Сряда, 19 Септември 2018, 14:21
Frognews
154| 49711 |09.03.2013

Довиждане, Брюксел и извинявайте...

.
В края на краищета стана това, което всички знаехме отдавна: Европа заяви, че не ни иска. Не и в своето семейство. Иначе великодушно ЕС ни оставя да си живеем тук, където сме от 1331 години.
И да си правим каквото искаме, само да не пречим на бледоликите, интелигентните, работливите и цивилизованите европейци. Осиновяването свърши. Приемните ни родители от Брюксел вдигнаха ръце от нас. Направо пропищяха. Дори германците, с които уж ни сравняват на Балканите, настояват да пътуваме в страната им с визи. А ние толкова се старахме (чрез министър Дянков) да въведем тук германския модел на финансова дисциплина. Дори успяхме донякъде, но пък народът се разглези и почна да писка, че няма какво да яде...

И Финландия не изтрая и също заяви, че не сме за Шенген. Добро утро, колумбовци!... Това и без вас го знаем, но се питам чий го диреше по нашите земи финландския полк, да ни освобождава от турското робство. Ей на, вече е ясно, че иго не е имало, че турците са били османци и са присъствали известно време у нас по линия на анадолската интеграция. 500-летие на българското присъединяване. Нещо такова.

За Холандия е ясно – те отдавна отсякоха, че не сме им роднини. Ще ни продават лалета и луковици, но да си стоим в Балкана и край морето и ако дойдат случайно като туристи, да им месим баници и да им печем агнета. Турски агнета, щото то наши отдавна няма... А те да се кефят и да се напиват.

И французите се дръпнаха. Заради циганите, то е ясно, няма какво да го овъртат. И заради битите разузнавачи край Коиловци, разбира се. Но за това не е прието да се приказва на глас. А някога минавахме за франкофони...

Питате се, защо толкова ни мразят останалите членове в ЕС? Не знаете? Добре, ще споделя някои свои виждания по въпроса.

На 7 март доблестната българска прокуратура свали всички обвинения срещу олигарсите Огнян Донев и Любомир Павлов (Известен също и като Любо Пъпката, но аз няма да ползвам това му партизанско име, защото смятам, че не е редно.) Двамата собственици на „Труд” и „24 часа” плюс още десетина медии и фирми край тях, включително и сградата на Полиграфическия комбинат, бяха обвинени в „пране на пари” и укриване на данъци в особено големи размери. Преди 7-8 месеца ги викаха в следствието, повдигаха се обвинения, разпитваха ги. Те и адвокатите им даваха интервюта, че са невинни, че са нарочени за жертви и т.н. До делото срещу Павлов и Донев се стигна след сигнал на бившите им съдружници Христо Грозев, Карл Хабсбург и Даниел Руц. Те твърдят, че чрез покупката на вестниците "Труд" и "24 часа" Любомир Павлов и Огнян Донев са изпрали пари, придобити от престъпна дейност. Моментално МВР, следствието, НАП, ДАНС, рап, фап и каквото още се сетите се втурнаха да търсят слведите на откраднатите милиони. Десетки и стотици милиони, братя и сестри. Излязоха на слънце и китни имоти на Павлов на френската Ривиера, които не се връзвали с платените данъци, откриха се в някакви трезори огромни суми, които уж били на съпругата на Павлов – Диляна Грозданова, но тя май нямала документ за тях. Ей такива неща се изписаха и изприказваха. Половин година по-късно доблестната прокуратура, повтарям „доблестната”, защото смятам, че това определение е подходящо, ги оневини напълно. Любомир Павлов преживява подобна радост за втори път. Първият път главният прокурор Никола Филчев много искаше да го вкара в затвора заради източването на Общинска банка, но не успя. Казват, че Павлов си бил платил, а като посредник действал Алексей Петров, но това със сигурност е гнусна клевета, защото и двамата народа ги познава като честни хора. За Павлов и Петров говоря. Нали нямате съмнение относно тяхната честност? Добре, защото ако се съмнявате... да не стане...

Но стига съм ви занимавал с Павлов и Донев. Каквото било – било. Дано са широко скроени хора и простят на магистратите, а и на цялата общество, за съмненията относно някои техни действия. Другата седмица е Сирни Заговезни, не е лошо вкупом да им поискаме прошка за причинените неудобства.

Само че Брюксел, кой знае защо, все се мръщи на подобни решения на българските магистрати.

Сетих се нещо. Помните ли Йоско Костинбордския? Родната правораздавателна система го издирва от години, чат-пат го хваща, обвинява го в уж големи криминални деяния, включително и убийства, после го пуска по живо по здраво, а след това пак го търси. Някаква въртележка без край. И без смисъл, ако питате мен. Накрая го арестуваха гърците с европейска заповед и за три дена му лепнаха 3,5 години затвор за незаконно притежание на оръжие. За три дена.

Пример за какво е това – вие кажете. Не знам ако отидат Донев и Павлов в Гърция дали... Ама какво ще търсят в Гърция, тук да не им е лошо.

Но да не се отплесвам. Евелин Банев-Брендо бил набеден за нарко крал, казва емоционално негова адвокатка. Да е жива и здрава – това й е работата, така си изкарва хляба. Не го казвам с ирония. Някои властници в България били го нарекли такъв и съответно го превърнали в цел на истинската мафия, която отвлече дъщеричката му. Това са опасни внушения и другаде едва ли биха минали, но тук може. Тук всичко може. Като се има предвид биографията на съответната адвокатска кантора, там със сигурност знаят откъде идва ужасното деяние. Или поне най-близката до истината версия. Тук обаче се получава някакво объркване. В България го набеждават – добре. Но защо го набеждават още в Италия и Румъния? И те ли са някакви ненормалници, които нарочват невинни хора за жертви?

Сещам се и за „Наглите” по този повод... От първоначално арестуваните 24 души накрая в съдебната зала се озоваха 8-9, от които присъди получиха четирима, а останалите си тръгнаха като волни птички. А жертвите и близките им... Но какво да ви говоря за тях,  те не са интересни. Като са жертви – да се оправят, нали така.

По „Килърите” бяха произнесени три доживотни присъди без право на замяна, а обвинените в убийства, палежи и рекет викаха на стълбите на Шуменския съд, че след изборите ще бъдат освободени, а мъчителите им, ще бъдат съдени. Това е без коментар. Коментирайте го вие, ако искате. Но ви съветвам да внимавате пред кого коментирате. За всеки случай.

Ще ви разкрия и една тайна, която магистратурата, кой знае защо, упорито крие от нас. Специализираният съд, за който се изговориха какви ли не прекрасни неща, досега, за повече от година работа, е гледал 12 дела. Цели 12! Нечовешко, а? От тях осем не са завършили с присъди. Нищо не намеквам.  

А знаете ли, че няма нито едно разследване за укриване на доходи в България, което да е в напреднала фаза? Няма. Сменят се непрекъснато прокурори, връщат се за изясняване някакви неща и пр. Ще кажете: забатачена работа. Не сте прави. Просто хората искат да се изпипат нещата, а това не става с бързане. Бързата кучка знаете какви ги ражда.

И не е само това. По икономическите престъпления на „Октопода” вече две години работи определен прокурор. Неотдавна най-неочаквано този специалист по подобни престъпления и злоупотреби е отстрелян – сиреч сменен. Назначен е друг, който сигурно е удобен или зависим. Така казват, но аз и вие не вярваме, защото знаем, че магистратите ни са до един честни и почтени. Междувпрочем, сменената е жена и наистина е веща в материята. Но вече я няма... Няма да има и развитие по темата. Мислите, че ще има? А на бас.

Да минем към темата и за протестите. Сто или двеста хиляди са на улицата и искат смяна на системата. Не искат старите партийни муцуни, не искат старите партии. Не е ясно обаче какво точно искат. Засега не се чува глас за промяна в редиците на магистратите или поне една акция „чисти ръце” да речем. Странно защо. Странно мълчание. Странно и страшно. Защото не е ли очевидно, че именно от тоталната липса на справедливост, от тоталната безнаказаност и недосегаемост на мафията идват повечето ни беди? Ако имахме работеща правораздавателна система през тези гадни 23 години, те щяха да бъдат значително по-малко гадни. Всяка година по един политик или министър да влизаше в затвора, а с тях и по двама крупни мафиоти и криминални типове – сега щяхме да сме на друго дередже. За кокошкарите, които пълнят пандизите, не говоря.

Наркотрафика процъвтява. Контрабандата също. Олигархичните издевателства над икономиката и политиката са очевадни. Кукловодите продължават да дърпат конците и да ни превръщат в бананова република. А ние гледаме и си траем.

Всичко, което накратко ви изброих – вие си го знаете. Това е положението. Няма измъкване от това тресавище. Няма. Защото няма кръв. Не се шегувам. Радикалната промяна няма да стане с уговорки и пожелания. Корумпираните типове няма да си тръгнат сами от ключовите постове, които заемат в държавата. Те трябва да бъдат пометени оттам. С шутове. Обществената нетърпимост трябва да се превърне в парен чук, в страшна буря, поход към възмездие. Никакви компромиси.

Това обаче е трудна работа. Тук, в България е трудна. Почти невъзможна. Сегашните протести и повечето техни лидери не са тази буря. Поне досега. Хаосът и безвластието работят за мафията. Разберете го, хора.

Всичко това си го знаем. Иска ни се да станем като европейците, да заживеем читаво, с нормални доходи. Но няма как да стане. Един милион цигани не искат да учат и да се образоват – с малки изключения. Държавата трябва да ги издържа – сиреч ние. Още толкова пенсионери чакат заслужената си пенсия и тя трябва да е достойна, защото тези хора достойно са се трудили и живяли. Още милион са децата от 1 до 18 години. Е, кой да изработи тези средства, за да се покрият всички тези харчове, а и да останат 10-15 милиарда за крадене.

Затова Европа не ни иска. Затова не сме за Европа. Много сме готини, купонджии сме, талантливи сме, но ни липсва решителност. Страхотно ни липсва. Друг да свърши това, което трябва да направим сами. Не става така. Милиони французи, италианци, германци, англичани, ирландци и пр. са загинали на барикадите, отстоявайки правата и свободите си. Милиони. Тази разлика между тях и нас не се преодолява с лозунги, лъжи и манипулации.  Такъв номер няма. Има заблуди и лайнян живот. И страх. Сковаващ страх. А крякането под диригентска палка не е смелост.

Не сме за ЕС, време е да си го кажем. Като си свършим някога работата и си подредим къщата, хората сами ще ни поканят. Тогава няма да ни е срам, няма да сме сополивите хленчещи.

Довиждане, Брюксел, и извинявайте... Искахме да сме като вас, но не сме. Трябва ни още време. Смелост и сърце – също.

Засега ни махнете от звездичките на знамето.

 

Огнян Стефанов

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Разпознаване на героите 41| 26261 |07.03.2013 . БСП се опитва да превземе протестите 162| 51236 |03.03.2013 . Росен Плевнелиев и ада, който води след себе си 150| 92095 |27.02.2013 . Внимание, заплаха отвън - Москва, задкулисието или кой клати държавата 133| 62526 |25.02.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах