Петък, 16 Ноември 2018, 11:51
Frognews
85| 7121 |09.07.2012

Дебатът за СДС е дебат за бъдещето на България

.
Къде са те сега?
“Политическите мъже на Гърция, живели по време на народното управление, не са признавали за него никаква друга опора освен добродетелта. А сегашните ни говорят само за манифактури, търговия, финанси, богатства и даже за лукс.” Монтескьо
Единствената влиятелна политическа организация, която възникна около идеи, а не около личност е СДС. СДС беше вяра в свободата - вярата в СДС беше вяра в себе си. След 10 ноември 1989г. се случи нещо, което в съвременната ни история се е случвало само веднъж – по време на Възраждането. Българинът стана свободен гражданин, защото повярва в себе си. Милионите хора, които излязоха на улиците и площадите вярваха - НИЕ заедно можем да изритаме от управлението на страната ни омразната комунистическа номенклатура и да превърнем България в справедлива и модерна държава. Свободните българи не тръгнаха след водачи, а след красивата мечта за постигане на правото - те и техните деца да могат да живеят щастливо в демократична и независима България.

 Излъгани и предадени от лидерите, които публично се заклеха „няма да ви излъжем, няма да ви предадем’ нашите избиратели загубиха вярата в себе си и в мисията на СДС и пак повярваха в месии.

След трайната деформация на личността, до която доведе 45г. комунистически режим, разочаровани от прехода и уплашени от свободата, защото тя е и лична отговорност, мнозина от нас инстинктивно и манталитетно потърсиха заместителя на комунизма и партийната грижа. Лидерите и политическите марки се превърнаха в култови заместители на отсъстващата политика.

България се нуждае от нормална десница, такава, каквато има във всички модерни демокрации. Отсъствието на силна десница е предпоставка за тежкото състояние, в което се намира държавата. Наш дълг е да развием и утвърдим СДС като демократичната дясна партия на България. В ЕС имат бъдеще само партиите от европейски тип. Руският олигархичен политически модел, който се налага в България е обречен. Обречен е така, както беше обречен комунизмът. Този модел се гради на разграждане на класическата партийна система.

 Икономическите групировки, които реализират олигархичния модел на управление в България могат да съществуват само при наличието на слаби, компрометирани, или контролирани партии. Кризата на политическата система произтича основно  от сблъсъка на икономически групировки, които преразпределят сфери на влияние, чрез контролираните от тях политици, партии и медии. Ако преди време  битката между групировките беше за контрол при прехвърлянето на държавната собственост в частна, то сега е кой ще има ключови позиции при усвояването на еврофондовете и при реализирането на големите инфраструктурни проекти. Българските олигарси са свързани и с Руските олигарси, което означава, че дестабилизацията на политическата система чрез компрометирането на партийния модел цели и създаването на благоприятни условия за налагане на чужди геополитически интереси у нас. Това е основен проблем за националната ни сигурност и независимост. Основен фактор за разпада на политическата система е превръщането на политиката в бизнес. Симптомът е, че тези  „бизнесмени”  с които довчера всеки политик се плашеше да го снимат, днес вече директно влизат  в политиката. Резултат от олигархичното управление на страната е, че голямата част от избирателите са поставени в условия да мислят основно за собствената и на своите близки прехрана и оцеляване. Както се казва бедността не е порок, но ражда пороци.

Само когато една партия е демократично устроена със силни и представителни колективни органи на управление, тя не може да бъде  контролирана или употребена в частна полза.

Най-удобни за контрол са едноличните партии. Именно за това определени икономически кръгове и техните платени „обществени” говорители, винаги са водили война срещу хората в СДС, които са в основата на провала на техните сценарии. Същите тези кръгове винаги са инвестирали в кампаниите за превръщането на Съюза в партия на рекрутираните от  тях лица.

Бъдещето на СДС е в това да бъде демократична и независима партия на свободните хора, които искат справедливост и сигурност за да могат да разгърнат своята инициативност. За това трябва да се превърнем от партия която обслужва председателя и неговите послушници в партия със силни представителни колективни органи, която служи на предприемчивите и уважаващите закона граждани.

 Да заменим АЗ говоренето с НИЕ говорене. Да възстановим законността и справедливостта в собствената си организация, за да въстановим чувството за общност помежду ни, за да ни повярват че можем да я отстояваме и в управлението на държавата. Защото, както липсата на законност и справедливост в държавата води до разпад на държавността, така грубото погазване на устава и принципите на СДС води до разпада ни като политическа общност.

Трябва да променим сегашния тромав устав, в който са заложени множество излишни органи и процедури. Така ще се превърнем в по-динамична и отворена към хората партия. Кризата на всяка обществена структура  настъпва когато принципите върху които е била създадена, се подменят от апарата на чиновниците . Политическата ни система деградира, защото доверието се търси пред кабинета на партийния шеф, а не от избирателите. Битката е за сърцето на вожда, а не за любовта на хората. Тове е следствие от грижливо пазената пропорционална система, при която всичко зависи от благоволението на председателя на партията, а не от избирателя. Основният аргумент срещу мажоритарната система, че групировките ще осигурят избора на свои представители в парламента поради финансовите си възможности е несъстоятелен. Много по-лесно и по-евтино е да се пазарува влияние чрез ръководствата на самите партии, отколкото да се обезпечи избора или контрол на 240 мажоритарно избрани депутати. Втората задача е непосилна и невъзможна.

СДС трябва да бъде трансформиран от апаратна в  електорален тип партия,  която предлага и се представлява от избираеми кандидати с добри платформи.

            Стремежът за свобода и справедливост е непреходен. Именно за това - точно такава партия като СДС точно с такава кауза е необходима за България.  Не ни е нужна нова кауза, защото проблемът не е в каузата, а в тези които ни компрометираха, като партия, която може да защитава тази кауза. Тези които ни представляваха се отклониха от нашата истинска кауза - затова хората не ни вярват. Непрекъснато ни се пробутват нови каузи от типа: ‘’власт-пари-власт прим’’ – ‘’Ако не сме във властта СДС ще се срине.’’. СДС се срива защото тези, които го водеха се разминаха с нашите принципи и с нашата кауза, а така се разминаха и с избирателите и с властта. Ние трябва да знаем, че в политиката задължително трябва да има морал и че най-прагматичното поведение е моралното. Погазихме принципите си и затова не сме във властта.

Най-голямата манипулация на прехода е лицемерното разиграване на ‘’нови лица’’, на безпартийни експерти, на политиците, които презират политиката, или на безпартийните партийци, които с бой не можеш да ги изкараш от нея. Христос казва ‘’По делата им ще ги познаете’’, но как да познаем тези  ‘’нови лица’’, които нямат дела? В древна Гърция, люлката на демокрацията, неучастието в политическия живот на държавата се смятало за липса на добродетел. В България домораслия ни ‘’елит’’ парадира със своята аполитичностст.        

СДС има смсъл само, когато се утвърди   като демократична партия на свободни хора. Същността и силата на СДС е в демократичните му принципи. Централизацията и отслабването на СДС вървят ръка за ръка. Переспектива за съюза има само в развитието му като демократична общност от хора обединени около идеи и ценности.

Не обединение за личното оцеляване на компрометираните лидери на прехода, а ясното разграничение от тях е необходимото условие за създаването на почтен, смислен и авторитетен десен политически проект.

Трябва да има ясно разграничение между хората, които употребиха властта, която им бе дадена от избирателите за лични цели и тези, които останаха лоялни. Избирателите очакват именно това. Всичко друго е лишено от морал, не е справедливо и е дребно политиканство, страх, съучастничество, конформизъм.

Три са основните качества за да бъдеш истински лидер – почтеност, смелост и компетентност. С малки изключения, това което ни беше пробутвано през прехода, бяха лидери ментета. Между тях съревнованието е по актьорско майсторство, а не по доблест. Не е случайно, че днес се говори за това, кой е по-харизматичен, а не за това кой е по-почтен и компетентен. Почтените в политиката се възприемат, като симпатични, но будещи съжаление наивници. Докато понятията голям измамник и голям политик са синоними няма да се оправим, а и няма защо да се чудим ако ни управляват измамници.

Убеден съм, че опитът и доказаната лоялност към партията  и каузата, която тя защитава са предимство, а не недостатък. СДС може да бъде изваден от кризата само от хора, които са привързани към неговите идеи – познават неговата история и най-важното от хора които уважават и обичат членовете и съмишлениците на СДС.

Не може да водиш диалог с избирателите, ако не можеш да водиш диалог в партията си. Не може да подменяш вота на собствените си членове и да искаш избирателите да повярват, че няма да подмениш и техния. Не може да игнорираш второто ниво в партията, защото то е гръбнакът на всяка демократична организация. Партия без гръбнак се превръща в партия от безгръбначни. Недопустимо е държавната субсидия, която се предоставя на партиите, за да гарантира тяхната независимост от корпоративни влияния, да се използва като средство, за осигуряване на партийната зависимост на местните структури от ръководството и за медийно обезпечаване на единствено правилната позиция – тази на председателя.

Това, което е основно отличие на демократичните партии от авторитарните, е същото което отличава демократичните държави от диктатурите. В първите се следват законите и принципите, а във вторите се следват лидерите. Лидерските партии обаче не създават лидери.

Ние ще станем големи и силни, само когато си повярваме. Длъжни сме да извършим радикална промяна за превръщането на СДС в почтенна и компетентна дясна алтернатива за България. Ние трябва да имаме ясни политически приоритети и яснота за стратегическото партньорство. Сега ние сме навсякъде, а както е казал Сенека: „който е навсякъде е никъде”. Достигнахме до унизителното положение в парламента да подкрепяме вотове на недоверие внесени от Доган и Станишев.

Трябва да престанем да говорим за оцеляване. СДС възникна за да промени България, а не да оцелява или по-скоро да осигурява оцеляването на неколцина. Отсъствието на силна десница ни изправя пред две алтернативи: - България да бъде управлявана от комунистите чрез нова тройна коалиция - с ГЕРБ, -  или без ГЕРБ.

Трябва да подменим политическите клишета с човешко говорене. Трябва да се борим срещу алчността и лицемерието с умереност и откритост. Трябва да служим на хората за да получим морално удовлетворение, а не на кумирите за служби и материални придобивки.

Дясното е Свобода, която се гради на свободна конкуренция и вярата и уважението към човека и към себе си. Лявото е отнета свобода поради контрол, регулация, преразпределение и вяра във вожда, комадира, царя, генерала, който ти разпределя благата. Дясното е уважението към почтено постигнатото от инициативните хора. 

Ние трябва да направим честна оценка на прехода и да признаем грешките, които допуснахме.  Преходът беше перестройка или по точно преустройка на старата комунистическа номенклатура и техните потомци в нова олигархия. Той не беше промяна, а подмяна на режима. Политическото потисничество беше заменено с икономическо – реализирани от едни и същи хора и техните подставени лица. Не е вярна тезата, че управляващите партии имат свои обръчи от фирми. Истината, е че обръчите от фирми си имат управляващи партии и всяко следващо управление влиза в обръчите от фирми на предишното.

Разми се границата между добро и зло. Утешаваме се когато по-малкото зло побеждава по-голямото, защото загубихме вяра в победата на доброто. Тези които трябваше да бъдат съдени произнасят присъдите, те пишат историята, защото те са победителите на прехода. Ако трябва да отговорим с три думи, защо прехода се провали, защо е несправедлив и не доведе до очакваното благоденствие и щастие за българите – то те са ‘’ не беше десен’’. А не беше десен защото десницата на прехода, беше десница като самоопределение, но не и като същност.

Не може да си десен без да си антикомунист, но това че си антикомунист не означава че си десен. Да си десен значи да си свободен и да вярваш в себе си, а не все да чакаш някой да мисли, действа и да носи отговорност вместо теб.

Това, че си богат също не означава, че си десен, защото дясното се мери не с количеството на това което притежаваш, а с начина по който си го придобил. Това, че си прозападен, също не означава, че си десен.

Да си десен, означава да уважаваш българският национализъм, а не да се разграничаваш от него и да го погребваш от парламентарната трибуна. Така той беше оставен в ръцета на продажната руска резидентура, която профанизира национализма до ксенофобия спрямо запада, а руската енергийна окупация на страната ни бе интерпретирана от нашите рубладжии като въздигане на България в енергиен център на Балканите. Най голямата гавра в съвременната ни история е, че се допуска с българската национална кауза да се лигавят тези, които създаваха македонска нация, тези които ликвидираха българският национален духовен, военен и политически елит.

Дясното е морал и уважение на отделния човек, а това означава служба за общественото благо и  способност да носиш политическа отговорност пред тези, които са те избрали. Не да им се сърдиш за собствения си провал и да им обясняваш цинично, как поемаш отговорността като оставаш на поста, за да работиш за още по-голям провал. Защото, кой е отговорен, за това че не изпълнихме предизборните си обещания? Кой е отговорен, че не бяха разсекретени досиетата на сътрудниците на комунистическите тайни служби и не беше направена лустрация? Кой е отговорен, че не беше потърсена отговорност за комунистическите престъпления, включително и за кражбата на милиярди, чиято кулминация беше умишлено създадената финансова криза при Виденов и съзнателно не беше приет закон за конфискация на незаконно придобитото имущество? Кой е отговорен, че приватизацията беше извършена по непрозрачен и непазарен начин, чрез офшорки и РМД? За съжаление офшорната приватизация продължава и до днес, а това е класическата схема по която откраднатите и изнесени от комунистическата номенклатура пари се връщат в България, за да се изперат. Кой е виновен, че бюрокрацията, централизацията и регулациите се увеличаваха, вмвсто да се намаляват? Кой е виновен, че не се извърши законодателна реформа, която да гарантира ясни правила, а от там и жадуваната справедливост? Факта, че никой не е осъден за престъпленията извършени през прехода е най-сигурното доказателство, че политическия елит от този период е имал интерес да си осигури чрез законите безнаказаност, за безобразията извършени от същия този ‘’елит’’.

Законът се превърна в алиби за липсата на морал в политиката.

Много бързо и удобно забравихме, че не всичко, което е разрешено от закона, е морално. Добрите закони трябва да отразяват моралните норми, които са общоприети. Но какво се случва у нас, в България. От 1944 до 1989г. законите обезпечаваха престъпния комунистически режим, а от 1989 до днес обезпечават безнаказан грабеж на държавата. Не е случайно, че при толкова много и очевидни престъпления, които се извършиха в този период, няма нито един осъден. Множество са примерите, когато едно или

друго политическо мнозинство е правило закон за конкрете, човек или сделка. Десетки са и случаите, при които политици, за които има скандални разкрития, не казват, че това което излиза за тях и скандализира обществото не е вярно, а че не било незаконно.

Преходът не беше десен, той беше ляв. Икономическата криза в Европа и в България е следствие на победата на левия популизъм над традиционните десни ценности. Общественото благо, национализмът и християнските ценности, днес се възприемат от повечето хора като отживели понятия. Държавата изгуби основната си  функция да гарантира сигурността и справедливостта за гражданите и се превърна в гарант на олигарсите срещу гражданите.

За това наш дълг е да възстановим държавността, законността, уважението към християнските ценности, да възродим здравия български национализъм и да осигурим стабилност на политическата система, стимулиране на инициативността а оттам и на по-добър живот за българските граждани.

Всичко това е постижимо, само ако въздигнем почтеността в политиката. Но тя не може да съществува изобщо, защото тя се въплъщава и реализира от почтени хора.

Няма как да очакваме непочтени хора да правят почтена политика. Затова основната разделителна линия за нас трябва да е между почтеността и компетентността, и непочтеността и некомпетентността. Успехът на България е възможен, само ако в партиите и управлението, йерархията на парите и харизмата бъде заменена от йерархия на почтеността и компетентността.

 

Иван Сотиров

 

 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Плевнелиев бие в дебата на bТV 157| 10570 |15.10.2011 . Депутати дебатираха вот, който няма да мине 30| 4629 |14.07.2011 . Апокрифен бил вотът; дебатите вървят; сините излязоха 25| 5025 |16.06.2011 . Първанов удивен: Къде е президентският дебат? 34| 4424 |09.05.2011

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах