Четвъртък, 20 Септември 2018, 00:04
Frognews
6| 4316 |03.08.2007

Политиците победиха избирателите в битката за европарите на общините

.
Политическата ни класа си осигури „служебна победа”, заобикаляйки принципа за уседналост и премахвайки преференцията от закона, по който ще гласуваме за местни органи на властта. От цялата работа отново най много ще спечели ДПС.
Теофан Германов Времето отново притисна родните политици и президентът бе принуден да пусне бездарно закърпения Закон за местните избори. Срамните сцени обаче, разиграли се в българския парламент около приемането на поправките, още дълго ще се помнят. Въпреки клетвите и на управляващи, и на опозиция, че този път изборните правила ще са ясни и чисти, на практика се случи точно обратното. В мъгла остана обвит принципът за уседналост – всъщност никой не може да каже има ли го, няма ли го. Експертите са категорични, че пробив в изборния туризъм можеше да се направи, за да спрем да бъдем неми свидетели на „автобусно” гласуване в много общини. В хаос остана и въпросът за районните кметове, които даже за един период от време щяхме да “избираме” без бюлетина, защото в тарапаната депутатите забравиха да решат каква да е тя. Под благородния повод за пестене на хартия и улесняване на избирателите отпадна и едно от малкото завоевания на демокрацията напоследък – преференциалният вот за общински съветници, който в по-малките населени места можеше да отсее по-читави лица за челните места на общинарската листа. Като че ли единственото позитивно нещо в ремонтирания закон е изборът на районни кметове в големите градове. Той обаче ще е обвързан със сериозни търкания между районното и общинското кметство, ако избраните на тези постове са оцветени в различни партийни цветове. И все пак, уседналостта и преференциалният вот бяха факт на изборите за евродепутати. И в някаква степен подействаха. Но доколко бяха важни тогава и колко биха били важни наесен? На евроизборите принципът за уседналост и забраната за гласуване на изселниците в страни, извън ЕС, бяха безспорно стъпки в полза на справедливите изборни правила. Друг въпрос е, че на евроизборите те имаха незначително отражение върху крайния резултат. Вотът за Европейски парламент се провежда в условията на национална листа и в един избирателен район. Няколкото десетки хиляди гласа, които ДПС загуби, бяха спечелени обратно от мобилизацията на електората, наложена от Доган и хората му. Така очакваното загубено половин евродепутатско място се превърна в спечелено едно място отгоре. Но евроизборите не решават важни проблеми вътре в страната ни. Кой ще е евродепутат няма особено значение за редовите граждани. Присъствието в ЕП е по-скоро въпрос на престиж. Именно затова заложената през май уседналост беше базсмислена и ненужна. Тя беше и нарушение на конституционното правило за всеобщо избирателно право. На местните избори обаче, нещата са други. Първата въросителна около уседналостта е свързана с ДПС и техните прословути автобуси. Втората има и чисто бизнес страна. Тя е свързана главно с курортните общини, където сезонните работници могат да решат или наклонят вота в полза не на някоя партия, а за бизнесгрупировка. Ахмед Доган и върхушката на ДПС много добре знаят, че могат да разчитат на пословичната желязна дисциплина на електората и “техните” общини в смесените райони са вече сигурни. Дори БСП – Кърджали да направи коалиция с “Атака” и други партии, не може да обърне вота в бастиона на Доган. Такова обръщане стана само през 1999 г., когато държавната машина, начело с Иван Костов, беше впрегната за победа над ДПС. Всъщност, на тези избори хората на Сокола имат много по-важен залог от Кърджали, Ардино или други подобни общини. И той се крие във възможността с една отлична социология и математика да наклонят везните в общини, в които на пръв поглед ДПС почти не присъства, а смесеното население е малко. Няколко турски автобуса тук или там, могат да налеят гласове не задължително към партийна кандидатура на ДПС, но и към независим или друг претендент за кметския стол, който след това да се отблагодари за подкрепата със зам-кметско място или друго престижен пост. Днес географията на ДПС е много по-широка, отколкото през 2001 г. например, защото партията има представинели във всички областни администрации. Влиянието й неминуемо ще се усили, ако държи и контролен пакет акции в повече общини. Тъжното е, че докато Доган реди (и постига) своите стратегии, другите партии се надпреварват – според зависи – да му угаждат или да предизвикват националистически изблици. И двете неща са вредни за България, доколкото нито експанзията на ДПС чрез автобусите, нито национализмът, са приемливи варианти като път за страната ни. Преференциалният вот е другата голяма тема за тези избори. Той е възможността да сложиш на първо място не любимеца на партийната централа – за съжаление, в чести случаи кръгъл идиот с апаратно мислене и вродено подмазваческо поведение, а по-способен, млад или работещ човек от дъното на листата. Преди евроизборите преференцията беше счетена за кауза пердута, но на практика се оказа, че във всички партии преференциалният вот е бил сериозно използван. В НДСВ той почти проработи - шепа гласове не стигнаха на Антония Първанова да се класира за евродепутат вместо Биляна Раева. И ако на евровота този въпрос касаеше само двете дами, роднините и приятелите им, то на местните избори през есента ще става дума за пари. И то за много пари. Видно е, че местните власти ще разполагат с управлението на общински имоти, които доскоро никой не искаше, но днес са върховно благо в условията на нарасване на инвестициите, строежите и икономиката. Местните власти ще имат контрол над много от европроектите. Това прави възможно, особено в по-богатите общини, всеки общински съветник и висш чиновник в кметството да управлява значими парични ресурси. Безспорен знак за задаващите се количества евросредства са убийствата през 2007 г. на кмет и шеф на общински съвет, както отправяните заплахи към доста от действащите градоначалници - на Хасково, Стара Загора и други. С едно преференциално гласуване и извеждане напред на нови лица партийните централи губят част от монопола над тези средства и ресурси, защото в тяхното управление вече ще се месят и други „ненаши” хора. И тук се появява един интересен детайл. Въвеждането на интегралната бюлетина, която обезсмисли и унищожи преференциалния вот, не беше дело само на управляващите, а и на опозицията. Всички партийни централи направиха възможно това тихомълком и уж по грешка. Между другото, почти сигурно е, че преференцията щеше да проработи на местно равнище. Нека не забравяме, че именно по общини станаха възможни издиганията и победите на независими кандидати. На общинско ниво са нужни много по-малък брой гласове за едно преференциално преподреждане, а пък и хората се познават много повече. Там трудно можеш да скриеш малките или по-големи грешки на местните политици, както и това, че някой все пак е умен, порядъчен и компетентнен. С така написаните изборни правила политическата класа направи поредната си грешка, защото създаде възможност за нов бум на популизъм и омраза. Освен това беше подозрително единна към запазването на „свещенния” периметър – правото на партийните апарати, а не на гласоподавателите да подреждат избранниците си, които ще ги управляват.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Истината и оневиняването на невинните 16| 4640 |02.08.2007 . Безогледността и лакомията докараха криза в туристическия бранш в България 0| 4698 |01.08.2007 . Има ли във Варна бандити или само нагли западни журналисти? 6| 4762 |01.08.2007 . На кого са нужни пожарникарските мерки в съдебната реформа 2| 4435 |31.07.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах