Вторник, 13 Ноември 2018, 18:19
Frognews
56| 8575 |19.04.2011

Къде изчезнаха флашките?

.
Едвин Сугарев
Бойко Борисов ще наследи креслото на своя нов партньор – г-н Първанов. Това кресло ще му е нужно, защото след гьола Белене му трябва тихо и топло място, за да си изчисти перушината.

Едвин Сугарев
 
Може да бъде изведено като основен закон: в политиката нищо не се губи. Някои неща изчезват, но вместо тях – на тяхно място или като тяхно последствие, се появяват други.

Можем да фиксираме и точното място на този закон на политическото битие: то е веднага след първия такъв, който посочва, че няма безплатен обяд.

Флашките изчезнаха. При това – някак си внезапно и безследно. Онези СРС-та със задушевни разговори между премиер, министри и митничари, които сбираха сеирджилъка и изпаряваха съклета на цяла една нация, се стопиха яко дим. Както ваклото Яне се силеше, че поредната флашка е в джоба му, така джобът се оказа пробит, а Яне-то – орезилен и напуснат от половината си парламентарна група. Сапунката, която истеризираше целокупния български народ, секна насред интригата, без финал и хепиенд. Анализаторите, дето предвиждаха, че въпросната сапунка ще се върти все по-забързано и все по-засукано до изборите, останаха с пръст в уста. Сътвореният чрез флашките митичен герой Мишо Бирата съвсем уместно и навременно напусна този грешен свят.

И не само флашките изчезнаха от публичния хоризонт. Изчезна и основния им сценарист и продуцент. Него пък първо го пуснаха от ареста, после – и от домашния арест, а накрая след дълго туткане прокуратурата му връчи сто тома – да чете, за да опознае себе си и да се обикне. Ако читателският му потенциал отговоря на публично проявената интелигентост, вероятно ще чете до края на живота си.

Само че де време за четене? Бизнесът не търпи подобни интелигентски забежки, а скрапът чака някой стар кремиковски вълк да го превърне в пари. Ако се съди по внезапната продажба на Кремиковци, сценаристът и продуцентът на флашките и патрашките е изпълнил с чест поверената му задача – и сега може вече да помисли и за частния си бизнес.

Целият този грандиозен десарски и сересейски спектакъл се стопи в небитието. И остави в целокупния български народ леко чувство за неудовлетвореност – поради нелепото си секване и настоящата липса на адреналин. И един огромен въпрос: ЗАЩО?

На всички, дето си го задават, бих казал: ами гледайте, вместо да питате. Реалният въпрос не е защо, а какво. Какво се появи на мястото на флашките?

Отговорът е един едниствен. Появи се АЕЦ “Белене”. Същият този проект, договорен по потайна доба в пиано бара на гореспоменатия Мишо Бирата – между българския псевдопрезидент и руския такъв. Яви се скандалът, който похлупи всички останали – и те дълго ще шават под неговия голям шлем – като зарчета от играта “тука има – тука нема”.

Флашките изпълниха предназначението си. Българският премиер беше обязден и заведен в яхъра да рупа овес.

Пардон, да рупа руски рубли. АЕЦ “Белене” престана да бъде “гьол” и “котка в чувал”, превърна се в светло бъдеще. Вместо да го строим, само ако се намери “европейски стратегически инвеститор”, се оказа, че ще минем и с руски такъв. Вместо категоричното условие, че ще го строим само за около пет милиарда евро, най-внезапно се разбра, че ще го строим, колкото и да струва.

Кога и как беше спазарено мълчанието на флашките, можем само да гадаем. Но не е зле да си припомним, че вицепремиерът Дянков отиде на крака да разговаря с Алексей Петров не другаде, а в “пещерата на октопода” – както иронично се изразиха неговите домакини. Да забелязвате някаква промяна в него след този разговор?

За съжаление, не една. Първо: от принципен противник на проекта АЕЦ “Белене”, той се превърна в негов горещ привърженик. Толкова горещ, че не се поколеба да разпореди на Първанов (не Гоце, а бившият шеф на НЕК) да подпише анекс 12, който де факто задължава България да подпише и реалния договор.

Дори само това да беше направил, пак щеше да се нареди веднага след Бойко Борисов в дългата редица от национални предатели, свързани с този казус. Другата промяна обаче е още по-забавна. Дянков – бидейки заклет кабинетен плъх – еволюира до публична фигура. Почна да се появява на различни места. Почна да поема все повече отговорности. Казано с една дума – почна да играе премиер.

И нищо чудно наистина да стане такъв. Колко му е – нали ГЕРБ има абсолютно парламентарно мнозинство: заедно с оскубаните от РЗС депутати.

А Бойко Борисов пък ще наследи креслото на своя нов партньор – г-н Първанов (Гоце, а не бившия шеф на енергетиката). Това кресло ще му е нужно – защото след гьола Белене му трябва тихо и топло място, за да си изчисти перушината. И надеждна конституционна защита – за де не бъде съден за прахосване на милиарди и зачерняне на бъдещето на цяла една нация. (www.svobodata.com)
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Д. Вълчев не ще да е кмет; иска престола в НДСВ 30| 5091 |19.04.2011 . ДСБ и СДС сближават позициите си за изборите 31| 5491 |18.04.2011 . Партиите се държали така, сякаш изборите са след 2 г. 9| 4939 |18.04.2011 . БСП: На Бузлуджа ще обявим кандидат-президента 18| 5819 |17.04.2011

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах