Вторник, 13 Ноември 2018, 02:49
Frognews
0| 4523 |14.05.2007

Евровот в разградения двор

.
На фона на разтърсващи скандали между министри и високопоставени магистрати, на показни политико-криминални убийства, шофьорски рекет, безсилно правителство и безскрупулни общинари, някакви жизнерадостни партийни клипчета ни призовават да гласуваме за български евродепутати на 20 май.
Че държавата ни е напълно разграден двор лъсна точно преди първото гласуване на българите за депутати в Европейския парламент.
Докато някои изживяващи се като десни политици, замазвайки липсата на идеи и разумни послания към избирателите, раздухваха изкуствен скандал за това, че Азис щял да пее за БСП, то гръмна истинският скандал „Овчаров-Александров”. Той показа поне няколко неща. Първо, че политици, съмнителни бизнесмени и правораздавателни органи са оплетени като свински черва. Второ, че тази странна и противоестествена за всяка демократична държава симбиоза не е от вчера – опашката на гущера е расла 17 години и не е зелена, а доста разноцветна. Трето, че МВР и съдебна власт са държава в държавата. Четвърто, че не се разследват и наказват престъпления и корупция, а се събират компромати и се рекетират другите власти и бизнеса (когато Петков тръгне да върши нещо, все става като действия на слон в стъкларски магазин – досиетата на Коритаров и Гоце или обвиненията срещу председателя на Червения кръст Христо Григоров и депутата Йордан Костадинов). Пето, че някои червени министри и депутати до такава степен са се главозамаяли, че пак са на власт, та са станали толкова нагли, че дори не се опитват да дават приемливи обяснения пред обществото. Точно обратното – отговарят арогантно на зададените въпроси и безочливо демонстрират свръхскъпите си костюми, обувки, часовници, бижута, проспериращи роднински фирми (справка - Масларова). Шесто, че нито законодателна, нито изпълнителна, нито съдебна власт се интересува от българските граждани и техните проблеми и интереси. И че всеки, който се докопа до каквато и да било власт, на каквото и да е ниво, започва да мисли само за собствените си банкови сметки. Седмо, безнаказаността се утвърди като държавна политика, защото всеки един от върховете на държавата е задължен някому, пък друг е задължен на него.
Всъщност, изброеното дотук не е новина. За него се говори от години под сурдинка. Сега просто набралия цирей се пукна. Въпросът е дали ще бъде излекуван или положението пак ще бъда замазано, а отдолу политико-криминалната гной ще продължи да се трупа.
Отново в разгара на кампанията за евродепутати (доколкото изобщо има такава), в рамките на няколко дни бяха извършени две знакови убийства – на шефа на Общинския съвет в Несебър Димитър Янков и на президента на ФК „Локомотив” – Пловдив Александър Тасев. Причините за смъртта на първия като че ли са доста близки до тези, поради които избухна скандалът между министър Овчаров и следовател № 1 Александров – става дума за много пари за разпределяне и нерегламентирани контакти със съмнителни бизнесмени. Версиите за убийството на втория още не са ясни, но фактът, че това е третият президент на Локо-Пловдив след Георги Илиев и Николай Попов-Мартеничката, който загива от куршуми, вероятно не е случаен. Освен това се оказа, че Тасев е имал близки отношения с не малко високопоставени разноцветни политици. Любопитна подробност е, че това убийство стана в деня, в който главният прокурор Борис Велчев и МВР шефът Румен Петков бяха на „червеното килимче” пред еврокомисаря Франко Фратини да дават обяснения за зациклилото дело „Вальо Топлото” и за избухналия скандал между следствието и изпълнителната власт.
По всяка вероятност и тези две убийства ще останат неразкрити, но това вече никого не притеснава – то стана част от ежедневието ни. Нито обществото очаква от МВР да си свърши работата, нито пък подчинените на Румен Петков ще се престараят. Може би затова и вече никой не иска оставката на вътрешния министър, както беше при предни кабинети при всяко показно убийство. А най-странното е, че и медиите не обелват зъб по този въпрос, и то медии, които се славят като флагмани на призивите за министерски оставки „поради несправяне с работата”.
Интересното е, че преди да станем член на ЕС почти преди всяко посещение на представители на ЕК ставаше показно убийство и това предизвикваше истерия сред политиците и бурни дебати в обществото. Сега вече стават по две покушения преди доклада на Еврокомисията, но реакциите са по-вяли. Очевидно хората все по-малко вярват, че някога в тази територия, наречена България, ще бъде въведен ред, ще господства законността и ще възтържествува правосъдието.
Редом с безочието на разпасалите се и бездействащи властници, както и безпардонните мафиоти, застанаха поредните рекетьори на българското гражданство – шофьорите от столичния градски транспорт. Очевидно заразени от примера на колегите си от таксиметровия превоз и подкокоросани предизборно от политически формации със затихващи функции, те заплашиха със стачка, т.е. с пълна парализа на придвижването на софиянци, ако не им увеличат заплатите (имат основание, разбира се, но не е това начинът!). Таксиджиите изтормозиха един ден столичани и притиснаха кабинета да приеме исканията им. Явно някой е подшушнал на шофьорите от градския транспорт, че подобен рекет ще е още по-успешен, ако се направи в предизборно време. Тогава политиците са най-сговорчиви и правят чудеса от комбинативност, за да осигурят нужните пари, та да избегнат неприятностите – за себе си и партиите си. Това ясно пролича от цирка в Столичната община, където бяха нужни цели три гласувания, за да се тушира проблемът с шофьорската стачка. Съвсем ясно пролича, че политически обагрените съветници стръвно се опитваха да си подлеят вода едни на други и да яхнат вълната на протеста. Изключение не направи и кметът Бойко Борисов, който не пропусна сгодата пак да напопържа правителството на тройната коалиция. От цялата баталия в общината стана ясно, че борбата е за политически дивиденти преди гласуването на 20 май, а интересите на софиянци въобще не влизат в сметките на общинарите. Още повече, че в деня на стачката всеки сам ще намери някакъв начин да се придвижи, ако му е толкова наложително, но на никого няма да хрумне да дойде пред кметството и да протестира за нарушените си човешки и граждански права. Ама, че някой си по собствено усмотрение отнема на гражданина правото на труд, защото не може да стигне до работното си място, че му отнема правото на лечение, защото не може да стигне до болницата, че му се потъпкват още редица права от незаинтересованата държава, от безхаберната община и пордните рекетьори, способни да създадат по-голям хаос от обичайния – на кого му пука! Важното е, свинските черва (също като снопа с пръчки на хан Кубрат) да не се разплитат и да продължават да смучат откъдето могат кръвчицата на данъкоплатеца, за да са силни и богати.
А иначе клиентите на градския транспорт пак ще се возят в раздрънкани автобуси, мръсни, със скъсани седалки, студени през зимата и задушни през лятото, с работещи тук-там перфоратори. И пак ще се тъпчат като сардели, защото шофьорите не спазват графика, а общинарите никак не бързат да направят нещо за облекчаване на непоносимия вече трафик в столицата. Ако пък случайно пътниците тръгнат нещо да мърморят и да се оплакват, то шофьорите, макар и вече с увеличени заплати, отново ще им прилагат наказателната мярка „газ-спирачки”. В тези автобуси и по този начин пътуват и лекарите, запътили се към болниците да спасяват човешки животи, и учителите, тръгнали към училищата да ограмотяват децата на същите тези шофьори и ватмани. На политиците и общинарите – не, защото техните отрочета по презумпция са гениални и се обучават в частни училища със собствен превоз или в чужбина. Лекарите и учителите обаче няма как да стачкуват освен символично. А когато протестираш символично, когато не блокираш пътища и не създаваш проблеми в държавата и страх у политиците за властта им, когато не тормозиш двумилионната столица, просто никой не ти обръща внимание.
И каква е тази власт било държавна или общинска, която не решава нито един проблем, ако не е притисната яко до стената! И тогава го решава панически и нескопосано. Аман, от рекетьори в тази страна! Аман и от себични, безсилни, но безскрупулни политици! Аман и от добре облечени бизнесмени, които след като натрупаха незнайно как първия милион, завъртяха го в сивата икономика, умножиха го и го легализираха, сега влизат в партийни листи, за да заемат властови позиции в местната и централната власт!
Ето, затова започнах с това, че държавата ни е разграден двор, в който всеки си прави каквото си иска – без правила, без контрол, без да го интересува за другите. А ние живеем в едно общество и сме зависими един от друг – затова и живеем в хаос, неразбория и изнервеност. И на целия този фон някакви жизнерадостни клипчета почти на всеки кръгъл час по телевизии и радиа призовават българските граждани да гласуват за евродепутати. Какви евроизбори, какви пет лева! А казват, че били важни – но на кого му пука в разградения двор!
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Първан Симеонов: Президентът държи противниците си в шах 3| 5466 |12.11.2018 . Андрей Райчев: Страната се тресе от скандали, преминава се към протести 25| 7473 |12.11.2018 . Нинова: Отново внасяме подписката в АПИ не с 4, а със 79 подписа 3| 3537 |11.11.2018 . Елена Йончева: Отказвам да повярвам, че главна прокуратура може да бъде използвана като бухалка на едни мутри 8| 4049 |10.11.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах