Събота, 22 Септември 2018, 04:58
Frognews
0| 5222 |28.03.2007

Драмата на независимите

.
Защо не успяват независимите? Първо, независимите кандидати обикновено остават непознати за много от избирателите, някои от които даже не разбират, че има и такива участници в изборите. Второ, избирателите се опасяват, че ако гласуват за кандидат, който няма големи шансове да бъде избран, то гласът им може да се загуби (както и обикновено става). И трето, дори когато са склонни да гласуват за неза
Михаил Константинов

Опитите на независими кандидати да станат народни представители имат дълга история. През далечната 1990 г. на спорните откъм честност и прозрачност избори за Велико народно събрание трима независими успяха. Тогава изборите бяха по смесена избирателна система с 200 мажоритарно избрани депутати. Само че тримата независими бяха фактически подкрепени от различни партии, които нарочно не издигнаха партийни кандидати в съответните райони. Така или иначе, през следващите 15 години (до м. юни 2005 г.) друг независим кандидат не беше избран въпреки многобройните опити. Най-известният не избран независим кандидат стана днешният Омбудсман на Република България г-н Гиньо Ганев. През 1991 г. той се кандидатира в два избирателни района (в София и Бургас), но не успя и в двата. Десетки по-малко известни от него кандидати с отчайваща монотонност пропадаха на всичките пет парламентарни избори за Обикновено народно събрание през 1991, 1994, 1997, 2001 и 2005 г.
Защо не успяват независимите? Много са причините, но три от тях са по-важни. Първо, независимите кандидати обикновено остават непознати за много от избирателите, някои от които даже не разбират, че има и такива участници в изборите. Второ, избирателите се опасяват, че ако гласуват за кандидат, който няма големи шансове да бъде избран, то гласът им може да се загуби (както и обикновено става). И трето, дори когато са склонни да гласуват за независим кандидат, избирателите си задават въпроса “А бе, какво може да направи един независим депутат в парламента срещу 239 партийни депутати?”. И не гласуват за него.
За разлика от парламентарните избори, независимите кандидати за кметове и даже за общински съветници често успяват. Разбира се, тук в българска редакция понятието “независим” понякога далеч не отговаря на нормалните представи. Така с етикета “независим” често се кичат всъщност партийни кандидати, които се надяват по този начин да откраднат някои периферни гласове извън твърдите партийни електорати.
Известни са опити както на партийно независими, така и на всъщност партийни кандидати да се представят за независими кандидати за длъжността президент на Републиката. Повечето от тях не успяват. Най известният не успял такъв кандидат безспорно е г-н Петър Стоянов. През 2001 г. той се кандидатира като независим с погрешната надежда, че десните гласове са му сигурни, а надписът “независим” ще му донесе гласове от центъра и даже от ляво. Вече е ясно, че тази сметка е била без кръчмаря. Разбира се, за сензационната загуба на Петър Стоянов тогава помогна и предателският ход на Доган. След като получи чрез президента Стоянов всички възможни законни и полузаконни екстри за произведените по-рано същата година парламентарни избори, ДПС за благодарност го прецака и реши да се прехвърли на каруцата на сегашния президент г-н Георги Първанов. Както виждаме, засега успешно.
Настоящият президент впрочем е и единственият за сега успял независим кандидат за президент. Друг е въпросът колко независим е бил той, след като получи по над 80 на сто подкрепа от избирателите на БСП и ДПС. Тогава, през м. октомври 2006 г., предимството на Първанов над опонентите му беше толкова грандиозно, че той щеше да спечели при всяка формула за явяване на изборите. И щеше да спечели даже ако ДПС (теоретично, разбира се) беше гласувало срещу него. Но това вече е история. Тази история можеше дори и да е полезна за десните, ако си бяха взели нормална поука от разгрома и бяха предприели мерки. Главно организационни, както едно време се казваше при смяната на някой непослушен член на Политбюро на БКП. Десните обаче проспаха възможността да спасят останките от армиите си и скоро ще се явят на евровота за да получат поредната позорна плесница от някогашните си възторжени привърженици.
Вече стана ясно, че и на изборите за евродепутати на 20 май ще има независими кандидати. Тяхната задача в момента изглежда почти непосилна. Да вземе необходимите 1/18 (или прословутите 5,56 на сто) от вота, за един независим кандидат ще означава на практика да спечели доверието на поне 110 000 избиратели. Тази задача се усложнява и от обстоятелството, че при ниска избирателна активност ще гласуват главно твърдите ядра на партийните електорати, за които се очаква да подкрепят любимите си партии, а не независими кандидати. Колкото и да са красиви и колкото и умно да говорят независимите.
Нарочно или от глупост, в закона за евроизборите са залегнали дискриминационни спрямо независимите кандидати текстове, особено в частта за набиране на необходимите за регистрацията на независимите кандидати по 10 000 подписа. Там кой знае защо се иска подкрепящите да дават и адреса си, което заедно с ЕГН-то вече е чувствителна информация. Такова изискване за партийните подписки, естествено, няма. За капак, ако някой гражданин на държава-членка на Европейския съюз също реши да подкрепи с подписа си независим кандидат, то чужденецът трябва да даде и номера на личната си карта или паспорта! Това вече е изискване, което ще изпрати събиращите подписката под ударите на Закона за личните данни.
В обнародваните от президента и писани от ЦИК изборни книжа е направен опит последната идиотщина с номера на личната карта да се тушира, като съответното изискване ... просто е отпаднало. Мотивите очевидно са били благородни, но така не може. Никой, даже и президентът, няма право да гази закона, дори и когато последният е калпав. Впрочем, президентът трябваше да прочете (или да даде на експертите си да прочетат) закона, преди да го подпише за обнародване в “Държавен вестник”. Защото той сега носи обща вина с депутатите за калпавите законови текстове.
Ще успеят ли този път независимите? Не бих се обзаложил, но и не това е най-важното, както се казва в известната бирена реклама. Важното е независимите кандидати да кажат на хората това, което партийните кандидати не могат или не искат. В това е и техният шанс. Ако не сега, то през 2009 г. Или по-нататък в бъдещето.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Акад. Георги Марков: Политиците трябва да живеят за политиката, а не от политиката 6| 3696 |20.09.2018 . Гръцкият военен министър: Македонците са българи 11| 23342 |20.09.2018 . Борисов: В БСП има раздвоение на личността 5| 2348 |20.09.2018 . Политолог: Излязоха сериозни информации за миналото на бъдещия шеф на МВР, които са притеснителни 9| 11043 |20.09.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах