Петък, 16 Ноември 2018, 22:27
Frognews
23| 7308 |09.04.2009

ДС дърпала юздите на емиграцията ни и след промените

.
Агент „Кузман” получил задача да оглави задграничната Социал-демократическа партия през 1990 година. Все още не е ясно кой се крие зад това име. В румънското средно образование вече се изучава като редовен предмет „История на комунистическия режим”.


Само 8769 души са българите, обявени от бившия режим за бегълци и невъзвръщенци от 9 септември 1944 г. до 30 юни 1972 г. Бройката впечатлява със скромността си. Тя противоречи на пропагандните хиперболи, раздухвани по времето на соца. Според тях храбрите ни разузнавачи жертвали живота си на Запад, за да защитят националната ни сигурност от козните на „вражеската емиграция”. Според първите отворени папки на Първо главно, патриотите ни, изпратени в странство са се занимавали главно с интригантство.

Цифрата излиза от строго секретен сборник, издаден от Второ Главно управление /контраразузнаването/ на бившата ДС за служебна употреба. Списъкът описва поименно тази шепа хора, третирана като контингент от потенциални разрушители на хармонично развитото комунистическо общество. Данните включват кратка биографична справка, адресите в чужбина, убежденията, семейното положение и заниманията на всеки от емигрантите.

Близо 40 години след отпечатването му обемистият справочник преживя първата си „цивилна” премиера вчера в една от залите на Гранд хотел София. Пред журналисти, изследователи и партньори от сродни институции на бивши соцстрани Комисията за досиетата на ДС отбеляза две години от създаването си. Вътрешният министър Михаил Миков с идването си показа, че службите за сигурност най-сетне са отстъпили пред европейския натиск да предадат архивите си за гражданска употреба. Поне такъв беше прочитът на височайшата визита от страна на пресата.

Доклади вместо шампанско подсказаха за амбицията на Комисията да окуражи систематичното изучаване на тайните архиви. Но камерната публика на подобни срещи не е достатъчна, за да надделее над медийните фойерверки с отварянето на досиетата на видни публични фигури и кандидати за властта.

Законът не предоставя на нашата Комисия правомощията да провежда и инициира изследователски дейности. С такива възможности разполагат Институтите на паметта в повечето нови държави-членки на ЕС. Резултатът е, че в тях излизат не само по-богати и разностранни изследвания. Възпира се обществената склонност към загуба на памет за последиците от тоталитаризма върху човешкото развитие.


Румънският учебник за изучаване на комунизма беше един от хитовете на българския форум. Той за разлика от разсекретения справочник на българската ДС за емигрантите, от цяла година се радва на широко внимание на север от Дунава. В румънското средно образование вече се изучава като редовен предмет „История на комунистическия режим”.

У нас Комисията за разкриване на документите на ДС все още е принудена да доказва, че с дейността си подпомага историческото самопознание и моралното възраждане на българите след инфекциите на предишния държавен строй.

Данните за т.нар. „Скрит транзит” са сред най-актуалните попадения в изучаванетон на криминалните страни в дейността на спецслужбите. Според разследването на журналистката от „Дарик радио” Богдана Лазарова под това име се води държавно –организираната контрабанда. Терминът е застъпен не само в партийни и правителствени документи на тоталитарна България, но и в разработките и докладите на различни управления на бившата ДС.

Разсекретяването им е шанс да се онагледи с конкретни факти произходът на организираната престъпност у нас. Вече не са хипотеза, а документална реалност твърденията, че контрабандните канали са създадени от ДС. Това, че днес те са по-живи от всякога, макар и в частни ръце, ги поставя в основата на повсеместната корупция и на официално толерираната престъпност.

Дори и само от тази гледна точка изваждането на тайните папки от сейфовете на службите вентилира обществения въздух от тежките тоталитарни изпарения. То е и тест за болестите, които днес съсипват европеизирането на страната, руинират политическата й система и обездвижват общественото мнение.

По същата причина ужасно злободневно звучи и изследването на литературоведката Цвета Трифонова „Погромът на писателите след 9. ІХ. 1944 г. в архивите на ДС”. В него са описани репресивните практики, прилагани от тайните служби на ДС за потискане и контрол на интелектуалните кръгове. Акцентът е върху пораженията в духовната сфера и оттам върху самобитността и творческата потентност на нацията.

Особено поучителни са фактите, описващи ролята на ДС при разцеплението и деморализацията на българската емиграция на Запад. Те са потвърждение за жизнеността на манипулативните сценарии, употребявани и с днешна дата за всяване на раздори и лидерски ежби в различни граждански и партийни общности. Скандалите съсипват реформаторския им потенциал и в крайна сметка стопяват доверието на избирателите.

Злободневните процеси на разложение в десницата силно наподобяват подходите на ДС спрямо „невъзвращенците” от преди.
В този смисъл са направо уникални изскачащите наяве програми „за усъвършенстване на дейността на ПГУ в условията на демократизация и гласност”. Изучаването им би било огромен принос към народопсихологията и менталността, формирани от комунизма, но оцелели и след падането на режима.

Като журналистка от закритото радио „Свободна Европа” Екатерина Бончева обяснимо се е възползвала от шанса, че е член на Комисията по досиетата. Тя първа се е докоснала до конспиратвните разработки за инфилтрирането в емигрантските ни общности на вирусите на тайната ДС- власт. Сред тях се открояват мерките за агентурно проникване в екипите на радио „Свободна Европа” чрез поредица от активни мероприятия, наречени „Дивераснти”, „Мембрана” 1 и 2 и пр.

Те са имали за цел да сеят интриги и скандали сред журналистите от българската секция на радиото. Намерението е било да се смачка ефектът от емисиите на „Свободна Европа” върху българското обществено мнение чрез злепоставянето на работещите в медията пред финасиращите я институции.

От разследването става ясно, че схемите за разлагане на емиграцията ни са реализирани до 1990 г. включително. За процеса свидетелстват доклади и стенограми от съвместни колегиуми на бившите управления Първо, Второ и Шесто на ДС.

Трите структури поотделно и съвместно са провеждали сложно замислени и скъпо струващи операции в чужбина. До 1988 г. обаче броят на бегълците зад Желязната завеса е достигнал скромните 13 529 лица. Според анализите на службите социалният им облик се е променял значително през годините.

В периода непосредствено след 1944 г. са преобладавали т.нар. „монархо-фашистки елементи”, както и отломки от земеделските опозиционни движения. Те са били по-силно мотивирани за действия отвън, които да изострят общественото недоволство към комунистическия диктат вътре в страната.

През 70-те години обаче тайните доклади отбелязват, че сред бегълците има все повече представители на „работническата класа”, считана за гръбнака на комунистическия строй. 180 от тях пък са били членове на БКП с висока професионална подготовка и образователен ценз.

Знакът е бил употребен за активизиране на задграничната агентура. Тя трябвало да неутрализира уж засилващите се опити за промяна на държавното устройство чрез външен натиск. Това е дало повод за допълнително преяждане на ДС с власт и облаги. За тях тя е заплащала с често смехотворни доклади за ефикасността на мероприятията си на Запад.

В един от тези отчети на ПГУ през първата половина на 80-те години се отбелядва като успех, че „наш агент” е предизвикал скарването на двама не особено популярни емигрантски лидери. Така било осуетено обединяването на техните организации.

Поучителното е, че на мероприятията за разцеплението на българските общности зад граница се е гледало като на първостепенна дейност дори и след вътрешнопартийния преврат през 1989 г.

В изследването се сочи като пример секретен документ от края на 1989 г. В него се препоръчва „създаването на нови агентурни позиции във вражеската емиграция”. За този тип активност в условията на демократизация и гласност следвало да се информира КГБ въпреки взетото решение дейността на МВР в подобни акции да не се афишира.

По същото време ПГУ поставя задача на някой си „агент Кузман” да оглави емигрантската Социал-демократическа партия. В случай, че не успее, на същия се възлагало да създаде паралелна структура, която да прокламира публично тези в подкрепа на т.нар. „Възродителен процес”.

Куризното е, че все още не е ясно кой се крие под въпросния „Кузман”. Напълно възможно е истинската му самоличност да е внедрена и в злободневните политически борби и ежби под прикритието на борец срещу статуквото и олигархията. Frognews.bg
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Да се забранят Борис ІІІ и Тато 19| 12300 |08.04.2009 . Разлика 4| 4701 |08.04.2009 . Н. Гацев плаши СДС с Волдемор 30| 4671 |08.04.2009 . Светските партии в Труция строиха джамии, за да съберат електорат 16| 4849 |31.03.2009

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах