Червената дилема: шаг налево, шаг направо, считается побегом - приказано стрелят!

Огнян Стефанов

Един от много вицове за Тодор Живков разказваше как Първия отишъл в завод. Срещнал се с хората. „Как сте, как сте", шегуваше се Тодор Живков. „Добре сме, добре сме", шегуваха се работниците.

Някаква възстановка на този виц се разигра в зала 3 на НДК, където се проведе 46-ят конгрес на БСП. На него се каза, че хората в България живеят зле. Даже, че има две Българии - една на политиците и една на гласуващите за тях. Е, на кого му стана по-леко от това ...

Истината е, че събитието се очакваше с интерес не само от поддръжниците на лявата идея, но и от повечето българи, тъй като въпросите, които трябваше да намерят отговор на този форум, засягат пряко цялото общество. Важен конгрес. Големи надежди. Сладникав финал. Пропуснат бе шансът този конгрес наистина да стане исторически.

Ако трябва да опишем с едно изречение това, което се случи, то е: здравите сили в партията победиха.

Не министрите трябва да излязат от партийните ръководства, защото това не е европейска практика, а да се върши конкретна работа, заяви лидерът на червените и премиер Сергей Станишев. С това той отряза всички очаквания на редовите социалисти, че нещо по върховете ще се промени. В този смисъл изявлението на Станишев може да се приеме като изненада. Защото той почти обеща подобна промяна в устава на партията преди две седмици, а вчера се отказа.

Въпросът е какво се е случило в този отрязък от време, та младият лидер набързо прибра бойните знамена. Някои слухове из коридорите на „Позитано" 20 информират за разговори на Станишев с патрона и президент на републиката Георги Първанов. На тях по-опитният функционер Първанов е дал приятелски съвет на своя наследник да не прави резки движения, защото столетницата трудно приема такива. Дали е казал точно така - не знам. Преди конгреса обаче разговарях с двама души, които са по над 35 години членове на тази партия и са в ръководните й органи отдавна. Независимо един от друг те заявиха, че ще сгреши всеки, който е повярвал, че Станишев върви към революционни промени. Традициите и функционирането на БСП са такива, че вътрешната дисциплина е доминирала винаги, дори когато трусовете са били по-силни от сегашните. Неясното и приспивно говорене е непробиваемият щит на тази партия, който тя е противопоставяла на всяко остро мнение, колкото и вярно да е било то. Инстинктът за самосъхранение сковава червените редици винаги, когато през тях премине „мексиканската вълна" на справедливо недоволство или порив за изваждане проблемите на показ.

Затова напразно очаквахме дебат, дискусия, спорове. С видимо облекчение Станишев заяви, че очакванията за вадене на кинжали и нощ на „дългите ножове" не са се оправдали. Изричайки тези думи, той вече бе готов да не е победител в едно сражение, а да мисли за полезния край на войната. Без значение дали това партийно примирие е полезно за страната. Важното е, че калъчките в партията са прибрани. Всъщност, оказа се, че са били извадени само за някаква пародия на танц със саби.

Какво не се случи на този конгрес? Не се случи Татяна Дончева да продължи започнатото си изказване преди петнайсетина дни за олигарсите и икономическите интереси, които диктуват вземаните решения в партията и правителството. Преди две седмици думите й накараха вътрешния министър Румен Петков да подскочи като ужилен и да изрече отговор, който вероятно ще му донесе годишната награда за политически гаф. Явор Дачков откри сполучлива алтернатива на Петковата издънка, а именно, че „Крясъците в една спалня също раждат безумия".

Дали някой междувременно е вменил /обяснил на Дончева и Петков, че няма нужда от препирни пред очите на обществото, едва ли ще разберем. Но въпросът остава открит, въпреки че партията реши, че с малко реванол раната е излекувана.

В залата, изпълнена от близо 700 делегати, не се намери нито един, който да попита Петков какво е свършило неговото министерство за две години по линия на разкриване на големите престъпления и организираната престъпност. Докъде стигна разследването на убийството на банкера Емил Кюлев. Какво стана с шумните акции по разкриване на престъпна дейност от бившия шеф на КАТ и неговия син, на доскоро пожарникар №1 Кирил Войнов. Какво стана с пиаракциите по разкрития за далавери в Червения кръст, нахлуването на „качулки" в Булгартабак, източването на 7,5 млн. евро от програма САПАРД, в което бе замесен президентски приятел, и пр., и пр. медийно рекламирани акции, които не са довели до конкретен резултат. Никой не го попита за тежкия проблем с дознателите, който умишлено се крие. За текучеството на кадри от МВР, които са демотивирани да работят в системата, защото им се налага шуро-баджанашки и корупционен модел.

Не се появи и куражлия, който да зададе въпрос към лидера на партията Станишев защо след като прокуратурата се произнесе, че Румен Овчаров не е извършил това, в което го обвиняваше шефът на следствието Ангел Александров, той все пак бе отстранен от министерския пост. Кой принцип е спазен в този случай? Ясен отговор очевидно няма да дочакаме. Затова шушуканията в самата партия ще продължат, а обществото уморено и отегчено ще се изолира. Което не означава, че проблемът е решен. Напротив.

Липсваше въпрос и за все по-лошото впечатление, което прави поведението на ДПС в коалицията. Следконгресно, пред Би Ти Ви Станишев даде обяснение, че подписал назначението на Димитър Тадаръков за шеф на фонд „Земеделие", защото се убедил, че в момента не се водят дела срещу него. Какво нелепо обяснение само! Да беше попитал на колко банки какви милиони дължи Булгарлизинг, пак щеше да му е от полза. Това назначение е такава демонстрация на безпардонността на властта спрямо чувствителността на обществото, че всякакъв коментар е излишен. Без притеснение мога да кажа, че няма да минат много месеци и ще се убедим за какво всъщност е пратен Тадаръков на този пост. Както се изрази един бизнесмен, все едно да назначиш Бандата на Оушън да охранява магазин за диаманти в Амстердам. Някои колеги дори се опитаха да чуят отговора, кой ще носи политическата отговорност, ако нещо все пак не стане както трябва. Ами никой няма да я носи. Досега да не би някой да е поел политическа отговорност за разграбването на държавата? Няма и да поеме.

На конгреса не се чу глас и за менталния път, по който е поело родното здравеопазване. Ни дума, ни стон. Вероятно трябваше някой делегат да припадне, за да се сетят, че „Пирогов" стачкува от дни, че проблемите със Здравната каса са по-дълбоки от артезиански кладенец. Но какво ги интересува червените велможи клиничната смърт на този отрасъл, когато им е осигурено ВИП обслужване в Правителствена болница.

Затова пък обещаването отново е на дневен ред. Заплати, пенсии, придобивки - ще вървят нагоре. Данъци, такси и пр. - надолу. Така всъщност бе даден стартът на предизборната кампания на БСП за местна власт наесен. Върхът бе лансираната идея от 1 януари 2008 г. да почне да функционира национален фонд „Интелект". По сметката на всяко дете държавата ще внася по 20 лева на месец, които детето ще ползва като стипендия от 8 до 12 клас. Делегатите ръкопляскаха бурно, преди да са събрали две и две, за да видят, че става дума за смешна аритметика. Нероденият още осмокласник на 14 години ще има спестени цели 3120 лева, което означава, че докато е гимназист, ще разполага с по 52 лв. или 26 евро стипендия на месец. Първите щастливци ще вземат тези пари в ръцете си през 2022 година! Някой замисли ли се, давайки тази тъпа идея, колко ще струва тогава един сандвич? Една тетрадка? Едни ролери? Една карта за плуване? Но в БСП много обичат на конгресите си да говорят позитивно, да гледат в бъдещето и да се просълзяват от факта, че пак са се сплотили, въпреки световната конспирация.

Изкушавам се да цитирам част от речта на Тодор Живков, произнесена през далечната 1956 година по време на историческия Априлски пленум. В доклада си той казва: "Жизнената сила на решенията на Априлския пленум намира вече своите конкретни прояви в разните участъци на социалистическото строителство, в отприщването на бента на самоинициативата във всички области на нашата работа, в това число и в работата на Политбюро и Централния комитет като колективен ум и ръководство на нашата партия". Сменете „априлски пленум" с „46 конгрес" и открийте дали има големи разлики.  

Като българин очаквах от този конгрес много повече. Като журналист - много, много повече. Получихме другарска критика, без имена и факти, но с пожелания за напредък. Стана ясно също, че, както преди десетилетия, така и днес правилната линия е линията на партията. Нещо като сватба с безалкохолна бира. Купон на войници с ученички, контролиран от ротния и класната ... Страхът да не се изложат пред другарите и чужденците превърна 700 души в зрители на пиеса от севернокорейски жанр. Съжалявам.

Солженицин пише в своята „Архипелагът ГУЛАГ": „Крачка наляво, крачка надясно, се считат за бягство - заповядано е да се стреля! („Шаг налево, шаг направо, считается побегом - приказано стрелят!") А така ни се иска да заживеем в 21 век, като другите хора. Другото е връщане към „Ъндърграунд" на Костурица, а ние сме израсналият под земята юноша, който бърка коня с елен.