Сряда, 21 Ноември 2018, 20:06
Frognews
1| 4887 |10.05.2007

Президентът Първанов като кукловода Луканов

.
От началото на втория мандат на президента, паралелът между Първанов и Луканов се натрапва от само себе си. И стана особено ясен в светлината на големия скандал „Овчаров-Ангел Александров”, и последвалото развитие. Ето някои от основните прилики, условно сведени до седем на брой.
Седем прилики между настоящия президент и кукловода от 90-те години

Георги Стефанов*

 
1. Луканов беше политик от левицата. Първанов също.
Създадена в края на ХІХ в., днешната Българска социалистическа партия има впечатляващи за българските историко-политически измерения отношения с властта, включително притежавайки цялата власт и цялата държава в периода 1945-1989 г. и известно време след това. Разбира се, има и периоди на „въоръжена борба”, което си е чиста проба тероризъм и правилното определение винаги е било такова. Думата тук е за това, че е логично именно такава политическа партия, с такива исторически отношения с властта, да създава политици-кукловоди. А не една несъществуваща половин век, а после лесно манипулирана (отвън) и лесно плячкосана (отвътре) десница. В този смисъл, и Луканов, и Първанов – ако се окаже и докаже като кукловод – са функция на историческите партийни традиции и потребности на левицата и изцяло се вписват в нейните конспиративни теории и практики.
2. Луканов имаше властови позиции в партията си и в държавата. Първанов също.
Луканов се утвърди като дългосрочно силен партиен фактор при смяната на Тодор Живков като Генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет на 10 ноември 1989 г. Макар че Луканов никога не стана председател на БКП и после БСП (със сигурност – защото не е искал), той напълно овладя икономическите позиции в партията-държава и диктуваше правилата на новозараждащия се у нас социалистически капитализъм. Създаването на Указ №56 отвори вратата за едно противоконституционно (спрямо приетата през 1971 г. Живковска конституция) зачеване на частна собственост по време на комунизъм. Така – под лозунга „Трудовите колективи-собственици на социалистическата собственост” се създадоха първите държавни фирми, акционерни фирми и фирми с ограничена отговорност (ДФ, АФ, ООФ). Луканов контролираше партията си именно чрез икономическите механизми, които междувременно овладя в пълнота.
В това отношение Първанов няма с какво да се похвали или поне така изглежда засега. Държавата отдавна не е собственик на средствата за производство, приватизацията я лиши от това удоволствие. За сметка на това Първанов пряко навлезе в зоните на другите власти – изпълнителната, законодателната и съдебната. Най-сериозната заявка бе определянето на неговия съветник Борис Велчев за главен прокурор на Република България. Това бе ясна декларация от страна на президента, че той поема пряка отговорност за хода на съдебната реформа у нас. Негов съветник пък ръководи външната политика на България, доколкото Ивайло Калфин е външен министър на страната. Съветник на соцлидера Първанов в международните дела днес е министър-председател на страната – Сергей Станишев. Вярно е, че сега отношенията между младия премиер и президентския му патрон далеч не са розови, но това не променя този факт. Що се отнася до третата власт – законодателната – Първанов има достатъчно свои поддръжници в парламентарната група на БСП, кръстена именно от него през 2001 г. “Коалиция за България”. Първанов има на своя страна включително и кметове, които пряко кореспондират с него и не крият снизходителното си отношение към Станишев – като смолянския кмет Дора Янкова, старозагорския Евгений Желев, варненския Кирил Йорданов. Разбира се, и софийския Бойко Борисов. А истински дълбокото навлизане на Георги Първанов във властта започна с втория му мандат. И тепърва предстои да се развиеq и придобие нови, все по-видими и осезаеми измерения.
3. Луканов имаше интереси в енергийния сектор. Първанов също.
Тук започва да става по-интересно. Интелектът на Луканов създаде „Топенерджи”, смесено дружество между българската държава и групировката „Мултигруп” на Илия Павлов. Която пък бе създадена от невинната фирма „Мултиарт”, появила се след приемането на 1 януари 1989 г. на Указа за стопанска дейност №56. С който се сложи началото на трансформирането на държавната собственост в акционерна и започна най-голямото разграбване. Но за това вече стана дума.
С присъствието си в енергийния сектор Луканов целеше да увековечи своето властово присъствие и да си гарантира сериозно влияние във и върху политическите и икономическите страни от прехода в България. Затова бе създадено „Топенерджи”, в което освен българската държава (чрез „Булгаргаз”) влязоха “Мултигруп” и “Овергаз”, както и Първа частна банка, Булбанк и Химимпорт. Последната контролирана от бившия външен министър на Луканов о.з. ген. Любен Гоцев. Днес Химимпорт вече търгува акции на Софийската фондова борса, а върху неговата основа (и под диригентството на Любен Гоцев и Никола Дамянов) бе създадена групировката ТИМ – действаща далеч по-интелигентно от обикновените мутри и контролираща банка, застрахователно дружество и много други. Впрочем, братята Маргини изпитаха върху себе си цялата строгост на закона и бяха задържани под стража именно, когато контролирано бе изпусната информация до медиите, че са замислили убийството на Любен Гоцев. Дотогава вече бяха убити доста хора, сред които последно Емил Кюлев, Иван Тодоров -Доктора, Георги Илиев. Но братя Маргини бяха арестувани едва когато се появи информация, че заплашват с убийство Любен Гоцев. Те бяха арестувани по нареждане на вътрешния министър Румен Петков, който никога не отрече, че се смята за ученик на Луканов в политиката - Луканов бе неколкократно избиран за депутат от Плевенския многомандатен избирателе район, откъдето е и Румен Петков и откъдето е връзката между двамата. Така Петков се притече на помощ на Любен Гоцев - стария приятел на Луканов. Румен Петков е и основната фигура на президента в правителството начело със Станишев, поне засега.
Но да се върнем на интересите в енергетиката. За разлика от Луканов, Първанов предпочита да използва готови структури. Като „Лукойл” например. Това е ключовата точка на връзката Първанов - Бойко Борисов, както и точката на напрежение Първанов - Овчаров. Не е тайна тоталното влияние на президента Путин върху руското дружество „Лукойл”, да не говорим за филиалите му в малки страни като България. Не са тайна и близките отношения между руския и българския президент. Не е ли очевидно в този план влиянието на Първанов върху мениджмънта на „Лукойл”- България? Освен всичко друго, „Лукойл” е и най-мощният корпоративен спонсор на българските (основно) печатни медии и влиятелните електронни такива. Което обяснява и медийния комфорт на президента Първанов.
Но най-важното е, че след последния скандал бившият лидер на БСП получи прекрасната възможност да отстрани от поста му министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Така с един куршум да си върне и на най-големия си опонент, атакувал го остро на два пъти като негов конкурент за председателския пост в БСП, и – далеч по-важно – да изхвърли един свой доказан враг от ключова властова позиция в стратегическата енергийна зона. Отсега може да се каже, че ако Румен Овчаров бъде сменен, на негово място ще дойде човек на президента Първанов.
4. Луканов раздели партията си. Първанов също.
”Демонът на империята”, както го наричаха враговете му, разделяше партията си съвсем математически. Воден от старата максима „Divide et impera” – разделяй и владей – самият Луканов бе още един неформален център на власт и на вътрешнопартийно напрежение. Това му даваше прекрасната възможност да играе ролята на реформатор (за доверчивите външни за партията му наблюдатели) и на коректура на управлението – в очите на добре запознатите с похватите му съпартийци. От самото начало на промените – върху които Луканов имаше огромно влияние – той си създаваше свои партийни фракции. Сред тях са Алтернативно социалистическо обединение /АСО/, включващо имена като проф. Чавдар Кюранов, Велислава Дърева и др.; „Път към Европа” с Андрей Райчев и др. За Луканов разделената БСП бе прекрасна възможност да демонстрира управленски умения на политически интелектуалец, за какъвто е признаван дори и от враговете си.
По същата тази причина е логично Първанов да има интерес от една разделена БСП. Въпреки че именно той я консолидира и обедини по пътя й към властта, въпреки че именно той одобри включването на свои соцпредставители в правителството на Сакскобургготски (Костадин Паскалев като вицепремиер и министър на благоустройството, и Димитър Калчев на държавната администрация) през август 2001 г. Царят тогава му върна жеста веднага през ноември 2001г., като „подкрепи” кандидатурата на Петър Стоянов за втори мандат по начин, който Стоянов дълго ще помни. Но това е вече минало. Обединена и силна БСП работеше за интересите на Първанов, докато той бе неин шеф, но не и сега като президент. БСП е нужна на Първанов поне с два властови центъра и единият – задължително контролиран от него.
Последният скандал и реакцията на президента разкрива нов етап в неговото развитие като политик. Изявлението му бе: „Реакцията на премиера е закъсняла”. Очевидно е, че очакването е било – и остава – Овчаров да бъде отстранен окончателно. Което е напълно възможно да се случи. Изпращането на Овчаров в парламента (той е избран за депутат от софийски избирателен район и освобождаването му като министър го праща в пленарната зала) означава едно – формирането на сериозна вътрешнопартийна опозиция за лидера на партията. Който – в качеството си на премиер – може да реши да освободи Овчаров от правителството. Това именно ще означава, че ръцете на върлинестия енергетик ще бъдат развързани за партийна работа и фракционерство. А Овчаров има опит в това отношение, както Първанов добре знае. И както Първанов не е пропуснал да калкулира този факт в своите анализи. Както преди за Луканов работеше една по-слаба БСП, с два или повече политически и икономически центъра на власт, така сега тя ще работи за Първанов - Овчаров е зам.-председател на Висшия съвет на БСП, със силни позиции в българската енергетика. Това вече ще е сериозен принос към парцелирането на БСП. И на властта на БСП, доколкото тя е водеща сила в управляващата коалиция. Така че не е сигурно дали „управляващата коалиция ще излезе по-силна от този скандал”, както заяви Първанов. Но е много вероятно самият той да излезе по-силен.
5. Луканов искаше да моделира десницата. Първанов също.
Луканов упражняваше силно влияние върху създаването на новата опозиционна (тогава и сега) десница у нас в началото на промените и до смъртта си на 2 октомври 1996 г. От осигуряването на дефицитната в началото на 90-та година вестникарска хартия за първия официоз на опозицията тогава – „Демокрация” - до избирането на лидера на същата тази опозиция – Желю Желев – за президент на страната от доминираното от БСП Седмо Велико народно събрание през август 1990 г. – това бе дело на Луканов. Включването на опозиционни представители в правителството на Димитър Попов – Иван Костов, Иван Пушкаров, Димитър Луджев - което пое огромната тежест да либерализира цените и да поеме отговорността за тази непопулярна мярка, като освободи от тази отговорност бившия премиер Луканов и неговата партия – това бе дело на Луканов. Никой не отрича факта, че в дните преди смъртта си Луканов готвеше подобно коалиционно правителство, което да замени кабинета „Виденов”, с който кукловодът бе в смъртна – както се оказа – хватка. Известно е също, че тогавашният лидер на СДС Иван Костов бе в добра комуникация с Луканов. Дотам, че лансира предложение в парламентарната група на СДС в 36-ото Народно събрание да бъде приет валутният борд и да се въведе фиксиран курс на лева преди предсрочни парламентарни избори. Което би стабилизирало държавата и би обезсмислило такива избори, които да сменят мнозинството на БСП в парламента и съответно – правителството. Убийството на Луканов, последвано от непредвиденото в сценария избиране на Петър Стоянов за президент, направи този сценарий невъзможен. Ако БСП с Луканов е разделена, то БСП без Луканов е безпомощна. В този смисъл, БСП винаги е търсела своя Луканов. Една стара партия – като всяка театрална сцена – не може без кукловод.
Първанов също иска да моделира десницата. И е на път да започне да го прави. Чрез Бойко Борисов. „За Георги Първанов отсега нататък ще говоря само аз”, скастри Бойко своя подчинен Цветан Цветанов при учредяването на своята партия ГЕРБ. Цветанов за първи и последен път публично се опита да критикува президента Първанов. А Бойко така и не даде никакво убедително обяснение за отказа си да се кандидатира за президент през есента на 2006 г., когато имаше всички шансове да бъде избран за държавен глава. Ако самият Бойко е преценил – и правилно – че не става за президент, защо тогава е толкова убеден, че става за премиер? И кой му внушава, че може да стане такъв? Кой лансира тезата за ГЕРБ като коалиционен партньор на БСП и за „широка коалиция” по германски модел в следващия парламент? Кой прие в кабинета си кандидата за кмет на София Бойко Борисов по време на предизборната кампания на местните избори и му направи ПР в негова полза? Отговорът на последния въпрос е – президентът Георги Първанов. Той прие и Татяна Дончева, кандидат за кмет на БСП – но неохотно, след партиен натиск и публични намеци. Срещата бе отразена доста по-скромно. Което също е въпрос на организация. ГЕРБ е пилотният проект на Първанов в рамките на намеренията му за влияние върху десницата. След Цветанов, никой от ГЕРБ не си е позволил да критикува Първанов – както каза Бойко, друг няма право даже да говори за президента. Дори Иван Костов не смееше да налага такава цензура за своя приятел Луканов сред седесарите – той не можеше и да си го помисли, дори да е искал. При Бойко нещата са по-различни.
6. Луканов бе близък до Москва, но флиртуваше с Вашингтон. Първанов също.
Луканов свали Тодор Живков чрез добрите си контакти с Москва и до края на живота си се смяташе за човек на Москва. Особено при ясното застъпничество от страна на руските бизнес кръгове около Кремъл в областта на енергетиката, които създадоха огромни проблеми на ниво премиер и вгорчиха живота на Виденов. Същевременно Луканов флиртуваше с американците и афишираше връзките си с тях – той доведе икономистите Ричард Ран и Роналд Ът, изготвили план-програма за прехода на българия към демократичен капитализъм. Единствената полза от този план бе за Луканов, защото го легитимира в очите на лековерните десни привърженици като западноориентиран реформатор.
Първанов проведе 5 срещи с Путин само за 2003 г., или поне толкова са публично известни. Това далеч надхвърля традиционно добрите отношения на леви български политици с техни руски колеги. Същевременно именно Първанов даде сериозен принос и публично защити изграждането на съвместно ползвани от САЩ и България военни обекти, популярни като „американските бази”.
7. Луканов бе близък с Доган. Първанов също.
Самият Доган наскоро самоиронично заяви : „Аз съм от 17 години в политиката - знаете ли колко много приятели имам?” И е прав, разбира се. Само че Луканов и Първанов са нещо по-особено за Доган, те не са просто еднодневни сенки от политическия миманс. Луканов осигури регистрирането на ДПС, а после Доган му върна жеста със свалянето на първото правителство на СДС и ДПС. След това двамата си направиха свое правителство начело с покойния Любен Беров и управляваха в мир и любов две години. Луканов държеше ДПС във властта с всички свои сили и средства. Първанов също. Той даде мандата на ДПС, с който е създадено настоящото правителство. Той е архитектът на управляващата коалиция – с големия безспорен плюс – приемането на България за пълноправен член на ЕС. Никой не може да отрече тази безспорна заслуга на президента. Доган пък на свой ред върна жеста с убедителните резултати за преизбирането на Първанов.
В заключение – има достатъчно основания да се смята, че безпрецедентното преизбиране на президента е началото на пътя на Първанов към ролята на кукловод в българския политически живот и на сериозен център на власт, по същество далеч надхвърляща конституционните рамки на президентската институция. Вакуумът на пълнокръвна и качествена парламентарна опозиция, липсата на реален контрол върху президенството, изграждането на президентски екип от експерти в стил „кабинет в сянка” – всичко това са обективни и субективни фактори, даващи нова политическа роля на Първанов.
Както се казва в един хитов филм от последните години: „Какво искат хората с власт? Повече власт.”
Нека Господ дава мъдрост на хората с повече власт да я използват за обществена полза.


*Бел. ред. – анализа вземаме на заем от vitleem.com поради безспорната му актуалност.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Валери Найденов: Целта на някои от манипулантите на протеста е нова конфигурация на властта 3| 3106 |21.11.2018 . Б. Бонев: Да сме благодарни, че Симеонов номинира любовницата, а не домашния си любимец 9| 10174 |21.11.2018 . Пирински: Важно развитие по новия Европейски орган по труда 0| 2203 |21.11.2018 . Пирински: Европейската инвестиционна банка остава длъжник на сближаването 0| 2345 |20.11.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах