Понеделник, 19 Ноември 2018, 11:39
Frognews
1| 4257 |30.03.2011

Марадона на японската литература зове за надежда

.
При големи бедствия човек трябва да се доверява на хората, които знаят повече от него, съветва оцелелият в труса японски писател

Рю Мураками е известен японски писател и кинорежисьор. Критиците често го наричат Марадона на японската литература. У нас е познат с романа си „Пирсинг”


Потеглих от дома си в пристанищния град Йокохама в ранния следобед на миналия петък, малко преди 3 ч. Отседнах в хотела си в квартал Шинджуку в Токио. Обикновено прекарвам там три-четири дни в седмицата, за да пиша, да събирам материали и да върша други бизнес дела. Земетресението удари точно когато влязох в стаята. Помислих си, че може да се окажа в капан под развалините, грабнах шише вода, кутия бисквити и бутилка бренди и се шмугнах под масивното бюро. Сега, когато си помисля, предполагам, че не би имало време да опитам последна глътка бренди ако 30-етажният хотел се бе срутил. Но запасяването с тези неща сякаш ми помогна да не се паникьосам.

Не след дълго дойде спешно съобщение по радиоуредбата: „Този хотел е проектиран с цел да бъде абсолютно устойчив на земетресения. Няма опасност от срутване на сградата. Моля, не се опитвайте да напуснете хотела.“ Това се повтори няколко пъти. Отначало се чудех дали това е вярно. Дали управата не се опитваше да успокоява хората, за да няма паника?
И тогава, без да го обмислям надълбоко, възприех моята цялостна позиция спрямо това природно бедствие: Поне за момента ще се доверявам на това, което казват хора и организации с повече информация от мен и с по-големи познания от мен за подобна ситуация. Реших да повярвам, че сградата няма да рухне. И тя наистина устоя.

За японците се твърди, че се придържат стриктно към правилата на „групата” и са склонни да си взаимосътрудничат пред лицето на големи опасности. Трудно е да се отрече това днес. Самоотвержените и смели спасителни операции продължават нонстоп и няма никакви прояви на мародерство. Далеч от очите на групата обаче ние също сме склонни да се държим егоистично – почти до степен на отказ от подчинение на правилата и бунт И сега го изпитваме на гърба си – основни неща като ориз, вода и хляб изчезнаха от супермаркетите и от магазините. На бензиностанциите няма бензин. Усеща се паническо изкупуване и запасяване. Лоялността към групата е подложена на сериозна проверка.

В момента обаче най-голямата ни грижа е кризата в ядрените реактори на Фукушима. Залива ни объркана и противоречива информация. Някои казват, че положението е по-лошо от Three Mile Island в САЩ, но не толкова лошо, колкото в Чернобил. Други твърдят, че ветровете, пренасящи радиоактивен йод, застрашават Токио и че всички трябва да стоят на закрито и да ядат много водорасли, съдържащи изобилие от йод, който предотвратява поглъщането на радиоактивни вещества от организма. Един американски приятел ме посъветва да бягам в Западна Япония. Някои хора напускат Токио, но повечето остават - „Аз трябва да работя“. Някои казват: „Имам приятели тук и домашни любимци.“ Други разсъждават така: „Дори ако се стигне до чернобилска трагедия, Фукушима е 170 мили от Токио.“ Родителите ми са на сигурно място в Западна Япония, в Кюшу, но аз не смятам да ходя там. Искам да остана тук, рамо до рамо с моето семейство и приятелите и всички жертви на бедствието. Искам по някакъв начин да им давам смелост така както и те вдъхват кураж на мен.

И засега не смятам да се отказвам от решението, което взех в хотелската стая: Ще се доверявам на думите на по-добре информирани хора и организации, особено учени, лекари и инженери, които чета онлайн. Техните становища и решения не се отразяват нашироко в новините. Но информацията е обективна и точна и аз й се доверявам много повече от всичко друго, което чувам. Преди десет години написах роман, в който гимназист изнася реч пред парламента и казва: „Тази страна си има всичко. Можете да намерите всичко, каквото си поискате. Единственото нещо, което не може да се намери, е надежда.
Днес можем да твърдим обратното: евакуационните центрове са изправени пред сериозен недостиг на храна, вода и лекарства, има недостиг на стоки и електричество в страната и в Токио. Нашият начин на живот е застрашен, а правителството и компаниите да не са отговорили адекватно.

Но след като загубихме всичко това, ние, японците, си възвърнахме надеждата. Голямото земетресение и цунами ни лишиха от много хора и ресурси. Но ние, които бяхме така натровени от измамната сигурност на собствения ни просперитет, за пореден път засаждаме семената на надеждата. Така че аз избирам да вярвам.

Рю Мураками
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. „Обединен защитник” се ръководи от НАТО 3| 4917 |30.03.2011 . Япония продължава да се тресе 0| 4497 |30.03.2011 . 3 355 пъти по-висока радиация около Фукушима 3| 4323 |30.03.2011 . Етна, под който се венчават най-влюбените, сипе лава 3| 7597 |12.05.2011

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах