Черният PR на БСП

Инициатор – при това в случая персонален – е лидерът на БСП Сергей Станишев. Този път лично компроматничи, а не чрез подставени лица. И размахва не друго, а “българският Уотъргейт” – “незаконна схема за подслушване на висши политици, бизнесмени, лидери на протестите и обществено активни граждани, ръководена лично от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.”

Доказателствата за която? Анонимка, получена по служебната му поща. Но бил много впечатлен от нея, щото имало инициали на служители и изреждане на служебната техника, която е участвала в подслушването (например сив ван "Крайслер Вояджър", като Сергей Дмитриевич съвсем сериозно пита притежава ли МВР такъв или не!). Послушвани били двама президенти – бившият и настоящият (при това, забележете – додето съставял служебното правителство, за което иначе пак Сергей Дмитриевич твърди, че било съставано от ГЕРБ), еврокомисарят Кристалина Георгиева - при някои от посещенията й в България, Иван Костов - когато е критикувал Цветанов, Волен Сидеров - след като се е обърнал срещу ГЕРБ, Ахмед Доган, Сергей Станишев, Нели Куцкова, Симеон Дянков - периодично, както и бизнесмени като Иво Прокопиев, Георги Гергов, Цветелина Бориславова (нея пък от какъв зор?), Гриша Ганчев.
Лошо, много лошо. Качеството на компроматите е спаднало под критичния минимум. Липсата на генерал Цвятко Цветков се долавя повече от осезателно. Само си представете как сивия Крайслер пъпли незабелязано подир кортежа на президента Плевнелиев и се курдисва пред президентството... да слуша какви министри смята да назначи. Или пък как слушат Кристалина Георгиева, която между впрочем беше една от евентуалните номинации за служебен премиер. Или как някой инспектор Дюдю слухти какво ще каже Иван Костов единствено в периодите, в които критикува Цветанов.

Казусът е едновременно комичен и симптоматичен. Издава конспиративен нрав и манталитет, кръвно свързан с компромати и активни мероприятия. Но и още нещо, далеч по-важно: издава нервност, дори политическа истерия. Старт на предизборната кампания с черен PR винаги е означавал само едно: че става дума за партия, която е на път да изгуби изборите. А да се заложи на такъв въз основа на някаква анонимка, неподкрепена от каквито и да било документални доказателства, означава и че лидерът, която предприема подобен ход, или е много тъп, или просто си е изпуснал нервите.

Склонен съм да допусна именно последната хипотеза. Очевидно на “Позитано” 20 са изтрещели – и то не само заради вътрешни междуособици, свързани с реденето на листите. Големият компроматен жест на Станишев, стратегически подготвен от едни Будали, съвпадна буквално по часове с един голям социологически скандал: изтичането на резултатите от социологическото изследване, което дава 30% на ГЕРБ срещу само 16% за БСП.

Естествено, голфмените от Галъп веднага скочиха. Било от типа на “една жена каза”, данните били невъзможни и прочее такива. Само че забравиха една дребна подробност, която просто се набива на очи в социологическия пейзаж. Самите те винаги са давали социологически бонуси на червените – и винаги са обслужвали техните политически интереси (или на доведените от тях “спасители”). Фактът, че в този случай дори и те не посмяха да маркират (или манкират, което е по-точната дума) преднина за БСП, говори, че разликата е много по-голяма от онези един-две процента преднина за ГЕРБ, които фигурират в техните изследвания.

За същото между впрочем говори и фактът, че веднага след протестите настъпи необичайно смълчаване сред социологическите агенции, които в подобни случаи се изпотрепват да правят анкети. Лично аз имам лошите подозрения, че споменатите резултати, постигнати от американски и отделно от френски екип, съвсем не са толкова фасмагорични, колкото на пръв поглед изглежда – и че и други агенции са стигнали до същите данни, само че не смеят или не искат да ги оповестят.

А въпросната анонимка? Какво пък, нека прокуратурата я провери. Сигурен съм, че в момента вече се фабрикуват нови компромати, които по един или друг начин да подкрепят нейната теза. Че купища бивши ченгета и ДС-спецове се трудят с пот на челото. Че червени гуровци и PR-и чертаят планове за програмата минимум – не за управление на БСП, но поне за четворна коалиция (сетете се сами кого включва!), която да излъчи тъй нареченото “експертно правителство”, та да могат да доограбят, каквото е оставало от България.

Не това е проблемът на Сергей Дмитриевич. Той вече е заявил, че няма да си слага отново таралеж в гащите, и е устремил поглед към външнополитическа кариера, чийто връх провижда като заемане на поста на Мартин Шулц. Само че за да го заеме, трябва да се самодокаже като ефективен лидер на ПЕС, а това минава през спечелване на изборите в собствената му страна. И прави човекът, каквото му е по силите – нищо, че става за резил.

А става за резил, защото казусът с българския Уотъргейт дори не е оригинален. И не е оригинален, защото по тези географски ширини подслушването на политици е еженевие. Най-пресния пример е аферата Галерия, забъркана именно от неговото правителство и от неговия наместник Алексей Петров. Тогава ДАНС се хвърли да разнищва кой стои зад анонимния сайт “Опасните новини” и проследи телефонните разговори на кого ли не – на политици, журналисти, бизнесмени и бивши ченгета дори. Включително на Татяна Дончева, Минчо Спасов (впрочем шеф на самата вътрешна комисия, която наблюдава ДАНС!) и Румен Овчаров.

Това прочее не беше ли Уотъргейт? Нещо не забелязвам Сергей Станишев да се е възмутил тогава. Напротив – защити ДАНС. И го защити не случайно. Просто защото агенцията действаше като тайна силова структура, подчинена пряко на червената централа. По-точно: като възксресено ДС. Което между впрочем имаше и една друга традиционна ДС-мисия – да контролира контрабандните канали и да насочва паричните им потоци към черните партийни каси. Именно за това пишеше в “Опасните новини”. И никак не е чудно, че малко след развихрянето на Галерия пребиха почти до смърт Огнян Стефанов, нарочен от ДАНС като създател на този сайт.

Но не – всичко това е вече забравено. Обезпаметеният лидер на БСП днес е шокиран от анонимката, сервирана в пощенската му кутия. Стреснат, трогнат, очарован може би. И търчи при главния прокурор като при една политическа Пития. Какво ли ще донесе следващия път – флашка може би?

Шегата настрана – Яневизмът се оказа заразителен. Сергей Дмитриевич вече прихвана – чакат се Лютви Местан, Волен Сидеров, Меглена Кунева... Не бих се учудил, ако всеки от тях трескаво се надява, перефразирайки Архимед: дайте ми компромат – и ще преобърна България.

И понякога наистина я преобръщат.

Едвин Сугарев
svobodata.com