За първи път: Връзката Пеевски - “Южен поток”

Най-мащабният инфраструктурен проект в България за последните 25 години. Проектът, който трябва да извади икономиката от стагнацията.  Съвсем доскоро това бяха определенията, които получаваше проектът по изпълнението на газопровода Южен поток в България. Бяха, защото от 8 юни проектът е спрян. Или поне така обяви министър-председателят Пламен Орешарски.

 

Но остава основният въпрос: Кой поиска най-голямата строителна поръчка? Зад цялата неразбория около изпълнението, което е на път да свали правителството в България, стои дългата ръка на Делян Пеевски. Макар и това да не е формално показано сочи упоритата мълва в бизес и поилтическите среди. Човекът, чийто неуспешен опит да оглави ДАНС отприщи хилядни протести срещу правителството в страната. Човекът, който наскоро беше диретктно обвинен от председателя на Софийския апелативен съд (САС) Веселин Пенгезов, че кадрува в прокуратурата. Човекът, за когото всички в България знаят, че е монополист на медийния пазар, макар фирмите-издатели доскоро да се водеха на майка му, а сега вече на специално създадено ирландско дружество.

 

Фактите

Процедурата по избор на изпълнител на строителните дейности в България на проекта Южен поток се проведе на два пъти, докато най-накрая бъде спечелена от правилните фирми. В крайна сметка за победител беше обявен консорциумът "Стройтрансгаз" ДЗЗД, който се състои от руската "Стройтрансгаз" и българското дружество "Газпроект юг". Руската компания е с мажоритарен собственик STG Holdings, в която основни акционери са Volga Group на Генадий Тимченко (63%) и Газпромбанк (20%). Тимченко е шестият най-богат човек в Русия според класацията на Forbes със състояние, което се оценява на 15.3 млрд. долара. Той е сочен като близък приятел на руския президент Владимир Путин, което обяснява силните връзки между "Стройтрансгаз" и "Газпром". Именно поради тази причина Тимченко е включен в списъка на САЩ със санкции срещу високопоставени представители на руското правителство и руски бизнесмени, които са допринесли за кризата в Украйна и анексирането на Крим.

 

 

 

В "Газпроект юг" акционери са "Промишлено строителство холдинг" (ПСХ), "Техноекспортстрой" (чиито прокурист е сестрата на депутата от БСП Кирил Добрев, която бе и секретар на Георги Първанов като президент), "Понсстройинженеринг" (чийто собственик Милко Милков е близък на премиера Пламен Орешарски), "ПСТ холдинг" (свързано с, и заложено в полза на Първа инвестиционна банка) и "Главболгарстрой".

 

Първите две дружества, смятани за крайна собственост на Делян Пеевски, (нямаме засега такива документи, но нали имаме доблестна прокуратура - нека тя провери взаимовръзките) са сочени като архитекти на обединението. И това не е случайно. Според данни от Търговския регистър “Газпроект юг“  е регистрирано на софийската улица "Шандор Петьофи" No 13-15. Това е адресът, на който е записана и компаняита “Водстрой 98“. Представляващ “Газпроект юг“ пък е Иван Мирински, който представлява и официално е собственик на “Водстрой 98“.

 

Комбинаторът в действие

Макар конкурсът за избор на изпълнител да е един от най-тъмните, провеждани в България, източници от строителния сектор определят “Водстрой 98“ за основа при лобирането за спечелване на поръчката, както и при подбора на останалите участници в „Газпроект юг“. Те са пет, с равен брой акции, като един от тях – “Промишлено строителство холдинг“, е 100% дъщерно дружество на “Водстрой 98“. Водещата фигура в ПСХ е Иван Мирински, който е и представляващ и номинален собственик на “Водстрой 98“.

За 2013 г. компанията отчита ескалация на приходите си до 27 млн. лв. спрямо 7 млн.лв. за 2012 г. Нетната печалба пък надхвърля 1.1 млн. лв.

Преди да вземе участие в мегапоръчката, „Водстрой 98“ чрез различни консорциуми печели над 50 обекта за над 660 млн. лв., като натрупването започва при ГЕРБ, но се разраства особено при новата власт. А само допреди 5 години нещата изглеждат съвсем различно. Голяма част от тях са финансирани по Оперативна програма „Околна среда“, която е под прякото управление на ДПС министъра Искра Михайлова. Същата, на която Пеевски отстъпи мястото си в листата на избраните европейски депутати след изборите за Европарламент преди броени дни.

 

До 2008 г. “Водстрой 98“ е малка сливенска строителна компания, създадена с цел да приватизира “Водно строителство – Сливен“. Приходите й достигат до 2-3 млн. лв., но нищо повече. Собстсвеността в дружеството е размита сред много на брой малки акционери, което е типичен пример за приватизирано по модела РМД дружество.

През декември 2008 г. в компанията вече мажоритарен акционер е “ПМ контрол“, наскоро основано дружество, в момента собственост на Иван Мирински, който преди това има проектантски бизнес, а най-големият обект в биографията му е реконструкцията на Съдебната палата.

 

От отчетите на “ПМ контрол“, публикувани в Търговския регистър, става ясно, че покупката на 96.4% от “Водстрой“ е финансирана с банков кредит за 2 млн. лв.

През 2011 г., случайно или не, “Водстрой“, става първата компания, завършила приватизационна сделка при ГЕРБ. Дружеството е избрано за купувач на държавното предприятие "Промишлено строителство - холдинг" с оферта за 12.010 млн. лв. Сумата е само с 10 хил. повече от минималната конкурсна цена, поискана от АПСК. Както и при сделката за „Булгартабак“, зад която отново стоят интереси на Делян Пеевски, така и за „Промишлено строителство холдинг“ в конкурса участва само един кандидат. А това му гарантира безупречен успех.

 

„Промишлено строителство холдинг“ е буквално златна кокошка за собственика си. Компанията е позната извън България, където е изпълнявала много поръчки.

В периода 2004 – 2007 г. холдингът е работил по редица жилищни проекти в германските градове Мюнхен, Исманинг, Айхенау, Унтерхахинг. Участвала е в изграждането на основно училище в Ердинг, старчески дом в Оденкирхен, разширение на клиника в Мюнхен, на топлоцентрала в Андернах и на културния център в Кьолн.

Най-ценното на холдинга обаче е списъкът от дъщерни дружества – общо шест. Това са “Аркос – Метал – Берковица – ПС”, “Енергостроймонтаж – ПС” - Белене, “Завод за строителна техника – Плевен“, “Промишлено строителство – Враца”, “Промишлено строителство – Разград” ЕООД, “СМП Метални конструкции”. Холдингът има акции и в “Заводски строежи – ПС” - Ямбол. Тази група от компании отварят пътя към експанзия в изпълнението на регионални строителни обществени поръчки.

 

И експанзията не закъснява. През февруари 2014 г. консорциум, в който "Водстрой 98" има най-голям дял, подписва договор за строителството на т.нар. северна тангента на София за 150 млн. лв. Това е най-голямата пътностроителна поръчка, „разиграна“ на търг от сегашното правителство. Още по-скандлното обаче е, че "Водстрой 98" се класира за нея, след като оспори класирането. За победител през пролетта на 2013 г.  е обявено италианското обединение Salini-Impregilo, но след жалба на консорциума около „Водстрой 98“ - ХПВС ССТ, изборът бе отменен. Източници от средите на строителния бизнес коментират, че зад процеса по декласиране и новата подредба стои активната намеса на Делян Пеевски. (Не можем да го докажем засега, но доблестната покуратурат и ДАНС биха могли, ако искат.) При повторното класиране обединението Salini-Impregilo не беше допуснато, тъй като КЗК прие, че компаниите в него не са доказали обем изпълнено строителство и необходимата квалификация на предложените от тях ръководители на обекта и координатор по безопасност. Така за изпълнител на северната тангента бе избран консорциумът ХПВС ССТ, в което водещ изпълнител е „Водстрой“. От своя страна италианското обединение обжалва, но загуби на всички инстанции.

 

Втори жокер

Но при формирането на консорициума за построяването на „Южен поток“ дългата ръка на Пеевски стои не само зад „Водстрой 98“ и дъщерното й  „Промишлено строителство холдинг“. Пак според източници от строителните компании, които държат да остаат анонимни поради страх, Пеевски реално стои и зад друг участник в консорциума – „Техноекспортстрой“. Компанията е приватизиран през 2012 г. по съвсем същата схема, както и  „Промишлено строителство холдинг“, чрез банков кредит. Тогава единствен кандидат и впоследствие купувач срещу 51 млн. лв. при първоначално търсени от държавата 68 млн. лв. се оказа никому неизвестното дружество „АТ инженеринг 2000“. То е собственост на Георги Пенев и Илиян Терзиев, но финансирането отново преминава през банков кредит. Впоследствие през 2013 г. акциите на „Техноекспортстрой“ са прехвърлени на компанията „Сиболе сървисис инкорпорейтид България“, която от своя страна е собственост на едноименна панамска офшорка. Като прокурист е вписана сестрата на депутата от БСП Кирил Добрев - Марияна, бивш секретар на Георги Първанов като президент.

 

Така освен ДПС функционера Пеевски в коалицията от желаещи да строят Южен поток се намесват и интереси на социалистите.

 

Понс и дилърите

И ако при „Техноекспортстрой“ връзката с БСП е по-далечна, то друг от участниците в „Газпроект юг“ - „Понсстройинженеринг“ скъсява дистанцията. На пръв поглед „Понсстройинженеринг“ изглежда голямото недоразумение в консорицума. Фирмичката е почти неизвестна, но само за страничния наблюдател. В последните три години тя навлезе лека полека в пътното строителство, залагайки главно на ниски цени и печелейки няколко търга в консорциуми. Така след ваканционните комплекси и хотели по морето, пречиствателните станции, туризма и дървообработването фирмата на Милко Милков и Константин и Панайот Кирякови, прибави ново направление в дейността си. Но при новото правителство „Понсстройинженеринг“ буквално избухна. Дружеството, собственост на близкия до БСП бургаски бизнесмен Милко Милков, е избрано да доставя цимент и метални стълбове, необходими за построяване на огрдата по границата с Турция, която трябваше да разреши проблема с нелегалните емигранти.

 

Сумата, която „Понсстройинженеринг“ усвоява по този проект, е над 500 000 лв. Тя е сравнително малка като обем за мащабите на тази фирма. Но пък заради това, че граничното съоръжение е от значение за националната сигурност, съгласно постановлението за стратегическите обекти е важно да се внимава за това кой го строи. А през годините Милков е натрупал немалко досие, показва разследване на българския седмичник „Капитал“. През пролетта на 2013 г.  Милко Милков е  задържан заедно с наркобоса Златомир Иванов-Баретата. Двамата са обвинени за ръководители на организирана престъпна група, която е източила 5.5 млн. лв. от ДДС. По данни на прокуратурата източването на хазната е ставало главно чрез невнасяне на данъчни задължения, приспадане на ДДС от фиктивни сделки между действащи фирми, използване на документи с невярно съдържание.  През 2012 г. "Понс холдинг" АД сключва предварителен договор за покупка на бизнес сграда под Околовръстното шосе. Капарото, което е трябвало да бъде внесено, е 12 млн. лв. Точно преди да се изповяда сделката обаче продавачът заявява, че не може да участва и "Понс холдинг" АД развалят договора, но капарото вече е внесено по банков път. Прокуратурата смята, че тази сделка е фиктивна и е реализирана от организирана престъпна група за източване на ДДС.

 

Адвокат на Милков по това дело е БСП активистката и бивш член на ръководството на социалистическата партия Татяна Дончева. Според нея в тази сделка е нелогично да се говори за организирана престъпна група, при положение че сумите, които са превеждани като капаро на имотна сделка с "Танев пропъртис" ЕООД са били събирани по банков път и съответно по банков път са превеждани на продавача на имота.

 

Съдът е наложил мярка за неотклонение "Парична гаранция" от 50 000 лв. на Милков. С изключение на един разпит от 24 април 2013 г. по това дело не са извършени никакви процесуални действия.

 

Но това не е всичко. Фирмата, която е в консорциума за строежа на Южен поток – „Понсстройинженеринг“ АД, участва и в друг консорицум - с дружеството „Аква системс“ АД, където основен акционер е Русанка Дишкова – майка на бившия представител на групировката СИК Пламен Дишков-Кела. Самият Дишков чрез фирмата си „СААНДС-97“  също има участие в „Аква системс“ АД. Консорциумът „Аквапонс ВиК Кръстина“ е спечелил изпълнението на поръчката за реконструцията на водопровода в бургаското село Кръстина. Проектът е за 3.1 млн. лв. и се финансира по Програмата за развитие на селските региони. Дишков е емблематична фигура за българския ъндърграунд. От края на 90-те той е отговарял за търговията с горива на СИК в Бургас. Самият той не крие, че е близък с взривения през 2004 г. Стоил Славов, съдружник в икономическата структура на сикаджии „Интерпетролиум енд партнерс“ АД. През 2001 г. срещу Дишков е извършен атентат, при който двама негови приближени загиват, но той оцелява.

 

И мястото на ГЕРБ сред строителите

Четвъртият участник в „коалицията на желаещите“ е „ПСТ Холдниг“. Тя е една от двете фирми, които дострояват автомагистрала „Марица“.  Любопитното при нея е, че от април 2014 г. има нови собственици, показва справка по партидата на дружеството  в Търговския регистър.

 

„ПСТ Холдниг“  вече е собственост на офшорна компания от Кипър - Kolvik Services Ltd. В рамките на една година това е втора промяна в собствеността на компанията, след като през април 2013 г. премина от пътния холдинг на бизнесмена Васил Божков към офшорни компании, свързани с известна българска бака, но не тази на Цветан Василев. Собствениците на Kolvik не се виждат, а за директор е посочено името Ники Тенекедзи.

 

Хора от строителните среди в България обаче коментират, че с промяната в собтвеността настоящият собственик на "ПСТ холдинг", свързан с известна българска банка (знаем коя е) - не е КТБ, взима за свой партньор „Водстрой 98“, зад която стои Делян Пеевски.

 

Но странните случки в „ПСТ Холдниг“ не спират тук. В борда на директорите на компанията вече е  бившият заместник-министър на транспорта в правителството на Бойко Борисов Камен Кичев. Това поражда и сериозни съмнения за конфликт на интереси в дейността на Кичев като заместник-министър, макар и формално той да не е имал контрол над процедурите по избор на изпълнители в строителството на магистралите. Освен него в новото ръководство на „ПСТ Холдниг“ влиза и  Цветан Цонев, който от началото на годината напуска ръководен пост в „Трейс груп холд“. Цонев е възприеман като човек, който оперативно се занимава с бизнеса на  „Трейс“, докато основният акционер и председател на борда Николай Михайлов има повече „политически“ функции – лобиране за спечелването на поръчки. Говори се, че Михайлов е доста близък до Бойко Борисов и при управлението на ГЕРБ и това му е помогнало да спечели голяма част от поръчките за инфраструктурно строителство.

 

Източници от строителния бранш коментират, че струпването на кадри на ГЕРБ и „Трейс“ около „ПСТ Холдинг“ едва ли е случайно и около това политико-корпоративно формирование, подкрепено от банка, може да се очаква да се развие следващият голям фаворит на управляващите в България след изборите.

Самата компания „ПСТ Холдниг“ пък е изцяло заложена в споменатата вече популярна банка срещу кредит от 50 млн. лв. Макар сумата да е сравнително малка за мащабите на пътното строителство, тя е достатъчна банката да упражнява фактически контрол над дружеството и без нейното съгласие то да не може да предприема каквито и да е действия.

 

По подобен начин банката структурира доста свои сделки, които на практика представляват скрито придобиване на активи и заобикалят Закона за банките в България, който им забранява да имат мажоритарно участие в търговски дружества. Чрез залог на цялото предприятие в кредитната институция, което в същото време е формална собственост на офшорна компания, банката контролира свой бизнес другаде чрез известна фирма. Схемата е прилагана при придобиването на фалиралото металургично предприятие Кремиковци, ОЦК Кърджали, бизнеса с таксиметрови услуги в София и пр. Въобще подходът със залог на компания или придобиавенето й срещу необслужван кредит е често използван.

 

В инвестиционните среди в България се говори, че същата банка в момента буквално рекетира „Южен поток България“ в процедурата по изкупуване на земята, през която физически трябва да премине тръбата. Така например придобит срещу неизпълнение на кредит парцел близо до мястото, където газопроводът по план излиза на сушата е "оценен" на космическата цена 100 млн. евро, за да се раздели със собствеността си.

 

В глутницата от фирми-брокери все пак има една, която има нещо общо със строителството на газопроводи и това е „Главболгарстрой“. Дружеството има реализирани строителни дейности по проекти на българската газопреносна компания „Булгартрансгаз“. Според анализатори ролята на „Главболгарстрой“ в голямата коалиция е именно на тези, които трябва „да свършат работата“, докато останалите компании се занимават с кеширане на средствата. Главно в посока към сметките на детето-чудо на политическата сцена в България Делян Пеевски, както твърят мнозна, но няма категоримни доказателства. Ако обаче поркуратурата, МВР, БОРКОР и ДАНС имат воля и желание, това би могло да се изясни и съмненията да отаднат или да бъдат доказани. Но да не забравяме, че „Главболгарстрой“ беше големият фаворит на ГЕРБ. По време на управлението на Борисов фирмата беше вторият най-чест изпълнител на строителни проекти след „Трейс“.

 

А загубилите в процедурата за избор на изпълнителл на строителните работи от Южен поток в България не са случайни компании. Въпреки това явно не са успели да спечелят доверието на когото трява и да покрият определени "критарии". Става дума за фирми като Спедстрой ЕООД, ThyssenKruppMannex, италианската Saipem, която строи и една от тръбите на морския участък, Technip Germany, Larsen Tourbo, Sicim and Renco Consortium, Стройтрансгаз Консорциум, NV Denys, Metal One, Bonnati -CCC - Gastroymontaj, както и Habau и ОТФ - Русгаз -СК13.

 

Ето и таблица с обществените поръчки на фирма  "Водстрой 98"

таблицата изготви в. "Капитал"

 

Димитър Д. Димитров