Проф. Николай Слатински: Седем стретегически важни и опасни асиметрии между Русия и Украйна

ПЪРВАТА от тези асиметрии е в КАЧЕСТВОТО НА ХОРАТА, с които воюват Русия и Украйна.

Русия воюва главно с утайката от двуноги същества, с които поради исторически, политически, икономически, „културни“ и други причини тя е за жалост прекалено богата – престъпници; хора с девиантни наклонности; алкохолици; болни от неизлечими или трудно излечими болести; маргинали; не просто бедни, а неспособни да се справят с проблемите на личната си отговорност за собствените жизнени стратегии аутсайдери; безнадеждно затънали в безизходица представители на неруските етноси, народности и религии.

Подобно на нацистите, но по различен и също толкова перверзен начин, рашистите разчистват чрез своеобразната евгеника на войната своето общество от хора с различни (а)социални, социопатски, душевни, болестни, анемни, аномни, аномални увреждания.

Всичките тези дънни и пасивни, регресивни и непригодни за смислен живот прослойки се пращат в пастта и пещта на войната – за масово изтребление като най-евтиното пушечно месо.

Внукът на мой украински познат е бил на бойното поле в успешната освободителна харковска операция миналата година и казал на баща си, че те просто са затъвали до слабините си в трупове на рашистки солдати, газели са по тях, за да продължат напред!

Украйна воюва с най-светлите си, най-чисти, най-талантливи, най-предрприемчиви, най-слънчеви и най-способни свои младежи и девойки. Те загиват или получават тежки ранения на бойното поле и с това на Родината им се нанася неиздържимо тежка, трудно излечима рана – защото Украйна дава свидни жертви в настоящето, но това са жертви от нейното бъдеще. Днес умира или се инвалидизира брутално Бъдещето на Украйна.

ВТОРАТА от тези асиметрии е в НАЧИНА, ПО КОЙТО ВОЮВАТ Русия и Украйна.

Русия воюва така, както винаги е воювала – с брой, а не с умение; сила има, ум не е нужен. Цената на човешкия живот в Русия никога, абсолютно никога не е била висока, а на война тя е отрицателна. Ако един руски офицер не е оставил на бойното поле поне половината от своите войници, той е смятан за лош офицер. Никой полковник или генерал в Русия, камо ли пък политик или държавник, не дава и пукната пара за човешкия живот на войника. Русия винаги затрупва противника си с трупове.

Донякъде Русия прави това от първобитно-общински, стаден, разбойнически, деменционен манталитет (жените ще родят още!), донякъде тя прави това поради неизчерпаемите си човешки ресурси от неруснаци. Вероятността един бурят да загине в Украйна е 14 пъти по-висока от вероятността един московчанин да загине там.
Украйна воюва с мисъл за всеки човешки живот. Тя не може да си позволи да праща своите войници на заколение, да не ги щади. Затова много често ръцете на офицерите са вързани. Няма как те да воюват в една бойна операция, в едно сражение на всяка цена и с цената на всичко. Затова понякога битката не започва, защото целта „победа“ се съпоставя с ресурсите, чрез които тя може да бъде постигната.

И тук трябва да се каже нещо спорно, но което денонощно човърка и изгаря мисълта ми.

Аз навлязох в националната сигурност през 90-те години на миналия век. Никога дотогава не съм имал никакъв досег до нея. И оттогава постоянно са ни обяснявали, че най-важното е малката, боеспособна, мобилна и професионална армия.

Не мога да кажа каква трябва да бъде армията, не съм специалист. Но се вижда на примера на Украйна и на примера на България, че малката, боеспособна, мобилна и професионална армия е необходима, но не и достатъчна. Такава армия е добра идея, ако и другите държави, с които можеш да си имаш търкания и разпри са със същия тип армия. А ако те не са с такива армии? Ако могат да изсипят стотици хиляди срещу теб, ако са решени да те затрупат с трупове?

Да не говорим, че сработва старата причина, накарал Франция на Революцията и сетне на Наполеон, да се откажат от тогавашните професионални армии, защото онзи, който си вади хлба чрез воюване ще се стреми да може колкото се може по-дълго да прави това. Значи първо, той няма да се бие така, че да рискува живота си; и второ, ако някой му предложи повече пари, той ще премине на негова страна. И цели роти на бойното поле са преминавали внезапно на страната на противника, защото той е дрънкал пред носовете им с кесии с жълтици или луидори.

Какво се случи с професионалната украинската армия в Крим 2014 г.? Казват, че от 18 000 само 3 000 са преминали на страната на Украйна – само всеки шести! 15 000 са сменили украинското знаме, под което се кълнат с руско...

Аз не знам колко в нашата армия ще направят това, ако се случи по Черноморието нещо подобно. А победи ли Русия във войната срещу Украйна, нещо подобно ще се случи и у нас.

Не си правете илюзия – Русия е екзистенциална зааплаха не просто за националната сигурност на България, а за самото съществуване на България!

Да не би и у нас едва всеки шести войник от БА да избере да остане верен на българското знаме, докато 5 шести се презакълнат пред руското?

Украйна е отворена книга за България, спомен от бъдещето за нашата страна. Няма друга по-голяма опасност за България от Русия. Няма и не може и да има! Поне в близките 15 години. Дано съм жив след 15 години, за да ми кажете, че днес не съм бил прав.

ТРЕТАТА от тези асиметрии е в ЦЕНАТА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ в Русия и Украйна.

За тази асиметрия вече стана дума в един от свързаните с нея контексти. Но тази асиметрия си казва думата буквално във всяко едно отношение, превръщайки се в системна характеристика на съответната държава.

В Русия, както казахме, цената на човешкия живот е безумно ниска, унизително нищо не значеща. Това позволява на господарите на Русия да не се съобразяват изобщо как живее редовият руснак, как свързва двата края, как се лекува, как си изплаща огромните заеми и кредити, какво консумира, как е и какво му е. Руснаците са плява, тор, суровина, отпадък за онези, които властват в Русия. В Русия човешкото достойнство като правило е неудобство, дефект, увреждане, препятствие, усложняващ живеенето лукс.

В Украйна не само на бойното поле, а и в нормалното ежедневие човешкият живот е ценност, той е цѐнен и ценѐн, той бива уважаван и защитен не само от законите, но и от нравите и нравствеността на украинците. Именно затова (и затова) две съседни села – украинско и руско твърде често се различават рязко – украинското е подредено, китно, чисто, заможно, а руското е схлупено, унило, непочистено, запуснато. Украинецът уважава и опазва човешкия живот и човешкото достойнство и не може да търпи ако човек не живее или поне не се стреми да живее нормално, богато, трудолюбиво и уютно.

А оттук следва и отношението към загубата, към онова, което човек губи и смята за загубено. Украинците тежко изживяват разрушенията, които им носи войната, защото всяка къща, всяка сграда, всеки мост, всяка алея, всака градинка, всяка нива – са дело на техните ръце, на техния труд. Руснаците сами прекалено често не могат и не искат да живеят нормално и понеже не си правят труда да живеят нормално, завиждат на другите и затова не им позволяват и те да живеят нормално като рушат, палят, съсипват, обират, унищожават.

ЧЕТВЪРТАТА от тези асиметрии е в РЕСУРСИТЕ, с които разполагат Русия и Украйна.
Русия разполага с колосални природни ресурси. Именно тези ресурси ѝ позволяват да съхранява читава донякъде икономика година и половина след началото на Войната, да налива колосални пари в различни социални харчове, да разширява военното производство, да плаща значителни суми на близките на онези, лишени от надежда и перспектива, жители на тази безнадеждна държава, които си продават живота, наемат се да воюват в Украйна и биват убивани там.
Да, в Русия се сключва жестока и цинична сделка – живот срещу рубли. И немалко глави на семейства, отиват да се бият, утешавайки се, че поне от смъртта им техните близки ще имат полза, след като нямат полза от живота им.

С парите от тези финансови ресурси Русия купува на килограм живо месо западни политици и цели партии и международни организации, корумпира западни бюрократи, компании и цели бизнеси.

Ние някога учехме по исторически материализъм, че САЩ (Западът, капитализмът) са преодолявали най-тежките си кризи след Голямата депресия през 30-те години на 20 век чрез войни. Че войната е най-мощното средство за спиране на свиването на икономиките и за тяхното съвземане и възземане. Защото – например – заработват под пълна пара военните заводи. Та нали държавата налива огромни пари в тези свързани с войната бизнеси. Там заетите в тях получават 3-4-5 пъти по-големи, невиждани дотогава заплати. С тези пари те искат да си купят нови жилища. Това отприщва строителния бизнес. Оттук се развиват съпътстващите строителството бизнеси... И спиралата се разгръща.

Но тази тук изложена силно опростено схема не е само прах по страиците на учебните по истмат. Ето че същото се случва и в Русия. Военната ѝ промишленост тегли напред, носи перверзно нарастване на състоянието на заетните в тази сфера и при хората от съпътстващите бизнеси. Има цели прослойки хора в Русия, които стават по-богати или просто се замогват от Войната.

Може с известна доза на преувеличение да се каже, че при мрачните перспективи пред руската икономика към 2020 година, на Путин и неговата банда олигарси, политици, олигарси-политици и политици-олигарси, не им остана нищо друго (според техните чугунени и безжалостни глави), освен да се обърнат към същото средство, към което – както пишеше в учебниците по истмат се обръщаше капитализмът – Войната.

А винаги, когато е нужна Война, ще се намери и повод, и причина, и идеология, и държава срещу която тя да се води. Късата клечка на путиновото безумие извади Украйна.

Украйна няма тези природни ресурси, тя не може да се ползва от тяхната благодат и преимуществата, които те носят. Според хипотетичния коефициент на притежание на природни ресурси, Украйна е 11 пъти по-бедна от Русия. Ето защо без финансовата помощ на Запада Украйна да бе рухнала вече не веднъж, а 4 пъти от началото на Войната.

ПЕТАТА от тези асиметрии е в ТЕРИТОРИЯТА, на която воюват Русия и Украйна.
„99% от всички бойни действия се водят на територията на Украйна. Нещо повече, Западът системно ограничава правото и възможността Украйна да пренесе бойните действия, да пренесе Войната и на територията на Русия.

Всички ние се радваме на епизодичните успешни удари на Украйна по руски обекти или в Крим. Но това е капка в Ледовития океан на Войната. Разрушенията са почти само в Украйна, от Войната с човешки жертви сред гражданското население страда почти единствено Украйна.

ШЕСТАТА от тези асиметрии е в АВИАЦИЯТА, с която разполага всяка от Русия и Украйна.
Не просто безобразие, а истинско свинство е това, което прави, а по-точно което не прави Западът по отношение на помощта, която той оказва, а по-точно не оказва на Украйна със самолетите и вертолетите.

Няма нито един разумен аргумент, който да оправадае това коравосърдечие, това жестокосърдечие на Запада!

Непредоставянето на Украйна на бойни самолети и вертолети е не просто грешка, то е престъпление. То дава въздушно превъзходство на Русия от 4 до 6 към 1. То, заедно с пробойните при съблюдаването на наложените санкции, което води до натъпкване на руските ракети и снаряди с високи технологии, произведени от западни компании (и то не само американски, френски, британски и германски, но дори – позор! – естонски, латвийски, литовски и финландски!) са кошмарно нечовешка причина Украйна да се задъхва в битката с рашистките башибозуци.

Алиансът на диктатурите е много по-ефективен в съвместната си военна взаимопомощ и в помощта си за Русия от Алианса на демокрациите. Жалко, но факт.

СЕДМАТА от тези асиметрии е в ХАРАКТЕРА НА ПОЛИИТИЧЕСКИТЕ РЕЖИМИ в Русия и Украйна.
В Русия е диктатура. Диктатура в чист вид. Без условности и изключения. Диктаторът и неговата озъбена, свирепа като побесняло куче глутница могат да правят каквото си искат и не срещат никаква съпротива от обществото. В Русия можеш да изнасилиш майка си, да убиеш и да прекараш през месомелачката в кланицата невръстното момиче, но всичко ще ти бъде простено – дори да те осъдят, можеш да отидеш да убиваш украинци, а после да ти връчат орден и Путин да каже – ами по-рано човекът е допуснал грешка, но се е поправил, станал е човек. Ала за една дума срещу Путин, срещу върховния главнокомандващ и отиваш не просто в затвора, а в тюрмата на концлагера за 10-15 години.

В Украйна е демокрация. При това демокрация с присъщите през последните две десетилетия недостатъци на демокрацията.

Свободата при днешната демокрация западен тип, може лесно да се превърне в свободия. Правото на лично мнение може да се превърне в безотговорност да говориш каквото ти хрумне, без то да е истина и без да е честно и почтено, а може – нкакъв проблем! – да е цинично и арогантно.

Задължението да се отразяват в обществените медии всички гледни точки се оказва мегафон, чрез който враговете на демокрацията, дори нацистите да проповядват пошлата си идеология и зловещата си мизантропия.

Под знамето на борбата с корупцията може да ерозираш подкрепата на обществото за политическите му лидери и с това да го демотивираш, дезорганизираш, дестабилизираш и дедемократизираш.

Личният избор на поведение лесно се превръща в личен избор да се държиш безотговорно, да консумираш социални блага без да имаш принос за тях.
Аз поне с тревога забелязвам, как под лозунга да се защитава демокрацията в Украйна се крие лицемерното, абсолютно изгодно за Путин поведение, водещо до затрудняване и дори прекратяване на необходимостта да се защитава самата Украйна.

Това са тези СЕДЕМ АСИМЕТРИИ между Русия и Украйна, които пряко влияят не само на актуалния ход на военните действия, но могат да окажат непоносимо деструктивно въздействие върху изхода от Войната.

И тези седем асиметрии се разгръщат като седем змиеподобни спирали на фона на кризата на единството на Запада.
Западът е в отстъпление по редица направления и в немалко проявления на неговото глобално лидерство. Западът не просто не прави онова, което могже да направи, за да се стигне до победа на Украйна срещу Русия, но и отстъпва, дори нерядко просто губи някъде (всякъде?) по света. Западът отстъпва в Словакия. Западът отстъпва в ООН. Западът губи в Нагорни Карабах. Западът губи в ред държави в Африка.

Да, това са относително незначителни отстъпления или загуби на Запада. Те все още не влияят на световните, на глобалните баланси. Но те са първите сигнали, камбанни звуци, индикатори, ранни предупреждения, че Западът вече не е това, което беше и все още не е това (а дали изобщо някога ще бъде?) , което трябва да бъде. Ледът се напуква под краката на Запада. И ако Западът не направи така, че Украйна да победи Русия, напукването на ледовете ще се превърне в стремителен ледоход, който може да отнесе далеч от спасителния бряг Запада или просто да го затрупа под своите огромни ледени късове.

Николай Слатински