Петък, 21 Септември 2018, 17:11
Frognews
2| 4403 |14.01.2008

Иде ли краят на партийния зелник с пропорционалните листи

.
Празниците отминаха и вече се забелязва раздвижване сред политическите среди у нас. Традиционно новата политическа година започна със скандал. Все пак сред набиращия скорост водопад от виртуални реалности успяха да се прокраднат и някои твърде сериозни теми, като тази за смяна на избирателната система.

Георги Иванов

В периода на празничните удоволствия изявите на българските политиците бяха редуцирани до минимум за радост на електората. В този контекст интерес представлява една инициатива на телевизия ББТ, в рамките на която екип от журналисти направи опит да интервюира водещите български политици. Опит, защото не с всички участници се получи (част от интервюираните просто си говореха наизустени реплики, изпразнени от смисъл и съдържание, в синхрон с масово разпространената практика и не отговаряха конкретно на поставените въпроси). Та в тази серия интервюта за първи път от доста време насам се водеха сериозни разговори за политикa. Обикновено хората, занимаващи се с тази дейност коментират всякакви неща, но избягват да водят разговори за политика. Обсъждат се назначения, постове, разпределения и преразпределения,квоти, конфигурации, баланси, коалиционни споразумения, 8:5:3 и т.н. Липсата на дебат по конкретни политики е сериозен дефицит за партийната система. Впрочем, последният срамежлив опит за подобни дебати беше по време на предизборната кампания за парламентарните избори през 2005 година. След това от време на време инцидентно и по изключение започваха дискусии по даден проблем (напр. здравеопазване, образование), провокирани от нарасналото социално напрежение в съответния сектор, но резултат от тях няма и те затихват също толкова инцидентно, както и са възникнали.

В интервютата бяха засегнати важни политически въпроси, например като този за промяна на избирателната система. Идеята се лансирана от известно време от лидера на СДС Пламен Юруков.

vot-3.jpg В какво се състои необходимостта от такава промяна? Избирателната система традиционно се определя като една от най-важните политически институции. Това е така, защото тя е най-съществената част от функционирането на политическата система. Избирателната система не е само най-манипулативният елемент на политиката. Тя оказва пряко въздействие върху интензивността на съревнователните и кооперативните отношения между политическите партии на електорално и парламентарно равнище. Различни фактори обуславят промените в избирателната система-социалната структура на обществото, установения политически режим, степента на развитие на парламентарната демокрация, интересите на управляващите, характера на партийната система. Целта на всяка избирателна система за определяне на изборните резултати трябва да е адекватното отразяване в изборния резултат на волята на избирателите, т.е. кой да ги представлява и да защитава техните интереси в изборните органи. Това означава разпределението на мандатите да се извършва в съответствие с реалното влияние на всяка социална група или политическа сила в обществото. Такава избирателна система би била идеалният механизъм за формиране на парламента и другите изборни органи, но такъв модел не съществува. Както показва световната практика, въпреки всички усилия да се намери формула за справедливо определяне на изборните резул¬тати и разпределяне на мандатите такава не съществува, защото е невъзможна. Някои от известните методики тушират, но не премахват недостатъците на избирателните системи за определяне на изборните ре¬зултати. Никога всички гласове не могат да имат равно влияние (тежест) при избора на политически представители, т.е. никога всички депутати в парламента или друг колективен изборен орган не са избирани с еднакъв брой гласове. Винаги при всички методики за разпределение на мандатите остават неоползотворени (остатъчни) гласове.

От началото на прехода в България са прилагани познатите избирателни системи (по-точно техни конкретни разновидности, защото многообразието им е голямо) – мажоритарна система при избор на президент и кметове, пропорционална - при избор на парламент и общински съветници, смесена система е използвана през 1990 г. на изборите за Велико народно събрание.

В книгата си „Сравнителни избирателни системи” Робърт Нюланд определя като „примитивни” избирателни системи, при които гласоподавателят не може да направи избор за отделен кандидат. Случаят с българската избирателна система е точно такъв. Гражданите гласуват под диктата на спуснатите от партийните централи твърди (блокирани) листи. В най-добрия случай гласоподавателят разпознава единствено водача на листата в избирателния район, а тези, които следват след него по правило остават анонимни. Не са редки и случаите, при които избирателите гласуват за ”номер еди кой си”. Друг е въпросът какви са критериите, по които партиите подреждат кандидатите в листите си. Въпреки всички декларации и афиширани добри намерения критериите за подбора на депутати могат да се сведат до следните: престиж от предишни мандати; подкрепа на партийната линия по основните държавни и обществени проблеми като програма и като реализация; активност в партийната работа на място; способност за привличане на нови избиратели; връзки с представените в района групи по интереси и на последно място по значимост са личните качества. При пропорционалната система депутатът е обвързан преди всичко с партийната програма и партийния интерес. От следването и защитата на партийния интерес зависи политическото му бъдеще. Отношенията между депутата и избирателите се опосредстват от партийната централа и оценката за работата му се дава от нея, а не от електората. При това положение е ясен отговорът на въпроса защо избирателите не отиват да гласуват. На тях им е ясно, че нищо няма да бъде променено с или без техния глас. За пореден път в парламента ще се намърдат до болка познатите послушни партийци, чиято цел е обслужването и добруването на партията, която ги е издигнала (все пак те трябва да си уредят сметките с нея, а не с избирателите), а не решаването на проблемите и защитата на интересите на тези, които всъщност са ги избрали.

zala.jpg Идеята на СДС изборът на депутатите да се опосредства не от партиите, а от избирателя чрез подреждане на имената в листите не е нова. В различни периоди в публичното пространство се е прокрадвало подобно схващане. По-конкретно става въпрос за въвеждане на т.нар. неномерирана листа с единичен глас. При тази система гласоподавателят гласува за отделен кандидат от листата, като гласът му се брои и за партията, представила листата. Мандатите се разпределят между партиите чрез пропорционална система с най-голям делител (т.нар. метод на д’Ондт) съобразно гласовете, получени от всяка партия. Мандатите, след като са разпределени за всяка партия, се дават на тези кандидати от листата, които са получили най-много гласове .По този начин се привнася мажоритарен елемент в пропорционалната система, като, разбира се, се отчита пропорционалността в представянето на партиите. На теория идеята е много добра и обикновено партиите „принципно” са съгласни за въвеждането й, но до довеждането й до край никога не се стига, тъй като това би нарушило предварителните изчисления и сметки на партийните централи. На практика може да се окаже, че в парламента влизат кандидати, които партиите не желаят - нещо, което е невъзможно да се случи при добрите, изпитани номерирани листи. Квазиопити в тази посока са правени - например въвеждането на номерирана листа с възможност за единичен преференциален глас при гласуването за евродепутати, но поставянето на изключително висок праг за вземането под внимание на преференциалните гласове, подадени за определен кандидат - 15 %, фактически обезсмисля това.

Друго предложение на СДС е премахването на изборния праг за влизане в парламента. Ясно е, че това е в полза на самия СДС и други малки партии, които са застрашени от 4-процентовата бариера. Същностна характеристика на пропорционалната система по принцип е, че тя стимулира фрагментацията („роенето”) на партиите. Ако прагът бъде премахнат, може да се окаже, че в следващия парламент ще има не 7, а 27 партии. Като се има предвид почти канибалската експанзия на всякакви партии за явяване на избори, можем да си представим какво означава това от гледна точка на формиране на правителство и парламентарно мнозинство - би било почти невъзможно. Не трябва да се забравя, че голямата цел на всяка избирателна система е да съдейства за създаването на стабилни и ефективно работещи парламенти. Обсъжда се и възможността за взаимстване на елементи от гръцката избирателна практика - ако дадена партия събере 30 или 40 % от гласовете, да й се дават бонус мандати с цел да може да състави самостоятелно правителство. Тази идея не е съвсем изчистена, защото интересно какво би се получило, ако две партии преминат тези проценти и едновременно с това резултатите има са близки. Де факто, едната ще състави сама правителство, а другата трябва да мине в опозиция. Това е форма на подмяна на вота на избирателите, голяма част от техните гласове ще останат без последствие.

Положителното в цялата инициатива е, че започна дебат по такъв жизненоважен за функционирането на политическата система въпрос, като характерът на избирателната система и реформирането на изборните технологии. Дори министър-председателят Сергей Станишев заяви подкрепата си за водене на такъв диалог и създаване на предложения за промени. Надеждата е тези промени да се реализират в настоящето, а не да бъдат оставени за далечното бъдеще, както се е случвало досега.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Лидерските партии – детската болест на българския преход 3| 12028 |09.01.2008 . Проблемът Косово и българският национален интерес 11| 5606 |22.12.2007 . Неизбежният кабинетен ремонт и тънките сметки на партийните влъхви 3| 4190 |14.12.2007 . "Преди прочитане да се изгори" или как ВКР замита следите на престъпления 10| 9189 |13.12.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах