На опашката сме по използване на природен газ за битови нужди

София се намира на опашката на европейските столици по отношение използването на природен газ за битови нужди.Примитивната централна топлофикация, която имаше известно оправдание при използването на течни горива и преди всичко мазут, сега е пълен анахронизъм.Топлинният потенциал, който носи в себе си газът /8000 ккал/куб. м/ се разпределя между хилядите потребители на топлинна енергия индиректно, чрез своят “посредник” горещата вода от отоплителните централи. В европейските градове същият газ се разпределя директно на потребителите и те сами решават как да го използват. Разликата между нас и тях е огромна. От изгарянето на един кубик газ директно в жилищната сграда /местно отопление с газов котел, газов бойлер за топла вода, газова готварска печка/ се използват 8 киловатчаса полезна топлина. При изгаряне на същия газ в отоплителните централи с последващо транспортиране гореща вода с подземни тръбопроводи и още едно топлопредаване в абонатната станция, от всеки кубик газ се губят 15% при горенето в котлите, 2 5% при пренасянето /загуби от преноса/ и накрая, от това което е останало, още 30% в абонатната станция. В резултат за потребление остават само 5 квтч полезна топлинна енергия. Загубени са 3 квтч от един кубически метър природен газ. От отчета на Топлофикация-София-АД за 2000г. се вижда, че са били изгорени 889 милиона куб. м. газ, произведена е 6,251 милиона квтч топлоенергия. Загубите от преноса са 1,213 милиона мегаватчаса. Към потребителите са били подадени  4964 милиона квтч енергия. Същите 889 милиона куб. м. газ употребени в една битова газификация биха произвели 7112 милиона Мгвтч топлоенергия, т .е. потребителите ще получат 43% повече полезна топлина. Официално отчетените загуби от преноса/1213000 Мгвтч/ са били произведени с изгарянето на 151 милиона куб. м. газ. Този изгубен природен газ, ако бъде използван в битовата газификация е достатъчен за отоплението на 100 хиляди апартамента.Тези огромни загуби не могат да се компенсират по никакъв начин от фирмата. А според закона са за сметка на топлофикацията. Няма как да стане освен чрез постоянно увеличение на цената и преди всичко с надписване в сметките на абонатите. Именно с такава цел бяха създадени фирмите за дялово разпределение на енергията. Постоянно се правят изменения и допълнения в законите, които дават обратен на очакванията резултат. Неизплатените “дължими суми” от абонатите надхвърлят двеста милиона /повече от ликвидната стойност на предприятието/, а повече от 40% от абонатите вече са  свалили своите радиатори. Деградацията на тази система на топлоснабдяване е абсолютна и необратима.

ЗАЩО НЯМА ГАЗИФИКАЦИЯ В БЪЛГАРСКАТА СТОЛИЦА?
По решение на някогашния Съвет за икономическа взаимипомощ /СИВ/ на България се разрешава ползването на природен газ за промишлеността, а за топлоснабдяването на населението горивната база е течни горива - мазут и газьол. Промените след 1989г. “преминаха покрай топлофикацията”. Появи се “доктрината на кмета”, според която “там където минават топлопроводите на топлофикацията няма място за газопроводи”. Фирмата СОФИЯГАЗ получи лиценз за газификация на София, но желязното правило на кмета продължи да действа. Поради това бяха изградени десетки километри газоразпределителна мрежа в слабонаселените части на столичния град. В тази мълчалива забрана участват със свой принос и много отговорни медии. Дава се гласност на “много сериозни аргументи против газифицирането”. 1. България има определена квота за ограничаване на емисиите на въглероден двуокис, а при изгарянето на природен газ става точно това. Именно това става! При намаляване на количеството използван газ със 100 милиона кубичеси метра в атмосферата ще се отделят точно 100 милиона кубически метра по-малко диоксид. Този аргумент има и обратен знак. 2. Необходими са големи инвестиции. Вече е известно, че за ремонта на топлопроводите са осигурени 160 милиона евро, а всъщност трябват десет пъти повече. За един километър газопровод средната цена е 100 хиляди евро. Трасетата на столичната топлопреносна мрежа имат обща дължина 1000 км.  Ако се преобърне “правилото на кмета” и успоредно с всеки топлопровод се прокара газопровод, сметките ще покажат: инвестициите за битовото газоснабдяване на българската столица са 100 милиона евро. Отново обратен знак! 3. Газификацията ще засили зависимостта ни от Русия и ще застраши нашият суверенитет. Сериозен аргумент. Едно е да се използват милиарди кубически метра газ в българската икономика, енергетика и дори в софийските отоплителни централи където не може да има руско влияние, а съвсем ще я оплескаме ако използваме стотина милиона кубика газ за битовата газификация.

КАКВИ СА ИСТИНСКИТЕ ПРОБЛЕМИ?

На първо място стои обществената нагласа. Да не се скрива истината за топлофикацията защото все повече се чувства евпройският климат. Големият глад за енергийни ресурси ще наложи ликвидация на подобни енергийни системи като топлофикацията. Ще се наложи двете системи да работят заедно, да бъде предоставена възможност на софийския гражданин сам да избере по-доброто.Трудно осъществим проект. По-добрият вариант е последователното планиране и спиране на топлофикацията едновременно с изграждането на топлопреносната мрежа. В самите жилищни кооперации, етажните собствености с изградени вътрешни инсталации, най-изгодно ще бъде ползването на познатото “локално парно” с общ газов котел в  абонатната станция. Тежък е проблема с квалифицираната работна ръка. За да стане газификацията на жк “Люлин” например, с неговите сто километра трасета, трябват освен десет милиона евро и поне сто души квалифицирани монтажници. Както инвестициите /по-лека задача/ така и изпълнителите трябва да бъдат подготвени. Икономията на сто милиона кубически метра природен газ с цена над 25 милиона евро и възстановяваве на нормално отопление във всички сгради на столицата трябва да стане приоритет на Столичната община.

инж. Илия Димитров - топлотехник