Шефове и полицаи да си говорят с обществото

Тя е заявявана неведнъж, но не е формулирана така, че да я разберат хората, не е стигнала до тях.

Какво имам предвид. Очевидно е, че личният състав на вътрешното министерство е тотално демотивиран да изпълнява служебните си задължения. Редовите униформени нехаят за работата си, защото са убедени, че работят в лоши условия за малко пари. Те казват, че нямат компютри, кабинетите били неуютни и пр. Сигурно е така, но да кажат защо.
Бил съм в столични районни полицейски управления, в провинцията също. Повечето служители пушат вътре, стените мръсни, разхвърляни папки, веществени доказателства се въргалят по земята. Е, кой да им изчисти и поддържа „бърлогите”? Ниска битова култура цари в много от звената на вътрешното ведомство. По същият начин се държат полицаите и на улицата. Външният им вид е отвратителен, поведението грубо, понякога и нахално.

Редно е да се повтори на висок глас пред обществото, че на 1 май 2006 г. влезе в сила нов Закон за МВР, структуриращ три национални служби и въвеждащ уж нов кадрови модел. Той обаче вместо да осигури прозрачност, тотално обърка всичко и йерархията стана още по-непрозрачна. На 1 януари 2008 г. в действие бе пусната ДАНС, любимата рожба на бившия премиер Сергей Станишев. На практика бяха откъснати звена от МВР без ясна визия, без гарантиран парламентарен и граждански контрол, без откроен профил, непозволяващ дублиране на звена и функции. На практика ДАНС започна да противодейства на всякакви лица и по всякакъв повод. Стигна се до самоволни акции с твърде съмнителен характер, които обслужваха партийни или лични интереси. А най-важно е може би материалното и финансовото й обезпечаване - бюджет от около 140 млн. лева за малко над 3000 души в сравнение с общо около 900 млн за цялото МВР с численост малко над 60 000 души. Това е силно демотивиращ фактор и МВР тръгна по нанадолнището. И трета реформа се опитаха да направят предишните управляващи преди година, но тя се оказа съвсем ялова и новата административна структура - пет нови главни дирекции в МВР, се оказаха пълна глупост.

Всичко това е повод за радост в престъпните среди. Министър Цветанов трябва да публикува Бяла книга за случилото се МВР до този момент. В нея да се опишат съмнителните обществени поръчки за документите за самоличност, за полицейските униформи, за строителството, снабдяването с боеприпаси и пр.

Още никой не е обяснил на обществото, защо при наличието на близо 70 000 служители в МВР се налага у нас да се издържат частни охранителни структури, които наброяват над 120 000 човека – облечени в униформи и добре въоръжени. Може би и по-добре заплатени от колегите им на държавна работа. МВР заедно с армията ни са по-малко по численост! Трябва да се обясни на хората, защо им се налага да плащат два пъти – един път с данъци на МВР и втори път за частна охрана, ако искат имотите им да са опазени и да имат все пак някакво спокойствие. Над 200 000 души у нас са с оръжие, а престъпността души държавата. Това е парадокс без аналог в демократичния свят.

Непонятно е секретност да обвива всичко, което се случва в МВР и службите. С това трябва да се скъса веднъж завинаги. Какви са тези тайни от обществото? Отворете сайтовете на ЦРУ, на ФБР, дори на руската ФСБ и ще видите за какво става дума. Самите операции са секретни, но всички финансови въпроси са открити и свободни за коментиране и дискусии.
Очевидно в МВР синдикатите и ръководството не говорят на един език. Това лесно може да се поправи. Министър Цветанов демострира готовност за диалог. Нека седнат и се разберат. Полицаите трябва да дадат качество, за да имат претенции. Когато си брадясал, неугладен, с килната шапка и колан „на уволнение” – няма как да ти повярват, че си изпълняваш задълженията както трябва. Арогантността и незаинтересоваността към проблемите на хората допълнително лишават вътрешното ведомство от обществено доверие. Към това се прибавят връзките с престъпния свят и корупцията. Разбира се, че не всички трябва да се поставят под един знаменател, но лъжицата с катран отравя цялата каца с мед.
В очакваната реформа особено място трябва да се отдели на кадровата политика. Критериите за прием на полицаи трябва да са обществено известни, ясни и категорични. Да се прилагат безкомпромисно.

Време е да се заговори и за Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана, които 19 години работят без закони. Предишните мнозинства в парламента, както и президентът Георги Първанов, са обещавали многократно, че двете служби ще бъдат вкарани в правна рамка. Това обаче не се е случило и е абсурдно. Най-странно е, че тяхната нормативна база е нестабилна и разпокъсана, защото е разположена в най-различни нормативни актове, а е нестабилна, защото се основава и на подзаконови нормативни актове. Колкото и парадоксално да звучи, основни техни актове, на чиято основа функционират, са укази на Държавния съвет от 1990 г. - нещо, което е нормативен архаизъм. Това не може да продължава.

Ключов въпрос е и този за полицейското разследване. Престъпниците изпитват панически страх от мисълта да бъдат осъдени своевременно от съда. И само това има общозначим смисъл. Полицията трябва по-отчетливо да говори на наказателно-процесуален език. Защото крайната оценка на полицейската дейност са актовете на прокурора и съда. Сега системата не е особено ефективна. След някоя и друга седмица общественото недоволство по неслучващото се нищо около „Наглите” и „Октопод” ще почне да набира скорост. Хората искат висок КПД на полицейската работа. Може би е редно представители на обществото да разговарят с протестиращите полицаи. Нека се чуе и думата на цивилните, които плащат заплатите на МВР. Да се чуе какви са техните искания и претенции, а униформените да отговорят. Защото сега полицаите заявяват своите претенции, но къде обществото да заяви своите?

В България вече всеки знае какво не трябва да бъде МВР. Време е сегашното ръководство да покаже, че знае какво трябва да бъде и да почне да го конструира. Никой не очаква да е лесно. Ще има съпротива от различни среди. Упреци ще се сипят от много страни, но трябва да се демострира воля и активна позиция за промяна. Тези думи вече се изчерпаха от съдържание, но на практика нищо не е променено. Стартираните операции са добър знак. Те вдигнаха доверието в МВР. Но да задържиш и развиваш този процес е по-трудно, отколкото да го постигнеш.

Лазар Митовски