Митрофан Пятницки и „желязна завеса"

Не е бил революционер нито се е замесвал в политически дела. И все пак, 80 години след смъртта на талантливия мужик може да се открие връзка между него и идеологическите стобори, които някога ни разделяха на Изток и Запад.

От известно време се се излъчва реклама с текст: „На 6 декември, световноизвестният Държавен академичен руски народен хор „Пятницки", известен като „гласът на Русия" и Празничен мъжки хор на Новоспаския манастир  ще изнесат  гала концерт от 19 часа в зала 1 в НДК. Събитието е под патронажа на министъра на културата проф. Стефан Данаилов и е с вход свободен". Прекрасно! Излиза, че някой се е сетил за хилядите, които не могат да си позволят шаран на Никулден и им предлага богата гощавка, макар и духовна. Пък и Коледа наближава, нека хората се отъркат в изкуството - хуманитарен акт, както се казва... Майка Тереза може да я няма, но културното министерство е тук. Но нека не иронизираме добрите начинания.

Все пак исками се да внеса някои уточнения. Хор „Пятницки" е бил световноизвестен преди повече от 20 години и тогава наистина е наричан от някои „гласът на Русия". Само от някои, тъй като е бил любим хор на Сталин, пял му е по празници и пр. Дали заради това или заради нещо друго, но след перестройката на Горбачов, хорът изпада в забвение, средствата за издръжката му са орязани, много от хористите го напускат. Това пишат руските медии. В някои от тях е публикувана и пазената в тайна истинска биография на създателя Митрофан Пятницки, която при соца е силно преиначавана. Научаваме, че великият певец е бил привърженик на „италианското пеене", преживял е две любовни драми, като първата го хвърля в такъв душевен смут, че попада в лудница. Именно в психиатрията и под лекарско наблюдение минава по-голямата част от живота на Пятницки, което не било пример за гражданинът на СССР. Пятницки лежи в болницата, където е лекуван и художника Врубел. По това време се запознава и с великия бас Шаляпин. След революцията хорът му се разпада. Помага му не друг, а самият вожд Владимир Улянов - Ленин. По-късно „новите" критици обвиняват Пятницки, че изкривява партийната линия по отношение на фолклора, над главата му надвисват черни облаци. Този път на помощ идва самият Сталин. Да, Йосиф Висарионович страшно харесва песните на хора и вика трупата да му пее на различни празници. По времето на Брежнев хорът става професионален и концертира по света, най-вече в страните от соцлагера. И така до Горбачов, когато някои медии нападат „световноизвестния хор", че пее на плейбек. И нещата тръгват надолу.

Възможно е днес хор „Пятницки" за изживява ренесанс. Възможно е да го рекламират като „световен", за  повече блясък. Според мен обаче, ако беше така, нямаше входът да е безплатен. Все едно солистите на Болшой театър да имат нужда от рекламиране и да събират хора за концерта им на Никулден или на Сирни заговезни, например.

От ведомството на Стефан Данаилов ще отговорят, че 2008 е година на Русия в България и са планирани редица кулурни прояви. Така е, факт. Знаем, че и са заделени доста пари за тези „мероприятия". Защо обаче никой не обясни защо се прави всичко това? Или защо, когато честваме 100 години от обявяване на независимостта, трябва да честваме 12 месеца друга държава? Тишина. През 2007 г. България бе приета за член на Европейския съюз. Месеци по-късно обявяваме година на Русия, която все още е против участието ни в НАТО и ЕС. Аргументът, че любовта между българския и руския народ е безгранична и затова се прави така, а не защото някой държавник така е решил, е обяснение за пациенти на „Св. Наум" (ако не ни считат за такива, разбира се).

Питам се, какво налага точно на 6 декември, Никулден, в НДК да звучат руски песни и частушки, а не ритмите на ансамбъл „Филип Кутев", на ансамбъл „Пирин", „Тракия", Северняшкия ансамбъл или друга родна формация? Питам се също колко струва престоят на руските музиканти, които са над 150 - 200 души (цена на билет на Аерофлот - 219 евро): самолетни билети, хотел, дневни, вечери, банкети, наем за зала, подаръци и пр. С какви пари са платени тези разходи, което само по себе си означава, че входът въобще не е „безплатен". „Пятницки" и мъжете от Новоспаския манастир ще огласят НДК, а във ВИП ложата ще видим първите ни държавни мъже със съпругите, както и руския посланик. Не ме разбирайте погрешно: това не е лошо, но в друг момент, по друг повод и по друг начин. Бъдете сигурни, че посланиците на страните членки на ЕС няма да бъдат там. Не защото не уважават Москва.

Големият концерт в НДК е бил предшестван от подгряващо мероприятие - на 29 ноември в Руския културно-информационен център в София са пяли лауреатите на 9-я Фестивал на руската патриотична песен „Серебряные жаворонки" и 6-я Фестивал на руската фронтова песен „Альоша". За подгряване

Тези дни в НДК се провежда панаир на книгата, който също е под знака на руската литература.

И преди съм писал, че прекаляването, дори когато става дума за чувствата ни и уважението към Русия, не е признак на интелигентност и не се приема по този начин в Москва. Бях обвинен, че съм учил в Съветския съюз, че СССР ми е дал образование, възпитание и прочие хубавини. Не отричам, че съм учил в СССР, гордея се с образованието си, гордея се руските си и украински приятели, и досега разказвам за невероятните преподаватели, от които съм имал честта да черпя знания, но едното няма нищо общо с другото. По подобен начин вчера един читател ме обвини, че поздравяваме началника на Военно-медицинска академия ген. Тонев за неговата 55-годишнина, само защото съм лежал в тази болница до неотдавна. Какво да отговоря на подобен примитивизъм?

Получават се обаче странни неща, които излъчват още по-странни послания. Втората ни година като член на ЕС е година на Русия в България. Първата страна гост на Международния панаир на книгата в София е пак Русия. В същото време от управляващата коалиция към Брюксел летят стрели с обвинения, че ни спират пари. Сякаш ни подсказват кои са добрите, и кои лошите. Все още няма смислено обяснение как е възможно от 35 проекта да ни върнат 34, защото са съмнителни. Връчили са ни и 34 страници аргументи. Но не, ние въпреки това се цупим, обвиняваме и нападаме. Сякаш Берлинската стена никога не е падала, а „студената война" е в разгара си. Сякаш сме в годините, когато са ни обвинявали за атентата срещу Папа Йоан-Павел ІІ и за „българския чадър". При това и до днес все още няма ясни доказателства за „българска следа" в тези мрачни събития. Докато днешните гафове с усвояването/присвояването на фондовете са извън всяко съмнение.

И още нещо, вече свикнахме с обясненията, че няма пари за българската култура, но очевидно има за руската. С част от „безплатния" вход можеше да видим поне три нови серии на „Улицата" на Теди Москов по БНТ, или филм на млад български режисьор. Можеха да се подпомогнат ако не всичките, поне половината тлеещи огнища на българския фолклор. Да се издадат десетки книги на млади автори, да се поставят пиеси, да се организират пленери за художниците или конкурси за млади оперни дарования. Можеше...  

Ако пък годината на Русия е някакъв висш пилотаж в дипломацията и политиката, можше поне да ни подскажат като на простосмъртни, че частушките са част от ниската цена на газта. Иначе остава съмнението, че за едни руската година е софри с шампанско и чер хайвер плюс големи сделки за шепа олигарси, а за останалите - гол хор „Пятницки"... При това безплатно.

Огнян Стефанов