Понеделник, 19 Ноември 2018, 13:41
Frognews
0| 4215 |22.03.2007

Виртуалната реалност на простотията

.
В последните седмица-две наистина се случват „събития”, които се появяват, за да отклонят общественото внимание към други неща. И дори да не се наричат „заговор” са голяма простотия. Напоследък те толкова зачестиха, че е редно хората да теглят една благословия и да си кажат: “На маймуни ни направихте”.
Теофан Германов

Имаше един много забавен политически трилър “Да разлаем кучетата”. В него се разказваше за американския президент (колкото измислен, толкова и възможен), който опипвал някаква тинейджърка в задната стаичка на Белия дом. И за да замажат огромния скандал, армия от Пи Ар-и, политически съветници и разведки, създадоха виртуална война с Албания, виртуални герои от войната, виртуално момиченце с коте, бягащо под порой от бомби. След което рейтигът на президента скочи, обществото забрави за скандала, а свидетелите бяха заплатени щедро и замълчаха. Единият, който беше режисьор на спектакъла и искаше „Оскар” за творбата си…получи инфаркт.
Някои събития от последно време у нас приличат много на мисленето на героите от този филм. Но пък напоследък толкова зачестиха, че е редно хората да теглят една благословия и да си кажат: “На маймуни ни направихте”.
В последните седмица-две наистина се случват „събития”, които се появяват, за да отклонят общественото внимание към други неща. И дори да не се наричат „заговор” са голяма простотия. Ето примерите:
Първо – политиците драха гърла как са спасили обществото от изборния туризъм, фалшификациите и комай-всичко зло под слънцето – с гласуването на принципа на онова дето едни го наричат “отседналост”, други – “уседналост”. Ясно е едно – повечето са мислили и гласували със седалището си. Първо, защото така само засилиха мобилизацията на онези, които уж ощетиха. Второ, защото покрай това нарушиха правата на българите например в Македония, които така и така са тъпкани от местните националисти. Трето – написаха покрай емоциите закон, пълен с неясноти и неточности. Тогава, кому беше нужен циркът и какво той скри. Този цирк беше потребен на всички играчи. На опозицията, дето се раздира от скандали и противоречия, за да се почувства поне веднъж що-годе сериозен играч в политиката. Впрочем, както казваха, че комунизмът намира последното си убежище в национализма, така май и съсипаните от собствената си безпомощност демократи също го използваха за сламка, че да се вдигнат над водата. На НДСВ – за да се озъби на коалиционните партньори и после да изпроси някое и друго назначение. На ДПС – за да мобилизира своите, защото изгуби около половин евродепутат, който може да си върне с вързани очи. “Атака” пък за пръв път спечели парламентарна битка, откакто е в 40-ото НС. Спечели и цялата политическа класа, която иначе редовно си купува гласове и избори, защото хвърли прах в очите, че е тръгнала да се бори за правда. И покрай голямото тържество на “правдата” никой от властимащите не си и помисли да открехне истината около реалния проблем – партийните обръчи от фирми. Дето ги има всяка партия.
Второ - вихри се широк обществен дебат около привилегиите на номенклатурата на някогашната БКП, на генезиса на бизнеса в същата тази номенклатура, на фонда за културно наследство, ограбен от няколко алчни чиновници, в който едва ли не се вижда началото на голямото ограбване на народа след 1989 г. Дотук добре – правилно е да се види историческата истина, да се чуят гледните точки и мнения на живите участници в събитията, доколкото всяко парче от историята е важно, за да ни създаде ясна и точна историческа картина. Вярно е, че голямото разграбване има своите корени, които не са изследвани. Някои от тях могат да се търсят преди 1989 г. в сценарии на БКП и ДС за това политическата власт да се преусрои в икономическа. Има го в некадърното и политически оцветено управление на собствеността след 1989 г., в корупцията, в опита и на леви, и на десни да създадат свои икономически кръгове, които сега наричаме обръчи. Вместо да създаде стабилно общество от акционери, масовата приватизация „роди” поколение капиталисти, които отнеха на малкия човек нещо много повече от левчетата за бонова книжка - отнеха му вярата, че бизнесът и капитализмът могат въобще да са чисти… Вместо дебат и анализ за историческите причини за пропадането на мечтата на хората за нормален живот и проточилия се преход от едно в друго безвремие, ни гощават с претоплена манджа от градски легенди, разнасяни от ухо на ухо преди 10 ноември. Но покрай този дебат, заемащ огромно медийно пространство и човешка енергия, който вкара в капана си стари апаратчици и техните деца, общественното внимание се отклони от редицата теми, свързани с корупцията днес и сега, с привилегиите на днешните властимащи, с бизнеса на техните семейства. А корупцията, привилегиите и съпътстващите властта бизнес-изкушениия днес са неимоверно по-големи, защото в държавата ни завършва процесът на преразпределение на държавната собственост в частна, а и навлизат гигантски евросредства, стяга се инфраструктурата, пускат се в ход големи проекти за индустриални, енергийни гиганти…Колко по-хубаво е да си говорим за покойната Людмила Живкова, отколкото за живите политици. Защото духовете на мъртвите буйстват само във филмите на ужасите, а депутатите, министрите и бизнесмените шляпат през пръстите реално…
Трети пример. От години в България мафията преразпределя влиянието си, а мафиотите съответно се избиват. Всяка мафия, даже всеки капитализъм е минал през този период. Периодът на първоначалното натрупване и неговата преторианска гвардия – мутрите (или както са наричани в различните страни и периоди). Но доколкото открехването на завесата над, зад и околко поръчковите убийства е непосилно за няколко правителства подред и доколкото тези убийства стават все по-нагли, все по-видими и цената им девалвира, трябва да се търси замазващ ситуацията проблем…Впрочем, никой и не анализира, че показните убийства отключиха и една вторична агресия у хората. Ако в първите години се избиваха босовете на босовете, ако по-късно кварталните банди сметнаха, че и те като големите няма да решават спора си на канадска борба в кръчмата, а ще се стрелят – то днес и тинейджърите вече вярват, че убийството е начин да се справиш с проблемите в училище. Та вместо сериозен анализ на случващото се и на неговите последици, родната полиция в битка за званието “активен борец срещу престъпността” погна не истинските престъпници, не техните босове в сянка, а…българските тийнеиджъри, чрез репресия срещу собствениците на сайтове, от които младежите могат да свалят флми и музика. И чрез спиране на тези сайтове, включително и с мерки, които не издържаха даже и няколко часа пред иначе безкрайно бавния български съд. И понеже България е известна като страна, в която все още информационните технологии са кът извън големите градове и извън младото, и част от средното поколение, хората от по-малките градове и по-политически активното поколение седят, цъкат с език и си викат: “Почна се борбата”. И разбира се, колко е лесно да се пребориш с тийнейджъри, които са донякъде встрастени в компютъра и рядко излизат от къщи или от интернет кафето, вместо да гониш истинските бандити и техните покровители. А че с такива акции, които втълпяват на хората, че интернет пространството ни е пълно с порнография, престъпления и дрога, се постига и това, че още дълги години неразбиращата част от обществото ще смята глобалната мрежа за едно зло, от което младите трябва да бъдат пазени. А една такава гигантска глупост отваря възможността още десетилетия да не сме високотехнологичния парк на Европа (за което се гласеше още Бай Тошо), а да бъдем нация от прислужници в хотелите и гастарбайтери във вече нашия общ Евросъюз. Но нали е много по-лесно да кажеш, че интернет е огнището на злото, за да извърнат хората очи поне за мабко от реално случващото се на улицата…
Четвърти пример. В началото на тази седмица телевизиите, печата, а съответно и съседско-кварталните информационни агенции викнаха в един глас: “Иде УРАГАН”. Хората автоматично си представиха хиляди жертви, разрушени къщи, градът им се превърнал в една малка Венеция или Ню Орлиънз. Уплахът на редовия зрител беше напълно уместен. Все пак през 2005 г. много наши сънародници се оказаха жертви на наводненията, които май бяха заради запушените речни корита, за чието чистене са взети пари, ама някой си е питал ушите или по-точно джоба. Но пък тогава на обществото беше казано, че голямото цунами в Тихия океан, глобалното затопляне и други работи са породили проблема. За всеки случай се създаде министерство, а за да не е самичко, бяха оставени извън него и всички други органи, занимаващи се със защита от бедствия – пожарна, „Гражданска защита”. Въобще уж бяхме вързани като бетон.
Досега глупостта беше измисляла какво ли не – преврати, компромати, фалшиви документи, но цял ураган не беше. Впрочем, през 2006 г. едно тридневно застудяване през януари беше наречено бедствие, за да може все още свободният Вальо Топлото да се ухили и да каже, че заради рекордно лошата зима парното трябва да се вдигне. Но чак ураган… Разбира се, в последните два дни времето е гадно, вали, вее вятър, на места, където той беше силен се прекъсна токът, а на хората там им беше зле. Но тази неприятна картина някак си не се връзваше с предупреждението на министерството по бедствия и аварии хората, ако можело да не излизат много-много и особено да стоят далеч от падащи саксии и други предмети. Е, друг въпрос е, че ако стоят далеч от треакторията на саксиите ще се озоват на улицата, кдето със сигурност ще загинат от преминаващите с бясна скорост коли…Но това също е част от трагедията на обкръжаващия ни свят. Стои въпросът защо ли беше сътворен ураган? За да се изплашат хората и да говорят няколко дни не за простотията и далаверите на политиците, а за идващия ураган. Или за да оправдае министерството на бедствията своето съществуване, благини и заплати. Или пък, защото за “преодоляване щетите от урагана” ще се отпускат средства по проекти...
Именно затова, когато човек гледа новини и чете преса, а особено когато слуша политици и официални съобщения, е редно преди всичко да мисли кой го забаламосва, защо го забаламосва и най-вече – какво иска да скрие. И дали е заговор на някой, за да си спаси имиджа или е жива простотия. Вярно е, че хората, които си обясняват всичко с комплоти са или гледали много филми, или са за едно по-специално заведение. В повечето случаи обаче простотиите в обществото просто са си простотии. А реалните „конспирации” ги правят по-скоро простаците, за да не им лъсне простотията.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Депутатът А. Симов: Некрологът на ”Борисов 3” вече е написан 8| 3105 |19.11.2018 . Ренета Инджова: Народът се събужда, Борисов няма визия за страната 10| 6663 |16.11.2018 . Радев: Гражданите виждат, че не са приоритет и излизат на улицата 14| 4085 |16.11.2018 . Борисов в Солун: Няма по-добро място от ЕС 8| 2590 |16.11.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах