Реклама / Ads
Frognews
1| 5936 |23.01.2012

Рейтингите като прогнозата на времето

.
Сега е по-опасно да те удари Standard & Poor’s, отколкото танкове да влязат на територията ти
Петък, 13-ти, се оказа фатален за рейтингите на девет страни от Еврозоната. В изявлението на Standard & Poor’s Ratings Services се посочва, че "Ние понижаваме дългосрочния кредитен рейтинг на Кипър, Италия, Португалия и Испания с по две степени, понижихме рейтинга на Австрия, Франция, Малта, Словакия и Словения с по една степен и потвърдихме дългосрочните рейтинги на Германия, Белгия, Естония, Финландия, Ирландия, Люксембург и Холандия.

С други думи финансовата война „Европа САЩ”, която в „Торнадо” прогнозирахме миналия месец, продължава и на рейтинговия фронт. В същото време през декември рейтинговата агенция „Стандарт енд Пуърс" потвърди дългосрочния и краткосрочния рейтинг на България „ВВВ/А-3" със стабилна перспектива. От „Стандарт енд Пуърс" посочиха, че рейтингите отразяват силните резултати от подходящата фискална политика и ниския брутен и нетен общ правителствен дълг. Рейтинговата агенция очаква българското икономическо възстановяване да загуби скорост през 2012 г. и ръстът да се понижи до 1,5% от близо 2% през 2011 г. заради икономическите затруднения на основните търговски партньори на България в ЕС.

В крайна сметка възникват редица въпроси, на които трябва да си дадем отговор:
• Защо рейтинговите агенции влияят върху нашия живот и трябва ли да се доверяваме на техните анализи и изводи? Такава власт нямат даже президентът или министър-председателят на съответната държава. Представете си, една страничка прес съобщение и световните финансови пазари най-малко за една седмица изпадат в нокдаун. Да се върнем само 4 месеца назад (август 2011 г.), когато няколко анализатори от известна рейтингова агенция решават, че САЩ не заслужават височайшето доверие на инвеститорите и понижиха кредитния рейтинг на страната. Резултатът -  почти 20% срив на котировките;
• Как се съставят кредитните рейтинги на държавите, от които треперят всички финансисти?
• Нужни ли са ни кредитните рейтинги, след като те притежават подобна „разрушителна сила”?
• Защо рейтингите се следят дори и от тези държави, банки и корпорации, които не само че не набират ресурс от финансовия пазар „в момента”, но, напротив, се явяват притежатели на огромни активи?  

Рейтинговите агенции не слезнаха от първите страници на медиите през цялата минала година и продължиха да доминират в новинарския поток през първите 2 седмици на настоящата. Предимно те раздаваха „предупреждения” (масово преразглеждаха рейтингите на европейските банки и страните от еврозоната), понякога „потупваха по рамото” (потвърдиха кредитния рейтинг на България, Германия, Белгия, Естония и др. европейски държави) и рядко раздаваха „комплименти” (повишавайки рейтинга – Индонезия, Израел). В този смисъл тяхната роля в съвременния финансов свят много точно бе рамкирана от един американски журналист, който казва, че „ако преди беше нужно да вкараш танковете то сега е достатъчно да понижиш рейтинга и това ще бъде такъв удар върху съответната държава, че тя трудно ще се съвземе”.

Парадоксите
През август миналата година „Стандарт енд пуърс” намали рейтинга на собствената си страна, макар и символично, само с една степен. Резултатът обаче беше катастрофален. След това решение на агенцията започна да се говори още по-сериозно за началото на втората вълна на кризата в САЩ. Важността на това събитие за световната икономика се състои във факта, че САЩ бяха на върха на икономическото развитие почти век. И на практика бяха еталон за надеждност, нещо като начало за всички сравнителни оценки по икономически индикатори за другите държави. Сега този еталон беше подкопан посредством субективното  мнение на няколко анализатора (актуалните рейтинги на „Standard&Poor’s” се изготвят от групи от пет до осем експерти, които при оценките си се съобразяват с дълъг списък от индикатори като икономически, регулаторни и геополитически влияния, мениджмънт и корпоративно управление, конкурентоспособност и пр.).

Защо тогава оценките на кредитния рейтинг влияят толкова силно върху настроенията на инвеститорите по целия свят?
Очевидно за почти стогодишната си история рейтинговите агенции са заслужили доверието на инвеститорите
(Мудис” е създадена през 1909 година от Джон Муди, за да класира по стойност ценните книжа на американските инвеститори; Джон Фич създава през 1913 г. своята рейтингова агенция „Фич”, която днес е с френско мажоритарно участие; През 40-те години на миналия век статистическото бюро „Standard” се обединява с фирмата на Хенри Пуър в рейтинговата агенция „Standard&Poor’s”). На практика рейтингите правят живота на инвеститорите по-лесен, защото ги „предупреждават” за евентуалната посока на развитие на техните инвестиции. И това се доказва от единодушната реакция на финансовите пазари при всяка промяна на рейтинга. Ако трябва съвсем накратко да опишем ролята на рейтинговите класации, то изводът е: колкото по високо стоят длъжниците в тази класация, толкова по-ниска ще бъде цената (лихвата), по която те заемат своя дълг.

Не всички експерти и икономисти обаче са съгласни с подобна теза. Нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман беше писал в своя блог, че му е трудно да си представи по-слабо квалифицирана оценка за икономиката на САЩ от тази на рейтинговите агенции. Нещо повече, в интервю за френския вестник „Либерасион” един от бившите сътрудници на „Стандарт енд пуърс”, задавайки риторичния въпрос „Знаете ли как „Standard & Poor’s” понижиха рейтинга на Гърция, отговаря: Трима души прекараха няколко дни в Атина, срещнаха се с шефа на Централната банка, прегледаха пресата, пийнаха швепс и се върнаха в Ню Йорк. Работата беше свършена....

Кой ни оценява?
В света работят няколко десетки кредитни агенции, но с най-голямо влияние са три от тях (Standard & Poor‘s, Moody‘s и Fitch). Всички те са американски, а две от тях са собственост на Ротшилд. Те оценяват всички и всичко в света: държави, региони, банки, фирми...

В крайна сметка изготвянето на текущи оценки за платежоспособността на длъжниците (държави, региони, банки и фирми), респ. за сигурността на изплащания дълг, е не само бизнес за милиарди, но и борба за огромно влияние върху финансовите пазари. Неслучайно  тази огромна власт и влияние на рейтинговите агенции притесниха Европа в условията на разгърналата се финансова криза. Това накара Германия и няколко от развитите западноевропейски икономики още миналото лято да поискат по-голяма прозрачност при определянето на рейтингите и носенето на отговорност при допускане на грешки в оценките. Дори се стигна до идеята да се възобнови старата германска идея за създаване на аналогична европейска институция, която да има еднакъв статут с американските рейтингови агенции.

Стигна се дори до крайни искания рейтинговите агенции да бъдат закрити  или поне да не им се обръща това внимание, което беше досега. Основанията за подобни действия бяха свързани с факта, че рейтинговите агенции буквално „проспаха” кризата от 2008 г. До самия фалит на инвестиционната банка Lehman Brothers (с това събитие се свързва началото на глобалната рецесия от 2008 г.) тя имаше най-високия кредитен рейтинг. Едва ли обаче трябва да прехвърляме вината за кризата само върху анализаторите от кредитните агенции. От една страна, понижените оценки не подобряват, а само влошават положението на дадената държава, банка или компания, а от друга – световният финансов пазар балансира на границата на страха и алчността. Колкото по-голям е рискът да загубиш парите си, толкова по-висок ще е процентът за тяхното ползване. Но при такова развитие на събитията до фалита остава само една крачка. Абсурд, който се корени в самата система на финансовите взаимоотношения. Ако например сте натрупали значителни дългове и вече с големи усилия се справяте с изплащането му, то вашата Банка, опасявайки се, че няма да си върнете дълга заедно с лихвите... повишава ставката.

 Тоест тя ви тласка към фалита, вместо обратното да ви отпусне примката на дълговото въже. По подобен начин постъпват и рейтинговите агенции. Колкото е по-нисък кредитният рейтинг, толкова по-скъпо ви излиза заемането на ресурс от финансовите пазари...

В крайна сметка рейтинговите оценки са като прогнозата за времето, т.е. това само е някаква вероятност, че нещата в дадена икономика ще се развиват в оценената посока (примерно към фалит) и ще се случат, но не е гаранция за това.  
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Ипотеките евтини като през 2007 г. 9| 4760 |05.12.2011 . С. Дянков: Докато аз съм министър-чиновниците да не чакат 13-та заплата 60| 5366 |11.10.2011 . Ядем лоши храни като европейците 3| 4577 |03.08.2011 . Пускат „Плама” като алтернатива на ЛУКойл? 18| 12122 |02.08.2011

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ