Четвъртък, 20 Септември 2018, 03:52
Frognews
30| 14691 |21.06.2014

Удряш банка и целуваш ботуши

.
Човек, който хапе ръката, която го храни, винаги завършва с лизане на ботуша, който го рита. Тази мисъл принадлежи на Ерик Хофър, онзи мистик и писател самоук, наричан съвременният Макиавели, заради безпощадните му мисли за човека и свободата в един объркан свят.

Книгата си "Истинският вярващ" Хофър започва доста странно. Ето как:

"Човек би желал да бъде велик, но вижда, че е малък; би желал да е щастлив, но вижда, че е нещастен; би искал да бъде съвършен, но вижда, че е пълен с недостатъци; би искал да е обект на уважението и любовта на хората, но вижда, че неговите прегрешения заслужават само омразата и презрението им. Объркаността, която намира у себе си, събужда у човека въображаемите най-несправедливи и престъпни страсти, защото той започва да питае смъртна омраза към истината, превърнала се в упрек и доказателство за неговте прегрешения".

 

Подуправителят на БНБ Цветан Гунев е с повдигнато обвинение. Той си взе отпуск, за да не бъде замесвана институцията, докато трае разследването. Атаката срещу него повлече грозни, но очаквани последици: пред КТБ се изви опашка от хора, които искаха да си изтеглят влоговете, за да не бъдат прецакани, както през 1996-1997 година. Разбираем е техният страх, макар че по закон са гарантирани всички влогове до 100 000 лв.

 

Защо се случи това?

Защото на 13 юни Гунев е отказал да изпълни "мокра поръчка" срещу КТБ, като изфабрикува мотиви, с които да бъдат наложени тежки санкции на банката, които на свой ред да доведат до въвеждането на квестори и до отстраняването на някои от сегашните й акционери. В конкретният случай на мажоритарния собственик Цветан Василев.

 

БНБ и по-специално подуправителят Цветан Гунев, който отговаря за управление "Банков надзор", е отказал да изпълни поръчката. И моментално срещу него се задейства вариант Б - да бъде дискредитиран. Както пише в. "Банкеръ", оттук нататък Гунев е бил послушван и следен като заподозрян в престъпление. И този натиск обаче не оказва нужното въздействие и тогава се преминава към повдигане на обвинение по чл.282 от Наказателния кодекс (престъпление по служба) и му е наложена мярка за неотклонение "подписка".

 

Когато и това не помага да се постигне поставената цел, Гунев излиза в отпуск, докато трае разследването, а някакъв "лоялен гражданин" (по примера на Алексей Петров - Трактора), работещ в БНБ изпраща анонимен сигнал до определени медии. Най-отзивчиви, кой знае защо, се оказват журналистите на БНР (издържаната от данъкоплатците обществена медия), които прочитат цялата анонимка в ефир. След като и това не "помага” да се наредят огромни опашки пред офисите на КТБ, закономерно идва последният удар от петък 20 юни - няколко вестника и сайт, всичките свързвани с името на Делян Пеевски, пубикуваха текст под индиго и този път успяха да изпратят хора на опашка пред банката.

През това време държавите институции наблюдаваха случващото се с широко затворени очи. Никой не реагира и на абсурда ченгета и прокурори да определят вместо "Банков надзор" има ли големи кредитни експозиции в една банка, а медиите да се произнасят дали те са на свързани лица. Затова и някои прекръстифа страната ни Абсурдистан.

 

Излиза, че изявленията на главния прокурор през седмицата трябваше само да облекат в подходящата дреха версията на правоохранителната власт.

 

Откъде тръгна всичко?

В началото на февруари "Протестна мрежа" внесе сигнал в прокуратурата, че Корпоративна банка отпуска заеми на фирми, които са свързани лица, и в размери, надхвърлящи ограниченията за големи кредити. Упрекът е, че управление "Банков надзор" не изпълнява законовите си ангажименти да санкционира кредитната институция за тези нарушения.

 

По този сигнал прокуратурата възлага на Национална служба "Полиция" да направи проверка. Неин обект, поне по думите на Цацаров, са кредитите, отпуснати на деветнадесет фирми. В техните офиси преди две седмици бяха извършени обиски и изземвания на документи. За направената проверка полицията, пак по думите на Цацаров, е представила доклад и от него прокуратурата стига до заключението, че подуправителят на БНБ и началник на управление "Банков надзор" Цветан Гунев е извършил престъпления по служба. И му повдига обвинения по чл.282 от Наказателния кодекс, който гласи: "Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага, или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация".

 

След описаните действия на прокуратурата представители на "Протестна мрежа" побързаха да се похвалят в мрежата колко правилен и навременен е бил сигналът им. Дали това е така, ще се разбере, когато бъде огласен някакъв резултат от проверките на полицията и на прокуратурата (ако някога бъде огласен).

 

Повечето есперти и финансисти обаче са на съвсем друго мнение. Според тях сигнал е употребен за други цели – саморазправа с Корпоративна банка.

Очевидно става дума за едно от лицата, което в последно време атакува Цветан Василев чрез медиите, които уж бяха продадени на някакъв ирландец. Бяха, но очевидно контролът върху тях е както преди, което обаче не прави никакво впечаление на същата тази прокуратура. Подходящият въпрос е: Защо?

 

И тъй като конкретното съдържание на сигнала на "Протестна мрежа" засега не е публично оповестено дори на сайта на организацията, трябва да внесем едно пояснение за читателите ни. Гунев поема длъжността шеф на "Банков надзор" на 16 юни 2013 г. и може да отговаря само за заемите след тази дата. И това се пропуска от прокуратураа и полицията. Защо?

 

За да има нарушение при отпускането на тези заеми, всеки един от тях трябва да е бил на сума над 140 млн. лв. и да не е обезпечен. При положение че по кредита има направени ипотеки в полза на банката или са дадени други бързоликвидни обезпечения, той може да е и доста по-голям и пак да не е отпуснат в нарушение на банковите регулации.

 

Оценката на големите кредити, както и всяка друга надзорна дейност, е доволно сложна работа. Тя изисква участие на тясно профилирани експерти, които са детайлно запознати с всички отбиви и утежнения, прилагани при изчисляването на т. нар. големи кредити. Направо е невероятно Национална служба "Полиция", прокуратурата и "Протестна мрежа" да разполагат с подобни специалисти.

Не ни се вярва и хората в тези три структури да са чели наредбите на БНБ, в които се описва как се изчисляват големи експозиции. Самият факт, че виканите преди седмица в прокуратурата мениджъри на Корпоративна банка няколко часа е трябвало да обясняват на юристите там що е това експозиция и какво общо има тя с кредитите, показва каква е грамотността по отношение на банковите регулации.

Впрочем тук е моментът да зададем един експертен въпрос. Според кои точно наредби на БНБ служителите на Национална служба "Полиция" са оценявали дали деветнадесетте заема, отпуснати от Корпоративна банка, нарушават банковите регулации, за да стигнат до заключението, че "Банков надзор" не си върши работата? По наредбите с националните ограничения или по тези, в които са отразени изискванията на Европейския регламент за капиталова адекватност?

В изявленията си главният прокурор Цацаров говори за проблемни кредити. Хората, които са наясно с надзорната терминология, знаят, че понятие "проблемни кредити" не съществува.

 

В нормативната база има заеми, които, в зависимост от това как се обслужват, се класифицират като "редовни", "под наблюдение", "необслужвани" и "загуба". Знаят ли прокурорите, че един заем може да се обслужва редовно и пак да нарушава регулациите за големи кредити? И обратното - заемът може да не е голям, но плащанията по него да са просрочени повече от 180 дни и тогава да се класифицира като "загуба".

 

Освен това главният прокурор и подчинените му би трябвало да знаят, че предоставянето на необезпечени заеми не е нарушение на правилата на БНБ, а още по-малко е престъпление. Защото, ако беше така, нямаше да има проектно финансиране, нито потребителски кредити, нито кредитни карти, които по същество са необезпечени кредити. Ето на този фон си позволяваме да се усъмним, че Национална служба "Полиция" и прокуратурата разполагат с необходимия експертен капацитет, за да преценяват дали която и да е банка отпуска заеми в нарушение на правилата на БНБ. И дали управление "Банков надзор" изпълнява задълженията си по закон.

 

Според финансиста Емил Хърсев ""Банкери, а не полицаи и прокурори трябва да извършват банковия надзор, защото са квалифицирани да вършат това. Банковият надзор е колектив от около 300 души, включващ и експерти от чужбина. Тези 300 души работят в екипи е не могат да решават еднолично това или онова.

 

Надзорът се състои от три относително независими помежду си части - има текущ надзор, има ревизионен контрол, има последващ контрол върху междинните и окончателните финансови отчети на банките. Проверките на банките се извършват от групи от по десетина надзорници. Ако приемем, че всички тези хора са си затворили очите, как са си затворили очите компютрите в БНБ, които генерират резултатите от данни, получени от проверките на надзорните екипи? Но всяка банка, освен надзора от БНБ, има и вътрешен контрол.

 

Не мисля, че някога ще се докаже, че подуправителят си е затварял очите. Колегата Гунев със сигурност ще бъде оправдан. чудя се обаче кой ще поеме отговорността за случващото се.


След всичко казано дотук не можем да оценим обвинението срещу шефа на управление "Банков надзор" Цветан Гунев по друг начин, освен като поръчково. И като саморазправа за принципната позиция, която БНБ зае по повод на атаките срещу Корпоративна банка и която оповести ден преди да бъде обявено обвинението срещу Гунев.

 

Ако продължим нататък, действията на прокуратурата са посегателство върху независимостта на Централната банка и върху суверенното й право като единствена експертна институция да регулира кредитния риск в банковата система. А именно през последните няколко години на криза БНБ доказа високата си компетентност точно в тази област. Благодарение на нейната надзорна политика банковият сектор в България остана непоклатим, за разлика от този в други, много по-развити държави (като Белгия, Германия Холандия, Великобритания, Испания, Италия и др.), където големи кредитни институции фалираха или - за да не се стигне дотам, бяха подкрепени с огромни държавни субсидии. Само че никой не е чул шефовете на банковия надзор в тези държави да са преследвани от прокурорите заради слаба надзорна политика.

 

Всичко това, обяснимо, създава впечатление, че държавното обвинение не само е част от войната, която се води срещу Корпоративна банка, а част от нея.

Опитите за дискредитиране на Корпоративна банка насочват към следния сценарий

- кредитната институция да бъде отнета от сегашните й собственици и предадена във владение на други лица.

 

Как може да стане това ли? Много просто. БНБ да вкара в нея квестори, което се случи в обедните часове на 20 юни. В рамките на тримесечния специален надзор ще стане известно какво ще се случи с досегашните собственици, ще има ли нови и кои ще са те.

 

Как е по света?

Швейцарският магистрат Лоран Каспер-Ансерме е известен със своите разследвания в банковата сфера. Именно той бе в основата на проверка на банките в кантон Тицино във връзка с подозрения за отклоняване на 4,8 милиарда долара от заемите на МВФ за Русия. Парите са отпускани за стаилизиране курса на рублата. В екипа, който работи по случая, Лоран Каспер-Ансерме привлича водещи финансови специалисти. Скандалът избухва чак, когато групата си е свършила работата и е предоставила своя доклад на Световната банка. А избухва, защото има прозрачност, предхождана от задълбочени проверки и анализ, а не от предварително вдигнат шум.

 

Робърт Кузами, който е водещата фигура от американския борсов надзор, работил и като шеф на правния отдел на Дойче банк заявява в едно свое интервю от 2013 г: Всяко непремерено и прибързано действие на прокуратура и полиция срещу банкова институция, означава прикриване на неясни цели, понякога дори непочтени.

 

Самата Дойче банк е била обект на критики и проверки, но това е сатвало след задълбочени проверки и категорично установени грешки. Нито предварително и по презумпция.


Сега вече ви стана ясно, защо тази статия започва с цитати на Ерик Хофър... Някой много иска да е съвършен, но е пълен с недостатъци; иска да е голям, но е малък и мрази истината.

Владимир Донев
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Икономисти: Държавата не защити КТБ, може би умишлено 7| 7201 |21.06.2014 . "Файненшъл таймс" не изключва коалиция ГЕРБ-ДПС след изборите 21| 6180 |20.06.2014 . За първи път: Връзката Пеевски - “Южен поток” 16| 23651 |19.06.2014 . Извинение: Няма оставка на зам.-главния прокурор Б. Сарафов 18| 8266 |17.06.2014

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах