Понеделник, 24 Септември 2018, 09:04
Frognews
0| 8805 |15.03.2007

Шампанското за Бургас – Александруполис може да ни загорчи, ако не преследваме интереса си

.
Русия, Гърция и България подписаха проекта за изграждане на петролопровода Бургас – Александруполис. Одисеята продължи близо 14 години. Аплодисментите след церемонията вече утихват, шампанското е изпито. Време е за анализ. Първото, което се набива на очи, че българското общество прие някак с безразличие подписването на този проект. Това означава, че не е добре запознато, за какво става дума.
Анелия Димитрова
В навечерието на срещата в Атина водещи руски бизнес-издания зададоха важен въпрос: има ли достатъчно петрол за проекта? Тръбопроводът вероятно ще започне да се строи още през 2008 г. Но експерти и играчи на петролния пазар твърдят, че проблемите тепърва ще се появяват като подводни рифове. Проектът за строителство на петролопровода Бургас-Александруполис предвижда дължина от 280 км, капацитет от 35-50 милиона тона годишно, стойност - около 1 млрд долара. Той представлява алтернатива на транспортирането на петрол през черноморските проливи, които в момента са сериозно натоварени, а и таксите са доста високи.
51% от акциите в международната компания, която ще реализира проекта, ще принадлежат на "Транснефт", "Газпром нефт" и "Роснефт", като всяка от тях получава по 33,3% от акциите създадения за тази цел "Тръбопроводен консорциум Бургас-Александруполис". По 24,5% от акциите остават за българската и гръцката страни. Те ако искат, могат да ги продадат на чуждестранни акционери. Вече не е тайна, че големи фирми като Шеврон, ТНК-БП и "КазМунайГаз" са проявили такъв интерес. Източници, запознати с хода на преговорите по проекта, твърдят, че все още не са уточнени условията за натоварването на мощностите на бъдещия тръбопровод с петрол.
В същото време други потенциални акционери сериозно разглеждат друга алтернатива на черноморските проливи - турската тръба Самсун - Джейхан, която може да бъде построена по-рано от гръцко-българската. Александър Ершов, директор на московското бюро Аргус, смята, че проблемът с петролът, който ще тече по тръбопровода Бургас-Александруполис, остава актуален, защото все още не е ясно в какви пропорции и при какви условия компаниите ще получат квоти за транспортирането на петрол и ще зависи ли размерът на таксата за транспортиране от обемите на натоварване на тръбата от всеки от участниците в проекта. Той твърди, че обемите на руските компании могат да се окажат недостатъчни за запълването със суровина на тръбата.
Михаил Крутихин, партньор в консултантската компании РусЕнерджи, смята, че намирането на петрол за запълването на бъдещия петролопровод даже в Русия може да се окаже проблем. Той припомня, че "Роснефт" строи в момента нефтопровод до рафинерията си в Туапсинск, и в тази връзка намирането на суров петрол, необходим за натоварването на тръбата, ще бъде сложно. А потенциалните чуждестранни акционери са склонни по-сериозно да разглеждат варианта за транспортирането на казахстански петрол през Украйна, отколкото чрез бъдещата гръцко-българска тръба, смята Крутихин.
Българите трябва да си дадем ясна сметка за ползите и вредите от един такъв бизнес проект. Какво трябва да знаем. Дължината на тръбата е около 280 км., от които 150, са на наша територия. В Бургаския бряг ще се изгради терминал с две корабни места за танкери от 150 хил. Тона, ще се извършат мащабни корекции на дъното на залива, за да навлизат съдове с газене от 15 до 18 метра. В същото време на брега ще се построят цистерни с обща вместимост около 500 хил.куб. метра суровини, а количеството на доставяния и преливан от морето на сушата петрол ще се увеличи 10 пъти, като ще достигне 45 млн. тона годишно. Много важен момент е този, че през Странджанско-Сакарския регион ще се прокара трасе за тръбата с обща площ над 30 хиляди декара.

Всичко това създава известни опасности за природата и инфраструктурата в Югоизточна България. Периодично екологични организации вдигат шум около тези опасности, но обществото трябва да знае, чеистината е някъде по средата. Нужна е обаче откритост, прозрачност на предстоящите дейности в района на петролопровода, за да не остават хората с впечатление, че държавата прави нещо зад гърба им. В момента усещането е точно такова. От една страна големи обещания, от друга – пълно отрицание. Човек се обърква.
Какво печели България.
По принцип националните ползи от подобно съоръжение са ясни: усвояването от местни фирми на част от външните инвестиции за строителството. Второ: редовните доставки за вътрешния пазар на суров петрол. Трето: нови работни места и събиране на транзитни такси. Всичко това е добре, но при дадени условия. Известно е, че единствено Русия разполага с технологии и опит в строителството на нефтопроводи. Затова има опасност руски фирми да бъдат наети за строителството, а наши да станат подизпълнители. Не трябва да допускаме това.
Редно е държавата и наши фирми да се преборят работните места да бъдат заети от български специалисти. Имаме такива кадри.
Въпреки ниските договорени такси за преноса на нефта през българската територия - 1 долар за тон, чистият приход ще възлиза на 60 млн. лева годишно. Може да не са чак толкова много, но са реален приход в бюджета, с който могат да се запушат някои социални дупки. Не е нереалистично да се мисли и за възможност да бъде захранена умиращата рафинерия „Плама” край Плевен. На пръв поглед това предложение изглежда нереално смело, но то става логично при започване на строителството на АЕЦ „Белене”.

Русия е най-печеливша в този проект. Директният излаз на руски петрол в Средиземно море означава значително съкращаване на времето и разходите за доставките на суров петрол. Това ще увеличи едновременно конкурентоспособността и печалбите от продажбите на руска суровина на световните пазари. Ще се увеличат и петролните цени на черноморския пазар, защото свърхпредлагането на него рязко ще намалее. От това Русия ще печели над 70 млн. долара годишно. Тя ще печели и от транспортирането на нефта до. От притежанието на мажоритарен дял в едно стратегическо съоръжение на Балканите, Русия получава и геостратегически ползи. От една страна тя ще увеличи политическото си влияние в Гърция и България, а от друга страна ще намали конкурентния натиск на доставките по трасето Баку – Джейхан, което е идея на американците.

Гърция пък печели морския превоз до потребителите в Европа. Приходите от него далеч ще надхвърлят тези от тръбата. Освен това Гърция ще бъде крайна дестинация на транзитирания нефт и ще има гарантирани доставки на суровина за своите рафинерии и огромния си флот. С построяването на нова рафинерия в Александруполис, Гърция ще бъде без конкуренция на средиземноморския пазар.

Не са за подценяване обаеч опасностите от строителството на петролопровода. В България най-печеливш и бързо развиващ се е туризма. Точно в курортни райони обаче ще трябва да мине тръбата. Това е опасно, а западните туристи чуят ли за подобно нещо – веднага си тръгват. Сега е момента държавата да даде ясни гаранции, че екологичната обстановка ще се запази такава, каквато е сега. Трасето през Странджа-Сакар може да съсипе целия пейзаж, заради който все още ни смятат за уникална държава с уникална природа. В обществото все още липсва дебат по тези въпроси. Не са за подценяване и рисковете от петролни разливи при акустирането на огромни танкери край Бургас. Това би било пагубно за туризма по Южното Черноморие. Спешно трябва да се обясни на хората какви са гаранциите това да не се случи, кой носи отговорността за този важен въпрос. Затова нека бъдем практични и да не бързаме с фойерверките по повод ползите от петролопровода. Тях ще ги има само ако сме умни, настойчиви и стриктни в изпълнението на поетите ангажименти.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Проф. Р. Димитров: Договорът с Македония засега е само на хартия 1| 2707 |22.09.2018 . В. Чернева: Кабинетът няма да има позиция по казуса „Орбан“ преди европейските избори 13| 4647 |22.09.2018 . Президентът Радев: Независимостта - пример как с воля народът става господар на съдбата си 4| 2665 |22.09.2018 . Ангел Славчев за Фрог: Тресем се от корупция, а Пламен Георгиев „пее песнички” в градините 9| 5245 |21.09.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах