Журналистът бие с перо, а не с протести

Без по никакъв начин да се опитвам да омаловажавам желанието на колегите да се противопоставят на просташкия стил на комуникация с медиите от страна на висши държавници, какъвто е Симеонов, едва ли протестирането пред сградата на Министерския съвет може да даде какъвто и да е резултат.

Псевдолибералната заблуда, че всеки един проблем може да бъде решен чрез протест, независимо от неговата специфика, бързо ще бъде разбита и този път. Защото самият Симеонов недвусмислено показа, че не се притеснява от воплите на българското журналистическо съсловие. Дори напротив – повежда поредния си популистки поход и след като през лятото се бореше с „мутрите“ по морето, сега сигурно ще се бори срещу „мутрите“ в редакциите и студиата. А електоратът му като топъл хляб ще яде всяка пропагандна закана, която отправя към медиите.

И срещу това ще се борим с протест? С плакати „не на натиска“ и „спрете с ултиматумите“? Четвъртата власт сама се поставя в защитна и слаба позиция срещу политиците. Дали заради лични контакти с тях или заради опасенията, че ще загубят част от финансирането си (както самият финансов министър Владислав Горанов пак на шега подхвърли „и ние финансираме медии“) няма особено значение.

Журналистът бие с перо, а не с протести. Може би Симеонов нямаше да е толкова смел по студиата, ако медиите бяха обърнали достатъчно внимание на новината, че коалицията му е изплатила получения от данъците ни медиен пакет на последните избори на собствената му телевизия СКАТ.

Или че е превърнал командироването на полицаи по границата с Турция в доходоносен бизнес, тъй като е собственик на мотел-ресторант „Козият рог” в Малко Търново, където отсядат и полицаите.

Или за това, че според бившия му колега в парламента Велизар Енчев фирми на Патриотичния фронт строят границата с Турция.

Или за това, че общинска съветничка от партията му изведнъж се оказа в центъра на схема за трафик на бежанци, а според друг бивш колега на Симеонов Димитър Байрактаров пък заяви, че лидерът на НФСБ е замесен в схемата.

Това са само част от случаите, в които на Симеонов можеше да бъде потърсен данък „обществено мнение“, но тогава медиите не бяха толкова остри, колкото се опитват да се представят сега.

Ако си вършим работата по-качествено и без налагане на автоцензура, то може би няма да трябва да протестираме против един политик, пък бил той и вицепремиер.

Михаил Кръстев, Frognews.bg