Сряда, 21 Ноември 2018, 22:04
Frognews
1| 9610 |30.05.2007

Лекарите – новата работническа класа

.
„Пирогов” стачкува. За заплати. Искат същото като шофьорите. Досущ и едно към едно. Искат държавни дотации. Не искат приватизация. Искат по-голямо парче от общата баница. Повече място на държавната трапеза. И те като шофьорите може да успеят. Макар че шансовете им са по-малки.
Д-р Стойчо Кацаров

„Пирогов” стачкува. За заплати. Като шофьорите от градския транспорт. Последните успяха. Кмет и правителство полегнаха предизборно. Даже имаше съревнование някакво. Кой по-бързо и цялостно ще задоволи исканията. Наддаваха за гласовете им. Платиха с общите пари. Същите, които събират във вид на данъци, осигуровки, такси и прочее държавни и общински вземания. Сега всички са доволни. Освен онези, които ползваме градския транспорт. Защото той си остана мръсен, нередовен, потрошен, бавен, вонящ на петролни изпарения и вдигащ шум, колкото една танкова бригада за всяка транспортна единица.
Не знам дали някой забеляза, но шофьорите не протестираха само за заплати. Едно от исканията им бе да се спре приватизацията на градския транспорт!? Не искат да преминат в частния сектор. Вероятно, защото в частния сектор заплатите се определят от икономическата логика, а не по време на предизборни кампании. Там получаваш, колкото изкараш. Доходите се определят от пазара, а не от правителство и кмет, влезли в състезание по популизъм. Освен това, ако фирмата остане държавна, остава и монопола. Шофьорите си искат монопола, защото така държат за заложник целия град. Искат да са в държавна фирма, защото само така могат да получават заплати, независимо от това колко и как работят и какво е качеството на услугата, което предоставят, доволни ли са или не клиентите им. Ако са доволни ще вдигнат цените на билетите. Ако не са доволни пак същото. Шофьорите спечелиха. Загубихме всички ние. За пореден път. Но не и за последен.
„Пирогов” стачкува. За заплати. Искат същото като шофьорите. Досущ и едно към едно. Искат държавни дотации. Не искат приватизация. Искат по-голямо парче от общата баница. Повече място на държавната трапеза. И те като шофьорите може да успеят. Макар че шансовете им са по-малки. Първо, защото изборите минаха, а следващите са още далече. Второ, защото здравният министър по-всяка вероятност ще бъде сменен другата седмица и в момента заплатите на пироговци са последната му грижа. Трето, защото „Пирогов” отдавна не е монополист дори и на софийско ниво. И четвърто, защото самите пироговци не са единни. Въпреки това, може да успеят. В слабохарактерното правителство е техния шанс. При повече медиен шум ще се огъне като нищо. И внезапно ще реши, че „Пирогов” заслужава повече.
Мили, родни картинки. Не, че в „Пирогов” нямат право да искат по-високи заплати. Напротив, основанията им са дори по-силни от тези на шофьорите. Въпросът не е дори в това дали заслужават. Главният въпрос е кой определя заслугите. Правителството? Кметът? Президентът? Министърът на здравеопазването? Спокойно, нито един от тях. Единственият измерител на „заслугите“ е общността, сиреч ние самите. Заплатата е всъщност цената на стоката „работна сила“, която всеки един от нас е готов да плати в зависимост от полезността за себе си на крайния продукт. Обикновена пазарна величина, която се влияе преди всичко от търсенето и предлагането. В това няма нищо драматично. Нашата драма или по-скоро трагедия е другаде. Седемнадесет или колкото станаха там години след падането на диктатурата, ние не можем да преодолеем социалистическата посредственост, загнездила се дълбоко в душите ни. Сковани, ограничени и изкривени в мисленето си, не виждаме нищо по-добро за себе си от това с лакти да изместим някой от държавната софра, за да заемем мястото му като „по-заслужили“.
Ако не беше така, пироговци щяха да искат приватизация, вместо специален статут. Щяха да настояват за честна конкуренция, вместо за дотации. С една дума - щяха да се борят за това да бъдат господари на собствената си съдба.
За съжаление, за две години Гайдарски не можа да разбере тези простички неща. Остана на нивото на Семашко. В клещите на командно-административното мислене. Може би най-значимото, което ще запомним от неговото управление е поуката, че да си добър хирург изобщо не значи, че ще станеш добър министър. Иначе пропиляхме още две години в търсене на очевидното.
Стачката в „Пирогов”, макар да няма пряка връзка, е подходящия фон за края на политическата кариера на здравния министър. Гайдарски направи всичко възможно да накара лекарите да се чувстват като работническа класа. Трудовите колективи отговарят съответно - стачка. Каквото повикало, такова се обадило.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Валери Найденов: Целта на някои от манипулантите на протеста е нова конфигурация на властта 3| 3243 |21.11.2018 . Б. Бонев: Да сме благодарни, че Симеонов номинира любовницата, а не домашния си любимец 9| 11728 |21.11.2018 . Пирински: Важно развитие по новия Европейски орган по труда 0| 2213 |21.11.2018 . Пирински: Европейската инвестиционна банка остава длъжник на сближаването 0| 2362 |20.11.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах