Сряда, 19 Септември 2018, 12:43
Frognews
0| 4199 |14.03.2007

Цените като инструмент за политика

.
Пенсионната система гарантира едни ниски стабилни нива на растеж на пенсиите при почти еднакъв трансфер от републиканския бюджет от около 4,8 %. Основният въпрос, който сега вълнува обществото, е, как да се увеличат пенсиите така, че да бъдат по-адекватни на времето, в което живеем.
Иван Бойков
Зам.- председател на НС на НОИ

Не е тайна, че най-засегнатите хора от прехода са пенсионерите. През годините след 90-та голяма част от техните пари бяха присвоени или “изядени” от действията на редица правителства. След като бяха използвани от социализма като източник за инвестиции, с парите им бяха построени една голяма част от заводите в страната. Същите бяха продадени на безценица на определени хора, които осребриха тази собственост и сега са водещи капиталисти. Довърши ги инфлацията през 1997 г. След като нулира техните спестявания за старини държавата в лицето на управляващите бе изправена пред сериозна криза. При пенсии от 5 до 7 долара през 1997 г. трябваше да се реши и социалният въпрос на 2 млн. български пенсионери. Започна и се осъществи една сравнително модерна реформа, която отчиташе реалностите на времето. Въпреки че тя имаше и своите неправди, като например преизчисляването на така наречените “стари” пенсии, недостигът на точки за пенсиониране на хора в предпенсионна възраст и то при наличие на безработица в диапазона 55-65 години в този период, тя изигра своята роля за гарантиране на стабилност макар и на ниско ниво на пенсиите. Като всяко нещо обаче, което не се развива в крак с времето си, пенсионната система към момента изчерпа своя потенциал. Замислена главно да осигури стабилност на едно ниско равнище, на реформата бе наложена изключителна статичност на паричните потоци. Разходите за пенсии като процент от БВП са се движели в периода 1999 – 2006 г. между 8,04 % за 1999 до 9,18 за 2004 и 8,73 за 2006 г. Реалното нарастване на пенсията на един пенсионер за същия период е следното:

Реално нарастване на пенсията на един пенсионер


Общият извод е, че системата гарантира едни ниски стабилни нива на растеж на пенсиите при почти еднакъв трансфер от републиканския бюджет от около 4,8 %. Основният въпрос, който сега вълнува обществото, е как да се увеличат пенсиите така, че да бъдат по-адекватни на времето, в което живеем. Натискът идва и по посока на това, че вече сме членове на ЕС и аргументът за търпение до достигане на датата 01.01.2007 не работи вече. Освен това имаме и сериозен натиск на цените на основните разходи като вода, ток, храни и др., които са нормална реакция на пазара. Затова дори едно увеличение от 10 % (а то е реално 5 % за година) от 1 юли е ниско и не отговаря адекватно на порасналите разходи на пенсионерите.
Ако разсъждаваме механично в рамките на сегашната политика по пенсиите, промяната би дошла по посока на намаляване на разходите в бюджета на НОИ и респективно увеличение на приходите. Основните дебати в обществото се развиват в тези посоки, като стигат до абсурди. Например – увеличаване на възрастта за пенсиониране до 67 – 68 години. По този начин от “разходите” се изключват голям брой хора и “хоп” готово е увеличението на пенсиите. Само дето не е взето под внимание, че има възрастова дискриминация за работа, ниска граница на продължителност на живота, вследствие на друга забатачена реформа – тази на здравеопазването. И пак ще бъдем “отличниците” на ЕС по години за пенсиониране и то при държави с друг стандарт на живот като Белгия, Германия и т.н. Така могат да разсъждават хора с механично мислене и слава Богу, че те не са министри сега.
Друг “подход”, който с интерес проследих от изказвания в пресата е, че ето на лошите работодатели им намалиха вноската и сега няма пари за пенсии. Това изказване в стил ранен комунизъм изобщо е лишено от всякакво основание. Статистиката сочи, че преките намаления в бюджета на НОИ от по-ниската вноска при планирани – 700 млн. лева са за около 300 млн. лева, а ефектът за държавата и от тази мярка на правителството е растеж, рекорден за България от 6,5 %. От тези приходи обратно, чрез републиканския бюджет, е върната в НОИ разликата от средствата.
И двете горепосочени предложения са антисоциални и неадекватни.
И докато по отношение на разходната част възможностите са минимални главно в посока на премахване на някои привилегии за ранно пенсиониране, непокрити с адекватни вноски от правоимащите или начина на формиране на техните пенсии, то големият резерв за реформа е в приходната част.
На първо място - повишаване на приходите от вноските на работодателите. Колкото и да е парадоксално тези от тях, които работят на “светло”, плащат редовно заплати и поизчерпиха декларирането на договорите на своите служители в НОИ, което повиши и приходите там. Само че има огромен резерв в сивата икономика, която не плаща заработените възнаграждения, а минималните такива, не подписва договори с работниците си, което е масова практика. Всички правителства виждат този проблем, но така или иначе не го решават. Решение има и то е в почасовото заплащане, въведено със закон, което гарантира отговорност при осигурителните плащания. На второ място следва да се реши въпросът за браншовото договаряне между работодатели и профсъюзи, където се определят нивата на заплащане по браншове. Сега те не са задължителни и практически не изпълняват своите функции. По Кодекса на труда министърът на социална политика може да ги направи такива, но до сега това не се е случвало. Така например в строителството – отрасъл, в който има огромен сив сектор и в който са заети над 200 хил. Работници, декларираните официални доходи на президентите са средно 800 лева, а на техническите специалисти 500 лева. Това буди смях сред специалистите в бранша, където един технически ръководител с висше образование не пада под 1 000 лева да не говорим за президентите. Това е картината и в много други отрасли. Вместо обаче да направи адекватна нормативна база, да създаде икономически условия, при които е по-добре да плащаш реалните доходи и осигуровки при сериозен контрол, и да направи невъзможен “сивия сектор” или да го криминализира, поредица от правителства не дават почти нищо. Решаването на въпроса със статута на браншовите организации, тристранният диалог и контролът биха повишили индиректно приходите в НОИ поне с 20 % с източник “сивия сектор”. Такъв подход би получил сериозна подкрепа от страна на работодателите. Една от правилните стъпки е намаляване на осигурителната тежест и промяна на съотношението на вноските работодател-работник.
На трето място през НОИ минават годишно около 4 млрд. лева. Приходите на НОИ от собственост за бюджет 2007 са в размер на 1,355 хил. лева, като от лихви по банкови сметки и депозити общо са 135 хил. лева. Следва да се помисли как тези 4 млрд. лева могат да донесат повече приходи. Умишлено няма да се спра на тази тема, поради консерватизма на системата. Само искам да отбележа, че по света има доста сериозна практика по този въпрос.
И последно искам да се спра на въпроса със средствата от бюджета. Справедливо е част от увеличените приходи, вследствие на сериозния растеж на БВП, да се разпределят на пенсионерите. В много държави от ЕС бюджетът финансира държавния пенсионен фонд и изобщо не е вярна тезата, че пенсиите следва да се балансират само от пенсионните вноски, особено в преходен период като нашия и при такава лоша демографска тенденция в България. Все пак това е въпрос на политика на управляващите, на отношение към социалното положение на пенсионерите. Навсякъде независимо от това, че може да бъде лява, дясна или както е модерно сега социално-интегрална, политиката в крайна сметка винаги е насочена към подобряване на живота на хората, в т.ч. и на тези от третата възраст.
Справедливо е да се каже, че има и ІІ и ІІІ стълб на пенсионната реформа, но тяхното въздействие ще се види от децата ни.
И накрая искам да подчертая, че всичко това не е само в ресора на министъра на социалната политика, а е част от политиката на всяко едно правителство като цяло, защото пенсионната система е добра или лоша в зависимост от цялостната дейност на кабинета.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Катя Илиева: Младен Маринов да каже дали е бил „герой” на Мето Илиенски 5| 7755 |18.09.2018 . Ще застане ли Борисов до Чехия и Полша в защита на Орбан в Залцбург? 12| 3184 |18.09.2018 . Още не е ясно кога Радев ще освободи Младен Маринов като главен секретар 3| 2639 |18.09.2018 . България търси партньорство и пари за три проекта на форума ”Три морета” 0| 2558 |17.09.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах