Четвъртък, 20 Септември 2018, 13:58
Frognews
8| 34958 |13.03.2008

Псувни и клетви – феноменалният български езиков отдушник

.
Псувайки и кълнейки, българинът се разтоварва. Клетвите ни са свързани с края на живота, псувните – с началото му. Те са много по-цветисти на Балканите, отколкото в Европа, а най-„сочен” и злостен в изказа си е сърбинът.

 

Ана Кочева

 

Традиционната форма на психотерапия у българина е тясно свързана с вербалната изява, за която обаче нашенецът не ходи да си плаща на скъпо струващ психоаналитик, за да полегне на диванчето му и да чуе, че проблемите му се коренят в детството или в нездравите отношения с някой от родителите му. Това е характерно за себеподобните ни отвъд Океана. У нас разтоварването от негативното напрежение и стреса до голяма степен е съпроводено от артикулирането на сочна, (а понякога и повече в поредица) цветиста попържня, която моменталически снема градуса на емоционалното натоварване. Впрочем не само у нас, но и в целия околен балкански регион, псуването е на особена почит.psuvnja.jpg

  Псувнята или ругатнята не е нищо друго освен форма на клетва със сексуален характер. За разлика от традиционната клетва, сексуалната има за цел да обиди този, към когото е насочена, а не толкова да нанесе конкретна вреда. Псувните, разбира се, си имат специфично географско разпростанение – те са в широка употреба в Източна Европа, особено на Балканите, докато западноевропейците звучат твърде „постно”, когато се опитват да обидят. Бърз поглед към „Български етимологичен речник“ сочи, че глаголът псувам се свързва с общославянската дума пес – куче, по подобие на гръцкото циник (кυνικός), също произхождащо от куче. Впрочем в повечето европейски езици псувните и ругатните въобще не са обект на внимание– веднъж, че не стават за такъв поради безцветността си и втори път заради факта, че се възприемат като тема-табу.

  Културната история на псувните и клетвите в българския език тръгва от прастаро езическо време. Редица митологични божества се оглеждат в тях. Впоследствие преминава през Средновековието, когато се прибавят и нови пластове, вече свързани с християнството. Азбучна истина е, че у нас традиционно сексуалната клетва се употребява предимно от мъжете, докато жените предпочитат кълненето, в което по същество е заложен магьоснически характер. И едните и другите го правят поголовно, макар да съзнават, че нито псувнята, нито клетвата ще помогне кой знае колко. Известна е пословицата - “Мъжки псувни и женски клетви, дърво не изсушават.” Българите псуват най-често роднините си от женски пол - на първо място майката и по-рядко сестра и леля. (Интересно е, че въпреки това майката е издигната на пиедестал, наскоро се оказа, че в класация за най-красивата дума в български език почти единодушно участниците са посочили тъкмо мама или майка). Категоричен факт е обаче, че българите не псуват на вяра, Бог, Богородица или други персонажи, свързани с християнската религия, за разлика от своите съседи – сърби и гърци (γαμò τò πανάί). Това ни разграничава съществено от останалите балканци и произтича от народопсихологията на българина. Неславянски народ като турците също се озадачава неприятно от въпросния факт, отчитайки го като особено неблагопристоен. Спомнете си "Женитба" от Цани Гинчев: там, кехаята, като разбира, че сърбите са "гнусни в устата" и че "освен дето се псуват, както сварят, попържат бога и всички светци", смаян обявява, че такива хора са "мискин-миллет".

 djavol.jpg В българските клетви и в някои изрази все пак бог, ангелите, че даже и светии се появяват, но по-скоро, за да бъдат отправени закани или да се квалифицират деяния с негативен резултат: Да те убие бог!, Слаб му е ангелът!, Нека си блъска ангелите! В езикова помощ се привличат даже някои църковни церемонии: Светих му водата или Светих му маслото (= убих го). Фрази от типа на Да те вземат дяволите! Мътните да те вземат! или пък Да гориш в ада! звучат почти безобидно. Клетвите, свързани със смъртта, са многобройни, в това отношение фразеологичната синонимия е особено добре развита: Дано се засмееш под платно; Да те забулят в бяло! Под платно да те погледна! Да се изпружиш на попа между нозете! Да се засмееш на попа в петите! Да те вдигнат четворица! Да те видя на дървен кон! Да идеш на Божи гроб по калцуни! Да гушнеш букета! Да ритнеш камбаната! Под гуша да се забрадиш! Кръст да ти турят на главата! Великден да не дочакаш! В изброените клетви се оглеждат различни моменти от християнския ритуал на погребението: покриването на умрелия с бяла саван, четенето на попа, пренасянето на ковчега (наречен на жаргон дървен кон), поставянето на кръста на гроба. Впрочем на Балканите се срещат и редица клетви, които са идентични за повечето езици тук, като напр. българската Да можех в една лъжица вода да го удавя!, сръбската Да може попио би га у кашици води!, турската Bir kaşίk suyun içindè bŏgmak istèr и др.

 Сексуалните клетви пък дефинитивно са обидни пожелания със сексуално съдържание. Във всички славянски езици (в т.ч. и в български) те са свързани преди всичко с идеята за началото на човешкия живот, т.е. със зачатието. В конкретния случай зачатието се принизява като непотребно, защото резултатът от него е изключително безполезен, а основната вина за всичко това носи майката. Принизяването и подценяването на майката получава езикова реализация и в умалителните форми: мамка ти, мамичката ти, маменцето ти, мамето ти и мн. др. Българските синоними на популярния глагол, от лат. futuerе са още жаргонните думи: клецам, шибам, връткам, клатя и под., винаги свързани в съчетание с майка. Особено вулгарните псувни се получават като комбинация от глаголите навра, завра, вкарам, натикам, набутам, нахакам, наблъскам, нашибам, напраскам, предлогът в и думи като уста, задник и пр. Класическият славянски глагол е ... в съчетание с предлога в също води до образуването на сексуални клетви: Да те е ... – следват обичайно допълнения от типа на говедото, акъла, чукундура, простака, идиота и мн. др. В редица случаи въпросният глагол се замества иронично от поздравявам: Не ме карай да поздравявам майка ти, фамилията ти и пр. В български език обаче тези псувни са насочени преди всичко персонално, към хора и по-рядко към предмети – за разлика от сръбски, където се псува безизключително (Е... ти лимонаду!). В друг контекст многозначителният глагол има и други нюанси: той може да изрази прекомерно учудване: Бах маа му! или пък силна степен на възхита: Е...ти якото!

Многозначителен е фактът, че чужденците, още щом стъпят на наша земя, усвояват най-напред тази експесивна лексика. Добре известният Христо Стоичков също осъществи своя принос за популяризирането на българските сексуални ругателства. Запознати твърдят, че след пореден негов гол псувните му на чист български език звучали като симфония из цяла Испания, а в Барселона имали ефекта направо на божествен химн.stoi4kov.jpg

Оказва се впрочем, че нецензурният език на работното място бил полезен за здравето на служителите. Според ново изследване на специалисти от британски университет псувните не просто освобождавали от стреса, но и създавали задушевна обстановка в офиса. По този начин тружениците се чувствали като екип и много по-лесно установявали приятелски взаимоотношения. Според специалистите овладяването на този специфичен език се превърнало в социален феномен, сближаващ по особен начин хората, които споделят едно работно място, и затова не само не бивало да се забранява, ами дори трябвало да се поощрява.

  Явно и в Европа, макал и по-бавно, започват да достигат до изводи за ругаенето като своеобразна психотерапия. Значи и ний сме дали нещо на света . . .

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Българският етнически модел в догонване на новото време 8| 7077 |12.02.2008 . Лидерските партии – детската болест на българския преход 3| 12027 |09.01.2008 . Проблемът Косово и българският национален интерес 11| 5605 |22.12.2007 . Българските власти срамежливо си затварят очите пред превърналата се в индустрия проституция 5| 10003 |17.07.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах