Неделя, 18 Ноември 2018, 10:52
Frognews
40| 18074 |10.08.2011

Царят и Филчев спасяват Кунева от панделата

.
Бащата на Милен Велчев замесен в далавера за 18 млн. марки
Кандидат-президентка в любовна авантюра с юрист, замел следите на източени от държавата милиони

„Пъстра компания в края на март през бурната 1992 год. на висок глас и с припламнали погледи обсъждахме доклада на Луджев за задграничните дружества, т.е. фирмите на ДС, които бяха замесени в Габонската афера. Този документ е фактически продължение работата на Луджев още в предходното правителство по източването на капитали към фирмите, създадени от ДС и крадящи от държавния бюджет, особено в края на 80-те години на 20-и век. Ставаше дума за такива социалистически гиганти като стопанските обединения „Микропроцесорни системи”-Правец, „Металолеене”, „Коопинженеринг”, „Булгаркооп”, „Хемус”, „Водоканалпроект”.

Както пише в доклада „по последни данни различни български фирми и стопански организации са регистрирали зад граница общо 348 задгранични дружества” – фирми на ДС, от чиято дейност държавата загуби милиарди и после тези пари се върнаха по най-причудливи пътища отново в родината, но с други притежатели”. Разказваше се подробно за „габонските истории, свързани с дейността на „Просперити холдинг” – Люксембург и загубите в размер на над 20 млн. дойче марки, свързани с имената на Иван Миронов, Пламен Кавръков и Иван Илиев. Докладът бе адресиран лично до премиера Филип Димитров и предизвика глух тътен в средите на разнородни играчи – червени, сини, всякакви рудименти на късния комунизъм. Противно на наслоилото се мнение, тогава, в началото на 1992 г.,

Митко Луджев имаше висока степен на одобрение сред сините привърженици като министър на отбраната и бивш вицепремиер, който се беше захванал с дейността на ДС по източването на колосални средства от България. Силите на ДС се оказаха по-мощни и скоро след разпространението му докладът изчезна мистериозно от дневния ред на МС, а след това като тапа от шампанско изгърмя и самият Луджев, защото имали „несходство в характерите” с премиера. Един мрачен следобед някой от пъстрата компания в настоящия „Радисън”, където бяхме се събрали, бе довел легендарния Гето за някакво депутатско ходатайство или просто да сподели опит в мегадалаверите в които безспорно бе първоучител. Гето е партизанското име на Георги Найденов, който успява да създаде могъщата „Тексим”, да я направи държава в държавата, да оперира с милиарди, да си създаде собствен флот и дирижира сделките на ДС и НРБ на международно ниво.

Влиза в конфликт с Тодор Живков и логично завършва с 20-годишна присъда и края на империята „Тексим”. На въпроса бил ли е висш служител на Първо главно на ДС, Гето отговаряше с лека усмивка – „Че то, ако не съм бил, можех ли да стигна до „Тексим”, ама бях и по-умен.” Въобще Георги Найденов бе прелюбопитна фигура за българския злощастен преход – мир на праха му. Та в този следобед Гето разказа на компанията за „един пладнешки грабеж”, за призрачна сделка, която се превръща в мегаафера за изтичане на милиони. През 1987 г. по решение на БКП се създава ТБ „Транспортна техника”, по-късно преименувана в „Балканбанк”, и веднага се заема със сериозни бизнес дела по социалистически. В лицето на шефа си Иван Миронов е подписана банкова гаранция за 18 млн. марки, с които България ще придобива на концесия тропическа дървесина от африканската държава Габон.

Гаранцията е на името на ченгеджийската „Булгаргеомин”, която да закупи от немската фирма „МАС” оборудване и техника за сечене на дървета в джунглата Като собственик на концесията се сочи и някаква фирма „Габексфо” и след изкупуване на акциите към България щели да потекат реки от валута, да се превърнем в дърводобивен рай, защото точно тази дървесина, от точно този район на африканския континент държи изключително висока цена. Разбира се, немската Комерцбанк при такива референции и „бизнес план” моментално отпуска парите и те потичат, като река потичат, но към… частни субекти. Оказва се, че всичко в привлекателната сделка е фиктивно и никога не е съществувало, просто призрак са и концесиите, и гарантите, и машините, и оборудването, само на хартия са изписани лъчезарните перспективи за тропическите гори.

Миронов „финансира” добива на тропическа дървесина чрез офшорни компании, откъдето се разкешват парите и следите са внимателно заличени от другарите с тайни пагони. Пощенски кутии са дружеството „Просперити холдинг”, уж с китайско участие, въщност руско-българска пералня, и ирландското „Тахер груп”, оглавявано от международния комбинатор - йорданеца Насър Тахер, който уж търгува с агнета, но всъщност е офицер от българската ДС, вербуван по линия на „международното сътрудничество” с Арабския свят и братските партии. Както се изразяваше един от големите играчи в тези схеми, споменатият Гето – „тези от „Балканбанк” станаха гениални бандити от международен мащаб”. Опитах се да разбера с депутатската си карта малко повече за аферата, за която разказа Гето, не се добрах до някакви значителни открития, освен няколко нови имена. В „добива на тропически гори” участват още и Емил Велчев, бащата на Милен Велчев
Кирчо Дунев, заместник-директор на „Булгаргеомин”, Иван Илиев и Пламен Кавраков.

Намериха се и документи за горите в джунглата и добива им, разшумя се след доклада на Луджев, докато в средата на 1992 г. всички документи по „габонската концесия” изчезнаха от архива на Министерския съвет. После падна Филип, дойде Беров и мафията си придоби възможност да излезе на авансцената. Мина време и дойде предизборно шетане, 36 НС вече се разпадаше и правителството на Беров трябваше да подготви почвата за възшествието на Жан Виденов. Отново се опря на „Габонската афера”, уж някой разследваше, уж прокуратурата щеше да се занимава с героите, а всъщност се използваше за рекет върху основните играчи в измамата. Правителството взима решение да изпрати нарочна комисия в Габон да търси парите, тропическата дървесина и следи от концесията, за която в България са загубени всякакви документи. Съставът е от „верни и проверени хора на партията”: шефът на правния отдел на Министерски съвет Андрей Делчев, шеф на някаква газова и петролна асоциация, неговата старши съветничка Меглена Кунева-Пръмова (говореше се, че двамата имат и малко по-интимни отношения), за целта тя бързо е произведена в главен съветник по проблемите на гората.

Третият търсач на съкровища е Гиньо Ганев – шеф на Отечествения съюз, както се наричаше тогава Отечественият фронт. Преди излитането по атрактивната дестинация групата иманяри се среща с основния играч в измамната сделка със симулативните плащания Иван Миронов, шефа на Мултигруп Илия Павлов и генерал от ДС Иван Донковски, на която е обяснено „точ в точ”, че основната им задача е, ако има някакви следи от далаверата в африканската държава, да бъдат унищожени Тримата приемат щедро дарение за „присъщи разходи” и на другия ден излитат за Габон със специален самолет, платен от държавата. Българската делегация се настанява в най-скъпия хотел. Кунева и Андрей Делчев поемат с плажни чанти към бреговете на Атлантическия океан, посещават екзотични резервати за диви животни, а вечер се отдават на бурни танци в душните атлантически вечери. Гиньо Ганев, облечен в бял панамен костюм, посещава габонското министерство на природните ресурси, където е попарен, че подобни „тропически гори не съществуват и никога не са концесионирани”.

След очакваната новина той иска нарочна среща със самия президент на Габон Ел Хадж Чомак Бонгу. На срещата са връчени купища подаръци на Бонгу от българската държава, произнесени са речи за „братство и приятелство” и „съветничката по проблемите на гората” Кунева поставя изключително важния за родната икономика проблем за концесията на тропическа дървесина. Чомак Бонгу не разбира за какво става дума, но вика съответните експерти и нарежда „да се провери как стои въпросът”. След няколко дни е направена повторна среща. Този път Бонгу обяснява, че „никога, по никакъв начин не може да има концесия за тропическа дървесина, защото лично той още през 60-те години е забранил да се секат тези гори, а българската концесия е чисто и просто огромна измама. Ползвани са няколко банки в Либревил като пощенски кутии, разбира се, след съответните комисиони, фиктивните сделки са покрити от българската държава, паричките са прибрани кеш от едни внимателни хора и вече той и държавата му нямат интерес към тях”.

За авторитет Кунева, Делчев и Гиньо Ганев „поставят въпроса”, че ако някога г-н Бонгу реши да вдигне мораториума върху добива на тропическа дървесина, то едва тогава едни български бизнесмени ще „проявят интерес” и ще плащат щедро, защото България е страшно заинтересована да има на разположение тропическа дървесина. След срещата държавна комисия прави последен плаж и празнува завършването на мисията в най-скъпия ресторант на столицата Либревил, а на другия ден литва отново към родните предели, сдобила се със завиден загар и екзотичен спомен. Тук тримата докладват на господарите си, че всичко е заметено, че „следи в Габон няма”, че са направили нужното да оправдаят мисията, която им е възложена от прохождащите родни олигарси и ДС. Няма доклад, каквато е обичайната практика, но има щедро „подпомагане”. Всичко е пито и платено, както трябва, на когото и където трябва.

Опитахме се няколко депутати да разберем от премиера Любен Беров каква е тая комисия, какво е свършила и защо точно тези хора са изпратени, а зашеметителният отговор бе – „ами защото са френскоговорещи”. Да, но злите езици заговориха, че тримата все пак са успели да се сдобият с това–онова като банкови извлечения за плащанията по аферата, което по-късно обяснява и кариерата на Кунева-Пръмова във високите етажи на властта – непрекъснат служител на МС от Луканов до Костов. През 1994 г. на мач на „Левски” се оказах в непосредствена близост до същинския двигател на аферата и шеф на „Балканбанк” Иван Миронов. Футболният отбор носеше логото на банката на фланелките си, а той в компанията на Кеворк Кеворкян се бе задълбочил в дискретен разговор, наблизо пърхаше любовницата му Севда Шишманова

По едно време не издържах и запитах другаря Миронов каква е историята с Габон и дървесината, къде са милионите и няма ли намерение да разкаже на прокуратурата. Последва не много приятен скандал с олигарха, в който бях наречен „невъзпитано депутатче. След няколко дни бях поканен от същия другар на дискретна среща в банката, където ми бе обяснено, че „имало такова нещо като Габонска афера, но цялата вина е у зам.-шефовете на „Булгаргеомин” Иван Илиев и Пламен Кавръков, които натопили невинния Миронов”, можел съм да питам Кунева, която като „специалист по горите” в МС знаела всичко и докладвала, където трябва. Тогава ми просвета за истинската задачка и на комисията, и да другарката „по горите”. Продължих си да питам, но мъглата ставаше все по-гъста и накрая си отиде правителството, дойдоха избори, в които тръгнаха куфарчета. На 25 септември 1995 г.

Миронов бе задържан с обвинение по „Габонската афера”. Скоро прокурорът Михаил Дойчев го пусна със зашеметителния аргумент, че шефовете на „Булгаргеомин” Илиев и Кавръков са го натопили. По-късно прекратяват разследването, защото липсвал свидетел. А той се оказва Иван Миронов. През 2002 г. го доведоха с качулка и обвиниха за източването на 202 млн. лв. Внесоха дори обвинителен акт, където пак се загатва за „габонската сделка”. Един от свидетелите трябваше да е другарката от плажовете на Габон, но тя е вече депутатка от НДСВ и успява да се спаси от прокуратурата в лицето на Никола Филев, който е главен прокурор по това време.

Христо Марков
депутат от ВНС
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. М. Кунева: В. Танов е изолиран от правителството 52| 7511 |02.08.2011 . Медиана: Бойко е 4-ти по одобрение, Кунева и Първанов го задминават 112| 9164 |29.07.2011 . М. Кунева: Не ме е женил социализмът, не ме е развеждала демокрацията! 61| 9513 |13.07.2011 . Антония Първанова поведе жълт бунт срещу Кунева 37| 9585 |05.07.2011

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах