Вторник, 13 Ноември 2018, 06:56
Frognews
3| 4155 |24.07.2008

Краят на кадифения евроезик

.
Българското провителство не иска да разбере нещо фундаментално. За да влезеш в ЕС даваш от своя суверенитет, позволяваш на другите да ти казват какво да правиш. Но и ти получаваш това право (и отговорност) спрямо другите.

 

Владимир Шопов, http://vshopov.blog.bg

 

EС смени кода си за общуване с България. „Черновите" на поредните доклади на ЕК ни разказаха една позната картина, но на един невиждан до сега език. „Сериозните проблеми с организираната престъпност" се превърнаха във „видими връзки" между политика и престъпност. „Експертната помощ" бе сменена с нарастваща „фрустрация" от страна на държавите-членки. Липсата на резултати от несекващите стратегии, планове за действие, промени в законите стана „смайваща". „Черновите" бяха всъщност отговорът на месеците политическа арогантност, с която бе заливан Брюксел. Там ни бе предложена неофициалната диагноза на българския провал и то именно от институцията, която през годините бе сред най-отворените към нещата, които България се опитва да постигне.

След като очевидно през изминалите месеци и години българското правителство и ЕК са си говорили на различни езици, моментът на отговор бе намерен. Ранното изтичане на „черновите" по всяка вероятност от самата комисия имаше точно такава цел - да се чуе версията, която не може да бъде закрепена в крайния документ, да се опише ситуацията с думи, които кадифеният, стандартен дипломатически език не може да допусне. Това, което чухме е и вид културна присъда, тя поставя въпроса за съвместимостта на поведението на българското управление с елементарните европейски политически практики, за връзката между ангажимент и действие, за готовността заедно с ползите да носиш и отговорностите. stanishev-gg.jpgБългарското правителство просто не иска да разбере нещо базово и фундаментално. За да влезеш в ЕС даваш от своя суверенитет, позволяваш на другите да ти казват какво да правиш. Но и ти получаваш това право (и отговорност) спрямо другите. От нашия глас в ЕС зависи, например, при какви трудови условия ще работят британците, или германците, или испанците. Поради тази елементарна причина твоят провал става и европейски, твоят резил става европейски, твоите дела вече не са просто „вътрешни". Това е големият политически и културен факт, който тройната коалиция не може да разбере и осъзнае.

Опитът през последните дни да се излезе с тезата, че едва ли не „Брюксел ни е бройнал" допълва именно арогантността, която е сериозна причина за това въобще да се стигне дотук. Комбинацията от управленски провали и безочие всъщност месеци наред взривяваше ежедневието на ЕС. През последните дни, в арсенала се включиха откровени лъжи за спрените пари по САПАРД за Румъния, поставяне под съмнение на юридическото основание на втория доклад, тезата за липса на равнопоставеност. Истинската изненада обаче дойде с атаката срещу самата Европейска комисия и силовото лобиране, което не само не е особено успешно, ами допълнително е ядосало голяма част от комисарите. При такива обстоятелства правителството се завира само в ъгъла и на практика съдбата му става изключително зависима от следващия доклад и оценки на ЕС, защото сега изконсумира и най-малкия остатък от доверие.

Атаката срещу комисията е особено необмислена. Тя е от малкото участници в целия европейски процес, който беше отворен за българските аргументи през годините, убеждаваше години наред страните-членки в развитието на България. Сегашната атака наистина оголва напълно правителството и на практика показва, че то вече въобще не си дава сметка какво ще остави след себе си. Това правителство и мнозинство просто не се чувстват уютно в Европа, настоящият президент има през последните години повече посещения в Русия, отколкото в нашите партньорски държави взети заедно. Оптимистичната теория за това управление предполагаше, че нейните автори и изпълнители ще направят поне малко усилие да измислят някаква модификация на местното безочие, което да не изкара от равновесие Европа. Местното гражданско безхаберие сега става заплаха и за общността, защото отсъствието на подобрение тук, изкарва на европейски дневен ред темата за европейските пари и как те се харчат. В момента ЕС не знае как да отговори на този въпрос, защото не успя да предвиди дълбочината на провала с България. Към нарастващия брой препятствия пред българското развитие сега се добавя и изключително тежката репутационна криза на страната. Тя все повече става „черна дестинация". След година-две започват ключови дискусии в рамките на съюза за реформата на селско-стопанската политика и новия европейски бюджет. Към днешна дата България би могла да се надява единствено на място край масата. Но управленията на БСП имат този лош навик да завършват драматично. В няколкодневната пукотевица бяха пуснати всички оръжия на окопната война. Нямаме обаче пълна яснота какво точно ще заварим, когато архивираме тъжния край от поредния сблъсък на едно ориенталско политическо и социално тяло с трудните норми и привички на европейското общуване.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Да сложим край на топлофикационното крепостничество 16| 4163 |21.07.2008 . България по Кафка и УЛАФ 10| 4456 |18.07.2008 . Омагьосаният кръг на курорта по морето 9| 4827 |16.07.2008 . Защо не трябва да има референдум за избирателната система 13| 5242 |15.07.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах