Четвъртък, 15 Ноември 2018, 08:35
Frognews
3| 4710 |26.07.2010

Българският устрем за реформи

.
В българския превод на доклада на Еврокомисията най-често цитиран и затова най-популярен сред широката публика стана изразът за появилия се "силен устрем за реформи".

Когато човек прочете целия доклад, а не само встъпителните му думи, остава с впечатлението, че „силният устрем за реформи” е част от окончателната политическа „шпакловка” на текста, нанесена върху иначе повтарящите се, добре познати критични заключения на експертите. Нещо като награда и насърчение за добрите намерения. В прочита на управляващите, естествено, този нюанс се загуби и наличието на устрем бе представено като наличие на реформи.

Нещо повече - волно или неволно премиерът се опита да извади израза от приложното му поле на правосъдието и вътрешния ред и да му придаде универсален смисъл. "Тези, които казваха, че нямало реформи в България, да прочетат доклада", заяви той. Каква обаче е реалността на българските реформи? Ето три примера от последните дни:

Пенсионната "реформа" - плаха, но затова пък бавна

След дълго умуване и безкрайни обсъждания управляващите формулираха няколко плахи идеи за закърпване на съществуващия модел, гръмко наречени „пенсионна реформа”. Докъм средата на седмицата категорично твърдяха, че няма да отстъпят от тях. В петък обаче синдикатите се оплакаха на премиера и твърдостта се изпари. Решенията се отложиха, фокусът им е на път да се измести, а планираните малки стъпки са на път да станат още по-малки.

Така необходимата реформа на модела отново отплува в неясното бъдеще, което в дългосрочен план засилва риска от фалит на пенсионната система, а в краткосрочен - запазва един от основните рискове за фискалната и икономическата стабилност.

"Топлофикация" - кръгом на място

По същото време столичният общински съвет реши отново да придобие “Топлофикация“, любезно отстъпена й от държавата безвъзмездно, но с дългове от над половин милиард лева. Това е четвъртото за последните 18 години и второто за последните 18 месеца прехвърляне на собствеността между държавата и общината. Време, гарнирано и с неизброими обещания за приватизация, оздравяване, преструктуриране и стратегически инвеститори, от които никога нищо не излизаше. От заканите на новото правителство вече близо година също нищо не излезе. Освен поредният кръгом на място в съдбата на един от най-ярките символи на вечно отлаганите реформи, устремил се към неизбежния си край.

На тъмно в дигиталната ера

По същото време Комисията за регулиране на съобщенията приключи конкурса за изграждане на мултиплекса, който в бъдеще ще разпространява сигнала на обществените радио и телевизия. Името на победителя не изненада никого. В края на краищата 4 от 6-те мултиплекса вече имат един собственик.
Същевременно се засилват съмненията за негова свързаност със собственика на останалите два. Така, макар и засега недоказан, все по-ясно се очертава бъдещият монопол върху цифровия телевизионен ефир. Съмненията се засилват поради пълната липса на прозрачност в конкурса - с неподдаващи се на обективна проверка критерии, оценени напълно субективно и без обявени публично мотиви. В най-добрите традиции на критикуваната и в европейския доклад порочна българска технология за разпореждане с обществени ресурси. Поредният пример от реалността, който опровергава не само наличието на реформи, но и наличието на устрем към тях.

Анализ на Я. Бояджиев

Deutsche Welle
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Българският ерзац-цар: късмет и светски блясък 22| 4482 |07.07.2010 . Руският натиск и българският избор 12| 4763 |21.04.2010 . Реформи в климатичните промени обсъжда Г-20 1| 4014 |07.11.2009 . Българският казан 26| 5192 |08.08.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах