Четвъртък, 15 Ноември 2018, 00:07
Frognews
10| 4624 |05.12.2007

Да имаш и да нямаш...царска милост

.
„Мъдрият владетел не е длъжен да бъде верен на дадената дума, ако с това уврежда на себе си и ако причините, които са го принудили да я даде, не съществуват вече”. Николо Макиавели

 

Елизабет Дафинова

 

Добре е всички, които оттук нататък имат вземане-даване с Н.В. Симеон Втори да си набият в главите този принцип, формулиран от италианския философ, държавник и дипломат Николо Макиавели. Защото тези, които до скоро се въртяха около особата му, по един или друг начин се опитваха да го вместят в Прокрустовото ложе на домораслия български политик-аматьор (нещо, което продължават да правят и много наши политолози и журналисти) и често оставаха неприятно изненадани. 

Друг съвет на Макиавели за това, как един владетел би могъл да придобие и задържи властта, гласи: „Хората трябва или да се ласкаят, или да се отстраняват. А тъй като за леките обиди те отмъщават, а за по тежките не са в състояние да го сторят, то когато нанасяме някому оскърбление, то трябва да бъде такова, че да не се опасяваме от отмъщение".  Не е зле и това правило да се запомни. Както и следващите две:

„За да постигнеш целите си трябва да се прикриваш".

„Хората са по-склонни да грешат в изводите си, отколкото в наблюденията".

Ако се съобразим с тези постулати на Николо Макиавели, ще видим, че поведението на Симеон Сакскобургготски е абсолютно последователно и не би трябвало да изненадва.

Още със стъпването си на българска земя през 2001 г. царят беше вече ограден с няколко концентрични кръга от фенове и разполагаше поне с две писти (и до сега той винаги предвижда резервна) за влизане в родната политика. Първи бяха отстранени онези „царедворци", които години наред настоятелно молеха Величеството да се върне в Отечеството и да поеме съдбините му в ръцете си. Когато това стана - в грижливо подбран от Симеон момент - те се видяха едва ли не седнали до дясното му коляно да управляват заедно с него и да преразпределят държавните ресурси. Само че не познаха. Очевидно зад лакейската фасада на повечето прозираше реваншизъм и гола жажда за власт, които не се понравиха на царя, а и не се вписваха в плановете му. Малцина от този концентричен кръг получиха депутатски места или някакви длъжности в изпълнителната власт, но за кратко. Затова и до днес Венци Димитров, Георги Марков, дори уважаваният проф. Чирков, както и много други знайни и незнайни „герои", не могат да преглътнат обидата и не пропускат случай да се изкажат против царя. Други пък просто се потопиха и замълчаха, с надеждата да забравим, че преди няколко години бяха горещи апологети на Симеон Втори и дори на монархията.

След първия неудачен опит за учредяване на партията НДСВ в началото на 2002 г., скоропостижно си отпътува за Америка и шефът на премиерския кабинет Стоян Ганев, който иначе обичаше да демонстрира близостта си с Величеството и да внушава, че именно той е „сивият кардил" в чиито съвети царят се вслушва. По всичко изглежда, че наблюденията му върху особата са го довели до грешни изводи, защото прекрачването на невидимата граница между него и патрона му и превишаването на провомощията, които му дава заеманата длъжност, са преляли царското търпение. Легендата разказва, че г-н Сакскобургготски го изпроводил с думите: „Ганев, защо не се върнете в САЩ и от там да ми помагате!" Именно тогава овакантените от Стоян Ганев позиции бяха плътно заети от Пламен Панайотов.

След Ганев от СДС изхвърчаха креатурите му - Стела Банкова, Елка Анастасова и Надка Пангарова, последвани от няколко случайни и набързо набутани, никому неизвестни пълнежа на депутатските листи. Твърди се, че царската любезност била дефицитна този ден и той доста остро подканил „стоянганевистките" да напуснат ПГ на НДСВ. Трябвало да излязат и от 39-ия парламент, но те останаха, като един вид отмъщение. По-късно от групата се отцепиха още няколко депутати, неудовлетворени от това, което получават или осъзнали, че в първоначалната еуфория са попаднали не там, където им е мястото. После създадоха група и партия НИЕ, които с времето изчезнаха в небитието.

Последва бунтът на „Новото време", който беше насочен именно срещу концентричния кръг на „панайотките", обсебили пространството около царя, постовете, позициите, властовите лостове в държавата и партията. Нововремците се чувстваха подтиснати, недооценени и пренебрегнати, защото същите тези хора, които сега плачат за липсата на либерализъм в НДСВ - Панайотов, Ралчев, Цветкова, Калканова, Дончев и т.н. - ограничаваха изявите им, спираха законопроектите им, неглижираха идеите им, някои от които бяха доста модерни и в тон с либералната политика. Но тогава властваше въведеният от Пламен Панайотов стил и метод на работа - вземане на тайни решения в тесен кръг и спускането им на народните представители чрез SMS-и. Така се нареждаше и как да се гласува за един или друг законов текст. А ако случайно някой депутат възроптаеше срещу наложената система, Панайотов вдигаше рамене и обръщаше очи към тавана - демек, това идва от горе, така иска царят. И тъй като достъпът до Величеството беше силно ограничен от плътния кордон „панайотки", редовите депутати нямаше как да разберат дали наистина е така и се примиряваха. По-точно приемаха твърденията на Панайотов за чиста монета, в главите им прищракваше, че той е силният човек в партията и много бързо верността и лоялността им се преориентираха от царя към „сивия кардинал" - защото той беше в състояние да уреди роднина на държавна служба или да даде зелена улица на приятелска фирма за сделка или поръчка.

ndsv-1.jpgНововремците обаче не приеха това статукво. „Жаждата за надмощие е онази, която последно угасва в човешкото сърце", е посочил още Макиевели. И след като те не можаха да вземат надмощие над Панайотов и обкръжението му (а цярят наблюдаваше без да се намесва и попълваше мисловно съответните досиета), направиха своя парламентарна група. Но имаха собствена физиономия, дискусионен клуб, идеи и законопроекти, които бяха придобили популярност, именно като лансирани от „Новото време" - нов избирателен кодекс, закон за референдумите, за лобизма и др.

И тъй като парламентарното мнозинство вече беше съвсем изтъняло, нововремците си позволиха да застрашат кабинета, а отмъщението им беше свалянето на Огнян Герджиков от председателския стол в парламента. За да не падне правителството, получиха едно министерско кресло в него за няколко месеца, но след изтичането на мандата на 39-ото НС, тъй като повече не бяха нужни нито на Симеон Сакскобургготски, нито на Доган, бяха оставени да се явят сами на изборите и останаха извън сегашния парламент. А у нас, който остане извън Народното събрание, бива забравян твърде бързо от медиите и гражданите, и шансовете му за участие в голямата политика се топят като пролетен сняг. С малки изключения вече никой не помни имената и физиономиите на онези, които се отцепиха от НДСВ в миналия парламент. Най-вероятно този страх държи в нездраво напрежение и най-пресните бегълци от царската формация.

Какво се случва в НДСВ сега?

Групата на 14-те отцепници от НДСВ в 40-ото НС, нарекла се „Българска нова демокрация", едва ли ще има по-различна съдба от колегите си в предходния парламент. Първо, петимата изключени, които се смятат за ядрото на негласния метеж и съзнателно саботираха дейността на партията и групата, бяха изненадани от твърдия подход на царя. Въпреки че два пъти бяха предупредени от него да спрат с подривните си действия, те кой знае защо бяха убедени, че той е вече  уморен и дезинтересиран към българската политика, и едва ли ще има волята да предприеме радикални действия - по-скоро нещата ще продължат да си вървят по старому. Те и привържениците им, които напуснаха доброволно ПГ на НДСВ, очевидно недооцениха новата ситуация в партията и групата, и решиха, че просто се повтяря войната с нововремците. Някои дори проявиха такъв наивитет, че убедиха сами себе си, че Милен Велчев действа сам, прикрит зад гърба на Величеството (както правеше Панайотов) и се възмутиха, че царят е подведен. С което го обидиха, разбира се, намеквайки му, че е малоумен и не може сам да преценява. А няма особа, която да преглътне подобно нещо.

Второ, оказа се, че отцепилите се от НДСВ нямат нищо свое - платформа, идеи, цели, законопроекти. Каквото и да изтъкнат, то принадлежи на НДСВ. Затова почти панически се хванаха за липсата на либерализъм и демокрация в царската група, удобно забравайки за своя собствен авторитаризъм в предишния мандат на НДСВ. Заговориха и че участието на НДСВ в тройната коалиция вече било вредно, защото тя е изпълнила основната си задача на 1 януари т.г. Пак забравяйки удобно, че преговорите за съставяне на правителство през 2005 г. ги водиха именно те рамо до рамо - Панайотов, Свинаров, Даниел Вълчев, Близнаков...Последните двама дори успяха да се уредят за министри. В този контекст изключително лицемерно звучат заявленията на ПГ „Българска нова демокрация", че те не ламтят за постове и не желаят участие в управлението. По-скоро това е опит за изпреварващ ход преди очаквания ремонт на кабинета и евентуалното отстраняване именно на техните министри, както и на сюрията зам.-министри и висши чиновници, които Панайотов, Шулева, Вълчев, Дончев са успели да пробутат в различни ведомства и агенции. Любопитно ще е, ако Сакскобургготски не пипне министрите и останалите в изпълнителната власт, като как кръжецът им, обособен вече в нова група, ще се разграничи от тях.

ndsv-3.jpgТрето, самоопределянето на новата парламентарна група като „център-дясно" е някакъв отчаян опит за разграничение от НДСВ (защото няма друго), което в такъв случай би трябвало автоматично да бъде припознато като „център-ляво" (щом управлява с БСП). От тази работа едва ли ще произлезе нещо сериозно, колкото й да се напъва д-р Щерев да дърпа групата към СДС и ГЕРБ. Сините с право са скептични към своите ренегати, като Щерев, и към хора, влезли в политиката през лявата врата, които сега искат да излязат през дясната. И които за една нощ, след отцепването си от НДСВ, от поддръжници на тройната коалиция се събудиха нейни противници.

Що се отнася до ГЕРБ, Бойко Борисов едва ли ще пусне там ексцарските юристи, които той ненавижда от сърце и душа, тъй като след изборите през 2005 г., когато  беше водач на две жълти листи, те го направиха за смях, защото не му обясниха процедурата за отказ от парламента. Така че бъдещото сътрудничество с тези две партии е само химера, която вирее в главата на д-р Щерев и може би още на един-двама. Струва ми се, че по-сериозните новодемократи не хранят особени надежди. 

Всъщност, както всички вече знаят, войната между двете крила в НДСВ започна от третия извънреден конгрес на партията през юни. Симеон Сакскобургготски зададе на партията си курс за провеждане на по-различна политика и посочи екипа, който трябва да я осъществи. Това по същество означаваше, че изтръгна от ръцете на твърде дълго „царувалите" „панайотки" лостовете на властта в партията и парламентарната група, и съответно им отне позицията на транслатори към изпълнителната и местната власт. Само че, както е казал народът, с хубавото бързо се свиква. И низвергнатата клика не можа да преглътне загубата и унижението. И още в залата, а и в последващите няколко дни, се опита да саботира волята на лидера Сакскобургготски. Грешен ход, който отряза всяка възможност за крачка назад.

За разлика от доскорошните партийни бонзи, по-нискостоящите в партията и групата „панайотки" доста по-пъргаво се ориентираха накъде духа вятърът и също за една нощ се преобразиха в „миленки" - Мария Ангелиева, Теодора Дренска, Даринка Станчева, Снежана Гроздилова и др. Те няма да последват извън ПГ на НДСВ доскорошните си кумири.

Всъщност, колко депутати ще напуснат царската група и колко ще останат също беше предварително изчислено, като се има предвид, че последните депутатски листи бяха редени основно от Панайотов и Вълчев, които поставиха своите хора на избираеми места. От тази гледна точка, е по-добре отцепилите се да не напускат парламента, въпреки че това би било по-морално, защото тези, които ще заемат местата им е твърде вероятно да попълнят пак новата група.

ndsv-4.jpgЧетвърто, Владо Дончев, Борислав Ралчев и някои други юристи от лобито подхвърлят сега, че били свършили някаква мръсна работа на царя. И да са я свършили, едва ли е било безвъзмездно, та сега се оплакват? И като не им е била по сърце тази работа, защо са я свършили? Очевидно са се поблазнили от богатото „царско" възнаграждение. Или може би са смятали, че Симеон ще им е благодарен до гроб. По-добре да бяха прочели по-внимателно „Владетелят" на Макиавели. Или пък да си бяха извадили нужните изводи от финта му с нововремците. Само че, както вече казах, дългото „царуване" ги е успало и успокоило, че на тях това не може да им се случи. Но може - още повече, че малко или много, като политици всички в НДСВ светят с отразената светлина на царя.

Времената се менят - менят се и „луните" около него. Периодът на реституцията свърши в България, както и времето за тълкуването на законите и търсенето на вратички в тях. В новата членка на ЕС идва период на усвояване на еврофондовете, за което са нужни друг тип хора с мислене на предприемачи и финансисти. Но за да имаш достъп до тези средства, трябва да си във властта. Което пък може да стане, ако успееш да влезеш в ролята на необходимия или вечния коалиционен партньор на сериозните играчи в ляво и в дясно.   

Най-вероятно това е и целта на Симеон Сакскобургготски - да направи една малка, стегната либерална партия, получаваща твърд и сигурен процент на парламентарни избори. Тя би била предпочетена за следващо управление пред ДПС, поради това, че в обществото се е наложил изключително негативен имидж на движението, а ще липсва и етническият елемент, който все повече дразни българските избиратели. Не е изключено дългосрочната цел на царя да се състои именно в това да измести постепенно партията на Доган от балансиращото място. Още повече, че нито в ляво, нито в дясно има достатъчно стабилна и силна формация, която да може да спечели на избори толкова, та да управлява самостоятелно.

Що се отнася до пророчествата на политолози, социолози и журналисти, че целта на Сакскобургготски е да се прегърне с Бойко Борисов и затова е изгонил омразното на Генерала юридическо лоби, не съм убедена. Самият Симеон на следизборна пресконференция в НДК благодари на бившия си бодигард за полаганите грижи, но и дума не обели за работата му като главен секретар на МВР или като кмет, което беше знаково за отношението на царя към Борисов. Като прибавим и факта, че Бойко прекомерно се напъва да надува балона ГЕРБ и твърде припряно напира за предсрочни избори, не е сигурно дали след две години ще съществува такава партия - проектът може да се окаже краткосрочен, поради лошо и немарливо изпълнение.

 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Персонаж от политическа оперета ли е Първанов, та разчита на карибски пирати 26| 4570 |24.11.2007 . Първанов и Борисов като Чапаев и Петка 12| 5322 |21.11.2007 . Вдовицата на Христо Калчев забърка грандиозен скандал, на Владо Даверов не му пука 20| 10480 |17.11.2007 . Държавата като парен чук срещу Маргините или защо „Игристое" не е „Дом Периньон" 15| 7260 |10.11.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах