Неделя, 18 Ноември 2018, 06:03
Frognews
18| 9052 |17.11.2009

Българската ентропия точи зъби да излапа Борисов

.
Премиерът кара самолета, играейки на десен политик. Докато го приземи, дано наистина да се превърне в такъв

Пламен Асенов

Йорданка Фандъкова очаквано стана първата жена-кмет на София. Независимо от ниския процент активност в неделя, победата на ГЕРБ си е нормална победа на демократични избори и затова обществото възприе наистина като шега закачката на Бойко Борисов, че можело направо да се назначи Фандъкова, без да се харчат излишни пари за провеждане на изборите.
Шегата очевидно беше за сметка на Станишев и Първанов, които душа дават в този момент да убедят обществеността, че бат` Бойко я кара напряко през просото на демократичните процедури. Е, засега не я кара напряко. Или не съвсем. Или поне доста по-малко, отколкото Станишев и Първанов я караха през последните четири години, когато превърнаха леко неорганизираната българска престъпност в добре организирана – под името “тройна коалиция”. То нали напоследък на българина и половин утеха му стига..... Но при всички случаи, ако в даден момент Борисов я подкара напряко, има други хора, а не тези двамата, които да бият камбаната за тревога. Тези двамата трябва да си мълчат.

ГЕРБ спечели и в още няколко града каквото имаше да печели на частичните избори в неделя. Като добавя още власт към властта си обаче, Бойко Борисов все повече се приближава към времето, когато ще трябва да започне да отговаря по-смислено и еднозначно на важния въпрос знае ли пилотът накъде е подкарал самолета на българското управление.
Понякога в изявления, включително и в нощта след частичните избори, се чуват приказки за дясно управление, за общи действия на партиите от ЕНП-формат и т.н. До голяма степен те нищо конкретно не означават, използват се конюнктурно и имат прагматична, а не принципна политическа стойност.

Да, наистина, ако се погледне към бюджета за следващата година като критерий за “дясно”, донякъде може и да се приеме - поне е достатъчно рестриктивен, за да прилича на десни мерки в условията на икономическа криза. Има заявки, а в някои министерствата има и стъпки към реални съкращения на разходите и администрацията. Има мерки също - къде по-сериозни, къде още в зачатък - за възстановяване на доверието от страна на европейските партньори във възможностите на България да се измъкне от капана, в който сама се вкара през последните осем години, капанът на корупция, организирана престъпност, отказ от правосъдие и всички останали неща, с които ни пляскаха през лицето поредица от европейски доклади. Важни жалони в тази посока са и вече по-редовните занимания на прокуратурата с VIP клиенти като Сергей Станишев, Емилия Масларова, двамата депутати от ДПС Гюнай Сефер и Мидхад Табаков.

В същото време обаче по отношение на всички тези, а и много други на пръв поглед добри мерки, съществуват колебания по отношение на това доколко са стратегически целенасочени и последователни. И въпросите идват не само заради разнопосочното говорене на различни, а понякога и на един и същи представител на правителството, който днес казва едно, а утре – друго. И въпросите съвсем не са онези, които в изблик на самозащита подхвърлят президентът Първанов и бившият премиер Станишев като важни за новото правителство. Не, те са политически по характер и същностни по съдържание. Например - каква е общата визия на Бойко Борисов и на партия ГЕРБ за дясно управление в България 20 години след началото на тъй наречения преход?

Знам, че въпросът е твърде сложен, преди това на него не отговориха нито партиите СДС и ДСБ, нито някои хора, които се опитват да бъдат теоретици на дясното като Филип Димитров, Огнян Минчев, Евгений Дайнов..... Това е част от общата специфика на българския преход в сравнение с водещите страни от Източна Европа като Полша, Чехия и Унгария. Но точно заради тази специфика пък страната все повече се нуждае от принципни отговори на принципни политически въпроси.
Хората имат нужда да знаят – след като сме част от Европейския съюз, каква е нашата дясна визия, базирана на българския национален интерес, за развитието на съюза. Ще бъдем ли една от страните, които ратуват за задълбочаване на евро-атлантическото партньорство или ще бъдем една от страните, които понякога слагат прът в колелата на това партньорство.

Каква е принципната позиция на България при сегашното управление по отношение на разширяването на ЕС, включително по ключовия въпрос за приемането на Турция? Тук не са валидни досегашните увъртания, че въпросът не е толкова назрял, та да има нужда от категоричен отговор в момента. Питайте полските политически анализатори дали не е назрял или е назрял – и кога всъщност трябва да се спори и разсъждава по един такъв сложен въпрос, дали отрано или в момента, когато ни застигне и ни удари по главата.
Каква е “националноотговорната” българска политика по темата за отношенията ЕС-Русия? Едно изказване на външния министър Румяна Желева преди време, цитирано от Дойче веле, внесе сериозен смут. Желева без капка смущеение заяви, че България ще бъде мост и ще играе роля за сближаване на позициите, приказки, типични за колаборационисткото ляво правителство на Станишев. Ако те се възпроизведат и при сегашното, което има претенции да е дясно, ще превърнат претенциите му изведнъж в нулеви. Достатъчно е само лек повод за подозрение, че левият руски троянски кон е на път да се превърне в оксиморона “десен” руски троянски кон.

Въпросът за отношенията с Русия е наистина ключов за България и то не поради надделяването на някакви русофобски тенденции в момента, а поради факта, че е въпрос, важен колкото външно, толкова и вътрешнополитически. А е свързан и с чисто икономически интереси и поведение. Във вътрешен план трябва да има яснота например дали и доколко, при формулиране на позицията си за изграждане на основните руски енергийни проекти, България ще вземе предвид и политическия фактор. Засега такава заявка, поне публично, не е направена, когато се говори за “Белене” и другите, говори се само за икономическите им измерения.

Темата “Русия” е същностна и по отношение на въпроса за декомунизацията на България, който съвсем не е решен и чието решение включва бъдещето на БСП, настоящето на специалните служби и максималното разкриване на истината за миналото на цялото ни общество по време на тоталитаризма, за да разберем в действителност какво и защо става днес. Малко след като е създадена от дядо Благоев, левицата тук на практика е овладяна от Москва и през всичките години оттогава е служила като нейна маша в България и на Балканите. Ако сегашните управляващи не разберат това много добре и не започнат да се ръководят в своята политика от съзнанието, че е така, предстои им да търпят много беди. Всякакви колебания по този въпрос, всякакви уговорки или опити за снишаване, се възприемат веднага от руснаците и от тукашните им приятели като проява на слабост и водят до проблеми.

Освен факторът “Русия”, другата ключалка по въпроса за декомунизацията е разкриването на истината за тъй наречения “възродителен процес”. Това е нещо като да се отвори кутията на Пандора – само че не за да донесе беди, а обратно, да ни предпази от нови беди и да ни даде стимул да се превърнем в по-демократична общност. В темата за “възродителния процес” се съдържа ограмна – и картинна - информация едновременно и за престъпния характер на комунистическия режим, и за престъпните методи, влияние и действия на Държавна сигурност сред цялото българско общество, и за сътрудничеството на част от турците с комунистите, което доведе впоследствие и до престъпното съвместно управление на БСП и ДПС. Разбира се, тази работа няма как да мине и без лустрационни мерки, а те пък няма как да минат без промени в Конституцията. И тъй като промените в Конституцията са задължителни и в много други направления, да споменем поне едно от тях – силно назрялата необходимост от децентрализация на политическия и обществен живот в България.

Лично на Бойко Борисов децентрализацията може и да не се нрави особено много. Засега той демонстрира обратната нагласа – да концентрира повече власт в ръцете си, дори повече, отколкото може реално да употреби. Но щом ще играе ролята на десен политик, поне да я играе както трябва и лека-полека да вземе наистина да се превърне в такъв. Иначе хаосът ще го потопи в аморфната си природа и българската политическа ентропия ще го излапа с остри зъби.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Несъвместими ли са правото и моралът в българската Темида? 33| 8213 |20.05.2009 . Революция или полюция в българската журналистика - избираме сами 34| 5871 |31.01.2008 . 30 срещу 60 000! Или кой кой е в битката за Термопилите на българската демокрация 0| 5049 |23.05.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах