Петък, 21 Септември 2018, 17:07
Frognews
20| 6385 |13.05.2010

К. Парамов: Дебатът „за” и „против” 9 май = на „за” и „против” реалността

.
9-ти май 2010 г., К. Парамов с част от генералитета на парада в Киев Източник: Личен архив
След тази дата светът разбра, че и на Изток има човеци

Кольо Парамов

Този текст сигурно би прозвучал много странно на читателите. От къде на къде да се произнасям за 9-ти май. И то с толкова дни закъснение. Всичко вече е казано и предъвкано. Хората смятат, че по тази тема всичко е ясно. Но проблемът е другаде – до кога ще приемаме 9-ти май като „за” и „против” реалността?

В слънчевата ни държава всички сме в едно корито. Бих искал да кажа лодка, но тя е по-стабилно и ново изобретение по хода на времето и пътя на човешкото развитие.
Та това корито-лодка, ако е такава, вече 20 години бута България към незнайните брегове на реалността или повече към абсурдността.

Преди време Соломон Паси, като външен министър ни наложи един интересен жалон, който не е лишен от логика, но изпълни една елементарна заявка и елиминира реалността. Неговият европейски министър госпожа Меглена Кунева излезе от абсолютната ни реалност, за да влезе директно
в европейската, но срещу много лични пари. За нас в България останаха четирите провалени блока на АЕЦ „Козлодуй”, 9 млрд. еврозагуби и лошият спомен от трите депутатски гръцки гласа, заради които осветявахме и охлаждахме Атина и островите й през последните 14 години. Към тази реалност, днешният премиер на южната ни съседка заяви наскоро: „Ако искате да живеете в мръсна държава, идете на север. Ако искате да получавате по 200-300 евро, четете за България, ако искате вашите майки и бащи да получават колкото техните - , идете в България”.
Защо в България? Но никой не попита Папандреу , защо даде страната ни като пример за мръсотията, лошия стандарт, немотията, ниските доходи. Можеше да посочи Албания, Македония, Косово, Египет или Лаос, но Георгиос избра именно България, при това толкова целенасочено и ясно, толкова директно и последователно, след като Бойко Борисов го прие в Златоград почти като брат само преди три месеца.

Без много да се напъваме отговорът почти ни е ясен. Папандреу ни удари жестоко и безкомпромисно, защото не показахме воля – нито за себе си, нито дори и за гърците, когато ни осакатиха с атомната енергетика и всичко останало, свързано с оценките за фундаменталния 9-ти май и за отношението ни към Русия.

Нашата непоследователност не ни се размина и този път. Ние се задоволяваме с мимикрия и този наивен, непоследователен и елементарен подход ни вкарва постоянно от проблем към проблем. И докато не си изясним „азът” на проблемите, държавата ни ще продължи да бъде по-бедна и гладна, слаба и несигурна.

Преди няколко дни държавният ни глава Георги Първанов замина за Москва по покана на неговия колега Медведев. Знаковото уважение на държавно ниво беше заради уникалния случай – 65 години от великата победа над фашизма. България изпрати своя президент на важното събитие след сложна пик-ситуация – скандали с правителството, искане на импийчмънт и отстраняване от власт. След тази криза Първанов се оказа държавник, без тежест да заработи за България, държавен глава от когото не зависи нещо, без подкрепа от никъде. Такъв голям парадокс не сме допускали скоро. Не че съм против Първанов. Той знае, че имам претенции към него, но те не са лични, а са само заради България. Считам, че имам право на такива съображения, защото на 13,14,15 януари 1991 г., когато се решаваше фундаменталният за България и БСП път на 40-тия й конгрес, се застъпих и ясно настоях, именно същият Първанов да бъде включен в новата история на левицата и на България.

Днешните ми претенции към него, след почти 20 години са заради огромните ни загуби, пропуснати шансове и икономически антилогики, които не успяхме да предотвратим. Когато става въпрос за тежестта на България, не мога да пропусна и да забравя шанса, който имаше, но пропиля Първанов.

Когато Москва празнуваше на 9-ти май, Киев също отдаде честта на своите герои за победата. Имаше празненства, на които присъствах лично като гражданин на България и установих, че истината и силата на този „Девети” не бе като други. Това е празник на онази победа на нашите майки и бащи, които чрез себе си бяха проектирали нас, да успеем и да се докажем за много по-богата и силна България.

Но вместо това не можем да се освободим от нашата бедност, от нашата участ като страна, която повтаря едни и същи грешки в една и съща последователност. Държавата, която позволява съседите да ни се подиграват и да ни сравняват с пошлото, измамното, лъжливото и възможно най-некадърното. И защо се случва всичко това? Заради политики и политическите ни водачи!

Когато преди дни застанах на трибуната, на станция „Арсеналска” в Киев на 9-ти май, изведнъж се сетих за нещо друго! Съжалих само за отсъствието на Иван Йорданович Костов! За нашия бивш премиер. Ако и той бе тук в Киев, картината щеше да е пълна и истинска, както за настоящото на България, така чрез миналото й към новото й бъдеще. Тогава ние нямаше да се крием и да маскираме същността си. Същността ни, както е казал Фьодор Достоевски, когато Иван Йорданович познава добре като творчество и сила, е „най-скъпото ни достижение и доказателство, че сме изминали някакъв път на промяна, а това е знакът за разликата ни между висшето същество и останало в природата”.

Но тъй като Костов отсъстваше от трибуната в Киев, не се появи и промяната. А представяте ли си, Първанов на празника в Москва, а Костов в Киев, почитат един и същи ден. Каква България, какво признание, какво единомислие и каква перспектива. Жалко за пропуснатия шанс и за всички преди него. Но трябва да се вникне историята и да се поучим от нея, за да превъзмогнем себе си заради интереса ни. Нима не знаем с какви сълзи на очи преди повече от 100 г. бившият министър-председател Рачо Петров е издал присъдата срещу съратника си революционер, капитан Олимпи Панов, независимо, че пет години на младини са яли от един казан руски борш в Петербург. И всичко е било заради едната Русия. И Костов сега заради себе си, с Агов и компания не спира политическата фантасмагория против Русия. Но това поведение трябва да има край, защото България загуби много и се покварява в глад и демагогия.

Днес е абсурдно държавата ни да плаща два пъти по-скъпа газ от Турция, и един път и половина от Украйна, само заради елементарната политика на Костов. Абсурдно е България да консумира тежести заради некомпетентности и псевдохитрост, само заради шепа шмекери, които не биха се разделили с похвати и наглост, с антидържавност.

България има друга нужда от признанието на 9-ти май, не заради лицемерието на Първанов и отрицанието на Костов към Русия, а заради самата реалност. Тя ни кара да осмислим тази победа от друг ъгъл и с другите си намерения – на почит и уважение. Ние българите тепърва трябва да осъзнаем условието, че краят на войната, доказа на Рузвелт, Труман и Дълест, че на Изток също има човеци, които могат да разсъждават за бъдещето на човечеството.
След като нашият Паси, който ни приобщава вече 20 години към НАТО, би следвало, като извод, да тръгнем именно от там – от празника на 9-ти май за нова Европа чрез отношението ни към Русия.

Успешният ход на НАТО е признанието за днешния 9-ти май и никой не може да ни го забранява. Утрешният успех на президента Обама е днешният му 9-ти май, пречупен през фундаменталния ислямизъм и спокойствието на целия свят. Затова онзи, който елиминира днешния 9-ти май, копира новото тресавище на Афганистан, скрито чрез Деня на победата и кодирано чрез омразата към Русия.

И ако някой днес в Белия дом иска да убеди президента Обама, че НАТО е в състояние да успее в Афганистан, както мисли нашият Соломон Паси, трябва здраво да чете спомените на Хауърд Хард от 1981-1991 година, и Робърт Оукли от 1988-1991. Не на последно място трябва да се прочетат и сериозните анализи на Уилям Уебстър за срещата му с Гулбудин Хекматиар. Кризата в Афганистан, т.е. на света идва не от другаде, а от оценката „за” или „против” 9-ти май. Ако беше отчетена тази реалност навреме, България днес щеше да има две атомни централи, щеше да плаща по 93 евро на 1 000 кубични метра газ, щеше да има друг стандарт, друго метро, друг транспорт, други пенсии и обезпечен материален живот. До него не можем да стигнем по-рано, елиминирайки оценката ни и отношението към Русия, а това е пряко свързано с проблема ни, дали сме за или против 9-ти май, дали сме за или против реалността!!



Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. К. Парамов: Калфин оглавява президентската партия 16| 5624 |08.03.2010 . Парамов: С Костов сме от една специална школа в СССР 54| 12998 |02.02.2010 . Кольо Парамов: Велчев, кой изпя за “Лиани”? 13| 12094 |07.09.2009

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах