Реклама / Ads

2| 4578 |21.08.2009

84 пъти разлика в доходите, все повече изоставащи общини

.
Социално-икономическите диспропорции между общините в България се увеличават. А държавата няма многостранна и ясно формулирана стратегия за преодоляване на комплексните териториални различия. В отделни секторни политики и Оперативни програми се акцентира върху някои аспекти на териториалните различия - като безработица и заетост, но липсва синхрон на мерките и комплексен подход в подкрепа на изос

Това са част от основните изводи, които се правят в изследователски проект на Икономическия институт на БАН на тема: „Териториалните различия в България – тенденции, фактори и политики”.

Авторите на проучването сравняват степента на развитие на българските общини, области и райони за планиране след 1994 г. Изследването сочи, че само през периода 2004-2006 г. развитите в социално-икономическо отношение общини са намалели от 34 на 29, а изостаналите са се увеличили от 79 на 81. Почти никакво нарастване не се забелязва и при средно развитите общини – от 151 на 154, поради което териториалните различия в страната се задълбочават, твърдят научните сътрудници на Института.

В челната класация по развитие попадат общини, които са големи административни центрове с комплексно развити икономики - Варна, Добрич, Бургас, Пловдив, Стара Загора и София–град. В същата група са и някои общини с моноотраслови икономики като Козлодуй, Челопеч, Девня и Марково, но пък на територията им се намират стопански структури от национално значение. На опашката - с най-голям брой изоставащи общини, са областите Видин, Враца, Монтана, Шумен, Разград и Кърджали.

Според експертите “голямата ножица” между тях и развитите центрове се коренят в неблагоприятния им социално- демографски профил, относително недоброто състояние на местните икономики, финанси, инвестиционен капацитет, както и във възможностите за развитие на модерно селско стопанство, индустрия и услуги, подчертават авторите на научния проект.
Сравнението по области показва, че лидер в класацията по критерий “социално-икономическо развитие” е София-град, следван от Бургас, Варна, Стара Загора и Пловдив. Около тези центрове като цяло се формират територии, с равнище на развитие над средното за страната.

По социални показатели обаче, в групата „изоставащи” попадат все повече общини, като към този момент те са 42% от всички 264 общини в България. Само през последните години техният брой се е увеличил от 96 на 110, твърдят авторите на проекта. Изключени от тази тенденция правят София-град и Габрово.

От изследването става ясно, че по комплексната скала на показатели, като облагаем доход на едно лице, размер на средната работна заплата, изплатени социални помощи на човек, брой лекари и стоматолози на 1000 жители и пр. относителна стабилност след 2003 г. показват областите София-град, Варна, Стара Загора и Пловдив. Промени в положителна посока има в Бургас, Пазарджик, Перник и Сливен, за разлика от Плевен, Кюстендил, Велико Търново, Силистра, Разград и, особено Търговище и Монтана, които остават трайно на дъното по социално развитие, сочат данните от изследването.

По финансови показатели пък авторите на проекта групират общините в 3 категории – малки, с развит туризъм; малки, с индустриални дейности и големи. За целия изследван 14-годишен период общините са реализирали изпреварващ прираст на финансовите си ресурси през 1998 г., 2002 г. и през последните 3 години. Според експертите тенденцията за постоянно подобряващото се състояние е в резултат на стартиралата през 2003 г. финансова децентрализация на местно ниво, както и благоприятната икономическа среда през периода. Въпреки това, именно по показател “собствени приходи на един жител” са и най-големите териториални различия у нас. Разликата между най-високата и най-ниска стойност на собствените приходи на едно лице е 84 пъти, изчисляват икономистите на БАН. Като пример за това се посочва Несебър, където те са 1 678 лв. на жител, а в общините Трекляно и Венец - 20 лева.

Изследването сочи ясно изразена диференциация и по отношение на инвестиционните възможности на общините. По този показател на челно място са Смолян, Кърджали и Бургас, а на последно - Пазарджик, Сливен, Перник и Плевен.

В заключени, учените от БАН обобщават, че независимо от това, че преодоляването на териториалните различия попада във фокуса на почти всички европейските фондове и политики, дори и в Оперативна програма „Регионално развитие”, не са изведени достатъчно ясно и точно критериите, по които се определят изостаналите общини и тези в неравностойно положение.

Експертите препоръчват този проблем да бъде решен на базата на национална методика за определяне на интегралните социално-икономически различия в страната, разработена от учени и експерти в тази област. Те са категорични, че трябва да бъдат синхронизирани мерките по отделните програми на ЕС, което би могло да стане със специалистите от Икономическия институт на БАН, които имат натрупан огромен опит.
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Все повече фирми изпращат годишните си декларации по Интернет 0| 4591 |21.05.2009 . Цените в Несебър все повече доближават европейските 4| 6023 |08.08.2008 . Все повече български фирми инвестират в Румъния 0| 4535 |09.06.2008 . Кметът на Варна: Няма да допусна нито една тухла повече в курортите 3| 4435 |15.05.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ