Петък, 22 Март 2019, 12:40
Реклама / Ads
Frognews
23| 4920 |01.11.2011

Eсента на US недоволството показа, че една мечта е мъртва от 30 години

.
Стандартът на великата държава се превърна в мит – 89% от хората там не могат да спестяват
След изненадата на “арабската пролет“, когато американските медии направиха и невъзможното информацията за протестите в Тунис, Кайро и Бенгази да достигнат до дома на всеки американски гражданин, изглежда, че последните четири месеца на годината ще останат в съзнанието на поколенията като “есента на американското недоволство”. Наистина медиите свършиха добра работа, показвайки критичните думи на американското правителство към управляващите в Арабския свят, че не възприемат гражданското общество като партньор и коректив, а отговарят с репресии. Гневът на арабите от десетилетия потисничество от авторитарни и корумпирани режими бе разбран от американците като ефективно средство за промяна в безизходна ситуация и не един от колегите ми, хей така - между другото, започнаха да заявяват: ”Защо и ние не излезем на улиците и да изметем всички тези нищо неправещи политици.“

Това са думи на политически апатични представители на прословутата американска “средна класа” на които вече започва да им идва до гуша от ситуацията в страната. А тя е такава, че дори Бил Клинтън преди няколко седмици заяви, че ”Американската мечта е мъртва и тя е мъртва отпреди тридесет години.” Става дума за последствията от започналия през 70-те години на 20-и век процес на налагане на неолибералния модел и тотална доминация на банките и Wall Street над икономиката на Америка, като резултатът е изостряне на социалното разслояване дори в такава богата държава като САЩ. Според CNN днес 89% от американците с доходите си от труд успяват само да плащат сметките си за ежедневието и да погасяват дълговете си към банките и само 11% от населението е в състояние да спести нещо.

Протестиращите, които за пръв път се появиха в долен Манхатън, в близост до Wall Street, бяха последвани от подкрепящи каузата в цяла Америка. Тези хора – също обикновени американци, са по-радикални в твърденията си. Според тях 99% от живеещите в САЩ споделят съдбата на бедните и само 1% от населението владее една четвърт от националното богатство. Може би това е една от причината да се появи движението “Окупирай Wall Street”. За близо месец след началото на протестите в Ню Йорк активността се разпространи на първо време в големите градове като Чикаго, Лос Анжелис, Сиатъл и други, обхвана колежите и средните градове, за да се достигне до 15 октомври, когато се проведоха многохилядни демонстрации в САЩ и много страни от Западна Европа и Канада в знак на солидарност с “Окупирай Wall Street”

Впрочем за живеещите в Източна Европа протестите в Америка могат да изглеждат странни на фона на различията в жизнения стандарт и продължилото 22 години  политико-медийно облъчване, че капитализмът е нещо много хубаво. Изглежда, че американците, които живеят в най-развитата капиталистическа страна, започват да имат друго отношение по въпроса. Изострянето на ситуацията, която всички днес в Америка наричат криза, започна в онези дни преди 22 години, когато американският политически елит се договори с номенклатурата от Кремъл за глобалните промени. От този момент нататък настъпва ерата на глобализацията. Ситуацията може да се обобщи като поредната еволюция на капитализма - зародил се в национализма, преминал през империализма и пребиваващ в последните двадесет години в стадия на глобализма.

Това развитие работи за съществуващия 1% свръхбогати и им осигурява астрономически печалби, но последствията за 99%-ното мнозинство са негативни. Чрез глобализма и финансирането на икономиката САЩ се превърнаха в световен лихвар, но това означава и че “работилницата на света”, а и с нея и работните места, са се преместили в Китай и Индия. Или както Ноам Чомски коментира ситуацията още през 1995 година: ”Хищническият капитализъм се завърна.” Вследствие на настъпилите промени американският стандарт се превръща в мит  След като 89% от населението не може да спестява, за да си осигури къща и две или три коли (в САЩ колата не е лукс, а крайна жизнена необходимост), единственият изход за тези хора е да се обърнат към кредитните институции, при което те не само  им съдират три кожи от лихви и други вземания, и изплащат къщите си фактически два пъти, а колите с 30 до 50 % отгоре, но и превръщайки тези хора в роби на работодателите. Защото, за да се поддържа този стандарт, всеки тябва да има работа, а загуби ли я, губи всичко.

В същото време въпросът за трудово законодателство, каквото в Европа съществува от столетия, в САЩ се възприема като смехотворна екзотика. А кризата не работи за развитие на пазара на труда и безработицата наистина е проблем, което дава отличен шанс на работодателите да използват момента за орязване на всички възможни плащания на работещите. И тук се идва до втората причина за започналите протести - нефункционирането на политическите институции. Преди няколко дни Ноам Чомски определи американските политически институции като “нефункционираща демокрация” като продължи, че “тя е създадена, за да бъде нефункционираща..”

Всички знаят, че в САЩ има две партии - републиканци и демократи, но това, което е по-малко известно, е, че тези две партии имат идеологически консенсус за насоката на развитие. Може би поради тази причина, за разлика от навсякъде по света, където партиите се определят като десни, леви или в центъра, в Америка демократите са либерали, разбирай имат малко по-свободно интерпретиране на ценностите на капитализма от 18-и век, а републиканците са с консервативно разбиране на същите тези ценности. И при съществуващата мажоритарна избирателна система те просто се редуват във властта. Изглежда, на американците от всичко това започва да им писва и започват да излизат на улиците.

Реакцията на елита срещу протестиращите е и напълно по американски. В самото начало, когато не беше ясна обществената подкрепа за движението, то бе посрещнато с полицейска бруталност и стотици бяха арестувани. И всичко това в условие на тотална цензура за отразяването на случващото се. И тъй като не бе възможно тоталното му игнориране, се появиха разни коментатори, които заявяваха, че демонстрантите не знаят срещу какво протестират. Впоследствие, когато от социологично проучване стана ясно, че каузата на протестиращите се подкрепя от 54% от анкетираните, събитията, особено тези от 15 октомври, бяха отразени в медиите Какво ще се случи по-нататък, никой в САЩ не се наема да прогнозира.

Демократите мълчат и под сурдинка се опитват да представят протестите като подкрепа за плановете на Обама, докато републиканците и тяхната креатура “Чаената партия” се опитват да се явят на изборите сплотени и с патриотични лозунги за бъдещото столетие на Америка. Дали недоволството ще се институционализира и ще добие вида на нова политическа структура и каква ще бъде тя, не е ясно. Но това, което ще се случи в САЩ, безусловно ще има своето отражение в света. Факт е, че капитализмът в неговата глобална форма на първо място засяга негативно най-развитите страни, а това никак не се харесва на техните жители.

*Мирослав Дърмов е депутат в два български парламента след идването на демокрацията. От 8 години живее и работи в Лексингтън, Кентъки, САЩ, доктор е по психология.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Вашингтон оттегли подкрепата си за ЮНЕСКО 7| 4185 |01.11.2011 . Папандреу ще поиска вот на доверие 3| 4366 |01.11.2011 . Шефът на НАТО долетя неочаквано в Либия 3| 4796 |31.10.2011 . Списъкът на най-жестоките диктатори се води от Кадафи 28| 13108 |30.10.2011

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
Реклама / Ads

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах