БГ училището 2008 – липса и на „Опасен ум”, и „На учителя с любов”

Ана Кочева

У нас образованието винаги е било на особена почит, заяви преди известно време премиерът Сергей Станишев на церемония по повод откриването на новопостроената сграда на училището в село Тихомир. Впрочем едва ли е нужно премиерът да формулира максимата, валидна за всяко едно средноинтелигентно българско семейство от векове насам. Друг е въпросът, че образованието отдавна не е това, което беше.

През 2008 г. все пак се случиха някои промени, които един ден биха се оказали знаменателни, защото могат да минат за старт на дългоочакваната реформа в един сектор, който претърпя метаморфоза от престижен и резултатен до свръхнеглижиран, охулван, прояден от корупция и населен с псевдопрофесионалисти, които не стават за нищо друго. Да ме простят учителите, но такава е представата за тях в по–голямата част от обществото ни. Далеч съм от мисълта да излъсквам образа им до блясък, но не бих си позволила да ги натикам и в калта на обществената презрение, защото в гилдията им (както и във всяка друга) се намира от всичко. Учителите твърдят, че всичко започвало от парите за образование, родителите и учениците са съгласни, но и едните, и другите знаят, че не е само това. Все пак известна корекция на учителските заплати беше постигната след миналогодишната стачка, не точно желаната, но поне начална.  

Още когато миналата година министър Даниел Вълчев коментира парите за образование за 2008 г., той заяви, че никой ресорен министър не е доволен от бюджета си, но спрямо образованието той бележел значим ръст. Въпреки увеличението на средствата с близо 500 милиона лева, учителите продължиха да недоволстват, твърдейки, че не са получили онова, за което са се борили по време на стачката миналата есен.

Реформите обаче, за които се говори от години, все пак набраха известна скорост. След пробива, който МОН и министър Даниел Вълчев постигнаха в системата за кандидатстване след 7-ми клас, тази година се постави дългоочакваното ново начало и на входа на висшето ни образование. Друг е въпросът, че по мнението на специалисти промените е трябвало да се стартират отдолу нагоре. Министърът все пак устиска на напъните и тази година матурите да бъдат отложени. Протестите на абитиуренти, родители, че и на някои учители даже, включително и по време на есенната стачка, не разколебаха стоманената му решимост най-сетне да ги въведе ефективно. През това лято те се състояха (отгоре на това и не бяха зверски трудни) и нещо повече: станаха, както се и очакваше, вход за доста висши учебни заведения, които сякаш нямаха търпение да обявявят, че ще приемат с оценки от зрелостните изпити. Броят на университетите, които при кандидатстване признаха оценките от задължителните матури, междувременно набъбна на 39 (от общо 51). В 32 висши училища и колежи резултатите от зрелостните изпити бяха равностойни на конкурсните изпити за някои или всички специалности. В останалите оценките се взимаха предвид само при образуването на състезателния бал. Десет висши училища не зачетоха матурите, заради специфичния си прием. Сред тях бяха главно висшите училища по изкуствата, Военната академия, Американският университет. Най-големи възможности за кандидатстване даде задължителната за всички матура по български език и литература, както и тестовете по математика и география. Най-малък беше шансът за прием с изпита по философия.  

Когато за пръв път се заговори за признаването на матурите като вход за ВУЗ-овете, някои допуснаха, че това ще засегне твърде много интереси, защото отколе кандидат-студентска кампания е доходен бизнес за мнозина, занимаващи се с подготовка на кандидат-студенти. Твърде лековерно! Това, че един вид бизнес ще заглъхне (че няма да отмре е съвършено ясно и за най-непосветените), означава, че друг ще разцъфти. За нула време по книжарници и сергии се появиха сборници, помагала и всевъзможни пособия за подготовка на зрелостници за матурите. Тестове и ключове към тях заляха не само книжния пазар, но и интернет. Моментално се нароиха школи за подготовка за изпитите, при това по всевъзможни предмети.

А след като мина първата кампания, министърът оповести, че се разсъждавало върху твърде реалната възможност да се въведе и втора задължителна матура – по математика. Не за тази учебна година, но може би за следващата. Впрочем тогава вероятно министърът ще е друг, затова засега поне родителски вой не се вдигна.  

Като проблем министърът открои и друго: твърде ранното профилиране и смесването на професионалната и общообразователната подготовка като сериозен недостатък на професионалното образование и обучение у нас. Според Д. Вълчев е необходимо силно изнасяне на професионалното образование в 11-ти и 12-ти клас. Факт е, че по света професионалното образование е свързано с модулно обучение - с възможности за курсове и квалификации на учениците. 

Колкото по–скоро се приложат печеливши образователни модели у нас, толкова по–добре, защото и през тази година стана ясно, че компетенциите на българските ученици никак не са завидни. Осмокласниците ни например са рекордьори по сриващи се знания по математика. За 12 години нивото по предмета се е влошило драматично, а дъното още не е стигнато и резултатите продължават да падат. За този период групата на най-добрите математици у нас се е стопила над 4 пъти, а под санитарния минимум по предмета вече попадат 26% от учениците, или всеки четвърти През 2007 г. изследването бе проведено в общо 49 държави, а резултатите са представителни за всяка от тях. Средните резултати по математика са се понижили с 13 точки до 464 точки. Така от 1995 г. насам България бележи абсолютен рекорд по спад на средния резултат от общо 63 точки. Конкуренция в групата на отстъпващите ни прави Чехия - спад от 42 точки, както и Швеция - минус 48 точки. В общото класиране обаче Чехия продължава да държи 11-а позиция, Швеция е 15-а. След нас от включените в изследването европейски страни са само Украйна, Румъния и Босна и Херцеговина. Първи са Тайван (598 т.), Корея (597 т.) и Сингапур (593 т.), на дъното е Катар с 307 точки. Сривът в средните резултати е съпроводен и от рязко свиване на математическия елит у нас. През 1995 г. в групата на най-добрите, покриващи най-високото ниво в изследването, са попадали 17% от учениците, през 2007 г. процентът е 4. Добрите са намалели от 40 на 20% за сметка на учениците на средно и ниско ниво. Под минималната летва остават 26% от осмокласниците срещу 10% през 1995 г. Не са добри и резултатите по естествени науки. Тук сме на 24-та позиция, като по всички включени предмети - биология, химия, физика и география, резултатите са чувствително под средното спрямо скалата за оценяване. Данни за предходни години по тези предмети обаче няма, защото страната ни е участвала частично в проучванията. Множество фактори обясняват този спад, става ясно от изследването. Страната ни продължава да е сред една от най-несправедливите по зависимост на образователните резултати и икономическото положение на семействата. В процента на бедните ученици като цяло има леко понижение, но разликата между училища с малко проблемни деца и такива с много бедни продължава да е много голяма. 77 точки делят училищата с под 10 и над 50% бедни ученици у нас. За сравнение - в Босна и Херцеговина няма почти никаква разлика - само 5 точки. Впечатление прави и малкият брой часове по математика спрямо останалите страни - 93 при 158 за лидера Тайван например, както и редките изпитвания в българските училища. Едва 32% от включените в извадката 4019 ученици твърдят, че ги изпитват на всеки две седмици, срещу 46% средно за всички страни. Българчетата масово бягат и от часовете - 39% са с нисък индекс на посещение на училище срещу 20% средно за другите страни. 

И понеже често употребяваме клишето за училището като втори дом, оказва се, че този дом и тази година не е осигурил твърде много спокойствие и закрила. Почти 76 процента от децата от 5 до 12 клас са били свидетели на насилие в училище през последните 4 месеца. Това показват данните от проучване в 5 софийски училища, извършено в рамките на съвместен проект на Фондация „Приложни изследвания и комуникации” и Асоциация „Родители”, подкрепен от швейцарската фондация „Оук” и програмата „Безопасен Интернет” на Европейската комисия. От анкетираните близо 350 деца 26.8 % посочват, че през последните 4 месеца често са били свидетели на насилие в училище, а други 48.8 % избират отговора „понякога”. Около 78 на сто от децата посочват, че през този период са виждали често или понякога насилие по телевизияга, 72.6% - на улицата, 59.5 %-в Интернет, 27.4% - при мобилните комуникации, а 10.4% са станали свидетели на насилие вкъщи. 35.1 % от децата признават, че сами са участвали в някаква форма на насилие в училище през последните 4 месеца. От тях 18.8 % посочват, че те са били по-скоро в ролята на жертва, 16.7 % признават, че са били по-скоро инициатори, а 58.6 % са били в ролята на странични наблюдатели. Около 30 на сто от децата са участвали в насилие на улицата, 22.6 % - в Интернет, 14.9 % - през мобилните комуникации, а 11.6 % - в собствения си дом. Само 65.5 на сто от тях казват, че знаят към кого да се обърнат в случай, че станат жертва на насилие. Най-защитени от насилие децата се чувстват вкъщи – 81.8%, на следващо място са мобилните комуникации с 39.9 %, в Интернет не се чувстват застрашени 30.7 процента от анкетираните, 22.9 % посочват училището и само 11.9 % се чувстват сигурни на улицата. В същото време 54.8 % от интервюираните ученици смятат, че Интернет е опасно място, като за главни три заплахи посочват срещите с непознати – 11.5%, компютърните вируси – 9.2 % и кражбата на пари от карти и подмамване за закупуване на стоки – 7.7 %. Проучването, извършено с помощта на агенция „Витоша рисърч”, е в рамките на проекта „Реално и виртуално насилие: превенция чрез интерактивно обучение в училища” и ще бъде повторено през февруари 2009 г., за да се сравнят резултатите след преминато обучение по превенция на насилието във физическия и виртуалния свят, сочат още резултатите от изследването. 

Твърде обширна е темата за образованието. И съвсем не е коледна! Но затова пък е задължителна за всеки делничен ден. Ето още един проблем, само маркиран, но пък многогодишен и много трудно решим във времето. И тази година тера инкогнита си остана образованието на циганите. Само 443-ма са тези с висше образование у нас, оповестиха социолози. Това прави 0.3% от всички цигани, живеещи в България, които са между 5 и 10% от населението на страната. А според договореностите в ЕС държавите членки трябва да реформират висшето си образование така, че социалният състав на завършващите студенти да съответства на населението. Само че при нас въпросът не опира до висшето образование на циганите, а до средното, че дори и до основното. Така и не се намериха механизми, които трайна да вкарат тази етническа група в училище...Съмнително е, че въпросът ще претъпи някаквмо развитие и през следващата 2009. 

Но все пак Нова година, нов късмет! Нека в коледната питка на българското образование се падне най–голямата паричка! Нека стане ясно, че икономиката на знанието, заложена в Лисабонската стратегия, не е просто фраза, извадена от някакви си документи. Нека пак се заговори за успехите на българските ученици по света, а отношението към учителя да наподобява онова от емблематичната книга на Е.Р.Брейтуейт „На учителя с любов!”

Нали по Коледа стават чудеса...