Понеделник, 19 Ноември 2018, 15:52
Frognews
4| 4762 |16.09.2011

Политици се броят наесен

.
Какви са вътрешните интриги при най-големите партии преди изборите.

Райко Иванов

Великият руски поет романтик и философ Фьодор Тютчев има едно изключително стихотворение, което отразява състоянието на природата за календарния сезон, в който се намираме -„Есть в осени первоначальной...”. Описанието на природни пейзажи при него е съпроводено със символични внушения и оценки за живота на хората и обществото. Споменатото стихотворение отразява метафорично процесите в българския политически живот в началото на календарната есен. Зад привидното външно равновесие, при всички основни политически играчи протичат много динамични и често противоречиви вътрешни процеси, които ще рефлектират в поведението им на най-важната изява за тази година –наближаващите президентски и местни избори.

 

В ГЕРБ цъка бомба със закъснител – вътрешните противоречия


 Предстоящите избори се определят както от анализаторите, така и от политическите стратези като своебразен референдум за провежданата от управляващата партия политика. Това предопределя важността на предстоящия вот. Именно непосредственото му отношение към политическото бъдеще на страната, катализира усилията на управляващите да извлекат максималното от него и да запазят доминиращото си място.

 ГЕРБ изглеждат най-балансирани и консервирани във външните си изяви пред обществеността. Това е логично с оглед господстващия в тази партия дух на централизъм и единоначалие. Привидното единство и сплотеност е цената на потъпкване на другото мнение и критичния поглед към съдържанието на процесите, изискващи висока компетентност. Негативното в случая е, че тези процеси от вътрешнопартийни прерастват в общонационални  и институционални.

 Демонстративното външно единство не могат да скрият множеството вътрешносистемни противоречия, които са заложени в ГЕРБ и които на един или друг етап неизбежно ще напомнят за себе си. Възникнала като пореден олигархистичен проект, легитимиращ структури и хора свързани с близкото ни минало, тази партия активно се представя за част от дясното българско политическото пространство. За анализаторите е ясно, че политическите й стъпки са белязани от тлеещото вътрешно противоречие между „милиционерско-партийното” и „технократско” крило в нея. Поредицата конфликти между Дянков и Цветанов и публичното им отричане след това са прекрасна илюстрация за това. Подобно противоборство има и в местните структури на партията. Достатъчно е да се спомене потуленото почти в мълчание скандално напускане на партията от председателя на ОбС Силистра Александър Сабанов, поради несъгласие с водената политика, въпреки регистрираната най-висока подкрепа сред местната общественост.

Все пак към началото на тази политическата есен, партия ГЕРБ се ползва с най-голямо политическо доверие в страната. Данните от последните проучвания на социологическите агенции отреждат подкрепа между 27 и 31%. Активното медийно присъствие, създаването на впечатление за вътрешна монолитност и безпроблемност безусловно допринасят за стабилизиране на електоралната подкрепа. Отлагането на обществения дебат по значимите проблеми на страната чрез дългоочакваното обявяване на кандидат-президентската двойка Плевнелиев-Попова се вписва точно в тази предизборна стратегия. Последвалото след това широко медийно отразяване на „новината”, засилват търсения ефект. Усилията на централните и местни структури ще бъдат насочени към запазване и при възможност за увеличаване на преднината от основните конкуренти. Нещо, което е логично и е в духа на политическото позициониране. Недопустимо ще бъде, ако се използва държавната мощ за разширяване влиянието на управляващата партия и се докажат претенциите на основните опоненти за осигуряване на „служебна победа”за партия ГЕРБ (контрол на ОИК, закриване на изборни секции с малцинствено население, използване на данъчни и административни власти за оказване на натиск, превръщане на ГЕРБ в пристан за политически номади по места и т.н).

 

БСП - в търсене на реванш и единство


Предстоящите избори са от изключително значение и за най-голямата опозиционна сила БСП. Партията-столетница обра в най-силна степен (в сравнение с партньорите си от Тройната коалиция) негативите от участието си във властта. Сегашното ръководство не само успя да неутрализира „топенето” на доверие, но и да постигне известен прилив. Според последните проучвания, електоралната подкрепа за БСП през юли-август е 18-19%, срещу 15% през август 2010 година. Изборите за БСП ще дадат отговор на симпатизантите и накъде и как ще върви партията им и най-вече кой ще я води по този път.

Когато става дума за БСП, изкуствено създаваните външни представи за монолитно единство винаги са контрастирали с действителните факти за вътрешно противоборство между отделни групи и кланове в тази многопластова корпоративна структура. Така е и сега, но сегашната ситуация допълнително се усложнява от още един съществен момент-прекратяване на президентските правомощия на бившия и лидер - Г. Първанов. Различните групи и крила в БСП реагират по-различен начин на евентуалното завръщане на Първанов в БСП. Естествено групата около сегашното ръководство не може и да помисли, че Първанов ще се върне на „бял кон” в ръководството на партията. Именно поради това се разглежда възможността за „изтъргуване” на отказа му от председателския пост срещу ‘бъдещи премиерски дивиденти”. Още повече, че настоящето ръководство държи ключа към провеждането на редовния 48 конгрес на партията. ”Лявото” крило също не скри неприемливостта от евентуалното завръщане на Първанов на ръководния пост в БСП, опасявайки се от създаване на широка лева коалиция, която ще наруши идейната идентичност на столетната партия.

 

Самият Първанов имаше възможност да отговори на тези притеснения и страхове, както и на много други въпроси, които вълнуваха политическите наблюдатели и обществото чрез специално подготвено просторно интервю в сутрешния блок на bTV. В него той нито потвърди, нито отрече сериозността на бъдещите си намерения за ръководно място в БСП. Както и в други изяви, така и в това интервю преобладаваха красивите думи, добрите намерения, набиващия се популизъм, показната стабилност, но липсваха конкретните отговори. По подобен начин не беше дадена цялостна и сериозна оценка за ролята на такава знакова личност за българската демокрация като Ахмед Доган, скривайки се формално зад решенията на Съда, непосредственото му участие във формирането на Тройната коалиция, защитата на руските енергийни интереси на Балканите и в частност в България. Последното е изключително важно, защото има непосредствено въздействие върху икономическата и политическа независимост на страната ни в контекста на пресичането на огромни геополитически интереси. Българските граждани имат право да знаят доста повече конкретика относно тези съдбоносни проекти и ролята на техния президент в отстояването на националните интереси.

 

Синята коалиция- „to be or not to be”


С най висок политически заряд и драматизъм са събитията в класическите десни партии от началото на българския демократичен преход, обединени на последните парламентарни избори в Синята коалиция. За последните двайсетина години те загубиха подкрепата на своите симпатизанти не в проценти, а 10 и повече пъти и от символ на надеждата за прохождащата българска демокрация се превърнаха в периферен рисунък от нея. Множество са факторите в различните етапи от развитието на „синята идея” , които предопределиха този изход, но това не е предмет на настоящия анализ. Фактите обаче сочат, че през август месец Синята коалиция се ползва с доверието на едва 3,9% от пълнолетните български избиратели. Разразилите се скандали за коалиционното участие на двете партии –СДС и ДСБ на местните и президентски избори ще редуцират още повече това доверие.

Формално началото на разрива беше заложен със скандалите за подредбата на листите за общински съветници в София. Продължи с отблъскващо симпатизантите поставяне на ултиматуми и „пазарлъци” на дребно за да се стигне до решението на СДС да се регистрира за предстоящите президентски и местни избори в коалиция само с ОДС (Общност на демократичните сили) и игнорирайки по този начин задълженията си към ДСБ в рамките на Синята коалиция. От ДСБ заявиха, че няма да издигат свой кандидат за президентските избори, но като цяло след подобни скандали много трудно симпатизантите им ще подкрепят Румен Христов.

И двете страни в конфликта аргументираха действията си със значими съображения (дългоочаквано обединяване на дясното политическо пространство от едните и коректност при поемането на коалиционни задължения от другите), но важното в случая е, че губещи са десните избиратели, симпатизиращи на тези две формации, а отговора на това кой печели от това не е толкова далеч....

Както се вижда, въпреки измамното си спокойствие началото на политическата есен е заредено с много драматични събития, чието развитие ще доведе до значително покачване на градуса на напрежение, а това обещава гореща политическа есен.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Б. Борисов: Безотговорни политици бърборят, без да отчитат мърлявата си работа 70| 6717 |26.06.2011 . П. Стоянов посочи неопетнени политици; не назова Костов 123| 7773 |05.06.2011 . В сряда Борисов даде шах. А наесен? 72| 7185 |25.05.2011 . К. Тренчев: Политиците се опозориха 52| 5184 |07.02.2011

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах