Трезви факти и опияняващи слухове във винения бизнес

  Ана Кочева

  Трифон Зарезан отколе си е празник на лозарите. Винарите, разбира се, и те се присламчват, (пък и едва ли някой има нещо против), сигурно защото винарският бизнес през последните години стана изключително апетитен и логично към него се насочиха много бизнес интереси. Къде чисти, къде не дотам!

  Частни винарски изби се оборудват поголовно, стана почти мода, особено по Черноморието, където се разчита и на новата разновидност –винен туризъм –, да се купуват лозови масиви, да се строят хотели със собствена изба, респективно вино. И няма лошо! България е туристическа страна, виното е добро, съчетанието на различни типове туризъм – удар в десятката! Неслучайно плодородните земи в Източна България, особено по морето, се изкупуват стремително. Знайни и незнайни фигури се намесват в този бизнес и печелят луди пари.

Апетитите са съсредоточени най-вече в Бургаско и региона. Безусловно най-големият играч там е „Феста холдинг” АД, ръководен от небеизвестната Петя Славова, председател на Съвета на директорите. „Виа понтика-Поморие“ ООД е едно от дъщерните дружества на холдинга и вече е инвестирало около 1 млн. лв. за развитието на винарския туризъм в района на Поморие. Междувременно „неусетно почти” дружеството изгради едноименен винарски комплекс близо до морския бряг, част от проекта е финансиран и със средства по САПАРД. Комплексът се построи около действаща винарска изба, създадена в далечната 1932 г. Тук лозарските традиции са на почит. Освен „Виа понтика-Поморие“, в структурата на „Феста холдинг“ влизат още “Черноморско злато” АД – Поморие, “Винком” АД – Бургас, “Феста Уайн Кампъни” АД, “Виа Понтика” АД, “Южно вино” АД и още много други. Мнозина обясняват успехите на компанията с трайното покровителство от страна на генерал Любен Гоцев, бивш външен и вътрешен министър, по отношение на Славова, а още и с бившия й съпруг, Митко Събев, понастоящем петролен магнат и водач в класацията на вестник „Пари” за Най-богат българин за миналата 2007. Той оглави листата на стоте най-богати български бизнесмени, но екссъпругата му Петя Славова диша във врата му, заемайки не по-малко престижното второ място в същата тази класация. Вярно, разликата в авоарите им е значителна, но дамата се изкачва убедително нагоре, така че през тази година може да има и изненади. Покрай бизнеса си, тя се отдава и на меценатство. "Феста холдинг" е спонсор на театралните награди "Аскеер" и на Яворовите дни в Поморие. Винарският бизнес е безспорно от най-печелившите ниши на холдинга, Славова продължава да го развива; в района на Руен (в Разбойна, Ръжица и други села) „Южно вино” АД засажда нови лозя. В този смисъл може и да не се окажат верни слуховете, че бизнес дамата щяла да пренася част от бизнеса си в Обединените арабски емирства, където си купила апартамент на изкуствения остров Палмите в Персийския залив и строяла хотел за 100 млн. долара на друг изкуствен остров.

  Слуховете обикновено съпътстват известните. Малките градчета по морето по правило са техен щедър развъдник, защото тук животът извън летния сезон е почти замрял и хората се подхранват с пикантни истории. Нерядко обаче част от тях се оказват истина, а и публичните личности са разпознаваеми при набезите им в градове, където всички местни добре се познават и присъствието на пришълец веднага се засича и му се търси обяснение. В този смисъл сред вече добре известните фигури в Поморие е и Вилхелм Краус, бивш министър на транспорта. Преди около десетина година по тези краища името му се обвързваше с това на бившия софийски кмет и премиер Стефан Софиянски. Местни хора разказват, че заедно са купували големи масиви лозя, но истината е, че на името на Софиянски лозя не се водят. Впоследствие двамата разделили този свой общ бизнес по равно, а фирмата, която движела делата на Софиянски в региона, се казвала „Плеона”. Бърза справка сочи, че такава фирма действително съществува, тя се води на едноличен търговец Н. Георгиев, а предметът й на дейност е строителството. В Поморие обаче не спират да говорят, че Софиянски бил собственик на редица от новопостроените сгради през последните години. Впрочем екс кметът на София все пак отдавна е изкушен от занаята на винопроизводителите, всеизвестен факт е, че сам мачка грозде в Поручик Чунчево.

Що се отнася до Вилхелм Краус, той действително е закупил няколко декара селскостопанска земя по пътя Бургас-Слънчев бряг, в отсечката между Поморие и Сарафово, и възнамерява там да прави винарна, разчитайки на добрите качества на гроздето в този регион, а може би и на опитни технолози. Впрочем неговото присъствие в Поморие е отдавнашно, приписват му близка бизнес дружба с бившия кмет Георги Трухчев, който на последните местни избори отново се опита да спечели мандат и дори получи подкрепа от ДПС, които пък направо се оттеглиха от балотажа в негова полза. Поредното кметуване не се получи, но Трухчев заема ръководен пост в „Нафтекс”, има си и стотина декара лозя, а запознати твърдят, че електронната поща на Краус също била от „Нафтекс”. Отвлеченият и по-късно върнат срещу откуп Михаил Краус също обича градчето и често се появява в него. Недълго след прословутия инцидент с отвличането му Михаил Краус бил засечен да вечеря с баща си Вилхелм и с бившия кмет Трухчев в известен рибен ресторант в Поморие. Явно цялата фамилия се чувства удобно и свойски в района.

Само километър по-надолу от бъдещата Краусова се намира друга винарна, която е изпипана в детайли и предлага богат асортимент от поморийски ракии и вина. Собствениците, които местните наричат „Черепите”, са кръстили винарната си „Бойар”, като съчетание от имената на ортаците. Слуховете ги свързват с ДПС, към което проявили топли чувства, и не само, на последните местни избори. Резултатът от тях обаче не ги зарадвал особено.

  Още по-навътре, вече на „твърда земя” стигаме до голямата изба на Карнобат, където се разпорежда също толкова небеизвестният Миньо Стайков. Той си е родом от Карнобат; става шеф на фирмата "СИС индустрийс" почти от самото начало и започва да развива вътрешния пазар. Фирмата се опитва да работи с модерни методи за маркетинг, инвестира и много средства в реклама. Любими образи на Стайков вероятно са фолк-дивите, защото най-паче те пропагандират питиета му. От години той предлага на пазара спиртни напитки с възможно най-ниските цени. Прякорът му „Апаша”, с който често свързват името му, е стар и не произтича от сегашната му дейност. Така са го наричали в Карнобат преди доста години, по времето, когато се е занимавал с търговия с цигари и алкохол. Тогава Миню Стайков е бил и следствен за непредумишлено убийство. Междувременно се позабрави и пушилката с фалшивите бандероли. Сега вече е тежък бизнесмен, минава за особено елегантен, а притежава и частен самолет. Впрочем цената на малък самолет, първа ръка, е между 10 000 и 15 000 евро.

 Не може да се отрече обаче фактът, че някои от вината на Стайков са донесли награди, а добре продаваната българска ракия - “Карнобатска гроздова” атакува и чужди пазари, каквито са Англия, Испания, Португалия, САЩ и азиатските страни. Не се оспорва, че "Винпром Карнобат" е печелившо предприятие. То периодично предприема мащабни изкоренявания на стари лозя, за да освободи площи за нови насаждения. Същевременно компанията непрекъснато увеличава площите си – вече има над 7 000 дка. Твърди се, че Стайков е разделил тези декари на по-малки части от по 500 дка, за да може да кандидатства за средства по САПАРД, като за целта е използвал цялата си рода, която притежава фирми и фирмички.

 И Винекс Славянци" АД е позната българска винарска фирма, тя е разположена в известната Сунгурларска долина, която е най-източната част на подбалканския лозаро-винарски район на България. Между другото намерените археологически находки и паметници показват, че лозарството и винарството по тези места са били познати от дълбока древност. Шефът на Винекс „Славянци” Жеко Жеков също се подвизава в списъка на милионерите у нас с над 5 млн. лв. Твърди, че фирмата му е дала всичко и, ако може да върне времето назад, би започнал работа отново в нея. Запознати пък казват, че е участвал в приватизацията на точното място и по точното време, а вероятно е познавал и точните хора. Винарската фирма сега е престижна и много активна, за 2006 година напр. половината изкупено грозде в областта е от „Славянци”. Пет са винарските изби: Славянци, Сунгурларе, Лозарево, Черница и Карнобат. За познавачите тяхното вино е най-добро, донесло им е награди. Участват в международни и национални конкурси и имат над 200 златни, сребърни и бронзови отличия и грамоти. Правят много бели вина, сред които Мискет, Шардоне, Траминер, Мускат Отонел, Немски Ризлинг, Совиньон Блан и други.

Повече от очевидно е, че винарският бизнес в региона върви. През последните години се случиха и силни, добри реколти. Най-срамната част в цялата история обаче, са не слуховете, не историите, разказвани, основателно или не, за собствениците, които като публични личности са попаднали в светлината на прожекторите. Най-срамната част засяга изкупните цени на гроздето, които са безобразно ниски. Само лозарят е наясно колко къртовски е трудът му, лаикът е чувал преди всичко поговорката за лозето, което не щяло молитва, а мотика. Покрай мотиката обаче иска и много други неща. Накрая обаче червените грозда се изкупуват (понякога и под натиск) на 40-60 стотинки, а белите – на малко повече (вероятно, защото за тях търсенето навън е по-голямо; в Русия напр. предпочитат бели вина). Идентични са изкупните страни и в другите лозарски региони на страната. С други думи цените са около себестойността. При това винпромите вече имат свои лозя, все повече ги окрупняват и успяват да запълнят потребностите си от грозде до голяма степен сами. Така те успешно извиват ръцете на дребните и средни собственици. В един прекрасен ден може да се окаже, че те няма да имат друг избор, освен да продават грозде на срамни цени, което, естествено, едва ли ще им е изгодно, или да продадат земята си, евентуално заделяйки си някое лозенце, за да си чешат крастата, правейки своето вино за домашна трапеза. А някои от тях са потомствени гроздопроизводители и владеят тайни тънкости, така че виното им да е невероятен елексир, който бие много маркови течности, но, уви, никога няма да види бял свят.

И друго: ръководните органи на Лозаро-винарската камара са запълнени от винари (винпромаджии, както ги наричат), т.е. там няма лозари, респективно няма и кой да защити интересите им. Очевиден факт е, че държавата не стои зад гроздопроизводителите, а това води до едно – постепенно загиване на отрасъла. Тъй че на мнозина май Трифон Зарезанът ще им пригорчее!