Сряда, 19 Септември 2018, 14:32
Frognews
8| 5070 |26.01.2009

Наследството на Буш

.
През втория си мандат президентът Буш се оказа най-мразеният човек, според допитвания до общественото мнение дори по-мразен от тогавашния израелски министър-председател.

 

Емил Асемиров, политически анализатор

 

Ранните години на бъдещия президент 43-ият президент на САЩ

Джордж Уокър Буш е роден на 6 юли 1946 г. в град Ню Хейвън, щата Кънектикът. Неговият дядо Прескот Буш е сенатор от Кънектикът, а баща му Джордж Х. У. Буш е последователно крупен тексаски петролен бизнесмен- мултимилионер, сенатор, първият американски посланик в комунистически Китай, директор на ЦРУ, кандидат за президент от републиканците срещу Рейгън, два мандата вицепрезидент на Роналд Рейгън и накрая президент на САЩ от 1989 до 1992 г., когато губи изборите срещу Бил Клинтън. Най-голямото от петте му деца е Джордж. Той расте като посредствен ученик, не успява да издържи приемния изпит в елитно частно училище в Хюстън, където живее семейството, после го записват в друго частно училище. Като ученик играе бейзбол, без никакви успехи. Посещава университета в Йейл, където получава бакалавърска степен по история през 1968 г. В Йейл той става член на тайното дружество „Череп и кости”, за което се твърди, че подбира още от студентската скамейка хората, които после формират политическия, икономически и интелектуален елит на Америка. През 1970 г. кандидатства неуспешно в Школата по право към Тексаския университет. През 1974 г. става магистър по бизнес администрация от Харвардския университет. Джордж Буш според критиците си успява да избегне военната служба във Виетнам като използва огромните връзки на баща си и е зачислен в Националната гвардия на Тексас. Завършва курс за летци и служи като военен пилот през 1968-1973 г. След това започва работа в една от петролните компании на баща си. Макар да има често проблеми с алкохола (арестуван и глобяван е за шофиране в нетрезво състояние), младият Буш има талант да общува с хората, да говори на обикновен език и да бъде един от тях. Това по-късно предопределя успехите му в политическата кариера.

Първи стъпки в политиката

През 1978 г. Буш се кандидатира неуспешно за член на Камарата на представителите от Тексас. Продължава работата си в петролния бизнес, включва се в нови компании, основава собствена, слива се с друга, докато накрая е погълнат от „Харкен енерджи”, където остава член на борда. Срещу него е повдигнато обвинение за търговия с непозволено използване на вътрешна информация, но то остава недоказано и обвиненията са оттеглени. През 1988 г. Буш се премества със семейството си във Вашингтон, за да работи в кандидат-президентската кампания на баща си. След спечелването й се връща в Тексас и закупува дялове от бейзболния отбор „Тексаски рейнджъри”. Там той остава управляващ главен съдружник в продължение на пет години. През 1998 г. продава дяловете си в отбора за 15 милиона долара, като се твърди че началната му инвестиция е била само 800 хил. долара. През декември 1991 г. е определен за един от седемте съветници на кампанията за преизбирането на баща му за президент. След загубата от Бил Клинтън се връща в тексаския си бизнес.

През 1994 г. вторият брат Джеб Буш се кандидатира за губернатор на Флорида (където после печели), а Джордж – за губернатор на Тексас. Кампанията му се съсредоточава върху четири теми: реформи в благосъстоянието, правонарушенията, намаляване на престъпността и повишаване качеството на образованието. Буш обещава да подпише закона, позволяващ на тексасците да носят скрито оръжие, на който тогавашната популярна губернаторка от демократите Ан Ричардс е наложила вето. В хода на кампанията се пуска слух, че Ан Ричардс е лезбийка, а водачът на кампанията на Буш е цитиран да критикува Ричардс, че назначава активисти за правата на хомосексуалистите на обществени длъжности. Буш печели с 53,5% срещу 45,9% за Ричардс. Като губернатор Буш подписва закона и възползвайки се от натрупания бюджетен излишък, намалява данъците с 2 млрд. долара, най-голямото им съкращение в историята на Тексас. През 1998 г. Буш отново печели изборите за губернатор с рекордните 69% и става първият губернатор на Тексас, избран за втори четиригодишен мандат (дотогава са двегодишни). През вторият си мандат Буш поощрява религиозните организации и достига високи степени на одобрение. Тогава екологичните оценки за състоянието на щата достигат най-ниските си нива, поради подкрепата на Буш за индустриите замърсители, но в същото време са повишени заплатите на учителите и оценките от тестовете в образованието видимо се подобряват.

Кандидат за президент и президент

В САЩ се приема за нещо съвсем обичайно това, че групата тексаски „петролни” (те имат и друг бизнес) милиардери и мултимилионери, от чиито приятелски кръг беше издигнат в голямата политика Буш-баща, застава и зад неговия син в надпреварата за най-високия пост в американската администрация. В началото на 2000 година като фаворити за президентската кандидатура на републиканците в първичните избори се очертават Дж. Буш и Джон Маккейн, който печели знаковите първични избори в Ню Хемпшир с 19% пред Буш. Буш обръща кампанията и си осигурява предимство с победата си на изборите в Северна Каролина, където чрез телефонни допитвания на избирателите се загатва или внушава, че Маккейн има извънбрачно дете от връзката си с афроамериканка (крайно неприемлив факт за консервативните избиратели републиканци). За свой вицепрезидент Буш изненадващо предлага главния изпълнителен директор на компанията “Халибъртън” Дик Чейни, бивш шеф на персонала в Белия дом и министър на отбраната при Буш – баща. В надпреварата за президентския пост с демократа Ал Гор Буш съсредоточава критиките си срещу него в областта на засиления контрол над продажбата и носенето на оръжие, предлаган от демократите, което според републиканците ограничава правото на самозащита и обещава силно намаляване на данъците. В президентските избори на 7 ноември 2000 г. Буш - син печели 29 щата, сред които и Флорида. Може да се намерят стотици статии и книги с ключова дума presidential elections fraud 2000, в които подробно е описано как републиканците “печелят” изборите в щата, където губернатор е брат му Джеб, а министър на правосъдието, която отговаря за провеждането на изборите и назначава председателите на избирателните комисии е близка приятелка на семейство Буш. Поради малката разлика демократите настояват за повторно преброяване на гласовете във Флорида. То отново дава предимство на Буш, докато се стига до Върховния съд на САЩ. На 9 декември 2000 г. той спира решението на Върховния съд на Флорида да се проведе трето преброяване на гласовете, както и постановеното повторно ръчно преброяване на гласовете във всички щати. Така машинното повторно преброяване установява, че Буш има във Флорида преднина от 537 гласа при шест милиона гласували. В националната избирателна колегия Буш получава 271 гласа срещу 266 за Ал Гор, макар че губи националния вот с 543 895 гласа по-малко от Ал Гор, надминавайки рекорда от 1876 г. за президент спечелил с по-малко гласове от съперника си. Буш е третия президент спечелил изборите, без да е получил мнозинството от гласовете на избирателите. За президентските избори през 2004 г. републиканците се отказват от първични избори за своя кандидат и подкрепят действащия президент. Платформата на Буш включва силна ангажираност с войните в Ирак и Афганистан,, подкрепа за Патриотичния закон, конституционни промени, предвиждащи забрана на абортите и на еднополовите бракове, създаване на общество от собственици, задължителен контрол на въглеродните емисии, програма за временни разрешения за работа за имигрантите. Републиканците представят Джон Кери като твърд либерал, който ще увеличи данъците и ролята на държавата във всичко, критикуват противоречивите му изявления за войната в Ирак и твърдят, че му липсва решителност и виждане как да се спечели войната с тероризма. В резултат Буш печели 31 от 50 щата и 50,7% срещу 48,3% от гласовете. Републиканците затвърждават мнозинството си и в двете камари на конгреса. Все пак разликата, с която Буш печели втория си мандат е най-малката разлика, с която е печелил действащ президент от 1916 г. насам. При двата мандата на Буш реалният БВП на страната има годишен растеж средно от 2,5%, значително по-нисък отколкото през предходния период от 1949 до 2000 г. Индустриалният индекс Доу Джоунс достига върха си през октомври 2007 г. с 14.000.30% над този от януари 2001 г., когато Буш поема поста, но последващата икономическа криза го срива. Средният доход на домакинствата с отчитане на инфлацията си остава плосък т. е. почти неизменен, докато броят на бедните се увеличава. Националният дълг от 5,6 трилиона долара в началото на 2000 година достига до 11,3 трилиона долара през октомври 2008 г. 67% от симпатизантите на републиканците оценяват положително ефекта върху икономиката от управлението на Буш и само 1% от демократите. На изборите за Конгрес през 2006 г. демократите спечелват мнозинство и в двете камари и инициативата на Буш за реформа на социално-осигурителната система окончателно изгубва подкрепа.

bu61.jpgПрезидентът Буш се противопоставя категорично на Протокола от Киото – изменение и допълнение към Конвенцията на ООН за климатичните промени, целящо да наложи задължителни стандарти за намаляване на емисиите на вещества, предизвикващи парников ефект. Мотивът му е, че този договор изключва 80% от световното население (по-слабо развитите държави) и ще струва на САЩ 10 млрд. дол. годишно. През 2003 г. Буш предлага своя Закон за чисти небеса, целящ намаляване замърсяването на въздуха, но той не успява да получи одобрение в комисиите на Конгреса, защото щял да позволи по-високи норми на замърсяване отколкото позволените дотогава. Буш вярва, че глобалното затопляне е факт и представлява сериозен проблем, но поддържа мнението, че е спорно дали то е предизвикано от човека или от естествени причини. Затова администрацията му често е обвинявана от еколози и учени, че дава невярна информация и не прави достатъчно за намаляване на въглеродните емисии и забавяне на глобалното затопляне. В началото на 2008 г. Буш обявява, че САЩ ще отделят 2 млрд. дол. през следващите три години за създаването на международен фонд, който ще насърчава чистите енергийни технологии и ще се бори с промяната на климата. Буш използва за пръв път правото си на вето на 19 юли 2006 г. срещу Закона за подобряване изследванията на стволови клетки, който би позволил федерално финансиране на изследвания със стволови клетки от човешки ембриони. Това е забранено още през 1995 г. с поправката Дики на Конгреса и подписа на президента Клинтън. Буш обаче подкрепя изследванията със стволови клетки взети от възрастни хора.

Неуспех на имиграционната реформа

Друга важна и положителна инициатива на президента Буш от 2006 г. се проваля в Конгреса, този път от републиканското мнозинство. Президентът предлага на Конгреса да позволи на повече от 12 милиона нелегални имигранти да работят в САЩ по временна програма за гост-работници (нещо подобно на „гастарбайтерите” във ФРГ от 60-те години). Това не е амнистия за нелегалните имигранти, а отчитане на обстоятелството, че милиони хора нямат законова защита в САЩ поради липсата на легален статус и са застрашени от бедност и експлоатация, а работодателите - от наказания въпреки острата им нужда от работната сила на имигрантите. Двупартийна група от сенатори с активното участие на администрацията на Буш написва Закона за дълбока имиграционна реформа от 2007 г. Той предвижда програма за легализация на имигрантите без документи и възможности за получаване на гражданство, създаване на програма за гост-работници, реформа на системата за получаване на „зелени карти”, премахване на „верижната миграция” (един имигрант изтегля още десетки) и други сериозни мерки. След ожесточена обществена дискусия на 28 юни 2007 г. консервативното мнозинство в Сената отхвърля закона с 46 на 53 гласа.

Нарушенията на човешките права

В хода на провъзгласената от Буш „война с тероризма” са приети много закони и законодателни изменения (да споменем само т. нар. Патриотичен закон), които срещат острата критика на правозащитни организации и видни юристи в САЩ и по света. Президентът твърди, че САЩ не извършват мъчения над заподозрените в тероризъм. Но той позволява на ЦРУ да използва симулирано удавяне на разпитвания като техника на разпит при извънредни обстоятелства. ЦРУ получава разрешение и от главния прокурор – министъра на правосъдието на САЩ да използва такива „усъвършенствани техники” на разпит. Аргументът на администрацията на Буш е, че с такива методи се получава критична информация от заподозрени терористи, която спасява живота на американски граждани. Тук понякога се припомня едно изказване на губернатора Буш от 20 май 1996 г.: „За незаконността на действията трябва да говорим така, сякаш тя не съществува у нас.” От различни страни се чуват призиви към САЩ да затворят затворническия лагер в базата си в Гуантанамо и други подобни съоръжения със съмнителна легитимност.

Икономическа политика

През 2003 г. Буш предлага засилване на регулациите на дейността на основните финансови институции - Фани Мае и Фреди Мак, след две години регулациите са одобрени от Камарата на представителите, но спират в Сената. Много републикански сенатори и членове на администрацията се страхуват, че агенцията създадена от тези регулации ще подражава на рисковите практики на частния сектор. През декември 2007 г. САЩ навлизат в рецесия, която започва с кризата при ипотечните кредити, неудържимо растящи цени на петрола и обезценяване на долара. През 2008 г. е отбелязана рекордно висока загуба на работни места. Буш подписва пакет от 170 млрд. долара икономически стимули с цел подобряване на ситуацията, който предвижда връщане на данъците на много американци и данъчни паузи за закъсали предприятия. През септември 2008 г. финансовата криза става неудържима и правителството поема контрола над Фани Мае и Фреди Мак, следва фалита на „Лемън брадърс” и федералното изкупуване на „Американ интернешънъл груп” (Ей Ай Джи) за 85 млрд. дол. Много икономисти са на мнение, че тази криза може да се окаже най-тежката след Голямата депресия от 1929-33 г. Следва одобряване от Конгреса на още две пакета от по няколко стотин милиарда долара помощи за спасяване на икономиката и държавно изкупуване на голяма част от пазара на ипотечни заеми. През 2008 г. са изгубени над половин милион работни места – рекорд за последните 34 години.

Външна политика

В кандидат-президентската си кампания през 2000-та година Буш обещава по-тесни връзки с Латинска Америка и особено с Мексико, намаляване на американското въвличане в образуването на нови нации-държави и в други военни ангажименти от малък мащаб. Администрацията му обявява, че ще създаде национална система за защита от ракети. 11 септември е повратната точка в президентския мандат на Буш. След първоначалната изненада, администрацията излиза със съобщение, че знае кой стои зад атентатите - това е Осама Бин Ладен и неговата организация „Ал-Кайда”. В речта си на 20 септември 2001 г. Буш отправя ултиматум към режима на талибаните в Афганистан да му предадат терористите или ще споделят тяхната съдба. Буш обявява световна война срещу тероризма. Той заявява, който не е с нас в тази война, е с нашите врагове. Започва подготовка за война, имаща за цел да свали талибанския режим в Афганистан, който отказва да скъса с Осама Бин Ладен. На 7 октомври американски и австралийски войски започват въздушни бомбадировки на цели на талибаните в Афганистан. Войските на Северния съюз (местните узбекски и таджикски милиции) на 13 ноември влизат победоносно в Кабул. Талибанския режим е заменен от американския приятел Хамид Карзай, но войната не спира, талибаните продължават да оказват съпротива, главните водачи на Ал-Кайда успяват да се укрият. За Бин Ладен из целия мюсюлмански свят започват да се носят легенди като човека, който е успял да се противопостави на американците. В началото на 2003 г. талибаните успешно се прегрупират, получавайки (откъде ли!) нови подкрепления и финансови средства.

След неуспеха на съюзническата операция срещу тях през 2006 г. президентът Буш е принуден да изпрати още 3500 американски войници в Афганистан през март 2007 г. и да настоява всички съюзници в операцията да направят същото – да поемат по-голям военен ангажимент в планинската страна. До края на мандата му този призив не срещна нужното разбиране. През 2007-2008 г. се появяват множество доклади на военни експерти включително и военни представители на НАТО, в които се прави извода, че конфликтът в Афганистан няма военно решение. По някои сведения в чуждия печат вече се водят неофициални преговори с представители на талибаните чрез посредници, ползващи се с тяхното доверие. В речта си за състоянието на Съюза от 29 януари 2002 г. Буш казва, че съществува една „ос на злото”, състояща се от Северна Корея, Иран и Ирак, която заплашва мира по света и представлява тежка и нарастваща опасност. Администрацията на Буш поддържа тезата, че има правото да води превантивна война в отговор на възприеманите заплахи. Това става основа на т. нар. „доктрина Буш”. Всеобхватната „война срещу терора”, твърденията за „оста на злото” и доктрината за превантивната война започват да отслабват безпрецедентно високата подкрепа в национален и световен план, които Буш и действията на САЩ имат след атентатите от 11 септември.

Още от речта си за „оста на злото” от 29 януари 2002 г. президентът Буш започва да прави внушения, че Ирак е свързан с терористите от 11 септември. В края на 2002 г. американската администрация оказва много силен натиск над ООН да принуди Ирак да изпълни задълженията си за разоръжаване, стига се до дипломатическа криза. През ноември 2002 г. мисия от оръжейни инспектори на ООН, водена от Ханс Бликс и Мохамед Ел Барадей пристига в Ирак и започва да проверява дали Ирак разработва оръжия за масово поразяване, дали е унищожил запасите си от химическо и биологическо оръжие. Тя не успява да открие нищо съществено, но е принудена от САЩ да напусне Ирак преди да е приключила мисията си, четири дни преди американското нахлуване в страната. САЩ не успяват да прокарат през Съвета за сигурност на ООН решение, позволяващо употребата на военна сила срещу Ирак поради неизпълнение на задълженията му за разоръжаване, защото срещат решителна съпротива от много страни и в Съвета за сигурност, и в Общото събрание на ООН. В т. нар. „коалиция на желаещите” се включват повече от 20 държави, които изпращат свои военни контингенти в Ирак след успешното сваляне на режима на Саддам Хюсеин.

Операцията започва на 20 март 2003 г., а Багдад е превзет от американците на 9 април без бой, след договорка с командирите на елитните иракски части, които трябва да отбраняват града. Буш произнася реч, озаглавена „Мисията е изпълнена”, която е оценена по-късно като твърде прибързана. В следващите месеци съпротивата срещу американско-британската окупация в Ирак постоянно нараства, в нея се включват различни групировки. На забележката, че в Ирак не са открити оръжия за масово поразяване, на 16 декември 2003 г. президентът Буш отговаря: „А каква е разликата?” На 16 юли 2004 г. Буш казва: „Бог говори чрез мене. Бог ми каза да нападна „Ал Кайда” и аз ги нападнах. Преди това ми каза да нападна Саддам и аз го направих. С подкрепата на Бога ние ще победим.” През 2004-2007 г. положението в Ирак постоянно се влошава, според мнозина наблюдатели в страната се разгаря истинска гражданска война. В самите САЩ се засилват настояванията Буш да излезе с график за изтегляне на американските войски от Ирак. През 2006 г. двупартийната Изследователска група за Ирак, оглавявана от бившия държавен секретар Джеймс Бейкър излиза с доклад, съдържащ заключението, че ситуацията в Ирак е тежка и се влошава. Буш признава, че са допуснати стратегически грешки относно стабилизацията на Ирак, но твърди, че цялостната му стратегия за Ирак е правилна и не се нуждае от промени.

В края на юли 2008 г. Буш обявява изтеглянето на допълнителните американски войски от Ирак в резултат на нарастващата военна и политическа стабилност в страната. Белият дом и Пентагонът са на мнение, че войната вече е преминала критичната си фаза и е спечелена от САЩ и демократично избраните иракски власти. Новият президент Барак Обама вече пое ангажимент да изтегли американските войски от Ирак, като запази там само символично военно присъствие, без да посочи конкретен срок. Възможно е обаче това да не се окаже толкова лесна задача. Привържениците на политиката на Буш в Ирак неведнъж са задавали дискретно въпроса: ако САЩ се изтеглят военно от Ирак, то едно правителство на шиитското мнозинство в Багдад колко дълго би останало по-близък приятел на САЩ, отколкото на съседен шиитски Иран.

Администрацията на Буш обяви оттеглянето на САЩ от няколко международни договора. Сред тях в областта на международната сигурност и контрола над ядрените оръжия се откроява Договора за Противоракетна отбрана, подписан през 1972 г. между САЩ и СССР. При изтичането на 30-годишния срок, за който той беше подписан, на 31 декември 2001 г. президентът Буш обявява, че САЩ се оттеглят от него през 2002 г. Това е първият случай в историята на САЩ, когато те се оттеглят от голям международен договор за разоръжаване. Създава се Агенция за ракетна отбрана, като целта е САЩ да създадат ограничена национална противоракетна отбрана, която ще им осигури защита от евентуално ядрено изнудване от „разбойнически държави” (С. Корея, Ирак, Иран, Либия, Афганистан). Понятието „разбойнически държави” е заменено от администрацията на Буш с понятието „ос на злото” (Иран, Ирак, Северна Корея) в речта му на 29 януари 2002 г. И двете понятия са остро критикувани по света, включително от автори като Жак Дерида и Ноам Чомски, които откриват в тях откровена пропагандна насоченост и обосноваване на имперските амбиции на САЩ за глобална хегемония.

Реакцията на Русия и Китай е мека, тъй като САЩ ги убеждават, че противоракетната отбрана не е насочена срещу тях, а срещу други заплахи. На 24 май 2002 г. в Москва между Русия и САЩ е подписан Договор за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия – двустранно намаляване на ядрените бойни глави, което позволява на Русия да намали разходите си за тяхната поддръжка без да се намалява стратегическия паритет със САЩ. При представянето на инициативата за противоракетна отбрана Буш обявява, че тази система ще защитава не само територията на САЩ, но и на техните съюзници, като например Великобритания. През 2004 г. във Великобритания са разположени първите елементи на системата извън американския континент – радиорелейни системи за ранно предупреждение и ракети-прехващачи. През 2007 г. вече 15 държави участват под някаква форма в усилията за изграждане на американската система за ПРО – в Европа, Австралия, Израел, Индия, Тайван, Япония. Тази система продължава да поражда сериозно напрежение в американско-руските отношения. Русия нееднократно е изразявала опасенията си, че тя не е насочена срещу възможни ракетни нападения над американските съюзници и приятели от страна на Иран или Корейската НДР, а срещу нейната собствена сигурност. Президентът Путин няколко пъти заявява, че в отговор на разполагането на системата за ПРО в Европа, Гренландия и другаде в близост до руските граници, Русия обмисля възможността едностранно да излезе от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, както и да прекрати изпълнението на задълженията си по Договора за съкращаване на обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). На 15 юни 2007 г. НАТО официално потвърждава подкрепата си за американската система за ПРО и обявява, че предложението на президента Путин за съвместно използване със САЩ на радиорелейната станция за ранно известяване в Азърбайджан не отменя разполагането на елементи и строителството на обекти в Полша и Чехия. Сенатът на САЩ гласува през юли 2007 г. добавка в закона за военните разходи за 2008 г., според която системата за ПРО се обявява за официална държавна политика, а системата се създава за противодействие на ракетно-ядрен удар от страна на Иран. В отговор на 13 юли 2007 г. президентът Путин прекратява действието на ДОВСЕ и свързаните с него международни договори от страна на Русия. Москва продължава разработването и въвеждането в употреба на нови оръжейни системи, които разглежда като своя отговор на американската система за ПРО. Този процес се разглежда от някои като начало на нов тласък в надпреварата във въоръжаването между САЩ и натрупалата валутни резерви през последните седем години путинова Русия.

Оценки за Буш

Буш започва мандата си с около 50% одобрение. След атентатите от 11 септември 2001 г. одобрението за него достига между 85 и 90%, и се задържа така около 4 месеца. След това одобрението за неговата личност, за действията му във вътрешната и външната политика започва постепенно да пада. От декември 2004 г. одобрението за Буш спада под 50%. През 2006 г. одобрението за него е средно 37%, а през 2007 г. пада от 35 до 24%. В края на 2008 г. Буш е действащият президент с най-висок процент на неодобрение в цялата американска история. Основните критики срещу Буш са за неговите действия по войната в Ирак, неадекватните действия на администрацията по справяне с последиците от урагана Катрина през 2005 г., отношението към затворниците в Абу Граиб, наблюдението без съдебно разрешение от Националната агенция за сигурност на терористи или заподозрени в съпричастност с терористични групи американци, няколко корупционни афери и затворническия лагер в Гуантанамо.

След края на втория му мандат в САЩ преобладава мнението, включително в средите на университетските историци, че той е най-неуспешният американски президент от десетилетия, а управлението му е провал. Тук обаче много силно влияние оказва световната икономическа криза, съвпадаща с края на управлението на Буш, както и неясният изход от войните в Ирак и Афганистан (а те биха могли след време да приключат „успешно” за САЩ). Самият Буш в своя защита казва, че да мислиш, че историците могат да оценят ефекта от неговото управление преди то да е завършило, показва неразбиране за начина, по който работи историята.

Нивото на интелигентност и начетеност на президента Буш често е ставало обект на подигравки от публицисти, комици, медии, политици и обикновени хора. Често се цитират езиковите, смислови и фактически грешки, които Буш прави по време на публичните си изяви. Дори се появи термин за тях – „бушизми”. Да цитираме едно негово сериозно политическо твърдение от 3 октомври 2003 г.: „Свободните народи са мирни народи. Свободните народи не разработват оръжия за масово унищожаване.” В много публикации той е определян като най-лошият президент в историята на САЩ – the worst president ever. От друга страна списание „Тайм” обяви Джордж Уокър Буш за човек на годината през 2000 и 2004 г. Такива са били обаче и Хитлер и Сталин. Това звание се дава на човека, оказал най-силно влияние върху събитията в света през годината. Ако за американските граждани управлението на Буш – младши ще остане свързано най-вероятно с икономическите неблагополучия особено в края на неговия мандат – увеличаването броя на бедните американци и началото на тежка финансова, прераснала по-късно в световна икономическа криза, то по света президентът Буш ще бъде запомнен с крайно оспорваната си и яростно критикувана външна политика. Външнополитически действия, изявления и доктрини на администрацията на Буш са критикувани не само от антивоенните активисти и антиглобалистите т. е. от хора, изповядващи принципно различна идеология от тази на управляващите във Вашингтон, а и в повечето столици по света. Агресията на САЩ срещу Ирак от 2003 г., без резолюция на ООН срещна твърдата съпротива на такива близки съюзници на САЩ като Германия и Франция. Това задълго охлади отношенията на Вашингтон с Париж и Берлин, както и с други не само западноевропейски столици. По-късно стана ясно, че аргументите предоставени от докладите на американското и британското разузнаване, че Ирак разполагал с оръжия за масово поразяване и в рамките на няколко месеца щял да има готовност да произвежда собствено ядрено оръжие са напълно фалшиви. Очевидно тук не ставаше дума за обикновено подвеждане поради некомпетентност и слаб професионализъм на политическото ръководство във Вашингтон и Лондон. Буш започна подготовка за война срещу Ирак и отстраняване на Саддам Хюсени от власт още в началото на своя мандат, явно вярвайки, че има мисия да довърши делото започнато от баща му с първата война в Залива през 1991 г. Докладите на разузнаването и свързването на Ирак с атентаторите от 11 септември в изявленията на официални представители на американската администрация, както и в поръчковите медии имаше за цел да убеди общественото мнение в САЩ и по света, че войната е справедлива и неизбежна.

В хода на войната в Ирак Буш се оказа най-непопулярният американски президент по света, дори сред общественото мнение във Великобритания. В арабския свят, както и в повечето мюсюлмански държави президентът Буш се оказа най-мразеният човек, според някои допитвания до общественото мнение дори по-мразен от тогавашния израелски министър-председател! Негативните настроения към политиката на Буш в Близкия и Средния Изток лесно преминаваха в омраза към всичко американско т. е. в един съвсем не безопасен за САЩ антиамериканизъм. При социологически анкети дори в западноевропейски държави гражданите посочваха като заплахи за световния мир и сигурност на първо място политиката на САЩ и на Израел (особено по време на първия мандат на Буш). В САЩ излязоха книги от сериозни американски автори със заглавия като „Защо светът мрази Америка”. През 2003-2006 г. преобладаващата оценка на експертите беше, че след обявената от Буш „война срещу тероризма” светът е станал по-несигурно място за живеене и тази война ще трае десетилетия, при това засега с неясен изход, защото в нея не може да се постигне категорична победа както при война между две държави, с ясно очертани фронтове и видим противник.

Все пак най-сериозното предизвикателство оставено в наследство от Джордж Уокър Буш на новия президент Барак Обама и неговия екип това е справянето с последиците от световната икономическа криза и мерките за нейното ограничаване. Повечето икономисти още не са сигурни дали кризата е стигнала дъното си или влошаването на икономическите тенденции ще продължи. Не по-малки са и предизвикателствата на климатичните промени, тежките екологични проблеми, както и дисбалансите в демографското и социално-икономическото развитие на различните части на света. Не може да се каже, че администрацията на Буш направи много, за да заложи поне началото на категорична и интелигентна политика за борба с тях, въпреки трудността да се намерят общоприемливи и неегоистични решения. А за по-обективна оценка за ролята на Буш в американската и особено в световната политика ще трябва да изчакаме дистанцията на времето и резултатите от процесите, които бяха предизвикани или катализирани от неговите действия като президент на САЩ.  

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Необходим брой дни за избори 6| 4429 |25.01.2009 . Как се изчисляват сметките за парното при промяната на цените? 10| 12234 |20.01.2009 . Жертвите, които не станаха кебапчета 60| 4374 |19.01.2009 . След протестите вече не можем да живеем като нищо 42| 4504 |16.01.2009

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах