Сряда, 26 Септември 2018, 16:02
Frognews
72| 9517 |04.02.2016

Догановият „патриотизъм“ изправя България пред разпад

.
Ахмед Доган
Кадровите трусове в ДПС не променят същността му като политически инструмент за обслужване на турските неоосмански апетити.
Димитър В. Аврамов*

 

Eкзотичен скандал разтърси българската политическа менажерия в края на миналата година, който и досега се вихри в разни телевизионни студия, мюсюлмански конференции и общински съвети в т. нар смесени райони у нас. След една витиевата реч на Ахмед Доган в Боянските сараи председателят на ДПС Лютви Местан бе свален от поста, а след това изключен от протурската организация - известна и с маниакалната си претенция да бъде балансьор в политиката на страната. И дори един ден да я управлява, когато обществото ни бъде подготвено за тази „светла“ перспектива, според бляновете на някои  бивши и настоящи велможи на Движението.

 

Последваха панически визити на самовлюбения Местан в посолството на Анкара у нас, отдавна превърнато в своеобразен шпионски център за инструктаж на нейната агентура с българско гражданство. Грубата намеса във вътрешните ни работи на посланика Сюлейман Гьокче и на височайши персони в Анкара показа ясно на нашите безотговорни  държавници политическите стандарти на управляващите отвъд Босфора, обсебени от неизлечим османски рефлекс. И отношението им  към уж суверенна България, причислявана от тях открито и без  дипломатически предразсъдъци към т. нар. „турски свят“, който утре трябвало да се обедини под скиптъра на Високата порта.

 

След баталиите в Боянските  сараи вълна от словоблудство заля някои медии. Дежурни до втръсване „анализатори“ обявиха  Доган за „истински българин“, „патриот“ и „голям политик“, други му приписаха несъществуващи заслуги, че след промените през 89-та спасил страната от етнически пожар. Трети се упражняваха в инфантилни гадателства дали той ще оглави отново оперативното ръководство на ДПС и какви чутовни ползи можело да произтекат от това за нашето изпаднало в икономическа, социална, демографска и духовна кома Отечество. И всички вкупом  демонстрираха пред  стресираната   от прелестите на криворазбраната ни демокрация публика собствената си изумителна  некомпетентност по материята, в която самонадеяно и безразсъдно бяха нагазили. Злополучните ласкатели на обитателя в сараите можеха да попълнят оскъдната си информация в деликатната област, ако бяха в състояние да проследят политическото битие на своя кумир, подготвян за „нелегал“ от бившата Държавна сигурност с три агентурни псевдонима (“Ангелов“, „Сергей“ и „Сава“). Кариерата на Доган в това отношение завърши безславно, след като записите от подслушвателно устройство в явочната му квартира показаха, че още през 1984 г. очите му са обърнати към Босфора. На следващата година той написа и програмата на една  подривна антибългарска структура – т. нар. Турско национално-освободително движение в България, контролирано от специалните служби на югоизточната ни съседка. Месеци по-късно е арестуван и осъден на затвор, откъдето излиза след  89-та г. с политическо решение, вместо съдебна санкция. Скоро след това, в нарушение на конституцията, с протекцията на Андрей Луканов и Петър Младенов,  с  дипломатическата и финансова подкрепа на Анкара създаде етно-религиозната  организация ДПС. И още след учредяването му неговите лидери на централно и местно равнище възприеха политиката на саботиране и шпионаж срещу нашата държава, улеснени и от масираното присъствие на турска агентура у нас. Сред нея бе и Саид Юсуф, кадрови служител на Националната разузнавателна служба на Турция (МИТ) – задачата му бе да контролира и насочва  в „правилната“ посока дейността на ДПС. Заедно с това Доган и велможите му вложиха забележителни  усилия докато превърнат партията в етнокорпорация за разграбване на българските материални  активи и установиха пълен политически, административен, икономически и религиозен  монопол в т.нар. смесени райони  у нас.

 

Сегашните ухажьори на Доган биха могли  да си го представят и как в далечната 1992 г. стои верноподанно пред вратите на турското посолство в София и моли за незабавна среща с тогавашния посланик Ялчън Орал. Получава отказ, защото домакинът е болен от грип, но гостът настоява, че случаят е с изключителна важност. Срещата е уредена и Доган връчва един куп книжнина на посланика, който не вярва на очите си. Защото държи в ръцете си това, което години наред  МИТ не е могла да придобие: имената и подробните биографии на множество наши разузнавачи  на прикритие в българските посолства и консулства в чужбина, събрани в т. нар. „Оня списък“. Следва любопитен епизод – срещу мерзкото си предателство Доган иска да бъде освободен  от „задълженията си към България“ (разбирайте – от поетите ангажименти да я шпионира), да го осигурят финансово и устроят в друга държава. Това естествено няма как да стане – негова милост тогава още не знае, че веднъж попаднал в мрежите на МИТ, измъкването от там е невъзможно, а понякога завършва и с трагичен край...

 

Иначе „Оня списък“ се посреща с радостна еуфория в турските правителствени кръгове, за разлика от изненадващата скептичност на спецовете в разузнаването. Те познават агентурното минало на Доган в ДС, имат печални спомени от многолетните тежки сблъсъци с нашите специални служби и подозират, че това може да бъде тяхно поредно активно мероприятие.

 

Приблизително по същото време  доста обемист, строго секретен обзорен доклад на НСС (българското контраразузнаване) се попълва с прелюбопитно съдържание. Което днешните клакьори на Доган по върховете на изпълнителната власт,  неинформираните до абсурд (и поръчкови) телевизионни водещи и пишман-анализатори в студията предлагам да прочетат. И да осмислят, ако могат  да го направят.

 

Ето малка част от него: „Първите контакти на Ахмед Доган и упълномощени от него лица с официални турски представители датират от 1990 г. При няколко  поредни посещения на лидерите на ДПС в посолството на Турция в София е постигнато споразумение за оказване от турска страна на всестранна подкрепа на Движението, без тя да се афишира, за да не последват обвинения за намеса във вътрешните работи на България. Ахмед Доган и останалите членове на ръководството предават цялата документация за официалната си дейност до момента и съгласуват в подробности бъдещите си планове. По такъв начин още с първите си контакти лидерите на ДПС съзнателно се поставят в зависимост от помощта на Турция и поради естественото съвпадение на общите цели последователно насочват дейността на Движението към осъществяване стратегическите интереси на Турция в съответствие с доктрината за „външните турци“. На ДПС е предоставена значителна парична помощ в левове и валута, технически и материални средства и др., както директно, така и посредством  организации и частни лица. Един от каналите, който се използва най-често, е Ислямският културен център в Германия.

 

Контактите на официални турски представители с дейци и ръководители на ДПС се развиват на всички равнища. До настоящия момент са ни известни над 300 срещи на лидери и активисти на Движението с дипломати от посолството на Турция в София и генералните консулства в Пловдив и Бургас. По-голямата част от тях са осъществени в дипломатическите представителства при всички необходими превантивни мерки за сигурност. По такъв начин турската страна през целия период  от създаването на ДПС регулярно е получавала и понастоящем продължава да получава всестранна информация, в това число и от поверителен характер за работата на Народното събрание, Президенството и Министерския съвет, придобива секретни документи на МВР и правителството. Всяко отговорно решение на ръководството на ДПС и парламентарната му група се взема след предварително съгласуване с официални турски представители.

 

Наред с тях, ДПС осъществява активни връзки и с турските специални служби. Резидентурите им на дипломатическо прикритие са създали  дублиращи позиции на всички организационни равнища на Движението. По същество значителен брой от регионалните му ръководители работят под диктовката на прикритите в дипломатическите представителства на Турция у нас служители на МИТ. Връзките на разузнавачите  с лица от средите на ДПС в повечето случаи се осъществяват на конспиративна основа и от официални дипломатически позиции, маскиращи  наличието  на действителни  агентурни  отношения“...

 

Все по-тревожните доклади на специалните служби за опасностите пред страната обаче не можеха да пробият стената от престъпно безхаберие и въпиюща безотговорност сред управляващите у нас след промените. Националните интереси бяха натикани в килера  и заместени с отблъскващ конформизъм и безпринципни противоборства, с неистови апетити за власт и бързо забогатяване и васално угодничество към някои  чужди столици. Този синдром и до днес обитава високите етажи по вертикала и хоризонтала на държавното управление... Още си спомням един продължителен разговор на четири очи с Чавдар Петков (бивш началник на контраразузнаването) и болката в думите му: „Нашите политици ще унищожат България! Пред очите ни се разиграва опасен сценарий и създаването на ДПС е част от него“. По-късно Чавдар Петков се разболя тежко и почина. Според близките му той не устоял да наблюдава дирижирания отвън погром върху службите и катастрофалния разпад в имунната система на разнебитеното ни Отечество.

 

В началото на политическата си кариера Доган не остави никакви илюзии за политиката, която ще води – разбира се, под контрола на Анкара и нейната лавинообразно нарастваща агентура в нашия разграден двор. Затова не се поколеба да заяви публично: „Ние ще постигнем целите си с всички средства, имаме опит и в нелегалната борба!“... Последва серия от активни мероприятия срещу държавата, гаври  с институциите и националната ни памет, а по-късно -  и с християнски светини от фанатизирани симпатизанти на ДПС. Под негова диктовка правителството на злополучния Филип Димитров извърши масова чистка в МВР, маскирана като „структурни  промени“. А всъщност идеята бе друга: да бъдат отстранени всички шефове на окръжни и районни управления, десетки изключително подготвени служители в системата, участвали в разгрома на 42 турски подривно-диверсионни групи в периода 1985-87 година. Така Анкара, чрез своята пета колона, си отмъщаваше на нашите специални служби...

 

Междувременно  Доган направи още една демонстрация на зле прикритата си българофобия като откри в Айтоското село Трънак  паметник – чешма на трима терористи и ги обяви за „турски герои“. Това е  групата  „НИЕ“, която на 9 март 1985 г.  взриви  вагона за майки с деца край Буново, убивайки седем човека. Пак  те възпламениха бомби в чакалнята на Пловдивската гара и в сладкарницата на хотел в Сливен. Поставиха  мощно взривно устройство и на плажа в курорта „Дружба“ и само повреда в часовниковия механизъм предотврати  масово кръвопролитие. Паралелно с дестабилизирането на държавата  нарастваха и сепаратистките мераци  на депесарския лидер  и неговата свита. На една конспиративна среща с дипломат от Анкара той заявява: „ Българите се страхуват, защото знаят, че зад нас стои Турция. Една от моите мисии е да изуча българомохамеданите на турски език и да ги причисля към турската нация“. В случая се оказа последователен. При първото преброяване на населението след промените (1992 г.)  институциите бяха залети с жалби на мюсюлмани в Западните Родопи от безчинствата на депесарските башибозуци – принуждавали  хората с икономически рекет, заплахи и насилия да се определят като турци. Само от Якоруда сигналите бяха над 700. Наложи се специална парламентарна комисия да извърши проверка, чийто  доклад  предизвика безпрецедентно анулиране на резултатите от преброяването в Долината на Места. Ето откъс от него: „Населението по поречието на Места, в Западните Родопи и Източна Рила не ползва и не знае турски език. Местни представители на ДПС и отговорни ръководители от МОН разпореждат и внушават турският да се изучава като майчин в райони, където никой не говори на този език. Това е една недопустима атака срещу българския, чиято етноконсолидираща роля е изключително важна... В общините и кметствата служебни лица извършват груби нарушения на Закона за имената на българските граждани  чрез обработване на населението – от обикновената пропаганда до назначаване, респективно уволняване от работа. Отрича се правото на самоопределяне като „българи с мюсюлманско вероизповедание“.

 

С активното участие на представители на местната власт и администрацията (от ДПС – бел. Д. А.) се извършва турцизация на българите мохамедани. Същевременно християните са подложени на натиск и изпитват несигурност и безперспективност. Необходимо е незабавно пресичане на опитите за насаждане на турско етническо съзнание у това население“...

 

Тези препоръки потънаха някъде в архивите, а  процесите за откъсване на родопските мюсюлмани от българския им родов корен продължиха с нарастваща сила. Докато заспалите  правителства в София се упражняваха в конформизъм, ухажваха  ДПС и ни облъчваха със смехотворни заклинания за „успешен етнически  модел“,  Доган  арогантно (и все така безнаказано) сипеше заплахи по митинги и дори от трибуната на Народното събрание. „За нас Родопите имат стратегическо значение и ние ще нахлуем мощно там, говореше самонадеяно поклонникът на Високата порта. Няма да позволим нито на президентство, нито на правителство, нито на парламента да се меси в нашите работи  в тези региони. Ако някои ни попречи, войната в Босна ще ни се види детска игра, а на Европа ще й се  наложи да пренаписва съвременната си история“...

 

Подобни  френетични изявления чувахме от него и на антибългарските митинги в Гоцеделчевското село Корница,  където под  одобрителния  му поглед бившият заместник – областен управител от ДПС в Пазарджик  Реджеп Молла хвърли поредната провокация срещу държавата . „Казват ни, че по Конституция официалният език е българският, редеше с полуистеричен  фалцет негова милост. За нас официалният език е турският... В Родопите продължава да се разпространява словото на Христос. Но християните нямат място в нашия регион и трябва да си отидат“...      

Мястото за подобни изстъпления не бе избрано случайно. През 1973 г. с подкрепата на Анкара  мюсюлмани  обявиха  т. нар. Корнишка  република, поискаха автономия, а децата им да учат турски език. Ето как си представяше постигането на всичко това   фанатизираният водач на сепаратистите  Рамадан  Рунтов, говорейки открито пред тълпата на площада: „С благословията на Аллах всички средства  са позволени -  вредителство, саботаж, терор, убийства на гяурите. Включително и на ония помаци, които се поставят в услуга на българските власти“...

 

Широката подкрепа на  Турция включваше и организирането на специални законспирирани семинари, където велможите на Доган се обучаваха в методите за потурчване на българите  мюсюлмани. Сред тях са икономически рекет, купуване на по-влиятелни фигури  със значителни суми, промиване на мозъци, достъп до ръководните органи на сепаратистката партия по места, привличането им в многобройните схеми  встрани от закона, които превърнаха Родопските гори и минералните извори в златна мина за подземния свят  от югоизток.  Впрочем метастазите  му (с непосредственото съдействие на ДПС), отдавна проникнаха в нашата икономика, в промишлеността, земеделието, банковото дело, туризмът, услугите и търговията, в хазартния и развлекателния  бизнес. Така България за близо 20 години се превърна в огромна пералня за мръсните пари на турската  мафия.

 

Колкото до въпросните семинари, те се провеждаха не само в  т. нар. Институт за изучаване на турския свят, начело с ястреба, неоосманистът проф. Туран Язган. Правеха ги и  в добре охранявани правителствени сгради – далеч от очите на публиката. Лекторите по правило  бяха кадрови служители на  МИТ, организатори на преврати в съседни държави, членове на неофашистката групировка „Сивите вълци“, майстори в обучаването на муджахидини и прехвърлянето им в някои балкански страни в името на „Свещения джихад“. Какъвто бе и случаят с войната в Босна...Сред тази славна компания  блестеше и  Мустафа Кахраманьол – един от лидерите на турската професорска мафия, която  и днес обслужва имперската политика на Анкара. През годините той заемаше различни високи постове в държавната йерархия, оглавяваше и Координационния съвет към правителството за работа със „сънародниците“ в чужбина, включително България.

 

Резултатът от обучението на еничарите от ДПС бе забележителен. При второто преброяване на населението (2001 г.)  7826 стопроцентови българи  в община Якоруда „станаха“ турци, каквито тук не е имало дори по време на робството. В Белица потурчиха 4737 мюсюлмани, в Гоце Делчев – 8317,  Гърмен – 4529, Сатовча – 3203, Велинград – 5515.  И сега върху надгробните паметници в някои селища до името на покойника може да видите изсечени върху камъка символите на турското национално знаме – звездата и полумесеца... Така бе изпълнена една агресивна кемалистка доктрина, известна  под името „турско-ислямски синтез“, която идентифицира етноса с религията.

 

 Случилото се в региона е само  щрих от истинския образ на  „успешния етнически модел“, който ни натрапваха безотговорни,  откровено некадърни и продажни  правителства  след прехода. Отидоха и още по-далеч – президентът Георги Първанов награди Доган с най-високия орден за изключителните му заслуги при отродяването на родопските българи –мюсюлмани и ерозирането на държавата... А преди няколко години  в турското вътрешно  министерство се състоя знаменателна  среща. Участниците в нея бяха заместник-министърът Осман Гюнеш,  генералният директор по сигурността Оуз Гьоксал, депутатът от управляващата партия Мехмед Тунчак и шефът на изселническата организация „ Бал Гьоч“ – проф. Емин Балкан. Темата на разговора:  да се разработи  схема, чрез която българомохамеданите  у нас да бъдат обявени  за турци. Така Анкара задейства поредният  антибългарски сценарий, а целта му: да се легитимира официално като турчин всеки  наш гражданин  с турско-арабско име, без разлика дали е помак или циганин.

 

Фриволните, но не безобидни  „прозрения“ на Доган години наред пълнеха ефира и страниците на повечето вестници. В една полуапокрифна  брошура бе написал: „Трябва да се преформулира понятието национална държава с мултиетническа, защото у нас живеят общности, несъвместими една с друга“... Сепаратизъм чиста проба, посрещнат със срамно мълчание от парламента и обитателите  на „Дондуков“ 1 и 2 в София. Свикнал на безнаказаност, по време на предизборни кампании в Лудогорието се гавреше с държавата,  говореше по митингите на турски и се смееше ехидно: „Голяма работа, че ще ме глобят...Ще предизвикаме предсрочни избори, ще влезем и в Европейската комисия. ДПС ще има над милион избиратели, няма да има по-силна партия от нас, утре ние ще управляваме тази държава“... В Шуменско призоваваше слушателите си: „Дайте ми  60  хиляди гласа и се гответе за друга кауза!“... На българомохамеданите в Западните Родопи пък обясняваше, че нямало смисъл да ги агитира, защото  техният ген  бил  ясен, т. е. турски...А в село Кочан  омайваше електората с поредната порция самохвалство: „Аз съм инструментът на властта, който разпределя финансовите порции в държавата“...

 

На една национална конференция лидерът на ДПС отново даде воля на сепаратистките си щения и тиражира поредните  заплахи към България, скрити зад благовидни понятия:  „Цветната градина на Европа“, „Ценностните  различия между народите“ и „Другостта в битието“. После бе по- ясен : „Ако не се трансформира разбирането за нацията като етнонация в субстанция на гражданското общество, това може  да предизвика големи сътресения в страната“. Иначе казано, трябва да избираме  между федерирането на България по етно-религиозен признак и неизбежната според него гражданска война.

 

Думите му бяха аплодирани  от залата и от една многолюдна турска делегация, в която  блестяха две знакови  персони, посрещнати  с топли прегръдки от Доган и компания. Единият е Неджет Мензир, бивш шеф на Дирекцията по сигурността и създател на т. нар. Център за стратегически (разбирайте шпионски) изследвания, с който бившата дясна ръка на Доган – Касим Дал,  си уреждаше тайни срещи в лъскави  хотели край Босфора. Другият е Мехмед Агар, бивш вътрешен  министър, една от най-скандалните  фигури в политическия живот на Турция. Известен е с покровителството си над подземния свят и терористичната групировка „Сивите  вълци“, създател  на т. нар. „Легиони на смъртта“, ликвидирали десетки бизнесмени, общественици, интелектуалци и правозащитници, неудобни на тамошните власти. Сред бандите главорези  е  и най-законспирираната шайка с название „Шести флот“ – професионални  убийци, отлично подготвени и за подривно-диверсионни акции. Те са извършвани под контрола на вътрешното  министерство, разузнавателната централа МИТ и  дълбоко засекретеното Управление за тайни военни и терористични  операции към Генералния щаб.

 

Написаното по-горе явно е далеч от съзнанието на днешните клакьори на Доган. Които така и не разбраха, че зад фамозната му реч в Боянските сараи стои не патриотизъм, а неговото наранено  его. Не само защото бе видял в поведението на Лютви Местан опити  да го измести от лидерското място в ДПС. А защото знаеше, че Анкара отдавна не го долюбва и след като той изигра предателската си роля срещу България, вече не й е нужен. Тя търсеше нови  фаворити, за да разхубави образа на своята пета колона и ги намери в лицето на Касим Дал и Лютви Местан. Колкото до басните, че  философът от село Дръндар е спасил страната от етнически пожар, те са предназначени за неинформирани  и наивници. Истината е, че Турция не желаеше такъв конфликт у нас. Той би попречил на нейната подробно разработена пълзяща стратегия за многопосочно икономическо, религиозно, политическо, културно и разузнавателно проникване в съсипаната ни държава след криминалния  преход към имитирана демокрация. Инвазията се ръководи  от един център, който контролира  дузина щедро финансирани звена,  чиято задача е да обслужват имперската политика на Анкара спрямо  България и някои  други страни  - бивши  вилаети на султанската държава. Сред тях е Агенцията за сътрудничество и развитие (ТИКА), още няколко генерални агенции за контролиране политическите процеси на Балканите и връзките с организацията „Ислямска конференция“ – като един от инструментите за широкото проникване на Шериата и джихадистката идеология срещу християнството. В същата компания е Управлението за психологическа война към МИТ и Агенцията за работа с т. нар. външни  турци – петата колона на югоизточната ни съседка. Следват специалните структури за пропаганда и дезинформация към тамошните  министерства на външните работи и на туризма, Генералната агенция за реклама, контрапропаганда и презентация (ТАГМ)- нейните шефове по правило са свързани  с тайните служби.  Тези звена се финансират със стотици милиони долари  годишно, а част от парите се вливат и  в  т. нар. „Тюрк Танътма фонду“ за пренаписване,  фалшифициране и разкрасяване  историята на Османската империя.

 

Тази стратегия на  Високата порта  е продължение от наследството и на Мустафа Кемал Ататюрк – като военен  аташе у нас  бе шпионирал  тотално България. После, вече президент на Републиканска Турция, създаде т. нар. „Нова разузнавателна програма“, насочена срещу България.  Нейният лайтмотив  се съдържа в думите му: „Тези земи са били наши и пак ще бъдат наши. Но ще влезем там с култура и напредък“... Много по-късно  бившият премиер Тургут Йозал ще го допълни: „Българите  сега няма да ги завладяваме с оръжие, този път ще ги купим“... Тази агресивна идеология управляващите  в Анкара ислямисти „модернизираха“ с войнстващ неоосманизъм. При едно посещение в Кърджали  тогавашният  министър- председател (а сега президент) Реджеп Ердоган  бе помолен да коментира притесненията  на обществото ни  от нарастващия  монопол на ДПС в т. нар. смесени райони и турцизирането на българомохамеданите в Родопите.  Гостът  бе лаконичен и отговори в свойствения си арогантен  стил: „Вие трябва да приемете реалностите, ако искате да опазим мира!“...

 

Тази реплика казваше много, но не бе разчетена от нашите безхаберни  политици. Така, както и до днес  не проумяват, че България си отива от цели региони, над които  утре  новите османлии и домораслите им слуги (каквито са лидерите на ДПС), могат да развеят знамето със звездата и полумесеца.

 

----------------------------------------------------------------

 

*Димитър В. Аврамов е политически коментатор. Автор  е на стотици разследвания по вътрешна и международна политика, българо-турските отношения, ислямският фундаментализъм, Възродителният процес, ролята на ДПС в ерозирането на българската държава, кюрдският проблем. Неговите разследвания са в основата на два серийни  документално-публицистични телевизионни  филми. Депутат в 42-то Народно събрание. Почетен член на Националния независим съюз на офицерите в България.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Стив Ханке: Шенген ще ви доведе до гръцки сценарий 8| 5156 |02.02.2016 . Миков: Изборът на председател на БСП не е кастинг 6| 3720 |01.02.2016 . Един се нас.а от 20 карамфила, МВР и прокуратурата тичат с Емека 26| 13138 |30.01.2016 . Плевнелиев лети за Бразилия и Аржентина 32| 4275 |29.01.2016

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах