Събота, 22 Септември 2018, 22:16
Frognews
0| 5678 |29.03.2016

Създаването на кюрдска държава срива неоосманските амбиции на Анкара

.
Димитър Аврамов
Надеждите на Турция да стане обединител на мюсюлманския свят в Близкия изток претърпяха провал.
(Продължение)

Димитър В. Аврамов*

 

Бунтовете в Северна Африка и конструираната в някои западни лаборатории  т. нар. Арабска пролет Анкара прецени като добра възможност да влезе в мечтаната от нея роля на арбитър и обединител на мюсюлманския свят в Близкия изток. И да го насочи под различни  форми срещу  християнските държави  в Европа. Затова нейните тайни служби разработиха специални канали за  финансиране  и доставки на оръжия за  терористични групировки (включително „Ислямска държава“), действащи в съседни страни. По същото време външният министър , а сега премиер, неоосманистът Ахмед  Давутоглу, на тържество по повод годишнината на пантюркистката екстремистка организация „ Тюрк  оджакларъ“ (Турски огнища) направи знаменателно изявление. То би трябвало да отрезви някои  късогледи  балкански и западноевропейски правителства, които и днес заравят главите си в пясъка пред турските великодържавни амбиции. Ето част от него: „Ние сме длъжни да прокараме нов политически тунел, който да свърже и обедини отново Турция с всички заобикалящи ни територии, с географията на Балканите, Близкия изток, Средна Азия и Кавказ (бившите  провинции на Османската империя – б. Д. А.). И ако чуждите колонизатори  се опитаха преди 100 години да откъснат нашия народ от  тази география и издигнаха стена между нас и земите, от  които бяхме изгонени, то сега е дошло времето да бъдат съборени  тези стени. Крайно време е да се обединим със  земите, с които сме свързани с общо историческо минало и с наследниците на тези, с които сме живели в една държава... Ние сме наследници на една антична и непреходна цивилизационна култура (!? – б. Д. А.) и на нейната география, но и на държавата, която е център на историческата античност. Затова е нужно пълно интегриране с близкото обкръжение и ЧЛЕНСТВО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, КЪДЕТО НИЕ ЩЕ БЪДЕМ  ОСНОВЕН  ФАКТОР и така ще се завърнем по впечатляващ начин в световната история“...

 

Паралелно с  тези блянове не секват и бойните операции срещу кюрдската съпротива и бруталното нахлуване на турски военни части на територията на Ирак  и Сирия, съчетано с бомбардировки над  въображаеми партизански бази в района на Метина, Хинера, Кандил, Хафтанин. Същото  армията върши и в Анадола, изпълнявайки заканата на Реджеп Ердоган, че „кюрдите ще се къпят в собствената си кръв“... Тези  атаки „случайно“ съвпаднаха с операции на екстремистите от Ал Каида и Фронта „Ан Нусра“ срещу режима на президента Башар Асад.

 

Продължителният  конфликт в Сирия (също инспириран  отвън) тръгна обаче в неочаквана и нежелана от Анкара посока. Правителството в Дамаск  даде неофициална  автономия на тамошните кюрди в пет гранични области – Амуда, Дерик, Кобани, Африн и Ал Айнада. Над 10 организации създадоха общ Кюрдски национален парламент, подкрепени от Партията на демократичния съюз, която Анкара обвинява в тайни връзки  с Кюрдската работническа партия (ПКК). Високата порта реагира болезнено и извърши нова провокация – неин изтребител Ф-4Е влезе в чуждото въздушно пространство, за да изпробва противъвъздушната защита на страната. Самолетът, разбира се, бе свален и  Турция използва инцидента, за да поиска от НАТО противоракетни  комплекси „Пейтриът“ срещу „сирийската заплаха“. Това всъщност бе коварен  ход на Анкара да въвлече алианса в нейната игра  да предотврати създаването на независима кюрдска  държава. Още повече президентът на САЩ  Обама бе подписал тайна заповед, която развързваше ръцете на ЦРУ да подпомага  т. нар. Сирийска свободна армия – по този начин Вашингтон разчиташе да контролира събитията в региона. Последва спешна визита на  Ахмед  Давутоглу в  автономния Северен Ирак - идеята бе да убеди лидера на тамошните кюрди Масуд  Барзани да не подкрепя сирийските си братя. Което дори медиите в югоизточната ни съседка определиха като „безнадеждна  мисия“ и „опит да бъде заблудено общественото  мнение“. Визитата обаче се оказа закъсняла – Барзани вече бе сключил споразумение  със сирийските кюрди за съвместно управление на двата автономни  района. Междувременно командващият партизанските полкове на ПКК Мурад Карайлан предупреди Високата порта, че ако тя нападне сънародниците им в Сирия и създадените от тях институции, „трябва  да очаква адекватни  мерки на собствената си територия“...

 

Притиснат от обстоятелствата, новоизлюпеният султан Реджеп Ердоган предприе друг  ход – обяви  шумно разгласената си програма за т. нар. „демократично отваряне“. По същество това бе лицемерен блъф, пропаганден трик за приспиване на съпротивата,  завоалиран  и с някакви полуконспиративни  „преговори“ с Абдуллах Йоджалан  за решаването на проблема. „Демократичното отваряне“ пролича   в реакцията на властите, когато 70 хиляди човека тръгнаха от град Силоп към граничния пункт  „Хабур“. Те носеха потрета на кюрдския лидер и призоваха правителството за мирен изход от конфликта. Походът им бе смазан от жандармерията, която не се поколеба да използва срещу тях и сълзотворен газ. По този повод Партията на мира и демокрацията излезе със специална декларация, там четем : „Прекият виновник за непредизвиканите  насилия срещу  демонстрантите  е  управляващата  партия на Ердоган, която  селективно назначи валиите, околийските управители  и шефовете на полицията със задача да бъдат безпощадни и да тероризират местното кюрдско население“. Междувременно  Йоджалан  направи  поредното си изявление от затвора на остров  Имралъ : „Ако Анкара продължава да отказва цивилизационен  диалог, това ще предизвика по-голяма война. ПКК не може да бъде унищожена с оръжие, тя се разраства. Нужен е нов демократичен проект, за да спрат кръвопролитията!“... Отговорът на управляващите остана неизменен – ескалация на сблъсъците и масови  репресии. В затворите попаднаха над  8000 човека -  студенти,  журналисти,  депутати, активисти на  Движението за човешки права, обвинени в критики към режима или  за членство в Съюза на кюрдските общини.

 

Явното безсилие на Анкара  да овладее процесите в страната до голяма степен определя  и отношението й към случващото се в Ирак  и Сирия. Не е случайна и нейната  финансова и оръжейна помощ за джихадистите от „Ислямска държава“ и Фронта „Ан Нусра“ , разчитайки, че по този начин може да подпомогне свалянето от власт на крайно неудобния за целите й Башар Асад. След като надеждите на Турция да стане обединител на мюсюлманския свят в Близкия изток се провалиха, сега тя е изправена пред  друга опасност. Там добре познават  ефекта на доминото  и вероятността обединението между иракските и сирийските кюрди  да се окаже заразително  за  20-те милиона техни  събратя в югоизточната ни съседка, предизвиква ескалираща паника сред управляващите кръгове. Защото това би означавало създаването на независима кюрдска държава с  територия няколко стотин  хиляди квадратни километра. Ако то се окаже невъзможно, не е изключен и друг сценарий – федерирането на Турция и превръщането на югоизточната й част    в  разширена  автономия със собствен парламент и институции, подобно на Северен  Ирак. Тук  обаче е проблемът на ястребите като Ердоган, Давутоглу и компания -  и в двата случая  техните параноични  апетити  да реанимират  Османската империя ще претърпят пълно фиаско.

-------------------------------------

*Димитър В. Аврамов е политически  коментатор. Автор  е на стотици разследвания по вътрешна и международна политика, българо-турските отношения, ислямският фундаментализъм, Възродителният процес, ролята на ДПС в ерозирането на българската държава, кюрдският проблем. Неговите разследвания са в основата на два  серийни документално-публицистични телевизионни  филми. Депутат в 42-то Народно събрание. Почетен  член на Националния независим съюз на офицерите в България. Председател на Българския културно-информационен център за Кюрдистан. Един от малцината чужденци имали  достъп в бази и тренировъчни лагери на кюрдските партизани в Близкия изток, където са срещите му с ръководителите на съпротивата, включително и с лидера на кюрдския народ  Абдуллах Йоджалан.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Кадиев: Ще станем не "Нормална държава", а "Ислямска държава" 8| 3861 |17.02.2016 . Битият учител е емблема на мутродържавата 4| 5113 |10.01.2016 . Миков задава въпроси за финансирането на Ислямска държава 4| 3957 |16.11.2015 . Б. Борисов: Страх ме е, че ще станем фронтова държава 41| 6582 |25.09.2015

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах