Демокрацията не е лъжица за всяка уста

Спокойно, момчета и момичета, няма да постигнете ефекта на 11 септември. Защото тази работа с децибели не става. Трябва нещо повече. Плюс демократично мислене и усещане за свобода. Имате ли ги? Няма как да знаете, защото не сте били на война. Така отговарял някога Висоцки, когато примряли репортерки с босилкови клепки го питали дали е смел, щом пее неща, които някой в Кремъл не харесвал... Ама какъв Висоцки, моля ви се, днес младите са къде-къде по-напред с материала. Те искат смяна на системата. Не че Висоцки не искаше същото, но е изместен от чалга идолите и new демократите, тези нови центуриони.

Но да не се отплесваме и да се съсредоточим към 4.09. сакрална дата, опитват се да ни внушат отвред. Нещо като предсказанията за края на света на маи, Нострадамус, Ванга и Разпутин. В смисъл потоп за кабинета „Орешарски”, коалицията БСП – ДПС – Атака и олигархичния модел. Ура – идва нова ера. Всичкото зло изчезва, изринато от могъщата демократична лопата и се възцарява тъй лелеяното благоденствие или поне се възцаряват на власт тези, които го обещават.

 

Звучи като музика на Едвар Григ. По-точно иска ни се така да звучи, защото нейде от площади и партийни централи долитат нахалните звуци от политическата ерихонска тръба...

Бойко Борисов призова за тотална мобилизация на 4 септември. Всички срещу правителството, всички за предсрочни избори. Съвсем в реда на нещата. Борисов и ГЕРБ са в опозиция и най-логичното е да искат властта. Там се бърка хоросана на тази партия. Докато Борисов е начело, ще има такава партия, но организацията и връзката с партийните структури не са силната страна на вожда, което се вижда и с просто око. Там е силен Цветанов, но пък него мнозина в ГЕРБ не искат.

 

Борисов и протестиращите все още не са двойка. Някакво ухажване се забелязва, но засега е повече като на ергенско парти, където обекта обикновено е проститутка. Схващате ли? Освен това от ГЕРБ се правят на ударени и все отлагат отговорите на няколко важни питания. Ето някои от тях: Кога ще чуем отчет за свършеното и несвършеното от кабинета на ГЕРБ? Доколко са верни или неверни обвиненията на бивши министри и депутати за корупция, полицейщина и самоуправство? Съществуват ли тайните връзки с кръга „Капитал”? Рекетирани ли са бизнесмени по време на управлението на ГЕРБ? Имало ли е „чадър” над контрабандата? С кои политически субекти ще се коалира ГЕРБ при евентуално следващо управление? И въобще, каква политическа философия изповядват Борисов и партията му?

 

Нужни са ясни и категорични отговори. Дано не ви прозвучи прекалено метафорично, но Борисов е в положението на Сталин и Хитлер, когато единият заявява: Беломорканал ще се построи, независимо от броя на жертвите, а другият обявява тотална мобилизация – от деца до грохнали старци, за да бранят Берлин... Борисов е принуден да играе ва банк. Не го харесват от Реформаторския блок, не го припознават и националистите от всичките багри и нюанси. Немалка част от бизнеса също не иска да чуе за него. Нужен му е много, много умен план. Със сигурност в съблекалнята на „Бистришките тигри” такъв не се търкаля...

Реформаторският блок също надува тръбата за атака. Само дето няма кой да я поведе. Засега положнието е: много вожд – малко индианец. В щабовете се надяват протестиращите да свършат негърската работа (израз отпреди отмяната на робството в САЩ през 1865 г, б.а.). Даниел Вълчев и шефката му в оставка Меглена Кунева окончателно изтриха от паметта си участието си в кабинета на тройната коалиция, а преди това и в този на НДСВ. Изтриха го без да им мигне окото и когато протестиращите зоват за смяна на статуквото, досегашната политическа система и за изритване на старите муцуни, те пригласят, озарени от новия демократичен дух. Милите флейти на прехода. Който и да духне в тях, почват да издават меки звуци... Намират се и слушатели като Радан Кънев от ДСБ и Лукарски от СДС, които очевидно са отсъствали от уроците по солфеж. Не признават Борисов и ГЕРБ, но любят, тачат и милеят за Кунева. Май реформаторите не са разбрали, че Макиавели си е тръгнал. За имението в Италия.

 

От „блока” ще трябва да са по-убедителни, че не копи-пействат дефиниции от времето на Дертлиев, Савов, Фил Димитров, Костов и Лучников. Омразата като идеология омръзна на българите. Отново синьо и червено – само във френското знаме, а не като политически модел.

Президентът Росен Плевнелиев също залага на есенния протестен бум. Доскоро не можеше да повярва, че му се падна толкова голяма роля, но вече е в играта и бърза да осребри присъствието си. Той обаче не бива да забравя, че Борисов го направи първо министър, а след това и държавен глава. Едва ли е било безкористно. Плевнелиев би трябвало да умира от срам и неудобство, но понеже „с кротост и смирение само на хаджилък не се ходи”, - както казва Иван Хаджийски и нашият президент взе да се взима насериозно. Пристъпя от крак на крак, разтяга и свива усмивка, според указанията на пиарката, а от време на време изтърсва и по нещо купешко. Всъщност чака пред бакалията на протестите, да си купи някой дивидент. Очевидно не е разбрал, че Андрешко вече не е положителен герой. Ще сгреши обаче всеки, който го подценява. Сам той може да не е епичен герой, но с кръга зад него – се превръща във фактор.

 

На наблюдателната вишка на полигона в Шабла изглеждаше досущ като ранния Наполеон. След стрелбите се изказа дълбокомислено. От което разбрахме, че е против кабинета „Орешарски”, май е и против управляващите в момента, обича колоезденето - открива с ентусиазъм Тур дьо Булгар, против олигарсите е, които не са от неговия кръг, естествено, не е против офшорките и е замразил приятелството си с Иво Прокопиев, каквото й да означава това. Поне такива сигнали излъчват клишетата, които използва. Време е като президент да се определи ясно. (Не)зависим ли е от Борисов? (Не)зависим ли е от структури на Сорос и техни представители в България? Какво го свързва с кръга „Капитал”? Имал ли е или не офшорни фирми и сметки преди Борисов да го вкара в политиката?

 

Защо като министър даваше охотно интервюта за медиите на Делян Пеевски, а сега Пеевски е „рекордьор по задкулисие”?  Ако той наистина се гордее с приятелите си и с политическите кръгове в обкръжението му – да го обяви, а не да шикалкави както за Сирия, например. „Позицията ми за кризата е като на Обама...”, - заявява Плевнелиев. Дори войника в казармата има собствено мнение, а в случая „изповедта” идва от върховния главнокомандващ. Навремето разказваше случай, когато Тодор Живков се срещнал с творци, родом от Благоевградско. Като се здрависвал с подредените в редичка таланти, попитал един от тях (мастит писател и антифашист):

-         Как си?

-         Както кажете, другарю Живков, - раболепно отвърнал творецът с главно „Т”.

Та и Плевнелиев, дето е с главно „П” в държавата и той я кара като някой ординарец – ама с главно „О”.  Както каже Обама... Както каже Бойко... Както каже Прокопиев... Нека веднъж да каже нещо и от свое име. Любопитно би било.

 

Навремето баща ми харесваше много лафа: „Гледаш го нищо човек, па прост”. Имаше предвид, че да си хем нищо, хем и прост е все пак някакъв талант, макар и с обратен знак. Използваше израза преди всичко по адрес на управници в държавата. Катко и да е, не знам защо се сетих сега за това. Сигурно защото лафът още върши работа.

На 4 септември главен герой все пак ще са протестиращите. За еди кой си път. Въпросът е ЗАЩО? Защо те, а не изброените по-горе персонажи? Посочи ли ги някой или сами си извоюваха тази роля? Къде са водачите на протестите, ама истинските – не самоизтъкващите се? Къде са исканията – добре формулираните? Имат ли протестите режисьори, сценаристи, автори на реплики, художници по костюмите, озвучители, добльори, суфльори, осветители, корепетитори, продуценти, гримьори, аранжори, счетоводители, отговорници по транспорта, наобикалят ли ги филантропи, благотворители, агенти и политически мениджъри... И ако да – кои са? Осемдесет и кусур дни със затаен дъх чакаме. Вече дъх не ни остана, а отговорите все ги няма и няма. Разбират ли симпатичните редици на бунтарите, че колкото повече продължава протестът, толкова повече заприличва на „Далас” или някакъв друг филмов локум. Губи се нишката, за автентичността да не говорим. А изчезне ли спонтанността – идват професионалистите. От всички жанрове.

 

Те изглеждат като от трупата на Рудолф Нуреев, но всъщност са безкомпромисни и брутални. Чистачи. Между впрочем, дали протестиращите мислят, че мафията, олигархията и представителите на политическото статукво кротко наблюдават какво става на жълтите плочки? Или, че им тракат зъбите от страх?

 

Такава война се води с всички средства, падат и жертви. И двете страни трябва да знаят това.

 

Колкото до управляващите, те сигурно ще изчакат да видят какво ще стане. Някои от тях със свити сърца.

 

На тези, които наистина вярват в чистотата на политическия протест, посвещавам следващите редове.

 

Някога, преди много години, мъдрец седял на брега на езеро и съзерцавал водата. По едно време откъм близкия царски дворец се чули глъчка и смях. Тълпа от артисти, музиканти, поети и прочие придорни, водени от владетеля, рецитирали, пеели и танцували. Като стигнали на брега, царят (тогава още не е имало президенти и премиери) извадил тежка кожена кесия и започнал да хвърля златни монети във водата. Щастливите придворни се хвърлили с радост в езерото да ги вадят. Тогава владетелят забелязал мъдреца и го попитал:

- Учителю, защо не извадиш и ти няколко жълтици, които да помогнат на теб и семейството ти?
Старецът въздъхнал и отвърнал:

- Господарю, вчера видях да пускате в езерото огромен крокодил, та се чудех, дали си е тръгнал или още е тук...

 

Поуката е: Не вярвай на данайците, дори когато носят дарове. Понякога е достатъчно само да се огледаш, за да ги откриеш. Ако искаш, де. Винаги има хора, които смятат, че са по-хитри от крокодила. Жалко, че не са между живите, за да ни разкажат...

 

Стайнбек е казал: „Да си жив означава да имаш белези” и „Животът не е поредица от и... и... и... Животът е поредица от или... или... или...”. Това да запомним – пак е добре. Даже супер.

 

Огнян Стефанов