъпка в промяната на цялостното отношение към дадена политически сила. Към момента обаче декларираната подкрепа за управляващите, макар и да намалява, се запазва на достатъчно стабилно равнище. Потенциалът на партията спада леко от 27.0% до 26.1%. Подкрепата си от него оттеглят предимно хората с по-ниски доходи и в по-тежко материално положение.

Политически ползи от скандалите в управлението извлича БСП. Подкрепата за социалистите бележи лек ръст от 15.2% до 16.6%, а лидерът й Сергей Станишев запазва доверие от 15%.

Малко по-добри, но все още неустойчиви са позициите на Синята коалиция. Подкрепа за нея заявяват 3.4%, а лидерите Иван Костов и Мартин Димитров се ползват с подкрепата на 9% от избирателите. Десните избиратели очакват сините да определят по-еднозначно позицията си към управляващите. Близо една пета от симпатизантите им се колебаят как биха гласували, ако в момента се провеждат избори.

ДПС запазва традиционното си равнище на електорална подкрепа от 4.9%.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Б. Борисов: Тъст нямам. Защо аз да се притеснявам за тъста и тъщата на Цветанов? 57| 5758 |26.02.2011 . Н. Младенов: Не можем да учим арабите на демокрация 49| 5301 |26.02.2011 . И. Инджев: Изрепчиха се на Цветанов, защото виждат, че той си отива 64| 8646 |26.02.2011 . Премиерът: Мислете държавнически, не тяснопартийно 31| 4614 |25.02.2011

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах